ШОФАР август 2024

Християни приятели на Израел – проводник на Божията утеха

„Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?“ (Йов 30:25)

Какво правите, когато животът е спрял? Отговорът на този въпрос е същността на това, което израелските общности около ивицата Газа преживяват през последните девет месеца. След три месеца ще се навърши една година от клането на 7 октомври 2023 г. В Газа все още има заложници, нашите войници все още са на бойното поле в места като Хан Юнис и Рафах, дълбоко в анклавите на Газа, а общностите, които бяха пряко засегнати от клането на „Хамас“, все още са изселени от домовете си. За много хора в Израел все още е 7 октомври.

Близо 50 еврейски общностии кибуци съставляват така наречената „обвивка на Газа“. Този термин е въведен поради близостта до ивицата Газа, която се намира на 7 километра от нея. Египет държи суверенитета над тази територия до момента, в който Израел завладява Синайския полуостров и ивицата Газа по време на Шестдневната война през 1967 г. По-късно Израел подписва мирен договор с Египет, с който му връща Синайския полуостров и създава буферни зони за земите в близост до ивицата. Тази територия е посочена като наследство на Юдовото племе (вж. Съдии 1:18; Исус Навин 13:3; Исус Навин 15:20, 47). След като евреите напускат Газа през 2005 г. при големи противоречия, дължащи се на предприетото от тогавашния министър-председател Ариел Шарон изтегляне, изстрелването на ракети, трансграничният обстрел, подземните тунели и дори хвърчила със снаряди, които предизвикват пожари, се превръщат в ежедневие за израелските общности около ивицата. Най-голямата общност в района е град Сдерот, наричан още „световната столица на бомбоубежищата“, заради големия брой на тези съоръжения, разположени навсякъде в града, поради честите ракетни обстрели.  

Хората, които живеят в близост до Газа, рискуват много и са наясно с това, но са горди, че живеят в Обетованата земя. Девет месеца след като нападателите от Газа проникнаха в тези погранични градове, много от кибуците остават запустели призрачни селища, които са охранявани от армията на контролно-пропускателни пунктове на входовете към общностите.

При едно от посещенията ни в района имахме възможност да се запознаем отблизо и бяхме съкрушени от опустошенията, причинени от терористите на „Хамас“, чиято единствена цел е да крадат, убиват и унищожават всичко - от селскостопанско оборудване и животни до изнасилвания, отвличания и убийства на израелци и техни „симпатизанти“, като например многото чуждестранни селскостопански работници от азиатските страни, които също бяха отвлечени. Никой не беше пощаден.

Запознахме се с Лиор от кибуца Бе'ери, баща на три момчета, които по чудо бяха оцелели на 7 октомври. Когато терористите не успяват да пробият затвореното му бомбоубежище, те подпалват целия му дом, докатоцялото семейство още е в него. Огънят се разпалва, но Лиор и синовете му били спасени, подобно на историята на тримата еврейски младежив Книгата на пророк Даниил. Бе‘ери е една от най-тежко засегнатите общности, където загиват 101 души, а 11 са отвлечени - семейството на Лиор е единственото спасено живо семейство в целия квартал, всичките им съседи са убити.

Срещнахме се и с Рейчъл, майката на Амит Ман, смелата 22-годишна дежурна фелдшерка от кибуц Бе'ери, която рискува живота си, за да лекува ранените, които се втурнаха към стоматологичната клиника, за да намерят убежище. Тя издържа докрай, след като 7 часа се крие и лекува ранените, преди терористите да надделеят. Рейчъл ни разказа подробности за онзи ден и ни показа видео, в което Амит пее на майка си само няколко дни преди смъртта си.

Макар че животът в тези общности бавно се възобновява, някои части натози район в близост до ивицата Газа все още са военна зона, като през целия ден, докато работехме в близките ферми, се усещаха и чуваха силни експлозии от военните операции наблизо. Някои къщи са непокътнати и празничните масиза вечерята на Сукот (Шатроразпъване)в онзи паметен 7 октомври 2023 г. все още стоят. Лидерите на „Хамас“ неведнъж са заявявали, че ако имат възможност, биха повторили този ден, и са казвали, че 7 октомври ще се повтаря отново и отново, докато еврейската държава не бъде унищожена. Евреите от тези общности са решени да се върнат по домовете си и се нуждаят от нашите молитви в това трудно време.

От известно време поддържаме близки приятелски отношения с една прекрасна еврейска организация, наречена „Емуна“ (Вяра), която помага за грижата за уязвими деца тук, в Израел. Бяхме много щастливи, че чрез „Емуна“ успяхме да благословим голяма група деца с пътуване до увеселителен парк в централен Израел. Тези малки деца са засегнати от продължаващия конфликт в Израел и по време на лятната им ваканция искахме да им осигурим забавление и добри спомени от различни дейности в увеселителния парк. Сега тези деца знаят, че има християни, които се грижат за тях и искат да им покажат любов и приятелство. Очакваме с нетърпение по-нататъшни партньорства с „Емуна“ и нашите еврейски приятели.

Всички с ужас наблюдавахме как иранска ракета, изстреляна от „Хизбула“, удари футболно игрище в северен Израел, където друзки деца играеха и се забавляваха. Шокираща е мисълта за жестокия начин, по който бяха убити 12 безценни деца, а много други бяха ранени и все още са в болница. Екип на „Християни приятели на Израел“ пропътуваха целия път до Маждал Шамс само два дни след нападението, за да се помолят за местните жители, да се солидаризират с опечалените и да изразим съчувствието и подкрепата си към този друзки град. Срещнахме се с много хора, които са загубили свои близки, и ще направим всичко възможно, за да ги подкрепим през следващите дни.

Благодарим ви, че продължавате да подкрепяте вярно и непоколебимо всичко, което правим тук, в Израел. Толкова сме благодарни за голямото семейство на „Християни приятели на Израел“ по целия свят. Заедно променяме живота на обикновените израелци, които са преживяли и продължават да издържат толкова трудности. С Божията помощ ще продължим да подаваме ръка на този народ в знак на съпричастност и приятелство. Благодарим ви, че сте с нас.

 „Людете, които ходеха в тъмнина, видяха голяма светлина; на ония, които седяха в земя на мрачна сянка, изгря им светлина” (Исая 9:2).

Тъй като през август отбелязваме 9-ти Ав (тази година на 13 август) - ден от историята на Израел, в който еврейският народ е преживял много катастрофи, като разрушаването на Първия и Втория Храм, знаем, че мнозина ще се замислят за сегашното тежко положение на Израел.

Екипът на „Молитвената стена“ на „Християни приятели на Израел“ в Йерусалим предприе специални молитвени обиколки. Най-напред се молихме пред седалището на израелското правителство и Кнесета (Парламента), прогласявайкиИсая 9:6: „Управлението ще почива на раменете Му“. Застъпвахме се за народа на Израелна планината Кармил, където пророк Илия победи пророците на Ваал, и покрихме с молитва пристанището в Хайфа, заставайки срещу всяка заплаха за жизненоважната инфраструктура, която осигурява много природни ресурси на Израел.Екипът ни продължава да се моли усърдно за връщането на заложниците, срещаме се с оцелели от кланетата на 7 октомври и се молим със семействата на отвлечените, като ги насърчаваме да търсят Бога на Израел. С вашата жизненоважна подкрепа и пламенни молитви ние можем да насърчаваме сърцесъкрушените, както и войниците от израелската армия. Докато голяма част от медиите днес предизвикват дух на страх у онези, които все още не са изпълнени с Духа на истината, Псалм 112:7 ни увещава: „От лош слух няма да се бои, сърцето му е непоколебимо, понеже уповава на Господа“. Подобно на нашия небесен Ходатай и Пастир, ние заставаме в пролома чрез молитва, насочвайки всички жадни към Източника на живата вода, към Извора на живот, който никога не пресъхва.

Чудната история на ционистките сефарадски евреи в България

(от Джошуа Маркс, Jewish News Syndicate, публикувано на 4 юни 2024 г.)

https://www.jns.org/the-miraculous-story-of-the-zionist-sephardic-jews-of-bulgaria/

На по-малко от два часа път с кола югоизточно от столицата София се намира Пловдив - забележителен древен български град. Пловдив, известен като най-старият, непрекъснато обитаван град в Европа и един от най-старите градове в света, е разположен сред известните седем хълма по бреговете на река Марица. Тук започва нашето еврейско пътешествие.

По време на римския императорски период през III в. пр. Хр. градът се нарича Филипополис. Именно в Пловдив е открита единствената древна синагога в България. В археологическия музей посетителите могат да се насладят на фрагментиран мозаечен под, украсен с менора и гръцки надпис.

Еврейското присъствие в този регион и околностите му обаче може да се проследи още по-назад, както се споменава в книгата „Българските евреи: Живата история“от Клайв Левиев-Сойер и Имануел Маркус. Елинистическият еврейски философ Филон Александрийски в писмото си „Посолството при Гай“, написано около 41 или 42 г. пр. Хр., споменава за евреи, живеещи в Тесалия, Беотия, Македония, Етолия, Атика и Аргос.В северната част на България, по-конкретно в град Ескус, който е бил част от римската провинция Долна Мизия, е открит латински надпис от края на II в. пр. Хр. На този надпис е изобразена менора и се споменава архисинагогос (ръководител на синагогата).

Йосиф Бенатов, преподавател по иврит в Университета на Пенсилвания, който е израснал в еврейската общност в София, сподели с нас своите виждания за историята на еврейските общности в България. Той заяви: „Най-старите известни общности датират от времето на Римската империя, т.нар. евреи романиоти, които са гръкоезични евреи. Имаме ясни доказателства за организирани еврейски общности от този римски период, когато България е била част от Римската империя”.

След евреите романиоти през XIII и XIV в. в България пристигат евреите ашкенази, които мигрират от централна Европа, както обяснява Бенатов, който провежда обиколки в района чрез своята туристическа агенция „Сефарадски Балкани”. „Едва след тези две групи в региона пристига и се заселва значителна вълна от сефарадски евреи, които са приети от Османската империя след изгонването им от Испания и Португалия през 1492 и 1497 г.“, отбелязва Бенатов, който е сизцяло сефарадски произход. „С пристигането на сефарадските евреи те по същество поемат контрола върху еврейския живот в региона.”

Според Бенатов много евреи ашкенази научават ладино и възприемат сефарадските молитвени обичаи, което води до увеличаване на ашкеназко-сефарадските бракове, особено в края на XIX и началото на XX век. Въпреки това в началото на ХХ в. в България все още има отделни ашкеназки общности, които съставляват около 5% от еврейското население, докато огромното мнозинство, 95%, от българските евреи през ХХ в. до Втората световна война са сефаради. Сефарадите до голяма степен абсорбират романиотите, за разлика от ашкеназите, които запазват незначително присъствие.

Бенатов изтъква факта, че българо-еврейската идентичност е сравнително ново явление, което води началото си от независимостта на България през 1878 г. През предходните 400 години, в които сефарадските евреи пребивават в региона, те се идентифицират предимно като османски евреи, като се смятат за поданици на Османската империя и са тясно свързани със съответните родни градове. „ДНК на съпругата ми е особено интересна, тъй като отразява историческите срещи между ашкеназките и сефарадските общности в България. По майчина линия семейството ѝ е със сефарадски произход. Въпреки това генетичният анализ разкрива и процент ашкеназки предци, който може да се припише на нейния прапрадядо, г-н Беренщайн“.

През април се отправихме на пътешествие от Тел Авив до София, за да разгледаме еврейските забележителности в България. Имахме щастието да се запознаем свисоко препоръчания от Йосиф екскурзовод с изключителени познания- Филип Станимиров.

Един от първите акценти на нашата обиколка беше вдъхващата страхопочитание Централна софийска синагога. Този великолепен дом за еврейско поклонение е не само една от най-големите сефарадски синагоги в Европа; тя е и най-голямата на Балканския полуостров.

Мавританската възрожденска синагога в София, проектирана от австрийския архитект Фридрих Грюнангер, е построена на мястото на предишната синагога „Ахава ве Хесед“. Завършен през 1909 г., този архитектурен шедьовър е свидетелство за прочутата толерантност на българския народ. Площадът на религиозната толерантност, разположен в сърцето на София, напомня атмосферата на Стария град на Йерусалим. В непосредствена близост до него се намират синагогата, джамията „Баня Баши“, източноправославната църква „Св. Неделя” и римокатолическия храм „Св. Йосиф“, които демонстрират разнообразния религиозен пейзаж на района.

Бенатов изтъкна значителната роля, която Българската източноправославна църква е изиграла в осъждането на дискриминацията срещу евреите и защитата на общността от преследване по време на Втората световна война и Холокоста. Пловдивският митрополит Кирил и Софийският митрополит Стефан оглавяват усилията за спасяване на българските евреи и през 2002 г. двамата са признати за праведници сред народите от „Яд Вашем“. Те са погребани в Бачковския манастир южно от Пловдив.

В един забележителен акт на гражданско неподчинение Кирил, който по-късно става патриарх на Българската църква, повежда група от 300 членове на църквата към ЖП гарата в Пловдив. На тази гара хиляди евреи са били насилствено натъпкани във вагони в очакване да бъдат транспортирани до Треблинка. Въпреки присъствието на нацистки офицери, Кирил безстрашно се промъква и се опитва да влезе в един от вагоните. Охраната обаче му попречила да го направи. Необезпокояван, той продължава да върви към предната част на влака и смело заявява, че ще легне на релсите, ако влакът започне да се движи.Струва си да се отбележи, че Софийският митрополит Стефан напълно подкрепя действията на Кирил. Всъщност той дори изпраща писмо до царя, предупреждавайки, че ако евреите бъдат депортирани, той също ще легне на релсите като форма на протест.

Бенатов заяви: „Това е нещо, с което мисля, че българите с право много се гордеят, че дори на религиозно ниво Българската източноправославна църква като национална институция е била категорично проеврейска и е защитавала своите еврейски съседи и приятели в страната.”

Забележителната история на близо 50 000 евреи в България, които са били пощадени от ужасите на газовите камери по време на Втората световна война, въпреки съюза на страната с нацистка Германия, я отличава от много други страни, които доброволно са предали еврейското си население за депортиране в лагерите на смъртта.

За съжаление не всички евреи под български контрол са спасени. През април 1941 г. германците възлагат на българския цар Борис III управлението на гръцките области Източна Македония, Западна Тракия и югославските провинции Вардарска Македония и Пирот.Под българска власт приблизително 11 343 евреи са депортирани в контролираните от германците територии (7 122 от Македония и 4 221 от Тракия), където мнозинството от тях срещат трагичната си съдба в лагера Треблинка в окупираната от нацистите Полша.

Една героична фигура, която се противопоставя на пронацисткия кабинет, е Димитър Пешев, заместник-председател на парламента. На 10 март 1943 г. той смело се намесва и предотвратява депортирането на 8500 евреи, които вече са били събрани и качени на влакове, пътуващи за Треблинка. „Той собственоръчно спира първоначалната депортация на българските евреи”, обяснява Бенатов. „Вярвам, че благодарение на него по-късно самият цар Борис III променя позицията си и става много по-решителен в защитата на българското еврейско население, когато се случва вторият опит за депортирането му“. Родният град на Пешев - Кюстендил, разположен в западна България близо до границите със Сърбия и Северна Македония, е спирка в обиколките на Бенатов.

През март 2023 г. България отбеляза 80-годишнината от решението си да не депортира еврейското си население. Подчертавайки смесеното наследство на Борис и силните емоции, които той предизвиква днес, обаче, някои представители на еврейската общност отказаха да присъстват на официалната церемония.Тези еврейски лидери се позовават на съюза на Борис с хитлеристка Германия като лидер на фашистко правителство, налагането на дискриминационни расови закони срещу евреите и депортирането на евреите в окупираните от България територии.

И все пак, книгата „Корона от тръни: царуването на Борис III, 1918-1943“, от родения в България журналист Стефан Груев предлага по-нюансиран и благоразположен поглед върху наследството на Борис по време на войната.Например Груев пише: „Борис често приемаше чуждестранни еврейски лидери, посещаващи България, като видния ционист Наум Соколов, който след аудиенцията заяви: „Можете да се гордеете с вашия цар; той е наш приятел.“Борис умира при мистериозни обстоятелства, след като се завръща от среща с Адолф Хитлер в Германия през 1943 г. Погребан е в Рилския манастир, но тленните му останки са изнесени от комунистическите власти и тайно са препогребани в двореца Врана, близо до София. След падането на комунизма сърцето му е погребано в Рила.

По време на обиколката си из България посетихме няколко мемориала на Холокоста, включително трите каменни плочи, разположени зад базиликата „Св. София” - византийска църква от VI век. Тези плочи отдават почит на българските лидери, които са допринесли за спасяването на евреите по онова време.През ноември миналата година на площад „Възраждане“ в столицата беше открит нов паметник на Холокоста. Този паметник специално почита адвокатите, съдиите и прокурорите, които са изиграли значителна роля в спасителните операции по време на Холокоста.

През 1998 г. местни евреи създават Паметник на благодарността в Пловдив. Този паметник е посветен на успешното предотвратяване на депортацията на еврейската общност в града на 10 март 1943 г. Надписът на паметника е на български, иврит и английски език и изразява благодарност към всички, които са допринесли за спасителните усилия в този ден.

Тази статия започна със споменаването на древна синагога в Пловдив. Но освен това разгледахме и съвременната синагога в същия град, демонстрираща непрекъснатото присъствие на еврейската култура в тази балканска страна въпреки предизвикателствата и дискриминацията. Построена през 1892 г. в османски архитектурен стил, синагогата „Цион“ в Пловдив е единственото действащо еврейско място за поклонение освен Централната софийска синагога. Разположена в традиционния еврейски квартал Орта Мезар, тази сефарадска синагога претърпя пълна реставрация през 2003 г.

В двете действащи синагоги в България има много празни места, което подчертава ограничения брой на евреите в страната днес. Това също така служи като трогателно напомняне, че повечето от сефарадските ционистки евреи в България са се преместили в Израел след Втората световна война. Около 42 000 от 50 000 оцелели евреи са направили алия в Израел между 1947 и 1952 г. Други 3 000-4 000 евреи, преживели комунистическата епоха, емигрират в Израел през 1990 г., което е последната и най-скорошна вълна на алия от България.

Според преброяването от 2011 г. в България живеят 1162 евреи. Световният еврейски конгрес обаче изчислява, че еврейското население на страната варира между 2 000 и 6 000 души.Бенатов обясни, че по време на комунистическия период след Втората световна война в рамките на еврейската общност е имало значително количество смесени бракове. В резултат на това често се срещат членове на общността, които произхождат от семейства на такива смесени бракове. В много случаи само един от бабите или дядовците може да има еврейско наследство, често от сефарадски произход. Въпреки това местната еврейска общност счита всички тези лица за пълноправни членове.

Въпреки малкия размер на общността се наблюдава съживяване на еврейския живот и все по-голямо признаване на историческото значение на евреите в региона. Този феномен е очевиден във Видин, пристанищен град на южния бряг на река Дунав в северозападна България, близо до границите с Румъния и Сърбия.В миналото градът е бил населяван от значително еврейско население, достигнало своя връх от около 2000 евреи непосредствено преди Втората световна война, което представлява 5% от еврейската общност в България. След войната повечето от еврейските жители на Видин се преместват в Израел. Неотдавнашна инициатива на стойност 6 млн. щатски долара успешно трансформира изоставената главна синагога от XIX в. в културен и общински център, който според Бенатов си „заслужава да се посети“. Бенатов препоръчва и посещение на Самоков в югозападната част на страната, на един час път от София, където богатата сефарадска династия -  фамилията Арие от Виена - се установява и изгражда малка империя. Една от къщите на семейство Арие е превърната в музей. Синагогата, построена от семейство Арие, е национален исторически паметник.

Ционисткото движение възниква за първи път в еврейските общности на ашкеназите в Централна и Източна Европа в края на XIX век. Но сефарадските евреи в България се открояват като едни от най-ентусиазираните застъпници за възстановяване на еврейското самоуправление в изконната земя на Израел. Бенатов твърди, че българо-еврейската общност е възприела концепцията на Теодор Херцел за еврейски национален дом в източното Средиземноморие заради основата, положена от местни протоционистки организации. Нещо повече, еврейската общност в България, тъй като е по-светска, приема ционизма като основен принцип, ръководещ еврейския живот, измествайки религията. Според Бенатов българската еврейска общност проявява силно чувство на гордост от своето еврейско наследство, като го разглежда от ционистка гледна точка.

България може да се похвали с множество ционистки организации, включително спортни и културни клубове, лагери, женски групи, международни ционистки организации като „Макаби“. „Ционизмът наистина ръководеше и организираше еврейския живот в България“, обяснява Бенатов. „Той послужи за основа на училищната система в еврейските училища, които следваха ционистки ориентирана учебна програма, наблягаща на иврит и други предмети от значение за политическия ционизъм.”

При пристигането си в Израел повечето български евреи избират да се установят в Яфо - древен пристанищен град, разположен в южната част на Тел Авив. С течение на времето Яфо получава прозвището „Малката България“ поради преобладаващите ладино и български език, които се говорят там.Подобно на репутацията си в България, българските евреи бързо си изграждат положителен имидж в Израел. Те са уважавани заради силната си работна етика, честността, скромността и непретенциозността“, заявява Бенатов.

Освен това българските евреи получават признание за своите спортни способности. През 1949 г. те основават футболния клуб „Макаби Яфо”, който започва като Ционистката асоциация „Макаби Яфо”. Отборът беше близо до спечелването на шампионата два пъти през 60-те години на миналия век и беше наричан галено „Българите“.Като успешна имигрантска общност българските евреи постепенно излизат извън пределите на Яфо и стават неразделна част от съвременното израелско общество.

В книгата си „От София до Яфо: Евреите от България и Израел“ авторът Гай Хаскел описва Яфо като сантиментален център за българското еврейско население, дори когато броят му намалява. С установяването на новите имигранти,българските евреи се преместват и в други райони. Днес в Яфо е останала само малка общност, съставена предимно от пенсионери и техните социални клубове.

Бабата и дядото на съпругата ми са част от вълната български евреи, които се преселват в Израел. И двамата пристигат през 1948 г., когато са едва 14-годишни - баба ѝ на борда на търговския параход  „Пан Йорк” (известен също като кибуц „Галуйот“, а по-късно „Комемиют”), а дядо ѝ на разнебитено корабче от България. След декларацията на Давид Бен-Гурион по радиото на 14 май 1948 г. баба ѝ радостно се присъединява към множествата, които танцуват по улиците, за да отпразнуват независимостта на Израел, отбелязвайки ново начало за сефарадските евреи, които са били прогонени от Иберия в Османските Балкани, след това в България и най-накрая намират своя дом в Израел - еврейската родина.