ИЗРАЕЛ – АНАЛИЗ НА СЪБИТИЯТА ноември 2023/ еврейска година 5784

Втора война за независимост (източник: All Israel News, Israel Today, Times of Israel)

Войната, която започна след масовото кърваво клане на цивилно израелско население, което терористи на „Хамас“ извършиха на 7 октомври 2023 г., не е просто поредният сблъсък между еврейската държава и терористичната организация. Били сме свидетели на няколко такива сблъсъци през годините след 2005 г., когато Израел напълно се изтегли от Газа. „Хамас“ пое управлението на ивицата след законни избори през 2006 г., когато мнозинството жители на ивицата подкрепиха организацията. (Смята се, че и към момента около 60% от населението на Газа подкрепя „Хамас“ и действията им срещу еврейската държава). Тези сблъсъци обикновено продължаваха от няколко седмици до няколко месеца, като след всеки един беше ясно, че „Хамас“ все повече засилва военната си мощ и способности да атакува Израел. Когато Израел се изтегли от ивицата Газа, на палестинците беше оставена инфраструктура, оранжерии и други производства за милиони. Много скоро след това всичко беше унищожено от режима на „Хамас“ и Газа се превърна в площадка за редовно изстрелване на ракети срещу южните райони на Израел. Жителите на южен Израел с години бяха подлагани на ракетен обстрел, който налагаше криенето им в бомбоубежища и причиняваше редица хронични психологически проблеми на деца и възрастни. В началото ракетите на „Хамас“ причиняваха значителни жертви и разрушения, броят на които спадна след въвеждането на системата за противоракетна отбрана „Железен купол“ през 2011-2012 г. Смята се, че към момента около 90% от ракетите на „Хамас“ се прехващат от системата. Струва си да се отбележи, че върховните лидери на „Хамас“ не живеят в Газа, а в едни от най-луксозните световни хотели, намиращи се в Катар. Струва си също така да се отбележи, че нетното финансово състояние на лидерите на „Хамас“ възлиза на милиарди: Абу Марзук, заместник-председател на Политическото бюро на „Хамас“ - 3 млрд. долара, а висшите лидери Халед Машал и Исмаил Хания - по около 4 млрд. долара.

Въпреки враждебността, идваща от Газа, израелците не преставаха да вярват, че могат да живеят в мир със съседите си. Дотолкова, че почти всички жители на атакуваните на 7 октомври кибуци и селища в южен Израел са отваряли общностите си и осигурявали работа на стотици палестинци, които ежедневно преминават границата. Към днешна дата вече е ясно, че много от тези „обикновени палестинци“, които ежедневно са влизали в еврейските селища, всъщност са събирали информация и са я предоставяли на „Хамас“ за подготовката на кървавата атака, за която се смята, че е била планирана близо 2 години. Много от тези „обикновени палестинци“ също така са последвали терористите след нахлуването през границата и след убийствата, зверствата и отвличанията са останали да плячкосват и опожаряват, отнасяйки към Газа компютри, телевизори и всичко по-ценно от къщите.

Един от над 1400-те убити в рамките само на няколко часа в този „черен шабат“ е Офир Либщайн – жител на кибуц Кфар Аза и дългогодишен председател на Регионалния съвет на общностите в Негев, който през годините е разработил и осъществил редица проекти за подобряване благосъстоянието на палестинците в Газа. Одед Лифщиц, на 83 г. - жител на кибуц Нир Оз,e един 245-те отвлечени от „Хамас“. Той редовно е взимал с колата си болни палестинци от граничните КПП-та и ги е водил за лечение в израелски болници. Това са хората, убити и отвлечени на 7 октомври – повечето с леви убеждения, нерелигиозни, дори съпричастни с „палестинската кауза“; хора, които са протягали ръка за мир към съседите си… Самият музикален фестивал, който беше щурмуван от терористите с делта-планери и на който бяха намерени над 260 трупа, е бил „фестивал за мир, посветен на единството и любовта“. Едно от убитите момичета на този фестивал е Даниел Валдман, дъщеря на еврейския IT предприемач Еял Валдман, който изуми технологичната индустрия и целия арабски свят, като създаде центрове за компютърни разработки в Западния бряг и Газа, осигурявайки работа на стотици палестински програмисти. Но за терористите от „Хамас“ това няма никакво значение, защото тяхната цел – записана и в устава на организацията – не е просто териториална претенция, а унищожението на Израел и заличаването му от картата на света. Затова и жертвите са бебета, деца, жени, възрастни хора, сред които и такива оцелели от нацистките концлагери... Районът в южен Израел, който беше нападнат от терористите, дори не е част от т.нар. от света „окупирани територии“, които са обект на спор между Израел и палестинците. Затова и лидерите на Израел нарекоха тази война „война за оцеляване“ и „втора война за независимост“, визирайки Войната за независимост от 1948 г., когато пет арабски армии нападнаха възстановената еврейска държава.

7 октомври ще остане един от най-черните дни в еврейската история, защото няма друг ден след Холокоста, в който да са избити, и то по такъв брутален и жесток начин, толкова много хора. Броят на избитите и отвлечените периодично се променя, защото продължава претърсването на засегнатите райони и продължават да се намират нови трупове на хора, които се водят изчезнали или отвлечени. Като Шани Лук, която беше обявена за мъртва на 30 октомври, когато медицински екипи намериха и идентифицираха част от черепа ѝ в близост до границата с Газа. За 23-годишното момиче дълго време се смяташе, че е отвлечена, тъй като клип с нея, разпространен от „Хамас“, я показваше легнала по очи с разкривени крака в пикап, а около нея и върху нея седнали палестинци, които плюят върху полуголото ѝ тяло. Може би ще ни се стори странно или дори възмутително, но родителите на Шани казаха, че са доволни, че „поне не страда вече…и че не е в ръцете на „Хамас“. Подобни думи сподели и един баща, чиято дъщеря беше намерена мъртва, след като няколко дни за нея не се знаеше нищо: „Радвам се, че е мъртва! Радвам се, че не е сред отвлечените от „Хамас“.“

Не е възможно да разкажем и да публикуваме всички ужасяващи истории за случилото се на 7 октомври. Екипите, разчистващи опожарените и плячкосани кибуци по границата с Газа, се натъкват на покъртителни гледки, които не могат да не засегнат психиката и които карат преживели какво ли не мъже да плачат неудържимо. И въпреки всички документирани доказателства за зверствата, лидерите на редица мюсюлмански страни, като йорданската кралица Рания, отказват да заклеймят „Хамас“ и поставят под съмнение случилото се, подобно на мнозина, които продължават да отричат и случилото се през Холокоста.

Кибуц Бе‘ери е една от многобройните сцени на зверствата, извършени от стотици въоръжени нападатели, които са заснети да екзекутират цивилни, молещи за милост, да бият и да се подиграват на отвлечени пленници, да подпалват къщи със семейства в тях, да осакатяват телата на жертвите си и дори да измъчват домашни любимци. Дани, един от оцелелите, разказва: „Терористите обикаляха от врата на врата, отвличаха хора или ги убиваха. Понякога само убиваха. Понякога отвличаха децата и убиваха родителите, а понякога обратното.Винаги, когато терористите не успяваха да получат достъп до защитените стаи, те подпалваха къщата. Димът караше хората в къщата да отворят защитената зона и да излязат навън“, разказва Дани. В един от случаите терористите са сложили няколко месечно бебе във фурната и са подпалили къщата. Дани е имал пистолет и с родителите си са се договорили, че ще го използват, ако бъдат открити от терористите. При този сценарий по всяка вероятност семейството е щяло да загине, но поне „няма да ни вземат в плен“, решили те.

След като израелската армия си възвърна контрола върху нападнатите кибуци, започнаха да се  публикуват свидетелства, които са повече от шокиращи. В някои от кибуците бяха заведени  чуждестранни журналисти и дипломати, които също трудно понасят гледките. Разчистването на селищата обаче става бавно, защото на редица места са намерени трупове, под които терористите са заложили мини и войниците трябва да са внимателни. Публикувани са снимки и видеоклипове, които показват, че жестокостите на „Хамас“ и „Палестински ислямски джихад“ могат да се сравняват само с тези на нацистите и Ислямска държава.

Един от командирите на израелската армия, генерал Итай Верув споделя пред репортери: „Представял съм си какво се е случило с баба ми и дядо ми по време на Холокоста. Сега го виждам със собствените си очи.Ходех от къща на къща. И видях телата на нашите пионери, на възрастни хора, оцелели от Холокоста, изгорени живи. Деца са били връзвани и разстрелвани. Да, повтарям: деца - вързани и застреляни“, продължава той. „Млади момичета са били брутално изнасилвани и отвлечени или убивани. Те са били влачени към Газа под звуците на радостни възгласи, докато кръвта се стича по краката им“, каза той. „Един музикален фестивал за мир с участието на 3000 млади хора се превърна в кървава баня. Десетки граждани и от вашите страни бяха убити или отвлечени“. Шокиращите снимки на измъчвани или изнасилвани израелци са мълчаливите свидетели на най-голямото престъпление срещу евреите след Холокоста, когато по време на нацисткия режим в Германия са избити шест милиона евреи.„Това не е война“, заяви генерал Итай Верув. „Това не е бойно поле. Виждате бебетата, майките, бащите в спалните ими как терористите ги убиват. Това не е война. Това е масово клане.“

Израелската армия съобщи, че са намерени телата на 40 бебета, някои от които с отрязани глави. Намерени са и обезглавени израелски войници. Цели семейства са били изгорени живи в домовете им. Един от служителите на израелската служба за спешна помощ ЗАКА, която се занимава с идентифициране на тела и събиране на ДНК и телесни части след произшествия и атентати, разказва, че в една от къщите са намерили цяло семейство, вързано и изтезавано – децата пред родителите и родителите пред децата и в последствие избито. На пода са намерили и избодени очи. Докато терористите са извършвали всичките тези ужасяващи деяния, междувременно те са яли от приготвената за еврейския празник храна. (На 7 октомври беше последният ден на един от най-радостните библейски празници Сукот/ Шатроразпъване или т.нар. Симхат Тора – Радост от Тората  - Божия закон (първите пет книги на Мойсей)).

На същия този 7 октомври тероризмът залива и социалните мрежи. Оказва се, че „Хамас“ влиза в израелски социални мрежи, използвайки телефоните и профилите на жертвите си. Членове на семействата и приятели на отвлечените съобщават, че внезапно са получили обаждания на арабски език от номерата на изчезналите си синове и дъщери. В един от случаите някой се обадил на израелска майка и ѝ казал на иврит, че синът ѝ е мъртъв. Майката изпаднала в истерия и попитала кой е той. Той отговорил, че се казва Мохамед и че е полковник в ивицата Газа. Накрая казал на иврит: „Зихроно л‘браха“ (Да бъде благословена паметта му), което е традиционна еврейска благословия. В друг случай Мор Байдер казва, че е видяла видеозапис на убитата си баба на страницата ѝ във Фейсбук. Мор през сълзи каза, че терористът е убил баба ѝ в дома ѝ, след това е направил видеозапис на кървящия ѝ труп с помощта на собствения ѝ телефон и е качил изображението на страницата ѝ във Фейсбук. „Така разбрахме какво се е случило с нея“, казва Байдер и добавя, че е говорила с баба си, когато сирените са се чули за първи път. „Видях най-голямата трагедия, която можете да си представите - баба ми, убита, на пода, цялата в кръв. Тези образи никога няма да ни напуснат.

Терористи от „Хамас“ признават за изнасилване на трупове и обезглавяване на деца (източник: Israel Today)

Израел публикува части от разпити на заловени терористи, които са участвали в клането на 7 октомври. „Планът беше да се обикаля от къща на къща, да се хвърлят гранати и да се убият всички там, включително жени и деца“, казва терористът. Той разказва също така, че „Хамас“ ги е инструктирал да обезглавяват жертвите си. „Целта на навлизането в израелска територия беше да се отвличат цивилни; те искат колкото се може повече заложници“, разкрива един от терористите и  добавя: „Те [Хамас] ни обещаха, че който доведе отвлечен човек, ще получи апартамент и $10 000“. Терористът също така казва на следователите, че е изнасилил един от труповете. Практиката за награждаване на терористите за убийствата на евреи не е само запазена марка на „Хамас“. Според закона на Палестинската автономия, ръководена от смятания за умерен Махмуд Абас, всеки терорист, убит при нападение срещу Израел, се счита за „мъченик“. Семейството му незабавно получава около $1500 безвъзмездна помощ и $353 долара месечна издръжка до живот. Важно е да се отбележи, че Палестинската автономия не разполага с пари, за да прави такива щедри плащания. За целта тя разчита на западната финансова помощ. Понастоящем ЕС и неговите държави-членки са най-големите международни донори на Палестинската автономия. Така че това са нашите данъци и евро, които Абас ще използва, за да възнагради „мъчениците“.

Беше оповестен и запис на разговор на терорист с неговите родители в деня на нападението. Терористът се обажда на родителите си от телефона на еврейка, която току-що е убил в кибуц Мефалсим. Той е споделил снимки в Интернет и в състояние на еуфория казва на баща си да ги види, за да „види всички онези“, които е убил. „Виж колко много хора убих със собствените си ръце! Твоят син е убивал евреи!“, крещи той с гордост. „Убих 10 евреи със собствените си ръце! Татко, десет със собствените си ръце!“, повтаря той, след което се чува гласът на майката, която казва: „Аллах да те благослови, синко!“ https://www.youtube.com/watch?v=Fhl9JFiw6sU

Нациите призовават Израел към въздържаност в атаките си срещу „Хамас“. Следва обаче да си зададем логичния въпрос: „Има ли изобщо такова нещо като пропорционален отговор, когато става въпрос за жестоки и варварски нападения, за изнасилвания на жени пред очите на децата им и обратно, за обезглавяване на бебета пред очите на майките им, за изтребване на цели семейства в леглата им, и за систематично избиване на млади хора все едно са мишени на стрелбище?“

Шокиращи разкрития за плановете на терористите (източник: All Israel News, Times of Israel)

Израелският президент Ицхак Херцог разкри доказателства за плановете на „Хамас“ за нападението на 7 октомври, намерени в пленените и ликвидирани терористи. Херцог показа брошура, озаглавена „Наръчник на воина - версия за джихад“, която е била намерена в труповете на някои от терористите. „Тази книжка е наръчник с инструкции, как да се влезе в гражданско помещение, в кибуц, град, мошав, как да се преодолее охраната“, обясни Херцог. „И какво е първото нещо, което терористът трябва да направи, когато намери цивилните? Измъчвате ги. Това е книжката - в нея се казва точно как да ги изтезавате, как да ги отвлечете“, добави той. В наръчника са описани начините за създаване на хаос и сплашване, как да се упражнява принуда и да се завързват очите на пленниците, а на терористите е наредено да използват електрошокове или да екзекутират лица, които могат да представляват заплаха или да отклонят вниманието на терористите от целите им. Наръчникът от осем страници инструктира терористите да използват пленниците като жив щит, ако бъдат нападнати, независимо от тяхната религия, раса или пол. Заложниците трябва да бъдат „убивани, когато е необходимо“, особено ако сред тях има признаци на бунт, се казва в ръководството, като същевременно се дава указание на терористите да предават на живо екзекуциите на заложниците по Интернет.

Херцог също така разкри, че са открити инструкции за производство на цианид в един от терористите на „Хамас“. Това е отровният газ, използван някога за масови убийства в нацистките газови камери. В джобовете на някои от терористите също е намерен силно пристрастяващият наркотик каптагон, наричан „кокаин за бедните“. Каптагонът се произвежда основно в Сирия и е лесно достъпен в целия регион на Близкия изток. Наркотикът предизвиква чувство на еуфория, потиска апетита, намалява нуждата от сън и може да предизвика психотични реакции. Израелският президент заяви: „Тук не става въпрос за Израел срещу палестинците или юдаизмът срещу исляма. Става въпрос за това къде трябва да застане човечеството: Дали сме на страната на доброто или на злото?“, попита Херцог.

Болезнената и усърдна работа на израелските дружества за погребения (източник:  Israel Today)

„Няма думи, с които да опиша това, което видях. Това са неща, които никога не съм виждал преди и се надявам никога повече да не видя“, казва Менахем Леви.

Менахем Леви казва, че е „свикнал със смъртта“. Той е сред сравнително малкия брой експерти в Израел, които отговарят за подготовката на десетки хиляди тела всяка година за еврейско погребение. Въпреки това той казва, че нищо от това, което е виждал, не го е подготвило за потресаващите сцени, с които се е сблъскал в южната част на Израелпри събирането на телата и частите от тях, за да бъдат погребани. Леви казва, че екстремният начин, по който са загинали хората, означава, че в някои моменти е изключително трудно да се идентифицират жертвите. В някои случаи няма ДНК, няма зъби, които да се сравнят със зъболекарските документи, и има много малко други начини за определяне на това кои са били телата.

Идентифицирането на мъртвите е изключително важно по няколко причини. Освен че дава възможност на семействата да спрат да живеят в неведение, то също така позволява на съпрузите да сключат нов брак. В случай че съпругът на жената не може да бъде окончателно определен като мъртъв, тя може да остане агуна – „жива вдовица“, която не може да се омъжи повторно, защото съпругът ѝ може да е жив, но също така не може да се разведе, тъй като съпругът ѝ не може да бъде намерен. Това е трагична тема в еврейската история, когато хората са взимани в плен по време на война, както в случая със заложниците в Газа.

Безпрецедентен брой жертви.Голяма част от работата по идентифицирането на останките се извършва в армейската база Шура край гр. Рамле. В базата се помещава нов голям център за обработка, предназначен да се грижи за телата на жертвите на терористични нападения и природни бедствия. Центърът е голям, но никога не е могъл да предвиди национално бедствие от такъв мащаб.

Равин Йосиф Ицхак Нойман е сред войниците, натоварени със задачата да разтоварват камионите и да помагат на лекарите, които събират ДНК проби, често като изрязват нокът, например, когато е възможно.

„Камион след камион с тела. От пода до тавана - тела. Всяко от тях е човек, любим човек, живот“, казва Нойман. „Най-шокиращото нещо беше огромният брой. Чувствах се така, сякаш преживявам сцена от Холокоста - купища мъртви евреи навсякъде.“

Нойман разказва, че много от обработените от него тела свидетелстват за жестокия начин, по който са извършени убийствата: Имало е огнестрелни рани, изгаряния, разчленявания, намушквания с нож и др. Неизбежно е да има и трупове на терористи, които са поставени в друга зона, за да бъдат обработени отделно. Веднага след като тялото е идентифицирано, военните са натоварени с мъчителното задължение да почукат на вратите, за да уведомят близките, а след това да подготвят тялото за погребение.

Леви казва, че подготовка на тялото за погребение за жертвите на тероризъм е различна. Следвайки вековната традиция по отношение на онези, които са били убити заради това, че са евреи, тялото не се измива и облича в бяло платно, както обикновено. Вместо това то се погребва „така, както е“ - окървавено и с разкъсаните, изцапани дрехи, с които е бил убит човекът, свидетелстващи за извършената жестокост. В този случай, тъй като поради опожаряванията в кибуците останките понякога се състоят само от скелет или от отделни части на тялото, те се поставят в обикновени дървени ковчези. Това е в контраст с дългогодишната традиция в Светите земи, където мъртвите се полагат директно в земята, обвити в бяло платно.

Леви разказва, че той и колегите му в цял Израел са работили без прекъсване, извършвайки погребение след погребение. Понякога цели семейства се погребват наведнъж. В други случаи погребенията в гробищата в центъра на страната са само временни, тъй като семейството се надява да погребе отново своите роднини в гробища по-близо до домовете им, които в момента са под заповед за евакуация.

Безкрайни погребения и траур. След погребението семействата започват седемдневния траур шива, когато приемат посетители и провеждат молитвени служби в памет на починалите си близки. Много семейства се налага да отслужат шива за повече от един роднина. Пример за това е Рахел Вакнин, която е била информирана за смъртта на сина си Ошер, организатор на музикалния фестивал. Три дни след започването на шива за Ошер идва съобщение, че са идентифицирани останките и на брата близнак на Ошер, Майкъл. Това означава, че семейство Вакнин отслужва 10 последователни дни на шива.

Понякога идентифицирането на телата отнема дни. Един от служителите разказва: „Кибуц Кфар Аза беше толкова спокойно място, изпълнено с живот. Там никой не заключваше вратите, а велосипедите бяха навсякъде. Преди три дни в Кфар Аза разглеждахме една къща, която беше напълно изгоряла. Съпругът беше обявен за мъртъв, а съпругата му - за изчезнала. Претърсихме къщата няколко пъти, но не открихме нищо. Преди три дни доведохме група археолози. В защитената стая имаше купчина пепел; никой не й обърна внимание. Но при по-задълбочен оглед сред пепелта беше открита челюст. Това беше тя. След това жената беше обявена за мъртва, повече от две седмици след нападението“.

Седмиците по събирането на останките, идентифицирането на жертвите и извършването на погребения понякога се отразяват зле на служителите. Неотдавна в социалните медии беше съобщено, че Моти Боцкин, доброволец на ZAKA, е получил сърдечен удар, предизвикан от стрес, след 16 дни на терен и в момента е в критично състояние в болница. Въпреки това еврейският дух остава силен, настоява Нойман. „Ние сме като Ной след потопа“, казва той, „заобиколени от разрушения, но готови да се въздигнем, уверени в Божието обещание за по-светло бъдеще.“

Хамас жертва собствените си деца  (източник: All Israel News, Israel Today)

Войната на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври не изненада онези, които следят действията на Иран и подкрепяната от него терористична групировка от основаването ѝ в края на 1987 г. Оттогава насам „Хамас“, с помощта на Иран извършва безброй терористични атаки, убивайки и ранявайки хиляди евреи чрез самоубийствени атентати, стрелби, намушквания с ножи чрез изстрелване на десетки хиляди ракети към Израел. През 2002 г. Хамас извърши едно от най-смъртоносните си кланета по време на еврейския празник Пасха в израелския град Нетания. 30 цивилни граждани бяха убити и 140 ранени, когато терорист на „Хамас“, маскиран като жена, детонира куфар, пълен с мощни експлозиви, в трапезарията на хотел, където евреите празнуваха празника Пасха. Повечето от жертвите бяха възрастни граждани (над 70 години).

Според някои израелски анализатори случилото се на 7 октомври е трябвало да бъде с много по-голям мащаб, като Израел да бъде едновременно нападнат от няколко страни – от „Хамас“ на юг, от „Хизбула“ на север, от Западния бряг на изток и дори към нападението да се присъединят хутите от Йемен, които вече изстрелват ракети към територията на еврейската държава. Всички те са подпомагани и, до голяма степен, ръководени от Иран. Не се знае още какво точно се е случило, но явно е имало объркване в лагера на врага и „Хамас“ е избързала и сама е започнала атаката.

Вярно е, че „Хамас“ не представлява всички палестинци. Лично ние познаваме палестински араби, които се отвращават от „Хамас“ и които обвиняват терористичната групировка, а не Израел, за всичките си проблеми. Но тъжният факт е, че те са малцинство. „Хамас“ е популярна и силна, защото палестинската общественост я е направила такава. Вярно е, че много цивилни жители на Газа в момента страдат неимоверно и трябва да се положат всички усилия те да не бъдат жертви. Но трябва да сме наясно, че никой от жителите на Газа нямаше да страда сега, ако „Хамас“ не беше извършила невижданото от времето на Холокоста клане на евреи на 7 октомври.

Какво можем да кажем за цивилните жители на Газа? Още от деца те са учени да мразят Израел и да искат унищожението му и се обучават в детски военни лагери, където имат тренировки с ножове и огнестрелни оръжия, ръкопашен бой, маршови упражнения. Децата също така поставят пиеси и разиграват сцени, в които се бият и пленяват израелски войници или изстрелват ракети по Израел. Учат ги да сглобяват и разглобяват оръжия и техен пример за подражание са терористи, които са убивали израелци. Изненада ли е тогава, че като възрастни те подпомагат и симпатизират на „Хамас“?

„Мирът с арабите ще настъпи само когато те започнат да обичат децата си повече, отколкото мразят нашите“, каза израелският премиер Голда Меир преди 50 години. „Хамас“ мрази Израел толкова много, че не обича децата си, и е готова да ги жертва с единствената цел да унищожи Израел. Точно това се случва сега в Газа сега. „Хамас“ използва собствения си народ като жив щит и затова призовава цивилните да останат по домовете си, за да затруднят израелската инвазия, което, разбира се, ще доведе и до голям брой палестински жертви, което от своя страна винаги помага на палестинската пропаганда срещу Израел.

А „Хамас“ са експерти в пропагандата срещу Израел, като обвинението, че на 17 октомври Израел е бомбардирал болница в Газа. Новината предизвика шок в целия свят: злият Израел бомбардира болница в Газа, в резултат на което загинаха стотици. И това не е просто болница, която се грижи за болни и ранени. Това е болница, в която се крият цивилни граждани, включително много деца. Случаят предизвика възмущение и викове за отмъщение по света, особено в мюсюлманския свят, като много световни медии дори не си направиха труда да проверят фактите, защото истината се оказа съвсем друга. Първо, Израел не прави това. Израел не се цели в болници и училища. Израел не се цели в невинни цивилни, особено жени и деца, болни и възрастни хора. И особено в момент като този Израел не би направил подобно нещо. За разлика от него „Хамас“ прави точно тези неща. Терористичната организация изпитва удоволствие да избива невинни по най-варварски начини, и да снима това, за да се похвали пред целия свят. Така че в най-лошия случай това можеше да бъде погрешен удар на израелски пилот - трагично събитие, което щеше да предизвика скръб и болка в Израел, а не танцуване и празнуване по улиците. (За тези, които имат много къса памет, в Газа танцуваха и празнуваха масовото избиване на невинни израелци.) Второ нямаше как толкова бързо да стане ясно какво точно се е случило и именно затова едва след щателно разследване и представяне на доказателства Израел разкри, че ударът е бил причинен от дефектирала ракета, изстреляна от „Ислямски джихад“ от гробище близо до болницата, която е ударила паркинга на болницата, а не самата сграда на болницата. (Това нерядко се случва с ракети, изстреляни от Газа, тъй като не са толкова съвършени). Израел дори предостави запис на прехванат разговор между двама бойци на „Хамас“, които обсъждат инцидента и на практика признават, че Израел не е виновен за експлозията.

Нещо подобно се случи няколко дни по-късно, когато Израел беше обвинен, че е бомбардирал най-старата църква в Газа „Св. Порфирий“. Стана ясно, че мишената не е била църквата, а команден център на „Хамас“, който е разположен наблизо и за съжаление ударът не е бил съвсем точен и са били засегнати части от църквата. Нека и ние като християни да проверяваме източниците си, да издигаме гласа си за истината и да не се съгласяваме с разпространението на лъжи.