ШОФАР февруари 2025

Новият председател на Международния съд на ООН е евангелска християнка (източник: All Israel News)

Оставката на председателя на Международния съд на ООН Наваф Салам, който стана премиер на Ливан, издигна неговия заместник Джулия Себутинде до ролята на изпълняваща длъжността, което бележи драматична промяна. Съгласно член 13 от Правилника на Международния съд вицепрезидентът Себутинде трябва да изпълнява всички задължения на председателя до февруари 2027 г., когато щеше да приключи първоначалният мандат на Салам. Юристката от Уганда, която стана първата африканска съдийка в Международния съд на ООН, заема доста по-различни позиции от предшественика си по въпроси, засягащи Израел. Джулия Себутинде категорично защити Израел срещу обвиненията в геноцид в Газа. Съдия Себутинде се открои като единствен глас на несъгласие с решението на Съда от януари 2024 г. по делото за геноцид, заведено от Южна Африка срещу Израел, като заяви, че макар Газа да е изправена пред хуманитарна криза, отговорността не е единствено на Израел. „Хамас“ носи поне частична отговорност за състоянието на палестинците“, заяви тя и посочи случаите, в които терористичната групировка е възпрепятствала доставката на помощи. Джулия Себутинде си спечели репутацията на противоречива съдийка, след като гласува против всички шест временни съдебни разпореждания срещу Израел в Международния съд. Нейното собствено правителство се отказа от нея по време на процеса по обвинения в геноцид в Хага, заявявайки, че позициите й не отразяват тези на страната й. Мнението на Себутинде обаче е формирано от внимателно изследване на историята. В своите особени мнения тя подчертава значението на разбирането на сложната история на региона от древността до периода на британския мандат. Тя твърди, че правилната правна оценка изисква да се разгледат конкуриращите се претенции за суверенитет и предупреждава за неправилни заключения относно „окупацията и заселищата“. „Международният съд не е извършил критичен анализ по ключови въпроси“, пише Себутинде в едно свое несъгласие, като твърди, че разчитането на линиите на примирието от 1949 г. като фактически граници е проблематично отправна гледна точка.

Връзките на бъдещата изпълняваща длъжността председател на Международния Съд на ООН с евангелската общност в Уганда, и по-специално с църквата „Уатото“ в Кампала, привлякоха внимание. Християнският ционизъм е често срещан в евангелските кръгове в Уганда и колегите й подчертават, че 40-годишната й юридическа кариера показва стриктно придържане към международното право, което е в съответствие с теологическите й убеждения.

В работата си Себутинде ще се изправи пред предизвикателството да възстанови доверието в Съда. Нейното встъпване в длъжност идва в момент, когато ролята на Съда е подложена на обстойна проверка. Критиците на Съда твърдят, че решенията му все повече отразяват политически натиск, а не строг правен анализ. Поддръжниците му възразяват, че международното право трябва да отговаря на настоящите реалности. Предишните позиции на Себутинде подсказват, че тя ще наблегне на историческия контекст и ще се противопостави на натиска да подкрепи ислямския дневен ред.

Най-малко 12 дела срещу израелски войници са заведени по света за предполагаеми „военни престъпления“ (източник: All Israel News)

Сред държавите, в които са подадени такива жалби, са Бразилия, Шри Ланка, Тайланд, Белгия, Нидерландия, Сърбия, Ирландия и Кипър. Повечето дела са заведени от фондация „Хинд Раджаб“ -  антиизраелска правна организация. Повечето жалби не са довели до действително разследване, носа накарали израелските войници да напуснат преждевременно страните, които са посещавали, както в случая с войник, оцелял от клането на 7 октомври, по време на посещението му в Бразилия. Жалби са подадени и във Франция и Южна Африка - страни, чиито отношения с Израел са се влошили значително поради войната. Случаят в Бразилия е най-фрапантният досега, като почти предизвика дипломатическа криза. Израелското външно министерство заяви, че незабавно е мобилизирало дипломати, които да се свържат с войника и неговото семейство, за да им съдействат за „бързото им и безопасно отпътуване от Бразилия“.

В тази връзка Израел отправи предупреждение към израелците, които пътуват в чужбина по време на или след военната си служба „относно публикации в социалните мрежи, свързани с военната им служба, тъй като антиизраелски елементи могат да се възползват от тези публикации, за да предизвикат срещу тях фалшиви съдебни производства“.

Фондация „Хинд Раджаб“ е предоставила на бразилския адвокат, който я представлява, снимки на войника, който е участвал в детонирането на сгради в Газа по време на военната си служба. Струва си да се отбележи, че основателят на организацията Дуаб Абу Джахджа е активист от ливански произход, който преди това е декларирал връзки с „Хизбула“. През 2002 г. белгийските власти са повдигнали обвинение срещу него за участието му в насилствени дейности.

Трагедията със самоубийствата на израелски войници (източник: All Israel News)

Почти всеки ден през последните близо 500 дни новините в Израел съобщават за смъртта на цивилни граждани в резултат на терористични ракети и снаряди, нападения с нож и стрелба; заложници, чиито тела са били намерени в Газа, и загубата на повече от 400 войници по време на военните операции в Газа. Независимо дали сме познавали жертвите или не, всяка загуба е национална трагедия, която спира дъха ни. Това се отнася особено за войниците, защото като народна армия те са наши синове и дъщери, съпрузи и бащи, оставяйки след себе си стотици вдовици и хиляди сираци.

Наскоро беше съобщено за нарастване на броя на самоубийствата сред войниците в израелската армия през последната година. Това не е нещо, за което чуваме често, защото е трудно да се говори за това, че все повече войници не са могли да се справят с емоционалните си рани, които са ги накарали да почувстват, че няма друго решение за болката, станала твърде голяма, за да я понесат.

От 7 октомври 2023 г. до края на 2024 г. живота си са отнели 38 мъже - 17 през 2023 г. и още 21 през 2024 г. Особено тревожно е, че през 2023 г. девет от тези самоубийства са били сред резервисти, а през 2024 г. броят им се е увеличил на 12. Това е важно, тъй като през 2022 г. не е имало самоубийства сред резервисти. Преди 7 октомври от тях се изискваше да изкарат само месец и половина служба в продължение на три години, за разлика от военнослужещите, които са длъжни да изкарат пълния си срок от 32 месеца. В резултат на продължаващата вече повече от година война на няколко фронта, законът за военна служба в запаса е променен. Първо възрастта е увеличена на 45 години за редовите войници и 50 години за офицерите. Времето за служба също е значително увеличено. Вместо предвоенната средна продължителност от 25-42 дни за период от една до три години, в зависимост от заеманата позиция, тя скочи до около 136 дни годишно за бойците по време на война с цел обезпечаване на кадрите. Някои от тези мъже са служили дори над 200 дни, което се превръща в огромно бреме за тези войници, повечето от които вече имат семейства и кариера. Всичко това, в съчетание с опустошителните последици от войната, които тези резервисти виждат и усещат, оказва огромно влияние върху тяхното психическо и емоционално състояние, особено върху тези, които служат в бойни части. Трудно е да се предвиди човешката реакция, когато видиш най-ужасните, невъобразими и варварски действия, които могат трайно да бележат сърцето на човек.

Като се има предвид изтощението, което изпитват много войници, които доброволно са служили много повече от задължителното време, не е чудно, че травмата, която преживяват, е непреодолима, особено като се знае, че краткото време, което прекарват у дома, ще трябва да бъде последвано от нов период в запаса. При анализа на причините за самоубийствата е установено, че има три основни фактора. „41 % попадат в категория „лични и емоционални проблеми“, 29 % - в категория „проблеми в отношенията със семейството“, а 30 % - в категория „функционални и адаптационни трудности в армията“.

Не е трудно да разберем как ужасяващите картини от бойното поле, които преследват тези мъже ден и нощ, причинявайки им психическо страдание, могат да станат толкова мъчителни, че мисълта за прекратяване на живота, като начин да се спре кошмарът, се възприема като желано облекчение.  Достатъчно болезнено е всеки път, когато включим вечерните новини, да чуем, че още войници са загинали, служейки на родината си, но да чуем, че наши млади мъже са се самоубили в резултат на това, че не са в състояние да се справят с бремето, което носят, е болка, която никой от нас не може да понесе.

Скръб в радостта: войници отдават почит на загиналия си другар в сватбения си ден (източник: YnetNews)

Когато преди почти година Харел Саидов лежи под развалините на сграда в Хан Юнис в Газа, окървавен и покрит с разбит бетон и прах, всички смятат, че е мъртъв. Хеликоптерът, натоварен с ранени войници, се готви да излети, когато неговият другар Елия Хилел забелязва слабото му дишане и се провиква: „Жив е!“ Лекарите се съмнявали, че Саидов ще оцелее, но противно на всички очаквания той се връща към живота. На 23 януари 2025 г., когато Саидов застава под сватбената хупа [традиционен балдахин], гостите забелязват върху снежнобелия плат надписа: „В памет на Елия Хилел“. На 29 май 2024 г., три месеца след като е спасил живота на Саидов и сам е получил наранявания, старши сержант Елия Хилел е убит при нападение в Западния бряг [Юдея и Самария]. Той е планирал да предложи брак на приятелката си Хадас и дори е купил годежен пръстен, но така и не успява да го направи.

Преди погребението на Хилел майка му дава пръстена на Хадас. Два дни след смъртта му една от приятелките на Хадас получава предложение за брак. „За нея беше болезнено, че Хадас не успя да изживее този момент“, казва Хана, майката на Хилел. „Тя се обърна към мен и каза: „Искам да се оженим под хупа в памет на Елия“. Заедно събрахме средствата и изработихме хупа. Бях на сватбата и тя беше изключително трогателна. След това същата приятелка предложи да дадемхупата на други двойки, които искат да се оженят в памет на Елия“, продължава Хана. „Написахме за това в социалните мрежи и, слава Богу, сега графикът ни е пълен до април. В цялата страна се правят сватби. Болката ни остава, но има утеха в това да знаем, че макар Елия никога да не е имал възможността да застане под хупата, сега той е вдъхновение за двойките, които започват съвместния си живот в Израел.“

Ето защо за никого не беше изненада, че сватбата на Харел Саидов с годеницата му Идан Рафаели се състоя под хупата, създадена в памет на Хилел. Родителите на Хилел, Дрор и Хана, също бяха почетни гости. Но Саидов не спря дотук.Тази седмица майката на Саидов, която също се казва Хана, постави сватбена покана на гроба на Хилел във военното гробище на хълма Херцел. „Оставихме покани на гробовете на всички мои приятели, които загинаха във войната“, казва Саидов. По време на същия инцидент, в който Саидов е ранен, трима от другарите му са убити: сержантите Долев Малка, Афик Тери и Инон Ицхак.

В сватбената си реч Саидов каза: „Както под хупатачупим чаша, за да си спомним за разрушаването на Храма в най-щастливия момент от живота ни, така ще си спомним и за моите приятели, които направиха този момент възможен.“

В памет на Авиел Уайзман: месиански вярващ, който падна в битка в Газа

Старши сержант Авиел Уайзман (20 г.) е един от петимата израелски войници, които трагично загинаха при експлозия в северна Газа на 13 януари. Роден в еврейско семейство на вярващи в Йешуа (Исус), животът на Авиел беше свидетелство за целеустременост, вяра и отдаденост. Последното съобщение от Авиел към семейството му е на 27 декември 2024 г. Той пише: „Скоро влизаме в Газа и ще трябва да предам телефона си. Така че вероятно няма да съм на разположение, докато не изляза. Планът е да излезем след около 3-4 седмици“. За съжаление, тази дългоочаквана среща никога не се състои. Авиел е четвърто поколение потомък на оцелели от Холокоста. Баща му Мордехай Уайзман подпомага вярващи предприемачи и развиващи се предприятия в Израел. Майка му Мейра Уайзман е част от екипа на All Israel News.Нека се молим Бог да донесе утеха за семейство Уайзман.