ИЗРАЕЛ – АНАЛИЗ НА СЪБИТИЯТА ОКТОМВРИ 2019/ ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5780

Мисията невъзможна? Израелският президент Ривлин възложи на Натаняху да сформира правителство (източник: Bridges for peace)

Осем дни след като Израел за втори път тази година проведе общонационални избори президентът Рувен Ривлин възложи на лидера на партията „Ликуд“ Бинямин Натаняху отговорността да състави следващото правителство на еврейската държава.

Това се случи след като преговорите между „Ликуд“ и главния опонент на „Ликуд“ – партията „Синьо и бяло“ с лидер бившия началник на Генералния щаб на израелската армия ген. Бени Ганц – не успяха да доведат до сформирането на правителство на националното единство.

Сега Натаняху е изправен пред това, което израелските медии наричат „мисията невъзможна“, а именно: да състави коалиция между „Ликуд“ и някои от по-малките партии, за да има мнозинство от 61 места в 120-местния Кнесет (парламент). За целта той има 28 дни, като това ще е вторият му опит тази година да направи това. Неуспехът му след изборите през април доведоха до втория тур на избори на 17 септември.
Ако след 28-дневния срок Натаняху не е успял да се справи със задачата, президентът Ривлин ще я възложи на ген. Бени Ганц, за когото мисията засега изглежда дори още по-невъзможна.

Но защо задачата за сформиране на правителство се оказва толкова трудна за Натаняху, който е правил това успешно вече пет пъти през годините? И защо Ривлин възлага отговорността на него, а не на Бени Ганц, чиято партия всъщност спечели с едно място повече от партията на Натаняху?

В Израел политическите партии получават брой места в Кнесета, съответстващ на процента получени гласове. Бъдещата управляваща партия трябва да е способна да състави коалиционно мнозинство от 61 места. Президентът на страната възлага мандата на лидера на партията, която според него би могла да състави коалиция от 61 депутати, базирайки се на номинациите за премиер на всички партии, спечелили места в Кнесета. И тук започва мисията невъзможна… Имайки предвид коалирането на отделните партии и различните сценарии, изглежда нито „Ликуд“, нито „Синьо и бяло“ биха могли да сформират коалиция от 61 депутати.

Партията на Ганц „Синьо и бяло“ спечели 33 места, а „Ликуд“ - 32. На трето място е Общата листа на предимно арабските партии с 13 места. След тях се нареждат ултра-ортодоксалната партия „Шас“ с 9 места и светската крайно дясна партия „Израел - наш дом“ на Авигдор Либерман с 8 места. Другата ултра-ортодоксална партия „Обединение на Тора-юдаизма“ и националистическият съюз „Ямима“ получиха всяка по 7 места. Съюзът между Партията на труда и партия „Гешер“ в център-ляво остана с 6 места, а Демократическият лагер – с 5 места.

По време на консултациите с президента Ривлин за номинации за премиер 54 депутати номинираха Бени Ганц – 33-те депутати на „Синьо и бяло“, 10 от 13-те депутати на Общата листа на арабските партии, съюзът между Партията на труда и партия „Гешер“ с техните 6 места и Демократическият лагер с 5 места. Натаняху беше номиниран за премиер от 55 от бъдещите депутати в Кнесета – 32 депутати на „Ликуд“, ултра-ортодоксалната партия „Шас“ с 9-те места, „Обединение на Тора-юдаизма“ и националистическият съюз „Ямима“ с техните общо 14 места. Ето защо Ривлин възложи мандата първо на Натаняху, който получи повече номинации за премиер, макар и само с 1 глас.

Извън уравнението, разбира се, остава партията на Авигдор Либерман с нейните 8 места, които биха могли да изиграят решаваща роля. Либерман обаче още отначалото заяви, че няма да подкрепи нито един от кандидатите. Неговото предложение е да се сформира правителство на националното единство между „Ликуд“, „Синьо и бяло“ и собствената му партия „Израел - наш дом“.

Правителство на националното единство беше и първият избор на Ривлин, който каза: „Предложих и на двамата кандидати да се обединят“. Предложението беше обсъждано между Натаняху и Ганц в продължение на два дни. Според вестник Haaretz  Натаняху сее съгласил да раздели управлението на страната с Ганц. Ганц обаче отказал.

Предвид цялата тази ситуация Ривлин трябваше да възложи мандата на Натаняху, който беше номиниран от 55 депутати. Съгласявайки се с предложението на Ривлин и Либерман Натаняху заяви, че единственият вариант е сформиране на правителство на национално единство с Бени Ганц. Премиерът заяви, че Израел е изправен пред сериозни опасности, особено в сферата на сигурността от страна на Иран, което налага сформирането на новото правителство да се случи „бързо, за да има обединение на силите, така че народът ни да бъде единен и подготвен“. „Ако обединим усилията си“, каза Натаняху, „това може да се случи незабавно“. За съжаление човекът, от когото в момента зависи това, остава категоричен, че то няма да се случи. Веднага след обръщението на Натаняху Бени Ганц заяви, че под негово ръководство партията „Синьо и бяло“ категорично няма да бъде част от правителство, оглавявано от Натаняху, докато последният е застрашен от повдигане на обвинения в корупция.

Какво означава всичко това за Натаняху? Накратко той трябва да намери отнякъде още 6 места, за да получи необходимите 61 за сформиране на правителство на мнозинството. Според експерти най-добрият му вариант би бил да предложи нещо изключително примамливо на сектора център-ляво в Кнесета, състоящ се от „Партията на труда“ и партия „Гешер“, които да се присъединят към десния му блок. Преговорите предстоят.

На 24 октомври Израел ще разбере дали Натаняху е успял да изпълни „мисията невъзможна“. Ако успее, двадесет и вторият Кнесет (парламент) на еврейската държава ще може да започне работа. Ако той не успее, Ривлин може да възложи на Бени Ганц или на някой друг член на „Ликуд“ още 28 дни да събере 61 места. От друга страна може и да уведоми говорителя на парламента Юли Еделщайн, че няма подходящ кандидат, което ще даде на Кнесета властта да избере който и е да кандидат с подкрепата на 61 места.

Ако всички тези варианти се провалят, няма да има друг изход освен да се отиде към трети тур на изборите. Но както каза президентът Ривлин: „Народът на Израел не иска други избори“.

Натаняху и Путин се срещат, за да обсъдят двустранните отношения и Иран (източник: Bridges for peace)

Пет дни преди изборите на 17 септември Натаняху се срещна с руския си колега президента Владимир Путин, за да обсъдят това, което в последно време най-много занимава израелския премиер, а именно – амбициите на Иран да се настани на прага на еврейската държава на границата със Сирия.

Натаняху сподели безпокойството си с руския си колега от ескалацията на иранските набези срещу Израел от територията на Сирия през последните седмици и нарече иранската агресия „неприемлива заплаха“, която Ерусалим няма да толерира и срещу която ще предприеме действия. Според него засилващата се враждебност от страна на Иран прави тясното военно сътрудничество между Ерусалим и Москва изключително важно, за „предотвратяването на ненужни и опасни сблъсъци“. Русия остава важен съюзник на сирийския президент Башар ал-Асад и продължава присъствието си като военна сила в раздираната от гражданската война държава.

„Съвсем откровено мога да кажа, че това е основен аспект на регионалната сигурност“, каза Натаняху. „Военното сътрудничество между нас винаги е било важно, но към момента е от изключителна важност, като се има предвид, че през последния месец видяхме сериозно увеличение на опитите на Иран да атакува Израел от Сирия и да разположи ракети срещу нашата територия.“

От своя страна Путин приветства „качествено новото ниво“ на сътрудничество между Израел и Русия, отбелязвайки, че това до „голяма степен се дължи на усилията на Натаняху“.

Путин също така не пропусна да спомене и предстоящите избори в Израел, като според някои издания по този начин е намекнал за кого е подкрепата му. „Русия се интересува от това кой ще бъде избран в Кнесета и се надявам, че който и да е той, ще продължи да работи за развитието на двустранните отношения между страните ни“, заяви Путин. „Знаем, че в Израел в момента живеят милион и половина евреи, които са дошли от страните на бившия СССР. За нас те винаги ще останат част от нашия народ, наши сънародници“, обясни Путин интереса си към изборите в Израел.

Натаняху също изрази признанието си към големия брой евреи, завърнали се от бившите съветски републики и каза, че те са като „човешки мост“ между двете държави.

Срещата между двамата лидери се състоя на 12 септември в черноморския курорт Сочи и е 13-та поред среща между двамата лидери през последните четири години.

Млада еврейка беше ранена при терористичен атентат (източник: Bridges for peace)

На 25 септември една двадесет и две годишна жена беше ранена в терористичен атентат близо до гр. Моди‘ин в централната част на Израел. Нападението е станало на път 443 близо до кръстовището Макабим. Раните на жената са нанесени в горната част от тялото ѝ от 14-годишен палестинец, който в последствие е бил арестуван, докато се е опитвал да избяга от служители на гранична полиция, които са минавали с автомобил в близост на инцидента. 

На мястото на инцидента са пристигнали парамедици и служители на други служби за реагиране в спешни ситуации, които са оказали помощ на жената, която е била намушкана с нож. В инцидента има и ранен друг човек, чиито наранявания са били по-леки, като и двамата пострадали са извън опасност за живота.

Септемврийски дъждове

Сезоните в Израел са основно два: лято и зима, сух и влажен. По време на летния сезон работата на синоптиците е изключително лесна. Няма никакви изненади и прогнозата е една и съща – слънце, слънце и пак слънце. Единствената променлива е степента на горещините. Сухият сезон в Израел трае обикновено между април и октомври.

Първите дъждове за годината винаги предизвикват вълнение у хората в Израел, които с месеци не са виждали и усещали свежестта на дъждовните капки по лицата си. В средата на септември бяхме приятно изненадани от подранилите валежи, които паднаха в северната и централната част на страната.

И ако летата в Израел са предсказуеми от гледна точка на метеорологичните условия, то зимният сезон може да е изпълнен с предизвикателства. Заедно с много други страни в региона през последните години Израел страда от продължителна суша. За щастие през зимата на 2018-2019 г. се радвахме на добро количество валежи. Те бяха причината нивото на езерото Кинерет (Галилейското езеро), което е главният барометър за състоянието на водните ресурси в страната, да се вдигне значително над черната линия. Дори и сега, месеци след изпаряването на събраната от дъждовете вода, нивото на водата е 1.35 м над долната червената линия. Разбира се, има още много какво да се желае, за да се стигне до горната червена линия, която е точката, когато езерото може да бъде отворено и от него да започне да изтича вода.

Нивото на водата в езерото Кинерет се измерва на три нива – горната червена линия, долната червена линия и черната линия. Горната червена линия е 208.8 м под морското равнище, долната червена линия е 213.0 под морското равнище, а черната линия е 214.87 м под морското равнище. Ако нивото на водата е под горната червена линия изпомпването на вода от езерото е забранено, а ако водата падне под черната линия, това означава необратими поражения за езерото.

Заедно с народа на Израел нека се молим тези подранили валежи да са показател за изобилни дъждове, които да напоят Земята тази година и да напълнят подземните източници и езерото Кинерет!