Стражите от Ерусалим - май 2013

брой 2, (май) година 2013

Шалом, приятели!

В първия брой за тази година обяснихме защо влизането на Израел в притежание на дадената му от Бога земя (Авдий 1:17) предизвиква толкова много яростта на нациите. Очевидно Сатана е този, който ги подбужда, но защо? Еврейският народ все още не служи на Своя Цар и Месия и често има небиблейско виждане за Бога. И въпреки това Израел е атакуван, тъй като дяволът знае – и то по-добре от много християни – че Божията цел за възстановяването на Израел е връщането на Йешуа. Ако Израел бъде унищожен, Сатана ще изкара Бог лъжец (Еремия 31:35-37) и ще докаже, че на Бога не може да се разчита, защото Той не може да изпълни това, което е обещал. Това би разрушило основата, върху която стоят Божието Име (репутация), Словото Му и Царството Му. Може ли Сатана да изкара Бог лъжец, като спре възстановяването на Израел в обещаното им от Бога наследство?

За какво всъщност е конфликтът в Близкия изток? – За Божието Слово

Павел напомня на Тимотей да продължава да вярва в Божиите обещания в Танах (Стария завет), върху които е основано нашето спасение. „ А ти постоянствувай в това, което си научил и за което си бил убеден, като знаеш от какви лица си се научил,  и че от детинство знаеш свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение чрез вяра в Христа Исуса” (2 Тимотей 3:14-15). Нещо повече – това, което Бог обещава за възстановяването на Израел в последните дни, също трябва да се изпълни – в противен случай нашето спасение, което почива върху същите обещания, ще изгуби основата си.

От самото начало Сатана се опитва да предизвика съмнения в Божието Слово. „А змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог беше създал. И тя рече на жената: Истина ли каза Бог да не ядете от всяко дърво в градината?” (Битие 3:1) Но Бог е доказал, че Словото Му е достоверно, защото почива върху всичко, което Той е и което върши. Както Той заяви чрез Валаам: „Той каза, и няма ли да извърши? Той говори, и няма ли да го тури в действие?” (Числа 23:19б) Чрез Исая Той също така казва: „Така ще бъде словото Ми, което излиза из устата Ми; не ще се върне при Мене празно, но ще извърши волята Ми, и ще благоуспее в онова, за което го изпращам” (Исая 55:11).Цар Давид разбра и написа: „възвеличил си думата Си (словото) повече от цялото Си име” (Псалм 138:2б). На иврит „над, повече” може да означава и „върху” – това означава, че Божието Слово е възвеличено, тъй като е основано върху самата личност на Бог!

Потвърждавайки, че буквалното изпълнение на Божието Слово е свързано със спасението ни, нашият възкръснал Месия предизвиква учениците Си: „И Той им рече: О несмислени и мудни по сърце да вярвате всичко, което са говорили пророците! Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си? И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания” (Лука 24:25-27, виж също 44-45). Йешуа казва, че Божието Слово е истината: „Освети ги чрез истината. Твоето Слово е истината” (Йоан 17:17). Танахе Божието Слово, използвано и цитирано от Йешуа; новозаветните авторисъщо използват Писанията, за да докажат, че Той е Месията. Не би ли трябвалотогавада имаме същите очаквания и отношение към стиховете, които говорят завъзстановяването на Израел? Бог казва: „Господ ми се яви отдавна и рече: Наистина те възлюбих с вечна любов; затова продължих да ти показвам милост.Пак ще те съградя, и ще бъдеш съградена, девице Израилева; пак ще се украсиш с тъпанчетата си. И ще излизаш в хората на ония, които се веселят.Пак ще насадиш лозя на самарийските планини; ония, които ги насадят, те ще ядат плода им” (Еремия 31:3, 4, 5). Самария е част от това, което днес светът нарича „окупирани територии”.

„Ето, Аз правя Ерусалим омайна чаша на всичките околни племена; и това ще бъде и за Юда в обсадата против Ерусалим. В оня ден ще направя Ерусалим утегчителен камък на всичките племена; всички, които се натоварят с него, ще се смажат; и против него ще се съберат всичките народи на света” (Захария 12:2-3).  Ерусалим и Юда съставляват друга част от т.нар. „окупирани територии”.

Ако Бог не изпълни буквално тези думи относно Израел – пророчествата, които Той се посвещава да изпълни с цялото Си сърце и душа (Еремия 32:41) – тогава каква увереност можем да имаме, че ще изпълни всичко, което е обещал по отношение на нашето спасение? Той обещава на Невястата Си: „да ви пази от препъване, и да ви постави непорочни в радост пред Своята слава” (Юда 1:24-25).

„Офанзивата на чара”, с която президентът Обама си служи, беше обидна

През март Обама посети Израел за пръв път в качеството си на президент на САЩ. Неговата цел беше да спечели сърцата и умовете на израелците, тъй като повечето проучвания показват, че ние не му вярваме. Белият дом нарече това „офанзива на чара”. Но си струва да отбележим, че някои от синонимите и производните думи на „чар” са: чародейство, магия, талисман, амулет, омагьосвам, завладявам, омайвам, правя заклинание; тези думи ни показват с какво се сблъска Израел.

В последния ден от посещението на Обама в Израел от пустинята се издигна силен източен вятър, което доведе до рязко покачване на температурите и до извиването на пустинна буря – най-ужасния шарав, който сме имали от десетилетия. Имаше много лоша видимост и някои хора носеха маски, за да предпазят дробовете си.

Предната вечер Обама произнесе основната си реч, но отказа да говори пред депутатите в Кнесета. Той искаше да говори пред избрани студенти от университетите, изключвайки, обаче, студенти от университети като този в Ариел, който бил в „окупираните територии”. Обама нагло каза на студентите, че ако искат промяна, ще трябва да окажат натиск върху израелското правителство да създаде „Палестина” – поредната ислямска, арабска, изчистена от евреи държава – върху земята, която Бог даде на Израел да изпълни Словото Си – земята , която Той предупреди Израел да не разделя (Левит 25:23). Само че новото израелско правителство дори не е включило този въпрос като част от коалиционното си споразумение, тъй като повечето израелци вече са разбрали, че създаването на „Палестина” няма да донесе мир.

Според нас този шарав (от иврит: горещ, сух, прашен вятър, който духа от пустинята) беше символ на „офанзивата на чара”, която Обама използва. Той предизвика намалена видимост; възпрепятства нормалните дейности и остави зад себе си много боклук за разчистване. Ако някой твърди, че ти е приятел, а те кара да действаш срещу Божиятаволя, ясно можеш да разбереш, че този човек е заблуден. Обама правиточно това спрямо Израел и предизвиква опасна ситуация. Ние не съдим сърцето му, а само думите и действията му, които сме отговорни да съдим (Матей 7:15-20; 1 Коринтяни 2:15а).

Месианското списание „Израел днес” изобличи смесеното послание на Обама. При пристигането си той ясно и недвусмислено потвърди историческата и библейска връзка на еврейския народ с тази земя. Ден по-късно, в щаб-квартирата на Палестинската автономия в Рамала, той каза, че строителството на еврейски домове в библейското сърце на Израел – Юдея и Самария – е проблем и не е конструктивно за постигането на мир... Така че кое от двете е вярно? Имат ли евреите древна връзка с тази земя, която им дава право да живеят тук или нямат?

Подобно на по-голямата част от света, Обама смята „Западния бряг” за територия, която е отделна от Израел, като казва, че евреите не могат да живеят там. И все пак Юдея и Самария са местата, където са се случили повечето библейски събития, включително и по-голямата част от служението на Йешуа, както четем в Евангелията. А сега ни се казва, че евреите не могат да живеят там. ("Obama's mixed message: Jews…leave biblical heartland," Israel Today, 21 Mar. 2013)

По-долу предлагаме част от анализа на Бари Рубин на речите на Обама, изнесени пред израелските студенти и на прес-конференцията му с Абас: “Обама подробно говори за историята на Израел и за опасенията от израелска страна, за да покаже, че що се отнася до Израел, той „схваща нещата”. Обаче нещата, които каза, показват, че всъщност Обама не схваща нищо...

Той се опита да убеди студентите, че мирът е по-добър от постоянния конфликт и че има редица предимства. Е, те вече знаят това! Те са тези, които служат в армията и рискуват живота си, знаейки, че заедно със семействата и близките си са мишени за терористите.

Обама не засегна въпросите относно възможното развитие на събитията след „постигането на мир”. Например, ако Израел и Палестинската автономия (ПА) постигнат мирно споразумение, какво ще попречи на „Хамас” да завземе властта, както направи в Газа? Какво ще направи Израел относно искането на палестинците милиони „бежанци” да получат правото да дойдат и да живеят в Израел? Защо Израел трябва да вярва на каквито и да е гаранции и уверения от САЩ и Европа, когато подобни обещания непрекъснато се нарушават?

Също така, Обама не гледа сериозно на промените в региона. Той изтъква, че САЩ искат демокрация в арабския свят, че ще се опитат да работят за постигането на тази цел и за запазването на мирното споразумение между Египет и Израел. Само че той подкрепя ислямистите, които се стремят да дойдат /или вече са дошли/ на власт, като същевременно продължава да иска от Израел да прави големи отстъпки и да поема рискове в лицето на радикалните ислямски режими, които се издигат в Близкия изток.

Пред ПА в Рамала Обама също „проповядва” за ползите от съществуването на две държави една до друга. Той дори нарече Израел „еврейска държава”, което си е голямо постижение. И въпреки това Абас каза, че ще преговаря само ако Израел изпълни

определени предварителни условия, като например ново замразяване на строителството в съществуващите вече еврейски заселища и окончателно предложение от страна на Израел за бъдещите граници”. ("As Obama Continues Visit…," B. Rubin, Rubin Reports, 21 Mar. 2013)

Чарлз Краутхамър цитира Обама в Ерусалим. „Искрено вярвам, че ако израелските родители се срещнат с палестински деца, те ще кажат: „Искаме тези деца да успеят”. Краутхамер казва: „Така е. Само че какво ще кажат палестинските родители за израелските деца? Мариам Фархат от Газа е един от най-почитаните родители за палестинците. Защо? Защото тримата й синове са умрели, опитвайки се да убият израелци...Тя се гордееше със своите синове „мъченици”, като казваше, че би искала да има 100 сина, за да „ги принесе в жертва” на Аллах. Палестинците я почитат като „майка на борбата”, избраха я за депутат и скърбяха силно, когато наскоро тя почина. ПА наименува улици, площади, летни лагери, училища и дори детски градини на имената на атентатори-самоубийци и други масови убийци. До тук с идеята, че само ако израелците ги беше грижа за арабските деца, мирът щеше да е възможен. (What Obama's visit really means for Israel," C. Krauthammer, Mercury news.com, 29 Mar. 2013) Или както Голда Меир, бивш премиер на Израел, беше казала: „Мирът ще дойде, когато арабите започнат да обичат собствените си деца повече отколкото мразят нас”.

Анализаторът от в-к „Ерусалим пост” Мартин Шърман пише, че когато се вслушаш в това, което Обама каза в Ерусалим, започваш да придобиваш представа за един човек, който е толкова далеч от реалността в Близкия изток, че се чудиш дали позицията му по поставените въпроси разкрива ужасяващо невежество или лукаво зложелателство.

Например той каза: „Вие живеете в регион, където много от съседите ви отхвърлят правото ви на съществуване. Вашите деца израстват, знаейки, че хора, които те никога не са срещали, ги мразят само поради това кои са...” Как да се справи Израел с това? Като прави опасни отстъпки, за да угоди на същите тези съседи, които отхвърлят правото на съществуване на Израел и които мразят израелците.

Призовавайки слушателите си да загърбят катастрофалните провали в миналото, Обама настоя, че единственият път напред е да се постигне мир чрез създаването на палестинска държава. Едва бегло споменавайки надигането на палестинските екстремисти, Обама настоя Израел да работи с почти 80- годишния Абас и неговия непопулярен и неизбран от народа премиер Фаяд, които за него били „истинските партньори” за мира. Не се знае дали Обама не е наясно или просто не го е грижа, че ако с тях се подпише споразумение, шансът те да могат да го приложат на практика е много малък. По последни данни Фаяд е подал оставка и Абас е приел оставката му, въпреки че Америка и ЕС са посъветвали Абас да не я приема.

Обама призна, че в арабския свят се случват промени и че регионът е нестабилен; той също така отчете надигането на религиозните ислямски партии. Но вместо да призове към предпазливост, да спре и да осмисли дългосрочните последствия за Израел, той изтъкна всички тези промени като причина да се продължи с още по-голяма скорост същата тази политика, подкрепяща съществуването на две държави една до друга, която той прокарваше и преди промените да се случат

Обама: Колкото повече правителства откликват на волята на народите си, толкова повече дните на Израел да подписва мирни споразумения с авторитарни лидери изтичат. Мирът трябва да се постига не само между правителствата, но и между народите.

Шърман: Възможно ли е Обама да е толкова разсеян, че да е забравил, че именно тези религиозни правителства и тези „хора на улиците” са източникът на омразата към Израел и израелците, „просто защото са израелци”? И така, Обама представя политиката за съществуването на две държави  като още по-осъществима, въпреки че всички условия, поради които тази политика преди е била постижима, вече ги няма,.

Обама изрази съчувствие към положението на палестинците, като каза, че не е правилно да се пречи на палестинците да обработват земята си, не е правилно студентите и учениците да не могат свободно да се движат из Западния бряг, не е правилно да се прогонват палестинци от домовете им – намеквайки, че всичко това е в резултат на някаква злонамерена и напълно излишна израелска инициатива. Какво изопачение на истината! Тези трудности, които изпитват палестинците, са пряк резултат от неуморните усилия на палестинските лидери по всякакъв начин да навредят на евреите...

Как би трябвало Израел да интерпретира начина, по който Обама изложи участта на палестинците? Как наистина, освен като неодобрение на всякакви принудителни мерки, които Израел е принуден да предприема, за да защити гражданите си от насилието, насочено срещу тях, просто защото са евреи? ("Obama in Israel: sinister subtext?" M. Sherman, JP Op-ed, 4 Apr. 2013)

Лудост: нови и нови опити за създаване на палестинска държава

Айнщайн е казал: „Лудостта е да правиш нещо по един и същи начин отново и отново и да очакваш различен резултат”. Можем ли тогава да кажем, че опитите за разрешаването на арабско-израелския конфликт чрез създаването на „Палестина” са лудост? 

Новото правителство на Израел е изправено пред един свят, който отново се опитва да постигне така непостижимия мир между араби и израелци. Ето доказателства за това. По време на церемонията по стъпване в длъжност на Държавния секретар на САЩ Джон Кери, той каза: „Голяма част от това, което искаме да постигнем и това, което имаме нужда да направим в световен мащаб, е обвързано с това, което може да се случи в отношенията между Израел и Палестина.”

Това, че мюсюлманите убиват мюсюлмани в Сирия, че мюсюлманите убиват християни в Египет, че мюсюлманите убиват американски служители в Близкия изток, че ислямски атентатори-самоубийци се взривяват и убиват мюсюлмани в Ирак и Афганистан – всичко това ли е резултат от липсата на мирно споразумение между Израел и палестинците? ("Here comes the pressure," Josh Hasten, JP Op-ed, 30 Jan. 2013) Тази обсебеност за постигане на мир в Близкия изток наистина води до лудост.

Кери се срещна с външния министър на Йордания, който каза: „Мирът в Близкия изток е спокойствие за останалата част на света, това е световен конфликт със световни последици.” ("US, Jordan say 'window closing' on ME peace process," Israel Hayom, 14 Feb. 2013)

Елиът Ейбрамс, старши научен сътрудник в областта на Близкия изток в Съвета за международни отношения пише относно целта на Кери за постигане на израелско-арабско мирно споразумение по време на втория мандат на Обама. При последните разговори Кери и съветниците му са оставили впечатлението у европейските, израелските и арабските служители, че Кери е решен до степен на обсебеност да постигне това. Един източник дори казва: „Според него това е святата мисия на живота му”. ("Kerry & the 'peace process'," E. Abrams, Israel Hayom Op-ed, 26 Feb. 2013) Но Кери ще се провали, защото не взема предвид Бога във всичко, което иска да постигне.

Давид Вайнберг посочва, че тази лудост може и да е заразна. След срещата си с Кери външният министър на Великобритания Хейг повтаря изтърканата мантра, че „няма по-спешен приоритет във външната политика за 2013 г. от рестартирането на преговорите между Израел и ПА.”

Палестинците, обаче, не се срамуват от целта си да унищожат Израел, както един преговарящ за ПА каза пред една американска еврейска група в присъствието на Вайнберг наскоро: „Ние палестинците няма, повтарям, никога НЯМА да признаем Израел като еврейска държава, защото Израел иска това, за да попречи на палестинските бежанци да се завърнат в Яфо, Хайфа и Ейн Керем.” Именно! ("Chill out, Obama and Kerry," D. M. Weinberg, Israel Hayom Op-ed, 28 Feb. 2013)

Историкът Дан Калик казва, че разрешението на конфликта посредством  съществуването на две държави една до друга е изпробвано, но се е провалило. През 1947 г. резолюция 181 раздели „Палестина” на две държави за два народа, но арабите отказаха да приемат гласуването на ООН и нападнаха Израел, когато той обяви независимост. Следват война след война, две интифади, хиляди израелци стават жертви на терористични атаки и се раждат редица терористични организации, всички с една единствена цел – унищожението на Израел. До ден днешен арабите не са отстъпили от целта си. Те отказват да приемат всяко предложение за създаване на палестинска държава, което изисква арабите да признаят и приемат правото на съществуване на Израел като еврейска държава...

През 2012 г. съвместно палестинско-американско проучване показва, че 61% от арабите/палестинците не приемат съществуването на две държави за два народа; 66% биха приели съществуването на две държави само като първа стъпка за съществуването на една арабско-палестинска държава; 92% казват, че Ерусалим трябва да е столица само на Палестина. Дори и в лицето на неоспорими исторически и археологически доказателства 72% отхвърлят каквато и да е връзка на евреите с Ерусалим и Земята Израел...

Въпросът към лявото политическо пространство, което е готово на всякакви отстъпки, е: „Как да направим компромис или да преговаряме с хора, които не вярват, че имаме право да съществуваме?” ("Why the Left isn't right," D. Calic,Ynetnews Op-ed, 13 Mar. 2013)

Палестинската младеж – изгубеното поколение

Арабинът-мюсюлманин Абу Тоаме, който живее в Израел, показва защо палестинците правят невъзможно Израел да им вярва – както на тях, така и на следващото поколение. В Газа хиляди деца получават военно обучение, което цели да ги подготви за джихад (свещена война) срещу Израел. Един висш служител на „Хамас” каза: „Около 9000 тийнейджъри са научени как да използват различни видове оръжия и да боравят с експлозиви; те са обучени да се бият за освобождението на Палестина – от р. Йордан до Средиземно море” – с други думи – територията на целия Израел.

Абу Тоаме: „Как може някой да говори за съществуването на две държави една до друга, когато тези младежи са обучавани да заместят Израел с една ислямска държава?

Не е изненада, че родителите не протестират срещу тази форма на злоупотреба с децата им. Тревожното е, че едва няколко от финансираните от Запада правозащитни организации в Газа са надигнали глас срещу тази злоупотреба на „Хамас” с палестинските деца. УНИЦЕФ изобщо не е протестирала срещу това зло. „Хамас” отглежда цяло едно поколение палестинци в сянката на атентатори-самоубийци, тероризъм и джихад.”. ("Palestinians' Nazi-StyleYouth Movement Prepares for Jihad," K. AbuToameh, Gatestone Institute, 1 Feb. 2013). Всяка надежда за мир, която е извън Месията Йешуа, бива унищожена от тази отрова, инжектирана в сърцата и умовете на децата...  МОЛЕТЕ СЕ тези демонично заблудени деца да бъдат спасени.

Има ли надежда за Европейския съюз?

Писанията предупреждават, че нациите ще бъдат съдени според начина, по който са се отнасяли към Божия народ. Последните ходове на Европейския съюз го въвличат все по-дълбоко в Йосафатовата долина от Йоил 3:2.

През март научихме, че дипломати в Ерусалим са все по-разочаровани от про-палестинския уклон на Брюксел. Един израелски служител каза, че ЕС продължава да говори за бойкот срещу стоки, произведени в заселищата, излиза с изявления по повод гладната стачка на палестинци в израелските затвори, протестира срещу строителството отвъд Зелената линия, но се страхува да нарече „Хизбула” терористична организация и доста се поколеба преди да осъди думите на турския премиер Ердоган наскоро, който нарече ционизма „престъпление срещу човечеството.”

Тази пристрастна позиция беше забелязана и в докладите на генералните консули на ЕС в Ерусалим и Рамала за 2013 г., информация за които изтече в пресата. В тях се призовава за спирането на всякакви финансови преводи от ЕС в подкрепа на дейности и инфраструктура в заселищата в Юдея, Самария и Ерусалим.

Израелски служители казаха, че тези доклади са критични към Израел по принцип. В тях никога не се съобщава за проблемите в ПА, като например злоупотреба с фондове или с човешки права. ("Israeli frustration with EU's policies on rise'," Herb Keinon, JP, 8 Mar. 2013)

Едно следствие от позицията на ЕС срещу възстановяването на Израел може да се види в Божия съд над икономиката на ЕС. За съжаление Кипър, който е в добри отношения с Израел, стана една от жертвите. Това би могло да подготви сцената за появата на Антихрист, който ще укрепи властта си чрез установяване на контрол върху финансовите операции (Откровение 13:16-17).

Статия във в-к „Ерусалим пост” наскоро коментира мерките, които ЕС взе срещу Кипър. В нея се описват тежките данъци, които европейските сили наложиха върху банковите депозити в Кипър. Това са драконовски мерки, нечувани в свободния пазар на западния свят. Така европейските финансови власти създадоха опасен прецедент и могат да контролират спестяванията на всички спазващи законите вложители...

Започналата през 2008 г. кредитна криза все още не е отминала в Европа. Европа се опитва да увери разтревожените инвеститори, че разпадането на еврозоната може да се избегне. Само че с тази изключително необмислена мярка, предприета със замах срещу най-беззащитния си член, Европа успя да разклати доверието в съществуващия ред – както политически, така и финансов, както за инвеститорите, така и за обикновените домакинства. Това е предпоставка за създаването на финансова нестабилност, каквато светът не е познавал до сега. Като налага наказания директно върху невинните граждани, Европа грубо прекрачи границата – не само морално, но и на практика. ("Crisis in Cyprus," JP editorial, 23 Mar. 2013)

Внимание! Доброжелателен етноцентризъм!

Само обществата, базиращи се на библейския юдео-християнски светоглед, според който човечеството е създадено по Божия образ и трябва да се уважава и защитава, са успели да развият работещи демократични и свободни общества, които иначе не са познати в историята.

Йорам Етингер казва, че доброжелателният ентоцентризъм или вярването, че другите култури са готови да приемат нашите собствени стандарти и светоглед, често е морално погрешен и стратегически саморазрушителен. Историята учи, че лидерите на свободния свят трябва да избягват илюзията, че повечето недемократични общества биха изоставили своите вековни ценности и биха предпочели разговорите пред конфронтацията чрез насилие, мира пред войната, толерантността пред фанатизма, свободата пред потисничеството, ако им се предложат адекватни дипломатически и икономически стимули.

Лидерите на свободния свят трябва да разберат, че кардиналните демократични ценности – живота, свободата, стремежът към щастието, мирното съжителство и вярването, че всички хора са създадени равни, се смятат от повечето недемократични култури за смъртоносна заплаха. Лидерите на свободния свят трябва да избягват прекаленото опростяване и глобализиране на нещата в един твърде разнообразен и раздиран от конфликти свят, който се характеризира с хилядолетия на нерешими конфликти, непредвидимост, нестабилност, променящи се политики, нетолерантност и насилие.

Етингер дава пример за опасните плодове на доброжелателния ентоцентризъм, като подкрепата на САЩ за Аятола Хомейни и други елементи в Иран, които са били против Шаха. Американските лидери погрешно решиха, че разпадането на СССР ще доведе до нов световен ред, борещ се за демокрация и произвеждащ „дивиденти на мира”, а вместо това станахме свидетели на ново световно безредие, което еволюира и кулминира в нахлуването на Иран в Кувейт, стремежа на Иран да се сдобие с ядрено оръжие и процъфтяването на ислямския тероризъм. Президентът Клинтън и Ицхак Рабин прегърнаха Арафат като посланик на мира и Ословското мирно споразумение като врата към новия Близък изток. Само че Осло доведе до безпрецедентно насаждане на омраза у палестинските деца и безпрецедентен тероризъм. Американският президент Буш вярваше, че след изборите в Ирак едно изпълнено с насилие общество ще стане „свободно и това ще доведе до демокрация”. Вместо това тероризмът погълна Ирак, ускорявайки разпадането на страната, превръщайки я в сателит на Иран.

През 2011 г. свободният свят смяташе, че уличните протести ще доведат до арабска пролет. Днес виждаме, че настъпва арабска зима, начело на която стоят радикални режими – все по-непознати, все по-малко предсказуеми, все по-коварни, все по-готови да използват насилие и представляващи все по-голяма заплаха за свободния свят.

Въпреки това по отношение на Иран свободният свят все още предпочита дипломатически и икономически стъпки пред конфронтацията. Заблудата, че аятоласите са уязвими пред неефективните икономически санкции, че ще откликнат на призива за демократични преговори, за мирно съжителство и повишаване на гражданските свободи, се оказва опровергана от действителността, както виждаме от факта, че строгите санкции не спряха Северна Корея да разработва ядрени оръжия. ("…beware of benevolent ethnocentrism," Y. Ettinger, Israel Hayom Op-ed, 1 Mar. 2013)

Ури Хайтнер посочва един аспект на западното мислене, който отразява тази заблуда. Той отбелязва, че често чуваме следния аргумент: Какво право имаме да се оплакваме от Иран, когато сам Израел има ядрени оръжия и отказва да подпише Договора за неразпространение на ядрено оръжие. Лицемерието и себеправедността, които се крият зад този аргумент, са неразделна част от културата на т.н. „политическа коректност”. Според този лицемерен стандарт Израел и Иран са страни, които трябва да бъдат мерени с еднаква мярка.

Противоположното на политическата коректност е моралност, която прави разлика между доброто и злото. Има добри страни, има и лоши страни. Има страни, които тласкат човечеството напред и такива, които го дърпат назад. Не може да има знак на равенство между либерална демокрация и фанатична фундаменталистка диктатура...

Според политическата коректност британските ядрени оръжия са същите като тези на Северна Корея. Да, и двете страни имат ядрено оръжие, но целта на Великобритания е да защити човечеството от злото, докато Северна Корея заплашва човечеството в името на злото...

Ядрените оръжия на Израел целят чрез възпиране да предотвратят унищожението на Израел и на еврейския народ. Ядреното оръжие на Израел се счита за „оръжие за съдния ден”, което да бъде използвано, когато няма друг избор. Животът на много хора – както  на евреи, така и на араби – е бил спасени през годините благодарение на преобладаващото предположение сред арабските държави, че Израел има такова оръжие.

Ядреното оръжие на Иран е предназначено за водене на джихад и заплашва да унищожи свободния свят и „ционистката държава”. Свободният свят трябва да осъзнае тази истина и да предприеме действия за спиране на Иран и неговата демонична цел. Дошло е време западните демокрации да спрат да смятат фанатични страни като Иран и Северна Корея за страни, способни да вземат отговорни решения като останалите страни в свободния свят. Фанатичните страни трябва да бъдат видени такива, каквито са. ("Learning the N. Korean lesson," U. Heitner, Israel Hayom Op-ed, 2 Apr. 2013)

Антисемитска демонична доктрина

През март един ливански ежедневник публикува статия от ливански журналист, който казва, че „на Пасха евреите-ционисти ядат безквасен хляб, при приготвянето на който използват кръв – но кръвта трябва да е от не-евреи! Как може светът да очаква от нас да преговаряме с хора, които желаят кръвта на човешки същества – не само по време на война, но и по време на празниците си?” ("Lebanese Writer: Jews make… Matzah with blood of non-Jews," MEMRI, www.memri.org, 29 Mar. 2013)

А как светът очаква Израел да преговаря със съседи, които наистина вярват на подобни сатанински лъжи и си поставят за цел да ги разпространяват?

Изучаването на Библията в Израел

Преди известно време премиерът Натаняху възобнови изучаването на Библията в неговия офис. Сега и Кнесетът започна да провежда седмични събирания за изучаване на Библията. Инициативата дойде от най-новата партия „Йеш Атид”, която се състои както от светски, така и от религиозни депутати.

Въпреки предизборната си кампания, в която тази партия наблягаше на редовна военна служба за ултра-ортодоксалните евреи и за спиране на твърде големите издръжки за помощи (нещо, което накара ултра-ортодоксалните лидери да я нарекат анти-религиозна), след изборите „Йеш Атид” е партията, която най-много настоява повече израелци да изучават Библията. В средата на февруари първото събиране за изучаване на Библията в Кнесета привлече повече от 30 депутати.

Равин Липман от „Йеш Атид” каза: „В Израел се засилва чувството, че Библията трябва да формира основата на културата и политиката на страната, но ултра-ортодоксалните не би трябвало да имат монопол върху тълкуването на Библията или върху това какво означава да си евреин. ("New Knesset Bible study group off to а strong start,"Israel Today, 22 Feb. 2013)

През март разбрахме, че макар и двете партии „Байт Айехуди” („Еврейски дом”) и „Йеш Атид” („Има бъдеще”) да бяха заклеймени като „нерелигиозни” от ултра-ортодоксалния сектор, коалиционното им споразумение, което доведе и до участието им в управлението на страната, гласи: „Държавата Израел признава важността и централното място на изучаването на Тората, като основна ценност на еврейския народ и Държавата Израел”.

Двете партии също така искат по-широко застъпено изучаване на Библията в израелските училища. Кое друго национално правителство в днешния свят счита за основна и важна ценност изучаването на Библията? ("Israel's new gov't…the importance of Bible study'," Israel Today, 14 Mar. 2013)

 „Твоето слово е светилник на нозете ми и виделина на пътеката ми             (Псалм 119:105)”.

Чък и Карен Коен

Чък Коен е бил дълги години пастор в най-големия месиански център в Израел „Цар на царете”, а по-късно международен директор и съосновател на молитвеното служение „Ходатаи за Израел”, партньорско служение на „Християни приятели на Израел”.