ШОФАР септември 2024

„Приятел обича всякога и е роден като брат за време на нужда“ (Притчи 17:17)

Това е стихът, с който Бог ни говори още при основаването на „Християни приятели на Израел“ през 1985 г. Благодарим на Бога за възможностите, които ни дава да бъдем истински приятели на дело през тази почти една година след 7 октомври2023 г. и да бъдем проводник на любовта на Йешуа за Неговите страдащи братя и сестри по плът.

Помагаме на засегнатите и разселените след атаките на „Хамас“

През август имахме привилегията да се срещнем с един млад мъж на име Орен. За нас (Галя и Тристан Хол) беше чест да се запознаем с този невероятен човек, който спаси живота на много хора в онази ужасна съботна сутрин на 7 октомври, когато терористите на „Хамас“ вилняха в Израел. Неговата смелост и решителност да спаси колкото се може повече хора са вдъхновение. Беше невероятно да чуем разказа му как, загърбвайки собствената си безопасност, той се връща отново и отново на мястото на музикалния фестивал „Нова“ с надеждата да спаси повече укриващи се и ранени. Тук, в Израел, има толкова много скрити герои, които рискуват всичко, за да спасят живота на другите, и ние се чувстваме привилегировани, че срещнахме един такъв герой. Орен живее със съпругата си и трите си малки деца в мошав (селскостопанско селище) близо до Газа. Преживяното и всичко, на което е станал свидетел, е оказало огромно влияние върху него и самият той се бори с дълбоките последици от травмата. Не може да спи и да работи и животът му е много труден. Бяхме много щастливи, че успяхме да предоставим на Орен и семейството му практическа финансова помощ, за да облекчим за известно време техния товар, но най-докоснати бяхме, когато той каза, че нашето приятелство и подкрепа го укрепват и му помагат да се възстанови.

По време на същото ни посещение в израелските селища близо до Газа, имахме огромната радост да се запознаем с друг от „скритите“ герои на Израел - човек на име Шломи, който живее в Нетивот - религиозен град близо до Газа. Шломи прекарва всеки свой час, помагайки и подкрепяйки хора в нужда. Тристан и Галя го посетиха в дома му и прекараха следобеда с него. Това беше фантастично време за взаимно опознаване и откриване на начини, по които можем да си партнираме. Шломи ни разказа, че много от децата в Нетивот нямат ученически раници или учебни пособия и се притесняват за началото на учебната година, която започва на 1 септември. Затова „Християни приятели на Израел“ – Йерусалим се задействахме и купихме около 100 ученически раници, пълни с учебници и пособия за децата. Когато пристигнахме, за да ги доставим, в дома на Шломи имаше доброволци от израелската армия, така че беше чудесно заедно с тях да комплектоваме всички раници и ученически принадлежности! Шломи беше толкова развълнуван, а ние сме радостни, че децата в Нетивот ще имат всичко, от което се нуждаят, за новата учебна година.

По време на престоя си в Нетивот Галя имаше възможност да посети Рейчъл Ман и да ѝ занесе подаръци от ХПИ. Дъщерята на Рейчъл, Амит, беше убита от терористи на „Хамас“ в кибуц Бе‘ери на 7 октомври. Рейчъл е силна жена, но сърцето ѝ е разбито и дъщеря ѝ липсва ужасно много. Беше важно да седна с нея, да поплача с нея и да ѝ разкажа за всички християни по света, които скърбят с нея и се молят за нея. Тя беше дълбоко трогната от това послание и помоли скоро отново да я посетим. За мен (Галя) и съпруга ми Тристан беше голяма чест да се върнем в кибуц Бе‘ери, за да предоставим практическа помощ на някои нуждаещи се семейства, а също и да прекараме време със скъп приятел, който по чудо оцеля при атаките на „Хамас“. Тази общност е истинско вдъхновение и за ХПИ е привилегия да извървим заедно с тях пътя им към възстановяване и изцеление. През август много семейства от Бе‘ери се преместиха във временните си жилища в кибуц Хацерим близо до гр. Беершева в пустинята Негев. Те ще останат там няколко години, докато могат да се върнат в Бе‘ери. ХПИ закупи бяла техника за 50 семейства, които бяха настанени в тези временни домове. В края на август служители на ХПИ - Йерусалим отидоха в Хацерим, за да видят помещенията и да насърчат жителите на Бе‘ери, които вече наричат този кибуц „дом“. Екипът ни беше посрещнат от една невероятна жена, Ади, която по чудо оцеля при атаките 7 октомври. Тя е била заловена от 15 терористи и държана в къща в Бе‘ери в продължение на часове докато армията пристигне.

За нас е чест, че можахме да подкрепим и едно прекрасно семейство месиански вярващи от кибуц Нахал Оз, което оцеля по чудо на 7 октомври, след като терористи от „Хамас“ бяха влезли в дома им. Получихме следното съобщение от Катя и нейния съпруг: „Скъпи приятели от „Християни приятели на Израел“, много сме ви благодарни за финансовата подкрепа, която ще ни помогне да се завърнем в дома си в кибуц Нахал Оз. С тези пари ще можем да възстановим къщата си и да се върнем у дома през следващата година. Благодарни сме ви за участието в този труден и сложен процес на възстановяване на дома ни, който вярваме, че ще бъде дом на надеждата за много хора.

Помагаме на друзката общност в Маждал Шамс

Продължаваме да посещаваме и да помагаме на общността Маждал Шамс в северната част на Израел. Върнахме се там, за да се помолим и да прекараме време с някои от скърбящите семейства, чиито деца загинаха, когато ракета на „Хизбула“ падна върху футболното игрище, където те играеха. Няма думи, които да опишат мъката и болката им. Като християни ние сме до тях, за да ги прегърнем, да им предложим утеха и всякаква практическа подкрепа, от която се нуждаят.

Екипът на проекта на ХПИ „Молитвената стена“ имаше възможност да се моли за Леон на мястото на футболното игрище в Маждал Шамс, където на 27 юли загинаха 12 деца и младежи. Неговият братовчед и единадесет други деца бяха убити от ракета на „Хизбула“. Насърчихме хората, с които се срещнахме, казвайки им, че Богът на Израел ги обича с вечна любов. Бог ни даде благодат да се върнем в Маждал Шамс за втори път и ни отвори врати, за да се молим за скърбящите родители на Алма и Язан, уверявайки ги, че „Християни приятели на Израел“ по целия свят продължаваме да се молим за тях.

Бог също така отвори врати за екип на ХПИ да отиде в болницата в гр. Хайфа, за да посети малко момиче, което беше сериозно ранено при атаката. Тя получи тежка травма на главата, но по чудо дойде в съзнание и ние бяхме там, за да се помолим за нея, да утешим майка ѝ и да ѝ занесем подаръци и плюшени играчки. Молим ви, издигайте това момиченце в молитвите си. Сега, след като установихме контакт с нея и майка ѝ, със сигурност ще продължим да ги посещаваме през идните месеци.

За нас беше чест да посрещнем Имад, Лайла и Файруз от друзката общност в Маждал Шамс в офиса ни в Йерусалим. Те полагат много усилия, за да помогнат на семействата на тези, чиито деца са били убити при ракетната атака, както и на многото ранени деца, които се възстановяват. Прекарахме специално време, за да се опознаем и да обсъдим начините, по които можем да работим заедно, за да донесем любов и утеха на скърбящата и травмирана друзка общност в Маждал Шамс, разположена на северната граница на Израел с Ливан.

Изминалият месец беше натоварен и за проект „Щитът на Давид“, оказващ подкрепа за войниците от израелската армия  

Месецът беше натоварен с няколко пътувания за доставки на каски, жилетки, обувки и други материали за войници, които воюват с „Хамас“. През повечето време пътувахме до южната част на страната, за да извършим доставките си, като освен тях се възползвахме от възможността да се насладим на общуването с командири, войници и офицери в техните палаткови бази. Взехме каски и жилетки от 3 различни фабрики и ги доставихме на границата с Газа и в поделение близо до мястото на музикалния фестивал „Нова“, който беше нападнат на 7 октомври. Рутинната практика е, че група войници отиват в Газа за една седмица, за да се бият, след което се връщат, за да си починат за определен период, докато друга група оперативни работници служи в Газа през следващата седмица. Едни и същи каски и жилетки се ползват от двете групи, тъй като няма достатъчно оборудване за всеки войник. Руслан, главният офицер, ни разказа, че когато войниците се връщат от Газа, каските им са мокри заради горещите тунели без въздух и че тези мокри каски отиват направо върху главите на следващите войници, които отиват на бой. Затова е разбираемо, че Руслан се развълнува, когато донесохме каските, и беше много благодарен за този подарък от ХПИ. Когато бяхме там за втори път да им занесем жилетки, хладилникът им се развали. Аз имах допълнителен хладилник, който ми беше подарен преди години от скъп еврейски приятел. Бяха изумени, че Бог е знаел нуждата им и я е снабдил веднага. На следващия ден двама войници дойдоха да вземат хладилника. Приготвихме им обяд и им дадохме възглавници, чаршафи и одеяла за тяхната част. Молихме се за тях и имахме много хубав разговор за Бога.

Друго невероятно пътуване беше до северната част на Израел, където трябваше да доставим 17 каски и 7 жилетки за пълна защита. Доставихме ги в кибуц Шамир, където в момента не живее никой друг освен войниците. Проведохме няколко много добри разговора и се молихме над този кибуц от едно високо, обзорно място, откъдето командирите наблюдават границите на Израел с Ливан и Сирия.

След това отидохме да се срещнем с друг командир на границата с Газа, за да подарим на подразделението му 10 висококачествени каски с вградени комуникации. Това е много важно, тъй като един войник беше убит, когато свали каската си, за да използва телефона си, за да говори с майка си. Командирът ни прегърна и беше толкова благодарен. Беше докоснат и от това, че се молим за него, за подразделението и семейството му. В израелската армия има много самотни войници, които са дошли от родната си страна, за да се установят в Израел и да служат в армията, но нямат членове на семейството си тук. Имахме честта да посетим една база, където 200 от тези войници си за почиваха два дни от войната в Газа. Прекарахме деня с тях, като предложихме подстрижки на всички желаещи. Имахме прекрасни разговори с тези смели млади мъже и жени. Те не можеха да повярват, че ние, като християни, сме дошли да им покажем грижа. Някои от тях се разплакаха и всички бяха дълбоко трогнати и благодарни. Тук сме, за да служим с любов и изцеление на този народ - човек по човек.

Обратно на училище, но не и обратно у дома (източник: Ynetnews)

След 7 октомври 2023 г. хиляди ученици в северен Израел бяха евакуирани от домовете си, които бяха в обсега на ракети, изстреляни от Ливан. Други, които не бяха евакуирани, прекараха месеци в обучение под заплахата от ракетни нападения и прекъсваха обучението си, бягайки към защитени зони по време на сирените за ракетна атака. И в двата случая учениците загубиха почти цяла учебна година поради липса на часове за учене, учители, образователна и емоционална подкрепа. Тъй като войната продължава с пълна сила, Министерството на образованието се подготвя за предстоящата учебна година в северната част на страната с два сценария поради опасения за сигурността. Министерството планира двойно записване на учениците: в първоначалните им училища на север и в резервни училища, които са или ще бъдат открити в районите, в които семействата са били евакуирани.

За да се разбере мащабът на проблема, трябва да се отбележи, че 16 710 ученици са били евакуирани от северен Израел. Около 9000 от тях са преместени в общини в рамките на северния окръг, а останалите - в други окръзи. Така например 684 ученици са записани в осем преместени училища, 3168 учат в 60 читалища, 4044 са настанени в други съществуващи училища, 1016 - в шест временни училища и 950 деца в детски градини или ясли са били настанени в съществуващи институции или читалища.

Голан Бухрис, жител на северния град Кирият Шмона, е бил на почивка със семейството си в Ейлат на 7 октомври миналата година. Те планирали да напуснат хотела и да се върнат у дома през следващите дни, но това така и не се случило. На този ден хиляди терористи на „Хамас“ атакуваха южен Израел. На 8 октомври, в знак на солидарност, терористичната организация „Хизбула“ в Ливан атакува израелски общини и военни постове по северната граница. Семейство Бухрис решава да остане още малко в Ейлат с надеждата да преживее бурята, но на 20 октомври правителството официално нарежда евакуацията на Кирият Шмона. Оттогава те живеят в Ейлат.

Сега, когато новата учебна година започва, а евакуираните от северната част на страната все още не могат да се завърнат у дома, тъй като „Хизбула“ продължава да извършва почти ежедневни нападения, семейство Бухрис, както и много други в тяхното положение, не са сигурни дали изобщо ще се завърнат.

Близо 70 000 израелци са евакуирани от северните общини и са разпръснати из цялата страна. Новата учебна година няма да е лесна за учениците сред тях, тъй като както самите те, така и родителите и учителите им, се сблъскват с различни психологически проблеми и страхове, свързани с възможността за ескалация на военните действия с „Хизбула“ - заплаха, която е надвиснала над северната част на страната от началото на войната между Израел и „Хамас“ преди почти една година.