ШОФАР март 2025

Освободените израелски заложници: радост, горчивина и страх (автор: Марзие Амиризадех)

Когато гледах репортажите за освобождаването на израелските заложници, сърцето ми изпитваше невероятна радост, но очите ми се пълнеха със сълзи. Това ми напомни за моето освобождаване от затвора, след като бях осъдена на смърт чрез обесване в Иран за „престъплението“, че съм приела християнството. Преживях месеци на психически и физически изпитания и интензивни разпити в затвора „Евин“ - един от най-жестоките затвори в света. Колкото и да бях щастлива, че съм свободна от тази тъмница, изпитвах дълбока тъга, знаейки, че оставям след себе си приятели и много невинни затворници, които нямат право на глас. Напуснах затвора с голям товар. Бях огорчена и гневна, тъй като бях станала свидетел на екзекуции, сексуално насилие и изтезания над моите съкилийници.

След освобождаването ми и екзекуцията на скъпата ми приятелка от кюрдски произход - Ширин Аламхули - се превърнах в нов човек, непознаващ външния свят. Бях твърдо решена да видя унищожаването на злия ислямски режим в Иран - обещание, което дадох на Ширин преди екзекуцията ѝ. Днес разбирам смесените чувства на израелците по отношение на заложниците. Членовете на семействата са въодушевени от завръщането на близките си, но се притесняват за това какво са преживели и как то им се е отразило. След 500 дни в плен, почти два пъти повече от това, което аз изтърпях, те няма как да са същите хора. Други семейства скърбят и чакат да получат телата на близките си, за да ги погребат. Смята се, че сред останалите заложници почти половината са мъртви. А живите… това, което са преживели, със сигурност ги е белязало до края на живота им.

Много израелци се питат дали сделката за размяна на заложници с терористи от „Хамас“ е добра. Ще спази ли „Хамас“ условията на сделката? Отговорът е „НЕ“. Ще използва ли всяка възможност, за да създаде максимален терор и мъчение за семействата? Отговорът е „ДА“. Почти 2000 терористи, голяма част от които с изцапани с еврейска кръв ръце, ще бъдат освободени. Безумие е да се освободят хиляди терористи, които са жадни за кръвта на еврейския народ, в замяна на израелски бебета, баби и дядовци, жени, които са били изнасилвани и малтретирани в продължение на месеци.

Колкото и да се радвам, че заложниците са освободени, твърдо вярвам, че всяка сделка с терористите от „Хамас“ е погрешна. Светът трябва да ги накара да отговарят за престъпленията си срещу човечеството и за убийството на хиляди израелски цивилни, да не говорим за собствения им народ. „Хамас“ трябва да бъде притисната да освободи всички заложници незабавно и безусловно.

По време на пленничеството ми, колкото и да исках да ме освободят, когато моите похитители и съдиите ми казаха, че ще бъда екзекутирана, ако откажа да се върна към исляма, аз казах, че предпочитам да бъда екзекутирана, вместо да се отрека от вярата си. Съпротивлявах се не само заради вярата си в Исус, но и защото при никакви условия не исках да се преклоня пред тези зли хора. Аз не бях престъпник. Не бях направила нищо, с което да заслужа да бъда в затвора. Защо трябва да се разкайвам и да се извинявам? Те трябва да се покаят и да ми се извинят за това, че ми отнеха правата и ме третираха като престъпник. Същото важи и за „Хамас“.

Вземането на пленници е заложено в ДНК-то на всички терористи. Режимът на Ислямска република Иран е кръстник на „Хамас“, „Хизбула“, хутите и всички техни пълномощници и ги е научил на същата тактика. Обикновено те вземат иранци и западни цивилни граждани за заложници в замяна на своите искания и искат милиарди долари. Те се възползват от травмата и натиска, който членовете на семействата на заложниците оказват върху световните лидери.

В този момент на травма и изпитания трябва да застанем на страната на Израел и да укрепим собствените си ценности, за да защитим собствените си нации от пипалата на октопода на ислямския режим. За съжаление знам всичко това от личен опит и истината трябва да се знае.

Марзие Амиризадех е американка от ирански произход, която имигрира в САЩ, след като е осъдена на смърт в Иран за приемане на християнството. Тя преживява месеци на психически и физически тормоз и интензивни разпити. Автор е на две книги, говорител и журналист. Споделя вдъхновяващата си история, за да привлече вниманието към продължаващите нарушения на човешките права и преследването на жени и религиозни малцинства в Иран. Тя е основател и председател на организацията „НОВА ПЕРСИЯ“, чиято мисия е да бъде гласът на преследваните християни и потиснатите от исляма жени, да разобличава лъжите на иранския ислямски режим и да възстановява отношенията между персийци, евреи и християни. www.NewPersia.org

Освободените заложници разказват… (източник: Israel Today, All Israel News)

Освободените през последния месец израелски заложници постепенно започват да споделят части от онова, което са преживели в продължение на близо 500 дни в ръцете на „Хамас“. Но не всичко. Може би те никога няма да намерят сили да разкажат за някои неща, а и в Газа все още има заложници, чийто живот е застрашен.

Ели Албаг, баща на Лири Албаг, разказва, че след освобождаването си дъщеря му му е казала: „Татко, там има милиони терористи. Дори и малките деца, с които бях в една стая, се подиграваха на евреите“. Лири беше освободена заедно другите момичета от израелската армия - Даниела Гилбоа, Карина Ариев, Агам Бергер и Наама Леви. Ели каза, че не може да разкрие всичко, което дъщеря му е преживяла, и че е внимателен в изказванията си от загриженост за останалите заложници. Но това, което е ясно, подчерта той, е, че хората в Газа „не са наши приятели. Те са наши врагове и искат да ни убият. И най-малките деца са с промито съзнание от „Хамас“. Важно е да се знае истината. Трябва да върнем всички у дома и да не позволяваме случилото се да се повтори.“

Албаг разкрива, че терористите от „Хамас“ са подлагали дъщеря му и другите израелски заложници на психологически терор по време на дългото им пленничество в Газа. „Похитителите са им казвали, че Израел не полага никакви усилия да ги върне обратно. Казвали са им още: „Ще ви оженим и ще приемете исляма“. Лири и другите заложнички са били принудени да търпят тежки условия с минимално количество храна и лоша хигиена, продължава Албаг. „Понякога са се хранили два пъти на ден, а понякога не са получавали нищо в продължение на дни. Давали са им храна за магарета, от която е трябвало да правят питки. Често са се разболявали и хигиената е била под всякаква критика. Лири носеше същото бельо от 7 октомври“.

Бащата на Карина Ариев прогнозира дълъг процес на рехабилитация за дъщеря си и другите бивши заложници. „На Карина й предстои дълга рехабилитация. Тя беше ранена в областта на главата и долните крайници. Краката й са пълни с шрапнели, което затруднява стоенето права и ходенето за дълъг период от време. В лицето й също има шрапнел, така че това ще отнеме време", каза Ариев.

Изглежда, че с израелските заложници от мъжки пол са се отнасяли дори по-зле. Подобно на мнозина, които наблюдаваха освобождаването на Охад Бен Ами, Ели Шараби и Ор Леви на 8 февруари, президентът на САЩ Доналд Тръмп изрази възмущението си, когато видя ужасяващото им състояние: „Гледах заложниците, които се върнаха днес, и те бяха в ужасно състояние. Изглеждаха както преди много години са изглеждали оцелелите от концлагерите и не знам колко още можем да търпим това“, каза той, предупреждавайки, че „в един момент ще изгубим търпение“.

По време на пленничеството на Даниела Гилбоа „Хамас“ я принуждава да инсценира собствената си смърт, разкри майка й Орли. „Един от похитителите дошъл с камера и й казал: „Днес ще те снимаме мъртва“. Тя го помолила да не го прави и се молила за живота си. Когато видя мен и съпруга ми за пръв път, тя се извини за онова, което ни е накарала да чувстваме през цялото това време“, добавя майката. През юли 2024 г. „Хамас“ пусна пропаганден клип с Даниела, в който тя казва: „Бях отвлечена на 7 октомври. Вече 107 дни съм затворник на „Хамас“ и не знам кога и дали изобщо ще се върна у дома. Бомбардирани сме 24 часа в денонощието. Много, много се страхувам за живота си. Един път едва не ме убихте с бомбардировките си“, казва Гилбоа под диктовка на „Хамас“, визирайки операциите на израелските сили срещу терористите. През ноември 2024 г. „Хамас“ заяви, че Даниела Гилбоа е била убита от огън на израелската армия: „Една от затворничките на врага е била убита в район, който е подложен на ционистка агресия в северна Газа, докато опасността все още застрашава живота на друга затворничка, която е била с нея“. Пропагандната акция на „Хамас“ показа и размазани изображения на тялото й, покрито с отломки, а по-късно са я накарали да влезе в чувал за трупове, от който се вижда част от тялото с татуировката й. Израелските военни проведоха разследване, но тогава подчертаха, че не са в състояние да потвърдят изявлението на „Хамас“ за предполагаемата смърт на Гилбоа. „Хамас“ често е лъгала за смъртта на конкретни заложници, за които по-късно се е оказало, че са живи.

Няколко седмици след освобождаването си Даниела благодари на израелския народ за това, че е застанал зад нея и семейството й по време на дългия й плен. „Благодаря на хората, които подкрепяха семейството ми в продължение на година и три месеца, на хората, които не си тръгнаха от площадите, не се отказаха и не загубиха надежда“, продължава тя. „Благодаря ви, че ме чакахте, благодаря ви, че не повярвахте на ужасните слухове, благодаря ви, че продължихте да се молите за мен през целия този период. Това беше последната ми молба, преди да бъда отвлечена. Не исках да се откажа или да се сбогувам, затова се молех и вярвах с цялото си сърце, че краят ми няма да е там“, добави тя. „Единственото нещо, което можеше да ни спаси, беше вярата“, завършва тя.

Началникът на израелската армия генерал-лейтенант Херци Халеви се срещна с петте освободени момичета - Наама, Агам, Лири, Карина и Даниела. Той им поиска прошка за това, че ги е провалил по време на бруталното нападение на „Хамас“, довело доповече от 1200 убити и 250 отвлечени. „Много съжаляваме за всичко, през което преминахте, това е наша отговорност и не можем да се върнем назад и да го променим“. Халеви се извини за това, че израелското военно ведомство до голяма степен е пренебрегнало предупрежденията, отправени преди 7 октомври от наблюдателните постове в базата на момичетата, които са докладвали за нередовни движения и учения на бойци на „Хамас“ в близост до границата. „Беше грешка, че не взехме под внимание предупрежденията ви, вие бяхте невероятни войници, съжалявам за това, което преживяхте в плен“, каза Халеви. Той също така заяви, че армията провежда разследване и ще се поучи от грешките си. През януари Халеви обяви, че ще подаде оставка, позовавайки се на провалите на армията на 7 октомври. „Моята отговорност за този ужасен провал ме съпътства всеки ден и ще остане с мен до края на живота ми“, заяви той. Оставката му влиза в сила на 5 март, когато поста му поема генерал-майор Еял Замир.

Една от първите израелски заложници, освободени в рамките на размяната в края на ноември 2023 г., е Миа Шем. Впоследствие тя също разказва: „За мен е важно да разкрия истината за хората, които живеят в Газа, за това кои са те в действителност. Цели семейства са под властта на „Хамас“. Когато осъзнах, че ме държат при едно семейство, започнах да се питам защо съм при тях? Защо тук има деца? Защо тук има съпруга?“ Шем прекарва 54 дни в плен на „Хамас“, като през това време са я „третирали като животно“. Тя е ранена по време на отвличането си от музикалния фестивал „Нова“, а ветеринарен лекар оперира ръката й без упойка. „Всяка къща в Газа подкрепя терора“, казва тя.

В първите месеци на войната един палестинец, приел юдаизма, но израснал в Газа, се опитва да предупреди Израел и международната общност за това, с което наистина си имат работа. Дор Шахар е роден в Газа като Айман Субах. Като млад той бяга в Израел, приема юдаизма и днес е щастливо женен и установен в еврейската държава. Той настоява, че Израел и международната общност са се убедили в една лъжа. „От години говоря за това кои са те [жителите на Газа] в действителност. Какво са способни да направят. Но никой не искаше да ме слуша. Всички настояваха, че 95% или повече от тях са кротки, търсещи мир хора“, казва Шахар. „Всички се опитваха да повярват в това.“ Но Шахар е израснал в Газа като мюсюлманин. Той знае какво точно се случва там и как десетилетията на индоктринация са повлияли на местното население. „Те ни възпитаваха да убиваме евреите и че всеки, който убие евреин, отива в рая“, обяснява той. „Никой не може да ми каже лично на мен като човек, който е роден там, израснал е там, ходил е на училище там, че мнозинството от хората в Газа са миролюбиви. Истината е, че над 90 % от тях са терористи или поддръжници на тероризма.“

Подобно на много израелци, живеещи в западната част на Негев в близост до Газа, Авида Бахар, жител на кибуц Бе'ери, чиито съпруга и син са убити на 7 октомври 2023 г., е вярвал в лъжата, че повечето палестинци в ивицата просто искат да живеят в мир и благоденствие. Този черен шабат през 2023 г. променя из основи гледната му точка. „На 7 октомври осъзнах, че съм грешал. Те искат да унищожат държавата Израел и от тяхна гледна точка всички средства за постигане на тази цел са приемливи“, отбелязва той, като подчертава, че „не трябва да се допуска такова зло да съществува“.