Израел - анализ на събитията май 2016

Каква ще е съдбата на Голанските възвишения?

„И в същия ден Господ направи завет с Аврама, като каза: На твоето потомство давам тая земя, от Египетската река до голямата река, реката Ефрат…” (Битие 15:18).

Заплахата за война по северната граница на Израел нарасна през последните месеци. Подкрепяната от Иран терористична групировка „Хизбула”, която оперира в Ливан и Сирия, заплашва да залее северен Израел с ракети, които могат да достигнат дори израелски градове на бреговете на Галилейското езеро. Групировката също така заплашва да предизвика ядрени експлозии, като нанесе удари по заводи за амоняк в Хайфа. Лидерът на „Хизбула” наскоро заплаши Израел, казвайки: „Това е въпрос на проста математика. Няколко ракети срещу няколко завода за амоняк ще предизвикат същия брой жертви като една атомна бомба…. Израел има силни военновъздушни сили, има ракети и други средства. Но ние можем да ви причиним същите поражения само с няколко ракети, насочени срещу заводи за амоняк”.

В статия за KehilaNewsIsrael, Рон Кантър пише: „Като ционист, аз вярвам, че Бог ще почете човека, който се изправи срещу света и смело и ясно заяви, че това е Земята на Израел. Последният, който го направи, беше Ариел Шарон през 2000 г. Той се качи на Храмовия хълм – мястото, на което  палестинците твърдят, че никога не е стоял еврейският Храм, за да направи изявление, а именно, че: Храмовият хълм принадлежи на евреите. По това време Шарон беше един от най-нехаресваните политици в страната. Но след този ден нещата се обърнаха и противно на всички очаквания той стана премиер на Израел – длъжност, която заемаше в продължение на 6 г.

Но монетата има две страни. Няколко години по-късно той осъществи итнаткут – изтеглянето на Израел от Газа. Той не можа да види как евреите напускат домовете си в Газа, защото получи удар, от който остана в кома в продължение на 8 години до смъртта си. Аз не съм пророк, но обръщам внимание на белезите.

Нека се прехвърлим в април 2016. Премиерът Бинямин Натаняху отива в Голан, за да направи смело изявление: „Аз свиках тази тържествена среща тук, за да отправя ясно послание: Голанските възвишения завинаги ще останат в ръцете на Израел. Израел никога няма да се изтегли от Голанските възвишения.”

Държавният департамент на САЩ не хареса думите на Натаняху. Говорителят на Департамента Джон Кърби каза: „Всяка администрация на двете страни след 1967 г. поддържаше тезата, че тези територии не са част от Израел и статутът им ще се уточнява чрез преговори. Ситуацията в Сирия към момента не позволява това.”

Кантор продължава: „И за да няма объркване, нека уточним къде се намират Голанските възвишения и как се оказаха в ръцете на Израел. През 1967 г. Египет и Сирия се подготвяха да нападнат Израел. Не беше въпрос ДАЛИ, а КОГА. Израел ги изпревари и воюва в тежка битка нагоре по хълмистия район на Голан и спечели възвишенията от воюващата си съседка Сирия. Планинските хълмове бяха използвани от Сирия, за да изпраща периодично ракети срещу израелските общности в Галилея. На това се сложи край, когато Израел спечели Шестдневната война… Голанските възвишения вече 40 г. дават на Израел стратегическо военно предимство, за да може да се защитава от Сирия, както и да гарантира притока на вода в трите главни реки в Израел, осигуряващи питейна вода.”

„Нещо, което повечето хора не знаят, е, че Израел е изградил тайна полева болница в Голанските възвишения за лечението на сирийци – както на невинни жертви, така и на бойци, терористи и сирийски войници. Кой е чувал за държава, която да се отнася към враговете си с такова състрадание? Кърби явно осъзнава абсурдността на коментарите си, когато казва, че окончателният статут на Голан ще се реши чрез преговори. С кого? Сирия вече не е държава. Почти 300 000 души са загиналите в тази нечовешка гражданска война. И след като вече е извън играта, може би трябва да преговаряме с „Ал Кайда”? Или с „Ислямска държава”? Ще бъде самоубийство Израел да изостави Голанските възвишения при толкова бързо радикализиращия се Близък изток. Когато Израел се изтегли от Газа, „Хамас” прие това за признак на слабост и изстреля срещу Израел над 15 000 ракети и към момента строи тунели, чрез които да нахлува в Израел и да избива израелци. Когато през 2000 г. се изтеглихме и предадохме в ръцете на „Хизбула” буферната зона между Израел и Ливан, терористичната групировка веднага започна да развъжда там терористи и започна война през 2006 г. Нека сме честни, дали наистина ще намерите дори един етнически арабин в Голан, който би искал да е гражданин на Сирия, след като се съобщава, че жителите на сирийските села по границата се надяват Израел да завземе тези територии, за да имат по-добър живот?” (KehilaNewsIsrael)

Както каза премиерът Натаняху: „Голанските възвишения завинаги ще останат в израелски ръце. Израел никога няма да се изтегли от там!” Нека Бог да продължи да бди над Земята, с която е свързал името Си.

Проблемът с палестинските бежанци

Палестинските бежанци са единствените бежанци в света, които поддържат статута си на бежанци и го предават на поколенията си. Статия в израелското издание Ynet News казва, че е време палестинските бежанци да се установят за постоянно в страните, които обитават към момента. В резултат на възстановяването на Държавата Израел през 1948 г. близо 800 000 евреи бяха изгонени от различните арабски страни, където са живеели в продължение на поколения. В следствие на това те са били принудени, като милиони други бежанци през 20 век, да се заселят на друго място. Въпреки че не е лесно, в крайна сметка и първоначалните бежанци, и техните потомци са успели да загърбят миналото и да продължат живота си. За разлика от еврейските бежанци, напуснали арабските страни, историята на близо 700 000 араби, които са се превърнали в бежанци в резултат на Войната за независимост на Израел през 1948 г., е съвсем различна. Вместо да бъдат насърчени да се заселят на друго място, те са превърнати в постоянни бежанци, които да бъдат използвани като политическо средство срещу Израел. За тази цел през 1950 г. се създава специална агенция към ООН (UNRWA), чиято единствена цел е поддържането – изхранване и осигуряване на подслон – на тези бежанци, вместо да се помогне на онова първо поколение да се засели някъде. Дори и днес – почти 70 г. по-късно – UNRWA безскрупулно продължава да развива тази си политика. Както агенцията гордо заявява на уебстраницата си: „Нашата мисия е да подпомагаме развитието на палестинските бежанци, като им помагаме да придобиват знания и умения за воденето на дълъг и здравословен начин на живот, да придобият приличен стандарт на живот, радвайки се на всички човешки права.” Очевидно в този списък със задачи, които агенцията е поставила пред себе си, липсва всякакъв опит да се помогне на бежанците да се заселят някъде за постоянно.

Напълно противоположен е случаят с Комисариата за бежанците към ООН – агенция, която също беше основана през 1950 г. и която се занимава с всички останали бежанци в света. Тя се опитва да помогне на бежанците да се заселят в страните, където са отишли, което се отнася и за бежанците, които днес напускат Близкия изток и търсят убежище на Запад.

Освен тази вредна политика, която UNRWA води и която умишлено подхранва въпроса с палестинските бежанци с години, самите бежанци – както тези от поколението от 1948 г., така и техните потомци, а и други араби, живеещи в Юдея и Самария, са подведени да вярват, че в крайна сметка ще получат собствена държава на запад от река Йордан. На някои от тях им се казва, че тяхната „нова държава” ще включва и старите им домове в Хайфа и Ерусалим, а на други им се обещава държава с малко по-скромни размери редом с еврейската държава. Различни варианти на тези обещания циркулират в продължение на години, разпространявани от арабски лидери, западни и международни лидери и дори от някои израелски лидери.

Следователно, макар че и самите араби – бежанци или не – са виновни за това, че се държат за миналото и не искат да продължат живота си, очевидно е, че те са използвани като пешки от световни и местни лидери в една по-голяма „игра”. За да се прекрати този порочен кръг и да могат бежанците да продължат живота си, трябва да се кажат някои истини.

На първо място, въпреки всички обещания, които са дадени, на почти всички е ясно, че Израел не може да си позволи създаването на арабска държава с каквито и да е размери или форма на запад от р. Йордан., тъй като такава държава би била заплаха за съществуването на еврейската държава. Следователно, въпреки всички цели за съществуването на две държави една до друга, които светът си е поставил, практически погледнато това е невъзможно да се случи. Повече от 22 години след провалилото се Ословско споразумение и съпътстващите го войни и терористични атентати, както и развоят на събитията след Арабската пролет, са доказателство за това. 

Единственото разрешение, и то най-хуманно такова, е да се поправи несправедливостта, нанесена на арабите от небрежната политика на UNRWA и подвеждащите обещания на лидерите на околните арабски държави. Арабите трябва да получат финансови обезщетения (макар и не непременно от Израел) и да им се помогне да се заселят на друго място, както направиха евреите от арабските страни преди 70 г. и както са направили милиони бежанци през последните сто години в резултат на различни войни и конфликти. Новата страна-домакин би могла да бъде съседна Йордания (където преобладаващото население така или иначе са палестинци) или друга арабска държава, стига това да е част от международно споразумение. Такова едно споразумение трябва да позволи и на Израел да гарантира сигурността си в дългосрочен план, като определи за естествена граница река Йордан.

Потокът от сирийски бежанци към настоящия момент показва, че това не само е възможно, но е и целта на много от мигрантите. Без съмнение много от тях се надяват да залеят Запада, но поне не им се обещава да се върнат в предишните си домове.

Въпреки че идеята за заселване на палестинските араби в други страни може да звучи твърде жестока на някои хора, истината е, че това е единственият начин за разрешаване на почти стогодишния конфликт и за слагане край на безсмислените и непрекъснати кръвопролития между евреи и араби. Нещо повече, идеята за финансови компенсации за арабите и подпомагане на заселването им като част от международно споразумение е единственото решение, което ще гарантира както съществуването на единствената еврейска държава в света, и ще позволи на арабите да прекратят цикъла на фалшиви обещания. Може би тогава най-после те ще могат да започнат да водят нормален, продуктивен живот. (Ynet News; Yoel Meltzer)

Отношенията на Израел с арабските държави

Изненадвайки мнозина в арабския свят, кувейтският журналист Юсуф Абд Ал-Карим Ал-Зинкауи призова всички арабски и мюсюлмански държави открито и незабавно да признаят Държавата Израел и да спрат да я наричат „ционистка цялост” или „израелска окупация” – термини, които подкопават легитимността на Израел. В статия, публикувана в кувейтския ежедневник „Ал-Сияса”, Ал-Зинкауи пише, че след като арабските държави седят редом с Израел в ООН, това значи, че те вече са признали еврейската държава и трябва да се поучат от страни като Катар и Оман, които са възприели прагматичен подход към Израел и поддържат открити отношения с него. „Самото присъствие на арабските и ислямски държави в Общото събрание на ООН, под един покрив с израелската делегация, означава, че те признават Израел. Иначе какъв смисъл има да седят редом с някого, когото не признават? Ако всички тези арабски и ислямски държави, които не признават Израел, имат куража, нека станат пред Общото събрание на ООН или на заседание на Съвета за сигурност на ООН и да заявят, че не признават Израел.”

„Катар и Оман са подходили към Израел прагматично и са признали, че той е свършен факт, който не могат да пренебрегват”, продължава Зинкауи. „Те поддържат с Израел открити и преки взаимоотношения. Страните, които са установили връзки с Израел, приемат реалността и са предприели активни стъпки в тази посока. Начело стои Катар, който наскоро беше домакин на турнир по плажен волейбол, в който Израел взе участие. В продължение на десетилетия ние поддържаме непреки отношения с Израел посредством израелски компании, които функционират под флага на други държави, като повечето арабски и ислямски бизнесмени и компании са наясно с тази абсурдна реалност. Защо трябва да играем тази политическа игра и до кога?”

След Арабската пролет и през последните пет години позицията на арабските страни по отношение на връзките с Израел се промени драматично, като все по-голям брой арабски политици публично подкрепят поддържането на открити и преки връзки с еврейската държава. През януари 2016 г. генералният директор на Министерството на външните работи на Израел Дор Голд съобщи, че Израел поддържа тайни отношения с почти всички арабски страни. Голд каза, че Израел поддържа контакти с „почти всяка арабска държава, но това не се съобщава по първите страници на вестниците” и окачестви „готовността на арабския свят за тайни отношения с Израел” като „драматична промяна” спрямо преди.

През февруари премиерът Бинямин Натаняху призова за промяна в начина, по който страните поддържат отношения с Израел и желание те да бъдат заявени публично, като добави че Израел се радва да види драматична и позитивна промяна в отношенията си с много държави и главно с арабския свят в Близкия изток. В реч пред AIPAC (Американско-израелски комитет за връзки с обществеността) премиерът Натаняху каза: „Докато палестинците отказват да преговарят за мир, други продължават напред. Мирните споразумения на Израел с Египет и Йордания устояха на много бури. Освен това все повече от нашите други съседи осъзнават, че ние имаме общи интереси. Те разбират, че сме изправени пред едни и същи заплахи от Иран и „Ислямска държава”. Мога да ви кажа, че това е историческа промяна. Вярваме, че имаме уникалната възможност да постигнем напредък в установяването на мир в региона. И всеки ден ние се трудим здраво, за да не пропуснем тази възможност.”

„Когато са угодни на Господа пътищата на човека, Той примирява с него и неприятелите му”  (Притчи 16:7)

В Месията,

Лони Мингс