ШОФАР юли 2024

„Християни приятели на Израел“ продължават да помагат на засегнатите от войната

Изпълнителният директор на ХПИ - Йерусалим Тристан Хол и семейството му бяха поканени на специална церемония в кибуц Бе'ери – един от най-тежко засегнатите при нападението на терористите от „Хамас“ на 7 октомври 2023 г. Това беше церемония по полагането на основите на нов квартал. „Хамас“ се опита да унищожи тази общност на 7 октомври и извърши безброй неописуеми жестокости, но тази общност избира живота... духът им е силен и те ще се възстановят и ще продължат да се развиват. Церемонията беше трогателна и вдъхновяваща, но нямаше нищо по-въздействащо от това да погледнем в очите някои от жителите на Бе'ери и да усетим желанието им да живеят и да обичат живота на същото място, което беше изпълнено с убийствено зло, което все още не можем да проумеем. Това беше време на напомняне защо с Божията помощ този народ ще процъфти! Раните ще бъдат изцелени, хората ще оцелеят, ще се възстановят, техният кибуц ще разцъфне отново и отново ще бъде място на любов и надежда..., защото този народ обича живота и избира живота... всеки път!

Аз (Галя – съпругата на Тристан) от своя страна успях да прекарам известно време с една моя приятелка и нейния съпруг, които живеят в Бе'ери и които по чудо оцеляха от клането на 7 октомври. Тя беше една от първите, които се върнаха, след като бяха евакуирани за няколко месеца в хотел на Мъртво море. Съпругът ѝ е роден в кибуца и двамата играят важна роля в процеса на възстановяване. За нас е чест да подкрепяме цялата им общност и да им помагаме в този процес. Тристан участва в среща с жителите на Бе'ери, които ръководят проектирането и изграждането на разрушените райони на кибуца. Те подготвят плановете за нови къщи и общински площи, включващи образователни съоръжения, медицински център и стоматологична практика. Големи площи от кибуц Бе'ери бяха напълно унищожени от „Хамас“ на 7 октомври и трябва да бъдат изградени и възстановени. Имахме привилегията да участваме в тези дискусии и ще подкрепяме всички тези начинания.

Също така успяхме да направим значително дарение на кибуц Бе'ери, което позволи закупуването на големи електрически уреди - перални машини, фурни и хладилници с фризер. Тези уреди ще бъдат използвани във временните жилища, които се изграждат в кибуца. Семействата, които все още са разселени в хотели, сега ще могат да се върнат у дома в Бе'ери и да живеят в тези помещения, докато завърши изграждането на новите им домове. Благодарение на вашите дарения като християни в нациите успяхме да закупим достатъчно уреди, за да подпомогнем 50 семейства в това начинание.

Чрез друга организация, с която си партнираме по различни проекти, бяхме информирани за училище в кибуц близо до Газа, което преживява много трудни времена. След началото на войната училището трябваше да бъде разделено на две групи, като уроците и обучението се провеждаха на различни места. За някои от децата е твърде травмиращо да се върнат на първоначалното място на училището и това е много тревожен период за децата. Наш екип предприе пътуване, за да се срещнем с някои от учителите и децата. Това беше специално време за окуражаване и споделяне на любовта и молитвите на християните по целия свят. Имахме възможност да разговаряме с учителите, за да разберем какво можем да направим, за да им помогнем, докато преминават през тези трудни времена. Очевидно е, че те имат практическа нужда от неща като таблети и устройства за целите на образованието и ние работим за осигуряването на тези ресурси. На 23 юни беше Международният ден на вдовиците и Галя беше поканена да бъде специален гост на Джоли Екщайн, чиято организация беше домакин на трогателно събитие в Тел Авив за стотици вдовици и вдовци. За съжаление, след 7 октомври броят на вдовиците и вдовците в Израел се е увеличил драстично. За нас е чест да бъдем част от това специално събитие и партньорство.

Служители на ХПИ участваха в организирани пътувания до земеделски общности в близост до Газа,  помагайки на фермерите при прибирането на реколтата, а също така посещавайки различни кибуци, които бяха опустошени от атаките на „Хамас“. По време на тези посещения те се срещнаха с хора, които са загубили свои близки в мрачния октомврийски ден... Изминаха 9 месеца от атаките на 7 октомври и началото на войната срещу „Хамас“ и въпреки че много общности се завърнаха по домовете си, все още има голям брой вътрешно разселени израелски цивилни граждани (както от юг, така и от север), които живеят в хотели в цялата страна. Животът на тези хора е изключително труден и те чувстват голяма несигурност и не знаят какво ги очаква в бъдеще. През юни отидохме в хотел в гр. Тверия на Галилейското езеро, за да посетим евакуирани граждани от северната част на Израел. Значителното увеличаване на ракетните атаки от страна на „Хизбула“ по северен Израел доведе до разселването на тези хора, които нямат представа дали и кога ще могат да се върнат по домовете си, предвид все по-голямата вероятност за ескалиране на конфликта с терористичната организация в Ливан. Занесохме играчки и игри за децата и прясно изпечен хляб за шабат. Те бяха толкова благодарни и не можеха да повярват, че ни е грижа да отидем при тях, да им донесем подаръци и да ги насърчим. Божията любов е нещо много силно!

„Молете се Бог да ни пази“ - месиански войник разказва за войната в Газа (източник: All Israel News)

Месианските евреи, служещи в израелската армия, не са ново явление. Всъщност такива е имало още във Войната за независимост на Израел през 1948 г. Понастоящем стотици месиански евреи служат на много длъжности в армията, както на редовна служба, така и в резерва. Когато през януари 2024 г. младежкото служение Нетива организира конференция за месиански войници, на нея присъстваха над 350 души - и това бяха само тези, които бяха в отпуск през този уикенд.

М. е месиански евреин, който е направил алия от Канада и служи в бригада „Кфир“ от 2010 до 2013 г. Той е сред първите войници, които влизат в Газа след терористичната атака на Хамас на 7 октомври, и служи там 88 дни без прекъсване. „На 7 октомври си бях вкъщи в Херцелия и гледах филм с приятели.“ Групата им научава за изненадващото нахлуване на терористите от „Хамас“ по въздух, суша и море. „Когато видяхме какво се е случило, грабнахме оборудването си и отидохме в базата си колкото се може по-бързо. Първо преминахме обучение, а след това влязохме в Газа. Влязохме в Бейт Ханун, след това в Бейт Лахия, Джабалия и в самия град Газа“, обяснява той. На всеки етап бригадата на М. се сблъсква с различни непознати ситуации и се изправя пред много нови предизвикателства, трудности и смъртни случаи. „Моята част претърпя редица загуби и наранявания, но свършихме добра работа и сме много горди от това, което постигнахме“.

Въпреки че М. няма право да споделя в какво лично е участвал, на уебсайта на израелската армия през декември 2023 г. е публикувана информация, че войниците от 551-ва бригада са „открили и унищожили оперативни тунелни шахти на терористичната организация „Хамас“. Според доклада „една от тунелните шахти, разположена в двора на училищен комплекс, е била с дълбочина от десетки метри. Друга тунелна шахта се е намирала в дома на оперативен работник от военноморските сили на „Хамас“. Освен това те са „работили по неутрализирането на подземна инфраструктура и са обезопасили и изолирали райони на север от Джабалия“.

Войник на име Авив от същия батальон (697) си води дневник, докато служи. През януари 2024 г. той е интервюиран за в-к „Израел Хайом“. В статията се описва по-подробно дейността на батальон 697. Откъс от статията гласи: „Те бяха сред първите, които влязоха в ивицата. В продължение на много седмици те се сражаваха в Бейт Ханун, Бейт Лахия, Ал-Ататра и квартала Шейх Радуан в град Газа. Батальонът ликвидира терористи от „Хамас“, взе пленници, унищожи тунелни шахти и ракетни установки и разруши терористична инфраструктура. Понякога бяха гладни, често се замисляха какво изобщо правят там и през цялото време копнееха да се приберат у дома при родителите, съпругите, децата, приятелките си.“

След 88 дни М. е пуснат вкъщи за няколко месеца. След това той отново е призован да служи. Той разговаря с нас по нестабилна телефонна линия, без да назовава къде точно е. Въпреки че сега му е позволено да сподели преживяванията си през първите 88 дни от службата, той няма право да говори за настоящото си местонахождение или дейности. „Никой в непосредствена близост до мен не е пострадал или е убит“, казва М., говорейки за първите месеци от службата си. „Една протовотанкова граната се взриви точно над един мой приятел. Стреляха по нас много пъти и аз все още се чудя как преминах през всичко това невредим. Това е чудо!“

М. също признава, че е очаквал да бъде травмиран от случилото се - но някак си е избегнал и това. „Влязох с отворено съзнание за всичко, което мога да видя. Видях трупове и неща, които можеха да бъдат катастрофални за другите, но аз имах нагласа, че съм готов да ги приема и да продължа. Очаквах да бъда травмиран, но не се получи. Знаех, че трябва да бъда спокоен, да изпълня мисията ни и да помогна на другарите си. Не става въпрос само за мен, а за екипа, за другарите. Ние правим това заедно“.

Що се отнася до срещите му с цивилни граждани в Газа, отговорът му беше ясен. „Когато започна прекратяването на огъня [през дните, когато бяха освободени около 100 израелски заложници от 24 до 30 ноември 2023 г.], бяхме доста стресирани, защото не искахме да убиваме хора. Инструктирани сме да не стреляме по деца или жени, което, разбира се, е очевидно, но знаете, че те се разхождат в района и трябва да сме нащрек“ , обяснява М. „Няколко пъти се е случвало да влезем в сграда, където обикновено се стреля по всичко, а там има семейство и, разбира се, трябва първо да ги евакуираме и да се уверявим, че са в безопасност. Горд съм, че следваме етичния кодекс на израелската армия“, добави М.

„Израелската армия е армия, която полага всички усилия да постъпваме достойно. Чувате много за това, по какво стреляме, но по-малко за множеството случаи, когато не сме натиснали спусъка.“ М. отправи молба към вярващите: „Молете се за нашата сигурност, за нашата бдителност, за логистиката. Молете се да имаме вътрешната сила да продължим. Тук не е лесно, атмосферата е тежка. Молете се да имаме радост помежду си и Господ да бди над нас. Той го прави“.  

Международният говорител Ник Вуйчич – вдъхновение за ранени израелски войници в болницата за рехабилитация „Шева“ (източник: All Israel News)

Посланието на родения без крайници Ник Вуйчич за надеждата и упоритостта му намери дълбоко отражение сред израелските войници в болница „Шева“, много от които,след трагичните събития от 7 октомври и последвалата война,са с ампутирани крайници или са изправени пред инвалидност, която променя живота им завинаги.

Екип на All Israel News стана свидетел на едно невероятно събитие, на което  Ник Вуйчич сподели вдъхновяващата си история с тежко ранени войници. Роден без крайници поради рядко заболяване, Ник е превърнал предизвикателствата си в мощно послание за надежда и устойчивост. Докато той говореше на войниците, стаята се изпълни с чувство на свързаност. Посещението на Ник идва след трагичните събития от 7 октомври и последвалата война, която вече остави много войници и цивилни с тежки наранявания и травми. Атаката оказа дълбоко въздействие върху нацията, а нуждата от подкрепа и рехабилитация за ранените никога не е била по-голяма.

Ник каза на събралите се: Това е нещо, което е дълбоко, дълбоко в сърцето ми, и затова дойдохме в Израел, защото знам, че в такъв момент надеждата е толкова важна, особено за хората, които се борят за свободата си; които все още са с нас. За да знаят те, че това не е краят за тях. За мен означава много да дойда тук, за да окуража всички и като гражданин на САЩ ми е трудно да опиша огорчението си от това, че в този момент страната ми не е най-големият съюзник, който бихме могли да бъдем. Едно е да кажеш нещо или дори да заявиш каква е позицията ти, но да имаме възможността да дойдем лично и да прегърнем войниците и да бъдем тук с медицинските лица, мисля, че това казва много повече, отколкото могат да кажат каквито и да било думи, и ние правим това с цялото си сърце.“

Ник сподели със събралите се войници собствените си борби и победи. Той подчерта, че независимо колко труден изглежда животът, винаги има надежда и цел. Посланието му беше ясно: ако той е успял да намери радост и успех в живота без крайници, тогава тези смели войници - тези герои - могат да преодолеят собствените си препятствия и да споделят историите си, за да дадат надежда и на други.

Стив Уолц от болница „Шева“ каза: „Много от войниците са ми казвали, че за тях е катарзис да разкажат историята си. С други думи, това им помага да преодолеят някои от посттравматичните стресови разстройства, които може да имат. Те смятат, че за тях е важно да освободят това, което държат в себе си. И затова се гордея, че винаги имаме войници, които обичат да говорят с медиите, независимо дали става дума за израелските или международните медии. Има толкова много истории, които трябва да се разкажат, за съжаление. Но всеки път, когато някоя история излезе наяве, мисля, че това е от полза за света. Това не е от полза само за болницата ни, а е от полза за света да разбере какво преживяват тези млади мъже.“

По време на събитието Ник отделяше време, за да установи връзка с войниците и да им предложи думи на насърчение и шеги, за да разведри обстановката. Лицата се озаряваха и това е свидетелство за въздействието на Ник и неговото присъствие, което се фокусира върху взаимоотношенията, а не върху трудностите.

Ник още каза: „Вижте, като вярващи в Бога на Авраам, Исаак и Яков, на нас ни е заповядано да стоим в подкрепа на Израел, да го благославяме, да му помагаме независимо от всичко. Мисля, че това е моментът, в който трябва да обърнем сърцата си по-близо до Бога, защото се нуждаем от Неговата помощ. Не можем да променим мнението на другите хора, но това, което трябва да направим, е онова, което Той ни е казал да направим. Затова мисля, че е наистина важно да стоим в молитва, вяра и единство. Мисля, че всички осъзнават времето, в което живеем. Не мисля, че някога сме виждали такова преобразяване на света. Това е война срещу злото. Няма друг начин да се опише това и ние трябва да победим.“

Беше невероятно трогателно да видим как историята на Ник докосна сърцата на тези ранени герои. Много от тях казаха, че думите му са им вдъхнали ново чувство за цел и мотивация да се справят с предстоящите предизвикателства. Беше ясно, че Божието сърце за изцеление и възстановяване сияеше чрез Ник и мирът, който той носи, служеше на всички присъстващи.

Ариел Дубовиков (войник от израелската армия) каза: „Преди това бях мотивиран за целия този процес, за това да започна да ходя отново. Но след като се срещнах с него и чух историята му и това, което ни разказа, това ме мотивира още повече да започна живота си отново. И това беше наистина страхотно. Беше наистина невероятно да чуя историята му. Това е зашеметяваща история и е наистина невероятна. Всъщност съм много развълнуван. Той наистина ми помогна.“

Когато събитието приключи, стана ясно, че посещението на Ник е оказало дълбоко въздействие върху всички в залата. Посланието му за любов, вяра, упоритост и надежда трогна всички, напомняйки ни колко е важно да се подкрепяме и да се издигаме един друг, особено тези, които са пожертвали толкова много.

Християни, нека се молим за страдащите палестинци! (Джоел Розенберг, All Arab News)

Тази чудовищна война продължава повече от 275 дни. И краят ѝ не се вижда. Преди 7 октомври около 2,2 милиона палестинци в ивицата Газа страдаха ужасно под терористичното управление на „Хамас“. Бедност. Нищета. Жестокост. И пълна липса на свобода или възможности. След 7 октомври беззаконието на „Хамас“ принуди Израел да нахлуе в ивицата. Израел не може да си позволи събитията от 7 октомври да се повторят – нещо, което лидерите на „Хамас“ обещават да извършат отново и отново, стига да имат възможност. Израел трябва да унищожи тази терористична организация. Лидерите на „Хамас“ много добре знаеха какво ще последва след варварските атаки на 7 октомври. Но за тях това няма значение, защото тях не ги е грижа за живота на хората от народа си. Според тях всеки убит цивилен палестинец помага на каузата им. След 7 октомври животът на палестинците в Газа от лош стана ужасен. Терористите от „Хамас“ съхраняват оръжия и боеприпаси в почти всеки дом, всяка джамия, всяко училище и всяка болница в Газа. Те целенасочено използват палестинския народ като жив щит. В резултат на това хиляди и хиляди хора са загубили живота си или са ранени. Не може да се вярва на цифрите, изнесени от контролираното от „Хамас“Министерство на здравеопазването в Газа и вече дори ООН призна за разминавания в броя на убитите жени и деца. Но е очевидно, че умират много невинни палестинци, а не само терористични бойци. Противно на обвинениятасрещу него Израел не извършва геноцид в Газа, но въпреки неимоверните усилия, които полага, за да сведе до минимум цивилните жертви, действията на „Хамас“ правят неизбежна смъртта на толкова много хора. Сърцата ни скърбят и като че ли по човешки изход от тази ситуация няма.

Войната би могла да спре още днес, ако лидерите на „Хамас“ се предадат, освободят всички заложници и телата на убитите в плен, сложат оръжията си и се съгласят да напуснат Газа. Това би показало на целия свят, че „Хамас“ се грижи за народа си, защото в противен случай Израел няма да спре, докато тези цели не бъдат постигнати - което означава, че страданията ще продължат. И не само палестинците в Газа страдат. Страдат и палестинците на Западния бряг - библейската територия Юдея и Самария. На стотици хиляди палестинци, които обикновено работят на територията на Израел и получават много по-добри заплати - вече не се разрешава да влизат в Израел. Израелците се страхуват да наемат палестинци, имайки предвид, че много от кланетата на 7 октомври в селищата в южен Израел бяха извършени от палестински работници, на които кибуците всеки ден осигуряваха работа. Така че много палестинци в Западния бряг нямат доходи. Безработицата се покачва. Бедността също. А също и безнадеждността.

Като християни и последователи на Исус, ние нямаме пряк начин да сложим край на тази война и да освободим палестинския народ от тиранията на „Хамас“ или от корупцията на Палестинската автономия в Западния бряг. Разбира се, можем и трябва да се молим за мир и сигурност. Но също така трябва да следваме примера на Исус и да проявяваме състрадание. „Тогава Исус обикаляше всичките градове и села и поучаваше в синагогите им и проповядваше благовестието на царството; и изцеляваше всякаква болест и всякаква немощ. А когато видя множествата, смили се за тях, защото бяха отрудени и пръснати като овце, които нямат пастир. Тогава рече на учениците Си: „Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова, молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници на жетвата Си“ (Матей 9:35-36).Бог се радва, когато Неговите деца проявяват състрадание към страдащите от двете страни на тази мъчителна война. Затова просто ви насърчавам да се молите и да размишлявате върху тези пасажи. И нека Бог ни води в това, което иска от наша страна.

Денят на бащата с терористи от „Хамас“ (източник: Israel Today)

През месец юни голяма част от света отбелязва Деня на бащата. Отбелязването на Деня на бащата започва официално в англоезичния свят в началото на XX век, когато едно момиче в САЩ на име Сонора Дод решава да почете баща си, който е ветеран от Гражданската война и сам отглежда шестте си деца. Момичето споделя с пастора си, че смята, че трябва да има ден и за бащата, подобно на Деня на майката, и така постепенно Денят на бащата започва да се отбелязва в третата неделя на юни.

Не ми се случва всеки ден, когато чета новините в Израел, да се сещам за популярни американскипесни. Всъщност това никога не ми се беше случвало. Доскоро. Докато не прочетох една особено ужасна новина, свързана с нападението на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври и жестокото клане. Песента се казва „Научи децата си“. Това е песен за предаването на ценностите от едно поколение на следващото, като се подчертава значението на доброто възпитание на децата, за да им се помогне да достигнат най-добрата си същност, да създадат по-добро бъдеще като наследство от едно поколение за следващото. Тази песен изплува в съзнанието ми, когато прочетох статията „Израелската армия публикува клип от разпити на баща и син терористи, които признават за изнасилвания на 7 октомври“.

Сред хилядите арабски терористи, които нахлуха в Израел и извършиха нечовешки деяния, убивайки, осакатявайки, измъчвайки, изнасилвайки и сексуално осакатявайки хиляди израелци, Ахмад Ради очевидно добре е научил сина си. Нахлувайки в Израел на 7 октомври, обладан от омраза и желание за унищожение, Ахмад води със себе си сина си Абдала, за да участва и той в масовите кланета и безчинства. Въпреки че над 1000 терористи на „Хамас“ бяха убити в Израел по време и непосредствено след кланетата на 7 октомври, бащата и синът бяха заловени живи. При разпитите им Ахмад и Абдала признават за убийство и изнасилване. Всъщност те са изнасилили една и съща жена, преди (бащата) Ахмад да я екзекутира.

Американската песен, за която споменах, гласи: „Титрябва да имаш кодекс на честта, по който да живееш…Учи децата си добре...и ги храни с мечтите си”. Ясно е, че Ахмад, хилядите терористи, участвали в клането на 7 октомври, стотици лидери на „Хамас“ и техните бригади, заедно със стотиците хиляди, които ги подкрепят и им дават възможност да правят това, което правят, са избрали своя „кодекс“, по който да живеят. Тяхната мечта и цел е една - да унищожат Израел и да избият евреите.

Песента продължава,като казва, че наследството на бащата продължава чрез неговите деца. За съжаление, поколения палестинци предават на децата си наследство на унищожителна омраза, подхранвана от радикалния ислям, чието идеологическо дете е „Хамас“ и други терористични организации, финансираниот режима на Иран. От 3-4-годишна възраст палестинските деца са учени да почитат джихада и да практикуват геноциден антисемитизъм. Нечовешките действия, свързани с убийството и осакатяването на другите, изместват всеки стремеж да изградят бъдеще за себе си или да предадат добри ценности на следващото поколение. Това прави риторичния и често лишен от смисъл въпрос към Израел дали има план за след войната в Газа, повече от смешен, защото омразата и злото са толкова дълбоко вкоренени в палестинското общество, че ще е необходимо чудо да бъдат изкоренени. За сравнение, в традиционния юдаизъм отговорността на бащата е да научи детето си на професия и да плува: неща, които да му позволят да живее добре, да изкарва прехраната си, да се защитава и да помага на другите. А не да ги убива.

Песента „Научи децата си” е призив за предаване на житейски уроци, състрадание и надежда на бъдещите поколения. Това е важен химн за „Деня на бащата“. „Хамас“ и техните идеологически братя от „Хизбула“, хусите в Йемен и поддръжниците им на Запад, които превземат университети и обществени пространства, както и аятоласите в Иран, които умело режисират всичко, правят точно обратното. Те не предлагат никаква надежда за бъдещето, а само омраза, която ги обрича на гибел.

Това е моделът, по който живеят „Хамас“ и ислямските терористи.

От бащите и майките, зависи да учат добре децата си, да имат активно присъствие, да ги научат да различават доброто от злото и да ги поправят, когато се отклоняват от правия път. Ролята на бащата никога ипо никакъв повод не може да е да научи детето си да избива, изнасилва и осакатява сексуално други хора. В Деня на бащата е важно да се замислим за личните си ценности като родители. Нека се молим това да се случи и с палестинските бащи и майки.