ШОФАР март 2024/ еврейска година 5784

„Християни приятели на Израел“ в помощ на засегнатите от атаките на „Хамас“

Толкова благодарим на Бога за отворените врати пред нас през последните пет месеца и възможността да занесем светлина в мрака и надежда на изгубилите надежда! Толкова сме благодарни на всички вас в нациите – нашите молитвени и финансови партньори! Военните експерти казват, че военните операции в Газа ще продължат дълго. Предстоят несигурни времена, но ние знаем, че Бог знае края от началото. Той дава сила на отслабналите и увеличава силата на онези, които Го призовават на помощ.

От началото на войната след атаките на 7 октомври „Християни приятели на Израел“ помагат на оцелелите от ужасяващите кланета на „Хамас“. Понастоящем над 300 000 разселени израелски граждани живеят в хотели в различни части на Израел и екипът ни редовно посещава тези общности, доставяйки им така необходимите консумативи, предлагайки безплатни подстрижки и отделяйки необходимото време, за да изслушаме всеки, който иска да сподели болката си, да се молим и да донесем утеха на сърцесъкрушените. Занесохме стотици кашони с доставки, включително играчки за децата, бебешки принадлежности, училищни пособия и тоалетни принадлежности. Най-важното обаче е, че винаги имаме отворени сърца и отворени обятия и се чувстваме благословени, че имаме тези възможности да дарим любов и подкрепа на хората в Израел. Тези хора са силно травмирани и им предстои дълъг процес на изцеление. Постоянно ги насърчаваме да помнят, че ги обичаме, че не са сами и че християни в нациите се молят за тях и ги подкрепят. Посланието ни  съдържа изцеляващия „балсам на Галаад“ и означава толкова много за наранените. Създадохме силни връзки и взаимоотношения с някои от тези скъпоценни хора и получихме много покани да ги посетим в техните кибуци и мошави, когато евентуално се завърнат у дома. Това наистина е сърцето на „Християни приятели на Израел“ (ХПИ) - да изграждаме взаимоотношения с всеки един човек, който Бог ни изпрати.

По време на Ханука през декември бяхме много щастливи да донесем усмивки по лицата на малки деца от южната част на Израел, които сега са евакуирани в хотел до Мъртво море. С микробус, пълен с традиционните за Ханука понички и други подаръци, се отправихме към хотела, за да доставим подаръците и да внесем малко забавление и радост в техния живот. Имахме възможност да им разкажем за ХПИ и за нашата любов към тях и към целия Израел. Те бяха толкова щастливи и сърцата ни бяха стоплени да чуем смеха им и да видим красивите им усмивки. Бяхме поканени да се присъединим и към партито за Ханука за деца в друг хотел и се почувствахме благословени да се включим. Бяхме развълнувани, че успяхме да обсипем тези деца с любов. Тези прояви на доброта стигат по-далеч, отколкото понякога осъзнаваме. При всяко посещение чуваме едно и също от хората: „Благодарим ви, че ви е грижа за нас ... благодарим ви за това, което правите за нас. Помага ни да знаем, че не сме сами и не сме забравени.“

Някои хора започнаха да се завръщат по домовете си в кибуците и мошавите, както и в гр. Сдерот, за  да заявят на враговете на Израел - това е нашата земя, нашият дом и ние все още сме тук! Други се завърнаха поради необходимост и нужда да работят. Но по-голямата част от тях все още са в хотелите, твърде травмирани, за да се върнат, а много от тях няма и къде да се завърнат, тъй като домовете им и целите им общности са унищожени.

Получихме информация за хора в гр. Сдерот, които са избрали да се завърнат и които се нуждаят от храна. Има и много възрастни хора, които имат различни здравословни проблеми и не са могли да се евакуират. Доставихме 66 кашона с храна, които съдържаха дълготрайни хранителни продукти като ориз, макарони и зехтин, и прекарахме деня в раздаването им на нуждаещите се хора в града. Обяснихме, че сме християни, които са в Земята, за да помагаме на Израел и да подкрепяме народа по всякакъв начин. Хората бяха дълбоко докоснати и високо оцениха това, което получиха. Господ иска от нас да утешаваме Неговия народ и по време на престоя ни в Сдерот успяхме да освободим думи на надежда и утеха, да се молим, да ги прегърнем и да им покажем, че не са сами в този труден момент. Също така бяхме помолени да помогнем, като набавим калкулатори за малки деца от Сдерот, които сега живеят в хотел до Мъртво море. Благодарим ви от все сърце за постоянните ви молитви и подкрепа! Всички ние сме едно и всеки има своята роля - ние сме екип, който работи заедно и изпълнява различни роли, за да може практически и ефективно да застанем до народа на Израел в това време на голямо изпитание.

През тези пет месеца служителите на ХПИ  също така имаха възможност да посетят няколко кибуца, като кибуц Дорот и кибуц Рухама, в южната част на Израел, където участваха в прибирането на реколтата и помагаха на общностите в района в тези трудни времена. След кланетата, извършени от „Хамас“ на 7 октомври 2023 г., огромен брой ферми и продукция бяха  унищожени. Много земеделски производители претърпяха големи загуби и видяха как огромни количества реколта се разпиляват, така че това беше много полезна и практична дейност, която им даде помощта, от която наистина се нуждаеха, и им показа колко много ни е грижа за тях. Ние се присъединихме към стотици вярващи от цял Израел, които отидоха в различни кибуци и помогнаха за събирането на реколтата от мандарини, авокадо и други плодове и зеленчуци. За нас беше привилегия, а хората в кибуца бяха изключително благодарни и признателни.

Помощ за евакуираните от северен Израел. През ноември се свързахме с регионалния съвет на гр. Кирият Шмона и започнахме да проучваме начини, по които можем да помогнем на евакуираните от северната част на Израел. Кирият Шмона е град близо до ливанската граница. Това беше една от последните общности, които бяха евакуирани след началото на войната с „Хамас“, когато „Хизбула“ започна от своя страна да обстрелва северен Израел. В момента хора от тези общности също живеят в хотели в цял Израел. Бяхме информирани, че евакуираните деца, които сега живеят в хотел в гр. Раанана в централен Израел, ще започнат училище в импровизирани помещения и че уроците ще се провеждат по интернет. За да се случи това, имаше голяма нужда от таблети, които децата да използват за образователни цели. Успяхме да закупим таблети за тези деца и да ги доставим на семействатапрез декември. Докато бяхме в хотела, имахме чудесната възможност да разговаряме с няколко семейства и представители на евакуираните, като им разказахме повече за „Християни приятели на Израел“ и за голямата любов и подкрепа за Израел сред новородените християни по целия свят. През последните месеци Израел и евреите по света са обект на неописуема омраза и антисемитизъм, затова беше важно да споделим с тези хора, че те не са сами, че има стотици хиляди християни, които ги обичат и подкрепят и ние сме там да им донесем послание на утеха, надежда и вяра в Бога на Израел. Хората бяха дълбоко докоснати и това беше доста емоционален следобед.

Помощ за семействата на заложниците. За нас беше привилегия да бъдем потърсени от една майка на име Тами, чийто син Ром все още е заложник в Газа. Ром беше отвлечен от чудовищата от „Хамас“ на 7 октомври, след като помогнал да бъде спасен животът на други хора по време на музикалния фестивал, където бяха избити близо 300 млади израелци. Ром е можел да избяга от фестивала, но вместо това е останал и е помогнал на много хора да се спасят, но в последствие терористите го пленяват. Тами дойде в нашия офис, тъй като неин приятел е получил помощ от ХПИ преди и я посъветвал да се обърне към нас. Историята на Тами е историята на всички семейства на заложниците. Можете да си представите ежедневния ужас, в който живеят. За семействата на заложниците светът сякаш е спрял и мнозина от тях се оказват неспособни да се хранят, да спят и да работят, всеки миг е погълнат от усилията да върнат близките си у дома, а сметките трябва да се плащат. Ние сме решени да направим всичко възможно, за да ѝ помогнем, докато преживява този кошмар, но най-важното е тя да знае, че сме приятели и може да дойде при нас по всяко време. Тя знае, че я обичаме и че се молим за нея и скъпоценния ѝ син. МОЛЕТЕ СЕ за Тами и сина ѝ Ром. МОЛЕТЕ СЕ Бог да върне всички заложници у дома.

Помощ за израелските войници. „Щитът на Давид“, подпомагащ войниците в израелската армия, е един от първите проекти на „Християни приятели на Израел“, които се създават още в началото на основаването на служението през 1985 г. Вече повече от 35 г. нашите служители посещават различни военни бази, срещат се с войниците, даряват необходими артикули за личните им нужди като термобельо, ветроустойчиви якета, фенерчета, раници, шалове, ръкавици и др. През годините видяхме много стени да се събарят и да се изграждат взаимоотношения на доверие. Шарън Сандърс – съосновател на „Християни приятели на Израел“ – си спомня как при посещението си в първата военна база преди 35 г. заедно със съпруга си Рей са поздравили войниците с импровизирано изпълнение на химна на Израел „А‘Тиква“ (Надежда). „Рей и аз се опитахме да им изпеем „А‘Тиква“ по време на посещението ни в първата база... дори съвсем да не беше перфектно, те го харесаха... и в последствие сме имали много възможности за разговори с хиляди войници през годините.“

След 7 октомври, когато над 300 000 войници от запаса са мобилизирани само за няколко дни, се оказва, че армията не успява да снабди всички тях с така необходимото оборудване. И тогава проект „Щитът на Давид“ се притича на помощ, свързвайки се с различни военни бази и доставяйки различни артикули. Ветроустойчивите якета и шапки, покриващи цялата глава до врата се оказват най-търсени. Християни от САЩ даряват бронежителки за цял взвод. Всяко посещение в тези бази е много специално и ние благодарим на Бога за възможността да ги благословим, да се молим за тях и да изговорим думи на надежда и насърчение, уверявайки ги, че стотици хиляди християни по света се молят за тях.

Наскоро, когато занесохме топли якета на нуждаещи се войници, Шарън Сандърс получи разрешение да говори с 400 войници от елитната бригада „Голани“, която извършва редица операции в Газа. Говорейки от сърцето си за важната им работа на изпълнение на свещения дълг да защитават Божията земя, тя им каза: „Вие не се биете само за народа си, а се биете за името на Бога на Израел. Вие сте пазители на Неговата земя.“ Тези млади мъже се сражават като лъвовете на Юда. Те са бащи и синове на тази нация и се нуждаят от нашата подкрепа. МОЛЕТЕ СЕ Бог да се погрижи за физическите и духовните им нужди и да насърчи духа им, тъй като те са уморени и много от тях са далеч от семействата си за дълъг период от време. Вашите дарения и молитви правят всичко това възможно. Благодарим ви!

Можете да видите дейността на „Християни приятели на Израел“ в тези критични дни във фейсбук: https://www.facebook.com/CFIJerusalem/ и в YouTube: https://www.youtube.com/@CFIJerusalem-

Месиански пастори в северен Израел се подготвят за пълномащабна война с „Хизбула“ (източник: All Israel News)

В Кирият Шмона, най-големия израелски град в северната част на страната, населениетообикновено е около 23 000 души. Но тези дни това е призрачен град. Почти целият град е евакуиран. Някои семейства са настанени в хотели в гр. Тверия на Галилейското езеро. Други са отседнали при роднини и приятели далеч на юг. От 7 октомври насам „Хизбула“ е извършила над 1000 нападения срещу израелски градове, села и военни базив северната част на страната.

Израел Илуз, който е син на равин, е пастор на единствената месианска църква толкова на север. Но въпреки нарастващия брой нападения на „Хизбула“, той, семейството и екипът му не са се евакуирали. Защо? За да доставят всяка седмица кашони с хранителни продукти на оцелели от Холокоста и възрастни хора, които по различни причини не са могли или не са искали да се евакуират. За да приготвят 300-400 топли ястия всеки ден и да ги доставят на дълбоко признателни израелски войници, които иначе ядат риба тон от консерва, консервирана царевица и други студени консерви. За да се молят и насърчават жителите на своя град и войниците, дошли да го защитят. И да бъдат посланици на Йешуа и да обясняват защо Той е еврейският Месия и да отговарят на многобройните духовни въпроси, които хората тук си задават, тъй като страховете от войната и смъртта нарастват.

Пастор Илуз и екипът му не принуждават хората, на които служат, да приемат Йешуа. Те просто демонстрират безусловната любов на Месията и се грижат за своите съседи. Но когато се появят, лицата на възрастните хора и войниците се озаряват. Тези войници не получават топла храна от никого другиго. Това е все едно да получат домашно приготвена храна от мама, което ги прави много признателни.

Молитви за мир, но подготовка за война. Това, което пастор Илуз и други пастори на север ни разказват, е силно отрезвяващо. Въпреки че всички пастори и екипите им ни казаха, че се молят за мир, те също така ни казаха, че се подготвят за война. Всъщност, те призовават хората в техните общности да са готови за пълномащабна война с „Хизбула“ тази година, и то може би много, много скоро. „Вчера един мой приятел, арабски пастор, ме попита каква според мен е вероятността от много по-голяма война на север тази година“, разказа ни един месиански еврейски пастор с богат опит в израелската армия. „Казах му: „По скалата от 1 до 10 бих казал, че е 15“, отговорил той.

Всички останали, с които разговаряхме в северен Израел, споделят това мнение.

Пасторите призовават хората си да приготвят бомбоубежищата си и да се снабдят с достатъчно храна, вода, лекарства и други материали за един месец или повече. Те се снабдяват с транзисторни радиоприемници, фенерчета, одеяла, батерии и други важни консумативи. Някои от тях получават и сателитни телефони, за да се подготвят за възможността телефонните линии да бъдат прекъснати и да могат да поддържат връзка с други пастори и ръководители на служби в страната. Всеки един от тези месиански евреи си спомня твърде добре Втората ливанска война през август 2006 г. През август същата година „Хизбула“ изстреля около 4000 ракети по северен Израел. Всички те бяха много по-мощни и смъртоносни от ракетите, които „Хамас“ изстрелва към Израел от ивицата Газа. През 2006 г. тези ракети нанесоха значителни щети и причиниха много жертви. Те също така принудиха повече от един милион израелци, живеещи в северната част на страната, да се евакуират и да живеят с роднини или приятели на юг или да се скрият под земята в бомбоубежища.

Този път пасторите, с които се срещнахме, казаха, че очакват следващата война с „Хизбула“ да бъде много по-тежка. През последните 18 години подкрепяната от Иран терористична организация в Ливан е натрупала запаси от около 150 000 ракети. Месианските еврейски вярващи тук казват, че ако Израел трябва да нахлуе в южен Ливан, за да прогони терористичните сили на „Хизбула“ на север от река Литани, за да създаде буферна зона, както се изисква от Резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН, приета през 2006 г., „Хизбула“ може да изстреля 40 000 ракети към Израел. Това би било десет пъти повече и по-смъртоносни, по-опустошителни ракети в сравнение с войната през 2006 г.

Месианска еврейка със синове, които се сражават в Газа, споделя за доверието в Бога по време на война (източник: All Israel News)

Роси Рос, която живее в южния израелски гр. Ашкелон, споделя преживяванията си от деня на началото на войната на 7 октомври. Тя и семейството ѝ са били на почивка в Англия, когато започва да получава съобщения от различни членове на семейството за нахлуването на „Хамас“. Връщайки се в Израел, семейството се евакуира и временно се премества на юг в гр. Беершева, в северния край на пустинята Негев, за да бъде близо до роднини.

Всичките ѝ деца са в Израел и две от тях са призовани в армията. Единият син на Рос – Давид - служи в офиса на говорителя на израелската армия, а другият ѝ син Стивън е медик в Газа. Тя каза, че за синовете ѝ е имало много молитви както на местно ниво, така и от международната общност. Рос е благодарна, че „не носят това бреме сами“. Тя сподели, че е било „невероятно трудно в началото“, когато в продължение на три седмици не е имала никакъв контакт със Стивън. По време на трудните моменти, каза тя, вярата и упованието в Бога дават силата, която е необходима, за да се справим. „Човек се доверява на Бога, но си оставаме хора. Имала съм различни травми в живота си. Преживях терористичните атентати в Йерусалим преди повече от 20 години. И така, понякога съм уязвима към тревожност, когато чуя сирена или нещо подобно. Но в крайна сметка доверието ми е в Господа. Спомням си една от най-интензивните седмици на войната. Четохме Псалм 27 и се събирахме с други вярващи“, продължава тя. „В Божието Слово има толкова много сила. И много евреи, особено религиозните, разбира се, четат Псалмите. И, знаете ли, това е време, в което много хора мислят за Бога, независимо дали са светски или не, и се молят и искрено викат към Бога. Може би те все още не познават Месията Йешуа, но мисля, че Господ действа в сърцата на хората в Израел“.

Рос коментира неотдавнашния трагичен инцидент в Газа, при който за един ден бяха убити 21 войници. По думите ѝ в подобни ситуации в съзнанието ни се води непрекъсната битка между доверието към Бога и страха от това, което може да се случи. „Християните също могат да бъдат убити. И мисля, че това е дилемата на всяка майка и всяка съпруга на войник в Газа. Познавам много хора, които казват, че не са могли да заспят. Аз благодаря на Бога, че ми даваше спокоен сън през по-голямата част от времето“.

Рос каза, че през последните няколко месеца е чувала истории за чудеса, случили се по време на войната в Газа, особено за войници, спасени от смърт и раняване. „Знам за три истории на вярващи, в които те са били много, много близо до смъртта. Изглежда, че Бог се грижи за вярващите по специален начин, въпреки че очевидно има и вярващи, които са убити, и ние невинаги знаем Божиите пътища. Всички ние в Христовото тяло в Израел се молим за войниците. Това е много тежък дълг, но те го вършат и то с много смелост. Няма нито една израелска майка, която да иска синът ѝ да се бие в Газа. Ние знаем цената на войната и много от нас я плащат“.

Рос казва, че като вярващ човек е имала възможности да сподели вярата си в Бога и това, че Му се доверява по време на изпитания. Тя отбеляза един стих от Исая, който говори за това, че Бог изцелява съкрушените по сърце, и каза, че Бог ни дава възможности за това във време на истинска болка и борба. „Това беше Слово от Бога за живота ми“, каза тя. „През тези дни то наистина оживя. И успях да споделя тези писания с някои приятели и познати, които знаят, че ние вярваме, че Йешуа е изпълнил Исая 61“. Тя каза също, че общението с вярващи е било ключът към преживяването на Божия мир по време на войната и намира в него несравнимо насърчение и благословение.

Бивш жител на Газа получи постоянно местожителство в Израел (източник: Israel Today)

На 21 февруари министърът на вътрешните работи на Израел Моше Арбел обяви Хамид Абу Арар, баща на девет деца от село Аруар в пустинята Негев и бивш жител на Газа, за най-новия постоянен жител на Държавата Израел. Хамид загуби съпругата си и рискува живота си, за да спаси десетки израелски войници по време на атаките на „Хамас“ на 7 октомври.

„Работя в селското стопанство и в онази събота жена ми ме закара на работа“, спомня си Хамид, който е мюсюлманин. „Стигнахме до едно кръстовище и спряхме, за да дадем път. Терористите дойдоха с мотоциклети и започнаха да стрелят по нас. Съпругата ми Фатма, която беше бременна, беше убита на място, а аз бях ранен в крака. Седеммесечното ми бебе, което беше в колата с нас, също беше ранено в рамото от шрапнел, а друг човек, който работеше с мен, беше убит“.

Хамид е трябвало да се крие с малкия си син в продължение на много часове. „Обадихме се на бърза помощ и на полицията, но не успяхме да се свържем с никого. Казаха ни да се скрием. Наблизо имаше някаква постройка. Взех бебето си и се крихме там в продължение на пет часа и половина. През цялото време синът ми плачеше, защото беше гладен и уморен. След всички тези часове терористите от „Хамас“ дойдоха и застанаха до постройката“, казва той. „Чувах как планират да нападнат войниците. Седем минути по-късно чух хора, които говореха на иврит и идваха към нас. Погледнах и видях израелски войници. Страхувах се да не загина в престрелката между тях, но осъзнах, че нямам какво да губя, затова реших да направя нещо, за да спася живота на войниците, живота на сина ми и ми моя живот.“

„Терористите започнаха да стрелят по армията, а войниците не знаеха откъде идват изстрелите“, продължава той. „Съблякох дрехите си и се приближих до войниците гол с бебето си в ръце и ги предупредих. Казах им, че там има четирима терористи и им обясних къде се намират. Чакахме още час и половина, докато ни отведат оттам.“

След това травматично събитие и докато скърби за съпругата си, Хамид, който няма официален статут в страната, трябва да се справи с друг страх - че ще трябва да бъде депортиран от Израел и да остави децата си. „Постоянно се страхувах, че ще бъда разделен от децата си“, описва той. „Майка им е мъртва, ще трябва ли и аз да ги изоставя?“

В знак на дълбока признателност министърът на вътрешните работи на Израел Моше Арбел предостави на Хамид статут на постоянно пребиваващ гражданин. Изявлението на министъра гласи: „Това е човек, който преживя един от най-тежките терористични инциденти, познати на държавата Израел, и чиято бременна съпруга беше хладнокръвно убита пред очите му от подли убийци. В такъв случай Държавата Израел не може да остане безразлична към факта, че това е семейна единица, която включва девет малолетни деца, граждани на Израел, които са загубили майка си, и че кандидатът за постоянно жителство е единствената подкрепа за децата си.“ Самият Арбел заяви, че „това е важен ден, в който показваме на света, че синовете на Авраам сме заедно в борбата срещу злото и мрака и че нашето партньорство е силно и смело“.

Министърът на вътрешните работи се обърна към Хамид и отбеляза: „Вие действахте смело и рискувахте живота си само миг след като съпругата ви беше хладнокръвно убита пред очите ви. По този начин спасихте живота на десетки войници. Действията и думите ви дълбоко трогнаха всички нас. Гражданите на Израел и израелската армия ви дължат благодарност. Министерството на вътрешните работи ви благодари и заявява, че вие сте неразделна част от държавата Израел. За мен е привилегия да бъда този, който ви дава личната карта. Новината, че вие и вашите деца сте неразделна част от идентичността на Израел, е добра новина за страната и за всички нейни граждани.“