ИЗРАЕЛ – АНАЛИЗ НА СЪБИТИЯТА ДЕКЕМВРИ 2019/ ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5780

Политическата криза в Израел се задълбочава (източници: Israel today, Bridges for peace, Kehila News)

Няколко часа преди изтичането на крайния срок за съставяне на правителство на 20 ноември, лидерът на партия „Синьо и бяло“ ген. Бени Ганц се обади на президента Рувен Ривлин, за да го уведоми, че, както и Бинямин Натаняху, той също не е успял със задачата да сформира коалиция, която да поеме управлението на държавата (виж изданието за ноември 2019).

Това поставя Израел пред прецедент. Спазвайки закона, президентът Ривлин назначи период от 21 дни, в който всеки един член на Кнесета (израелския парламент), който събере подкрепата на 61 депутати, може да бъде номиниран за следващия премиер на еврейската държава. Този срок изтича на 11 декември, след което според закона трябва да бъдат насрочени избори. Имайки предвид, че двамата лидери, Бинямин Натаняху и Бени Ганц, чиито партии са с най-много депутати в сегашния Кнесет, не успяха да съберат подкрепата на 61 депутати, най-вероятно Израел ще бъде изправен пред необходимостта за провеждане на третите в рамките на една година парламентарни избори.

Въпреки призивите на президента Ривлин още след изборите през септември двамата кандидати да обърнат гръб на различията си и да сформират правителство на единството, в което и двамата да изпълняват длъжността на премиер на ротационен принцип, очевидно това се оказа „мисия невъзможна“.

През ноември Израел беше изправен и пред друг прецедент – за пръв път в историята на държавата срещу действащ министър-председател бяха повдигнати обвинения в извършване на престъпление, като в случая става дума за корупция по различни случаи и в различна степен.

На 21 ноември главният прокурор на Израел Авихай Манделблит обяви, че срещу Натаняху ще бъдат повдигнати обвинения за приемане на подкуп, измама и злоупотреба с доверие по три различни дела. Разследването по въпросните дела беше започнато преди три години, но всичко зависеше от това дали главният прокурор ще реши, че има доказателства за повдигане на обвинения. През октомври бяха изслушани различни свидетели, чиито показания трябваше да установят валидността на обвиненията, след което, в продължение на един месец, главният прокурор и екипът му трябваше да решат дали Натаняху да бъде официално обвинен.

По първия случай той е обвинен, че е оказал натиск за приемането на определен закон, облагодетелстващ конкретен израелски вестник, в замяна на това да бъде представян в положителна светлина от въпросното издание. По този случай обаче няма доказателства за сключването на подобен договор между премиера и изданието. По втория случай Натаняху е обвинен, че е предприел редица действия, които са довели до облагодетелстването на израелска комуникационна компания отново в замяна на това да бъде представян в положителна светлина. По третия случай той е обвинен, че е получил незаконно подаръци като бижута, пури и шампанско на стойност 1 млн. шекела (около 300 000 долара) от богати приятели.

В отговор на повдигнатите обвинения Натаняху каза, че има нещо „дълбоко погрешно“ в действията срещу него от страна на полицията и на главния прокурор, и заяви, че е невинен по всички обвинения. Както той, така и съпругата му Сара, не отричат, че са получавали подаръци, но твърдят, че в това няма нищо лошо, тъй като те са от техни лични приятели. Натянаху също така каза, че всички тези обвинения срещу него са „политическо фиаско и заговор от страна на левите партии и медии“.

Решението на главния прокурор беше посрещнато с одобрение именно от левия спектър на политическото пространство в Израел, докато дясно ориентираните гласоподаватели са убедени, че главният прокурор и екипът му са ключови играчи в много по-голяма конспирация за сваляне от власт на демократично избрания израелски премиер.

По закон израелският премиер не е длъжен да подаде оставка от поста си в случай на повдигнати обвинения и Натаняху заяви, че няма да го стори. Той може да бъде принуден да напусне поста на премиер само ако обвиненията срещу него бъдат доказани. Той обаче трябва да освободи постовете на министър, които заема – в неговия случай на министър на здравеопазването, на социалните политики, на селското стопанство и на диаспората.

Лидерът на партията „Синьо и бяло“ Бени Ганц нарече това „много тъжен ден“ за Израел и обяви, че партията му няма да сформира коалиция с Натаняху, тъй като едно от условията на Ганц за сформиране на правителство на единството беше срещу премиера да не бъдат повдигнати обвинения.

Предвид създалата се ситуация, водещи членове на партията на Натаняху „Ликуд“ настояват, ако страната се изправи пред необходимостта за провеждане на нови парламентарни избори, в партията също да се проведат избори, които да определят кой да бъде неин лидер и съответно следващ премиер на Израел, ако „Ликуд“ спечели изборите. Най-спряганото име за наследник на Натаняху е бившият министър на вътрешните работи  и на образованието Гидеон Са‘ар, който каза, че повдигнатите обвинения срещу премиера са го превърнали от придобивка за партията в тежест за нея.

Междувременно поддръжниците на Натаняху смятат, че той трябва да се бори до край, тъй като според тях на карта е заложено бъдещето на цялото дясно политическо пространство и еврейската същност на държавата Израел. Според тях дори демокрацията в Израел е застрашена и подобни обвинения срещу премиера са само прелюдия към онова, на което е способно лявото политическо пространство. Със сигурност случващото се с Натаняху е израз на много по-дълбоките разделения в израелското общество и към момента изглежда, че в бъдеще тези разделения само ще се задълбочават.

Сблъсъците между Израел и ивицата Газа през ноември (източници: Israel today, Bridges for peace, Kehila News)

На 4 ноември лидерът на терористичната организация „Хамас“ Яхия Сиуар заплаши да превърне израелските градове „в призрачни градове“ и предупреди, че организацията му разполага с достатъчно ракети да обстрелва Тел Авив в продължение на 6 месеца, без да спре. Той също така предупреди Израел да не предприема сухопътни операции в Газа, защото там ще има „стотици хиляди“ капани, очакващи израелските войници, и „стотици километри от тунели“, от където те ще бъдат изненадващо нападнати.   

Само след една седмица се разгоря поредният ожесточен сблъсък между Израел и ивицата Газа, като този път причината беше в друга терористична организация - „Ислямски джихад“. На 12 ноември Израел извърши покушение срещу старшия командир на палестинското крило на „Ислямски джихад“ – Абу ал-Ата. Това е втората по големина терористична организация в Газа след „Хамас“. Въпреки че по същество е сунитска организация, „Ислямски джихад“ е финансирана и подкрепяна от Иран, който е шиитска държава. Всъщност „Ислямски джихад“ е ръката на Иран по южната граница на Израел. Според Израел организацията разполага с около 10 000 активни бойци. За разлика от „Хамас“ „Ислямски джихад“ не е отговорна за цивилното население и не се отчита на „Хамас“. Няколко пъти, след като е било постигнато споразумение за прекратяване на огъня между Израел и „Хамас“, „Ислямски джихад“ е нарушавала тези споразумения. Според мнозина анализатори именно Абу ал-Ата е бил в основата на нарушаването на подобни споразумения.

Израел е взел решение за елиминирането на Абу ал-Ата още през септември, една седмица преди изборите на 17 септември, след като ракета на „Ислямски джихад“ прекъсна речта на премиера Натаняху на митинг в Ашдод. Видеоклиповете как охранители извеждат Натаняху от залата бяха възприети като психологическа победа за „Ислямски джихад“.

В рамките на предишни споразумения Израел беше обещал на „Хамас“, че няма да се връща към политиката си на целенасочено елиминиране на терористи. Израел заяви, че елиминирането на Абу ал-Ата, който беше убит след прецизен удар на израелската армия в спалнята му, е изключение, тъй като той е бил „бомба с часовников механизъм“ и е планирал множество атаки срещу еврейската държава.

В следващите два дни след убийството на лидера на „Ислямски джихад“ над Израел се изсипаха 450 ракети. Бяха затворени всички училища в южен Израел, включително и в Тел Авив. Множество предприятия също останаха затворени, а служителите им получиха съобщения на телефоните си да си останат по домовете. Според израелската армия 60% от ракетите са паднали в открити пространства. От останалите 40% противоракетната система „Железен купол“ е прихванала около 90%, които са били насочени срещу цивилни сгради и училища в южен Израел. Останалите 10% разрушиха няколко сгради в Сдерот и Ашкелон, а около 60 израелци бяха ранени. Трима от тях са били ранени от шрапнел, а останалите са пострадали, докато са бягали, за да се доберат до бомбоубежище. Десетки други са изпаднали в шок и също са се нуждаели от медицинска помощ.

Израел отговори на ракетния обстрел от Газа с многобройни удари срещу бази на „Ислямски джихад“, в резултат на които са загинали 34 палестинци.

Операцията, наречена от израелската армия „Черен колан“, беше различна от предишни операции на Израел срещу терористите от Газа. Преди тази операция Израел винаги държеше „Хамас“ отговорна за всяка ракета, изстреляна от ивицата, независимо дали е изстреляна от самата „Хамас“ или от някоя друга терористична организация. Този път обаче ударите на израелската армия бяха насочени единствено срещу мишени на „Ислямски джихад“, а „Хамас“ беше пощадена, което е безпрецедентен жест от страна на Израел. От своя страна „Хамас“ също отказа да се намеси в конфликта и не изстреля нито една ракета срещу Израел. Нито „Хамас“, нито Израел искат ескалация на конфликта в момента, осъзнавайки, че Иран, чрез „Ислямски джихад“, стои зад последните събития.

В крайна сметка на 14 ноември с посредничеството на Египет беше постигнато споразумение за прекратяване на огъня между Израел и „Ислямски джихад“, което върна живота в Израел към нормалния му ход. Това обаче едва ли може да се каже за жителите на гр. Сдерот и другите израелски селища в близост до ивицата Газа, които от години живеят в постоянна заплаха от ракетен обстрел. Едно цяло поколение от децата на Сдерот и южен Израел е израснало в сянката на ракетите от Газа и пораженията от това са с дълготраен ефект. Почти всички деца в този район са с диагноза посттравматично стресово разстройство. Тези деца са родени в тази реалност и не познават друг живот. „Съкрушително е. И няма какво да направиш, докато гледаш как дъщеря ти се е свила на земята с ръце, покриващи главата ѝ, и цялото ѝ тяло се тресе…Можеш само да я прегръщаш и да ѝ повтаряш, че мама е тук и че всичко ще е наред…“, казва Сара Даан, описвайки реакцията на петгодишната си дъщеря Таел, която не спира да се тресе от страх, въпреки че семейството е успяло да влезе в бомбоубежището. Таел не е единствена. Седемгодишната Ади Хаджби казва, че живее в постоянен страх. „Постоянно си мисля, че някоя ракета ще удари къщата ни и всички ще умрем“.

Някой най-после призна истината (източници: Israel today, Bridges for peace, Kehila News)

Голяма част от спорните въпроси в израелско-палестинския конфликт могат да бъдат разрешени, ако просто се признаят и отчетат историческите факти. Един от основните аргументи на палестинската страна е, че евреите са колонизатори, които нямат историческа връзка и никакви права върху тази земя. Но съществуват редица доказателства, дори и от арабски източници, които опровергават палестинските твърдения.

Проблемът е, че досега световните посредници в мирния процес между Израел и палестинците се страхуваха да не разсърдят докачливия и богат на нефт Близък изток. Всичко се промени на 18 ноември, когато администрацията на американския президент Доналд Тръмп реши да даде пример на света, като публично призна това, което образованите и запознати с въпроса хора вече знаят, а именно, че евреите имат вековна и богата история в териториите на Юдея и Самария (т.нар. Западен бряг) и да им се забранява да живеят там би било погрешно, ако не и расистко.

На една драматична пресконференция Държавният секретар на САЩ Майк Помпео официално промени позицията на администрацията на президента Обама, който преди няколко години нарече еврейските заселища в Юдея и Самария „незаконни“, и я определи като „несъвместима със законите на международното право“.

Израел завзема въпросната територия от Йордания, както и източната част на Ерусалим, по време на Шестдневната война през 1967 г., когато няколко арабски държави нападат еврейската държава. От тогава стотици хиляди евреи се заселват в Юдея и Самария, възстановявайки библейски селища като Хеврон, Ветил и много други. Тогава палестинците започват да твърдят, че заселищата са незаконни и обвиняват Израел, че е окупирал тяхна територия.

Истината е, че не съществува обвързващ закон, който да забранява на евреи да живеят в тези територии. Всъщност последният влязъл в законна сила документ относно еврейското присъствие в тези територии остава резолюцията от Сан Ремо от 1920 г., която насърчава заселването на евреи в цялата историческа земя на Израел. След това всички останали резолюции на ООН по въпроса са били приемани единствено от Общото събрание на ООН и като такива не са правно обвързващи.

Израелският премиер Бинямин Натаняху благодари на САЩ за това, че най-после са признали „историческите факти“. „Тази политика е отражение на една историческа истина, а именно, че еврейският народ не е колонизатор в Юдея и Самария. Всъщност ние се наричаме юдеи, защото сме народът на Юдея“, каза той.