Шофар октомври 2025

Скъпи християни приятели на Израел в нациите, благодарим ви за непрестанната подкрепа за работата ни в Земята за достигане до народа на Израел с Божията любов. Благодарим на Бога за отворените врати и сърца, за привилегията да бъдем Неговите ръце и нозе за нуждаещите се. Радваме се, че можем да споделим с вас малка част от работата на проектите ни през последните месеци.

Щитът на Давид

През изминалия месец посетихме войници, които са направили алия сами и нямат семейства в Израел. Отидохме в една от базите им в гр. Раанана и се срещнахме с около 60 войници от Южна Африка, САЩ, бившия СССР и Канада. Прекарахме чудесно време в опознаване и разговори. Занесохме им нови обувки, които наши приятели от САЩ бяха изпратили. Благословихме всеки войник, молихме се за тях и ги окуражихме със стихове от Библията. Занесохме 120 комплекта чаршафи за новите войници-доброволци, които пристигат през септември от цял свят. Въпреки че правителството осигурява известна подкрепа, тя не е достатъчна, тъй като понастоящем повечето ресурси се разпределят за редовната армия, ангажирана в Газа и на северната граница.

Друго наше посещение ни отведе в поделение на гранична полиция. То се състои от 60 офицери, сред които араби, евреи, друзи и един бедуин. Всеки от тях получи подарък, който включваше Библия, тениски, ръкавици и тактическо оборудване. За жените добавихме предмети за лична хигиена, а за офицерите – медицински консумативи за лечение на наранявания. Те ни разказаха, че когато се случи инцидент, те са първите, които реагират – денем и нощем, дори в почивните дни. Някои живеят в базата като част от службата си, други - извън нея. Имаше около 14 жени, а останалите бяха мъже. Организирахме им вечеря на открито в един комплекс, за което те бяха много благодарни.

Под Неговите криле

През изминалия месец видяхме Божията ръка в действие чрез много назначени от Него срещи и дълбоко трогателни преживявания. Посетихме гр. Бат Ям, където се срещнахме с Виктор и Наташа, които неотдавна са направили алия от Украйна и които загубиха дома си при ракетните атаки от Иран през юни. Те споделиха своята разтърсваща история. По време на атаката шкафът им се срутил, стъклата се разбили, таванът паднал, но по чудо те и котките им оцелели само с леки наранявания. Донесохме им нов матрак, маса и столове, кухненски принадлежности и други необходими вещи. Те бяха преизпълнени с благодарност и казаха, че имаме „златни сърца“. Наташа ходи на диализа три пъти седмичнои имахме възможност да се молим за нейното изцеление. Споделихме, че сме християни, които обичат Израел и служат на Бога на Авраам, Исаак и Яков. Наташа, която някога е била атеистка, сега започва да се чуди дали Бог не е реален, след като е оцеляла почти невредима след атаката. Те ни слушаха внимателно, докато споделяхме няколко свидетелства за това, което Бог е направил лично за нас. Виктор беше дълбоко развълнуван и каза, че никога преди не е срещал хора като нас. Дадохме им Библия и ги насърчихме да четат и да помолят Бога на Израел да им се открие, докато четат Писанията.

В гр. Холон присъствахме на затрогваща церемония за жители, чиито домове бяха разрушени от иранска ракета. Чухме много разтърсващи истории: едно момиче плачеше за загубата на скъпата си китара, която брат й подарил за 16-ия й рожден ден, точно преди да бъде убит в Газа, а възрастна двойка скърбеше за загубата на всички снимки на двамата си сина, които са били убити в Газа.

През този месец посетихме и Михал, оцеляла от клането на музикалния фестивал „Нова“. Въпреки че все още е в процес на рехабилитация и страда от панически атаки, особено в обществения транспорт, тя остава изпълнена с надежда. Поради пост-травматичния си стрес тя вече не може да работи като медицинска сестра, затова започва курс по ветроходство, който ХПИ ще финансира за нея, за да може да си намери нова работа. Тя е искрено благодарна за подкрепата и започва да гледа с оптимизъм към бъдещето си.

Първи плодове

Благодарим на Бога, че имахме привилегията да покрием голяма част от разноските за младежкия лагер „Следващото поколение“ за месиански младежи, който се проведе през юли. Ето какво написаха някои от участниците, които включват евреи и араби: „Единството между евреи и араби беше толкова силно, че възвърна надеждата в сърцето ми замир.“„Наистина почувствах Святия Дух и усещам, че бях изцелен от травмите си от миналото.“„Бог ми показа колко съм ценен. Бях забравил, че съм обичан от Всемогъщия Бог. И видях това чрез хората,които ми показаха, че съм обичан.“ „Видях хора, които се молеха един за друг, проповядваха един на друг, итова ме трогна. Научих, че мога да бъда смела в своята вяра и че не трябва да се страхувам отнищо и никого, когато имам Бог.“„Той ми даде яснота по толкова много въпроси, които имах през последните две седмици. Нова перспектива за мояживот и моята вяра. Сега моята цел и желание е да го обичам още повече и да бъда по-близка с Него.И да помня, че Той е моята първа любов завинаги.“

В края на септември се проведе и детски месиански лагер, за който също осигурихме част от финансите. Щастливи сме да благословим и подкрепим онези, които служат на децата и младежите в Тялото на Месията в Земята.

Не ги забравяйте

Едно посещение на жена, оцеляла от Холокоста, през последните месеци ни докосна дълбоко. Имахме възможността да се свържем отново с една жена, с която се бяхме запознали преди година и половина и която бяхме посещавали само веднъж. През цялото време след първата ни среща тя скърбеше за трагичната загуба на внука си и отклоняваше предложенията ни да я посетим. Изненадахме се, че отговори на последното ни обаждане и ни покани сърдечно да я посетим. Когато влязохме в дома й, едва я познахме – изглеждаше по-стара и изморена, но на лицето й се изписа радост, когато ни видя. Тя ни посрещна като близки роднини. Без колебание започна да ни разказва, започвайки с думите: „Когато започна войната...“ Но този път не говореше за Втората световна война и за това как е загубила баща си, баба си и дядо си в Холокоста. Елена разказа за войната, започнала на 7 октомври 2023 г. тук, в Израел. Разказа ни за внука си, който беше мобилизиран в армията, и с гордост говори за неговата смелост и героични действия. Този път нямаше сълзи – само сила. Тя ни каза просто: „Нямам повече сълзи“. Скръбта й беше отстъпила място на чувство на мир, гордост и благодарност. Внукът й е нейният герой и сега тя държи неговата снимка на най-видното място в хола си, заобиколена от скъпи спомени. Това, което ни трогна дълбоко, беше да видим нашата снимка, направена по време на първото ни посещение, поставена до неговата. Въпреки че се бяхме срещали само веднъж, беше ясно, че бяхме докоснали сърцето й. Молихме се за нея, уповавайки на нашия Господ, който е верен, да я утеши и да й даде сила и мир.

Адвокат Ботрус Мансур е първият израелски арабин начело на Световния евангелски алианс (източник: All Israel News)

Адвокатът Ботрус Мансур от Назарет беше назначен за новия генерален секретар на Световния евангелски алианс. Организацията представлява около 600 милиона евангелски християни в над 148 страни и за пръв път ще бъде оглавявана от арабски християнин, гражданин на Израел.

Мансур е заемал много длъжности и има дългогодишен опит. Получава образованието си в Йерусалим, практикува право в Хайфа, а по-късно и в Назарет. Ръкоположен е за старейшина в баптистката църква, за чието основаване е помогнал, и в продължение на много години е бил директор на баптисткото училище в Назарет. Той поема новата си длъжност с благодарност към Бога, като казва: „Усещах, че Господ отваря тази врата по удивителен начин.“

Мансур говори с ентусиазъм за работата си в баптисткото училище в Назарет, което има около 1000 ученици. „Това е специално училище“, споделя той. „Бог е благословил училището през годините. Ние съчетаваме академичното съвършенство– получаваме много високи оценки на изпити – с духовната страна. Провеждаме часове по изучаване на Библията и богослужения за всички ученици, включително мюсюлманите, които са 20%, и за ученици от всички традиционни вероизповедания, главно католици и православни.“

Подобно на общата картина на евангелските християни сред арабското християнско население в Израел, броят на учениците - евангелски християни - е нисък – около 10% от всички ученици. По отношение на евангелските арабски християни в Израел и палестинските територии, Мансур казва, че вероятно те са около 5000, като основните деноминации са баптисти, Асамблеи на Бога, Църквата на Назарянина и др. Според Мансур в Юдея и Самария (Западния бряг) броят им е още по-малък - не повече от 1000, като трябва да имаме предвид, че там има много тайни вярващи. „Господ работи с мюсюлманите“, споделя Мансур. „Той им се явява в сънища и видения. Никой не може да ви даде точен брой на тайната църква, но чуваме, че Бог работи сред мюсюлманите навсякъде. Където има повече гонения, виждаме повече хора да идват при Исус.“

Майка, чийто син беше убит при атака на „Хизбула“, се грижи за сирийско бебе с неговото име (източник: YNET News)

Лина Ел-Шаар, майка на 10 годишния Милаар от друзкото село Маджал Шамс, който беше убит при атака на „Хизбула“ през юли 2024 г., се втурва към леглото на 10-дневно бебе от Сирия, което се е разболяло и е било транспортирано в Израел за лечение. Този трогателен момент се случва в тихите коридори на неонатологичното интензивно отделение в медицинския център „Зив“ в Галилея. Беззащитното новородено момченце от Сирия носи името на покойния й син. „Държах го на ръце, къпах го и го наричах „Мимо“, точно както наричах сина си, нека паметта му бъде благословена“, каза тя с пресипнал глас. Бебето, само на 10 дни, беше транспортирано спешно през границата от друзко село в сирийската провинция Кунейтра. То е било тежко болно от жълтеница, която застрашава живота му. Преди раждането му родителите му са решили да го кръстят Милаар в чест на техния роднина от другата страна на границата, убит заедно с 11 свои приятели при ракетната атака. Когато ми изпратиха снимката му в деня, в който се роди, плаках много“, каза Лина. „Чувствах се, сякаш моят Милаар е възкръснал.“

Седмица по-късно тя получава новината, че бебето е в тежко състояние и трябва спешно да бъде прехвърлено в израелска болница. Лина идва в болницата, докато лекарите го лекуват. „Толкова се страхувах, че ще загубим още един Милаар“, каза тя. „Знаех, че трябва да се грижа за него.“

След няколко седмици състоянието на малкия Милаар се подобрява и той може да се върне в сирийското село с майка си. „В нашето село нямаме болници“, каза майката. „Когато акушерката видя колко сериозно е състоянието му, каза, че трябва да бъде хоспитализиран. Израелските лекари го спасиха. Те се отнасяха към нас с огромно уважение и топлота. А срещата с Лина беше истински подарък.“ През целия му престой Лина се моли за оздравяването на детето и продължава ежедневно да се интересува от състоянието му. „Слава Богу, той е силен. Искаше да оцелее, да живее“, каза тя. „Ще порасне и ще внесе светлина в живота на родителите си, точно както нашият Милаар беше голямата светлина в нашия.“

Междувременно в Сирия хиляди момичета от малцинствени групи биват отвличани за откуп, трафик и буквално поробвани след превземането на властта от новото правителство, водено от Абу Мохамад ал Джолани. Според преподобния Маджед Ел Шафи, който ръководи организация, която защитава преследваните малцинства: „Говорим за повече от 7000 момичета, някои на 12 -14 г. от  общностите на алауитите, друзите и християните. Това не е просто трафик на хора, това е сексуално робство. Това е катастрофа.“ „Повече от 500 момичета – християнки – са били отвлечени и използвани като секс робини в Суейда“, каза той. „Сред алауитите броят достига 40 000“. Организацията на Ел Шафи вече е спасила няколко момичета през последните месеци и се надява да спаси още много. Преди години организацията спаси 600 момичета язиди от ръцете на Ислямска държава. „Буквално ги купихме от терористите“, казва Ел Шафи, който основава организацията, след като приема християнството в родния си Египет, когато е на 20 г. Там той е арестуван, измъчван и осъден на смърт, но успява да избяга в Израел, а по-късно получава убежище в Канада като политически бежанец. Ел Шафи призовава хората да се молят за преследваните малцинства в Сирия и да разгласяват съдбата им в медиите. „Щом разберете истината, не можете да не предприемете действия. Имате два варианта: да станете част от проблема или да се превърнете в сърцевината на решението“, казва той.

Търсих отговори и ги намерих в Библията - унгарски евреин споделя пътуването си към Исус, Израел и войната в Газа(източник: YNET News)

Балинт Досе е роден в еврейско семейство в Унгария, което не вярва в Йешуа. „На 14 години започнах да си задавам въпроси“, споделя той. „Търсех отговори и ги намерих в Библията. Беше процес, който продължи пет години“, казва той. На 19 г. той предава живота си на Йешуа. Балинт днес е на 27 години и неотдавна взел още едно съдбоносно решение в живота си: да напусне дома си в Унгария и да направи алия. Той обясни, че силната му вяра в Йешуа и в живота след смъртта го е подтикнала да направи тази стъпка. „Семейството ми мислеше, че съм луд, защото идвайки в Израел, се присъединих към армията и впоследствие бях изпратен в Газа. Знаех, че може да не се върна от там жив.“ Имах толкова много въпроси като: „Боже, защо ме изпрати тук?“ Особено когато избухна войната в Газа, питах: „Това ли искаш от мен? Сигурен ли си? Покажи ми, че е правилно.“

На въпроса дали се страхува, той отговаря, че един стих от Библията му е помогнал особено много в борбата му да преодолее страха: „В любовта няма страх, но съвършената любов изгонва страха. Защото страхът е свързан с наказание, и който се страхува, не е усъвършенстван в любовта“ (1 Йоан 4:18). Балинт признава, че се е борил със страха от момента, в който се е записал в армията, като казва: „Когато избухна войната, осъзнах, че това е реалността – хора ще умрат и аз мога да бъда един от тях. Имаше много молитви, разговори с момчетата, за да се укрепяваме един друг, а също и много спорове. Не е лесно.“

Преди около година Балинт е ранен в северна Газа. „Имах силно кървене и ме евакуираха в болница в Беершева. След няколко дни ме изписаха. Не се наложи операция, но имах нужда от рехабилитация“, каза той. „Първите три месеца не можех да ходя. Отне ми десет месеца, за да се възстановя“, казва той, като признава, че не се смята за силен човек: „Бях уплашен, понякога исках да избягам от войната. Това, което ме задържаше, беше Йешуа. Той ми даде силата да се справя.“

С ПОДКРЕПАТА И ЖЕРТВОГОТОВНОТО ДАВАНЕ НА ХРИСТИЯНИТЕ В НАЦИИТЕ „ХРИСТИЯНИ ПРИЯТЕЛИ НА ИЗРАЕЛ”- ЙЕРУСАЛИМ СЛУЖИ НА НАРОДА НА ИЗРАЕЛ ЧРЕЗ СЛЕДНИТЕ ПРОЕКТИ:

Проект „Отворени врати” - практическа помощ за алията – за нуждите на завръщащите се в Земята Израел евреи.

Проект „Не ги забравяйте” - подпомага оцелелите от Холокоста.

Проект „Потоци на благословение“ - подпомага най-бедните и нуждаещите се в Израел.

Проект „Първи плодове” - подкрепя домочадието на вярата - еврейските и арабските вярващи.

Проект „Щитът на Давид” - оказва подкрепа на войници от израелската армия, които нямат семейства в Израел; на пенсионирани офицери от израелската армия; отряди от доброволци, които патрулират в Йерусалим; и др.

Проект „Надежда за бъдещето” - подкрепя етиопските евреи, които са се завърнали в Израел.

Проект „Под Неговите криле” - носи утеха и практическа помощ на жертвите на терористични атентати и на техните семейства. 

Фонд „Под обстрел“ – осигурява помощ за жителите на израелски селища, които от години се намират под обстрела на „Хамас“ от Газа (гр. Сдерот, гр. Ашкелон, гр. Ашдод и региона).