ШОФАР януари 2026

Дъщеря на „Хамас“ е освободена от култа на смъртта и намира нов живот (източник: All Israel News)

„Баща ми и майка ми ни възпитаха да мразим Израел, да мразим евреите, да мразим християните и дори да мразим мюсюлманите шиити и всички, които не принадлежат към „Хамас“, разказва Джуман ал Кавасми. „Родена съм и израснала в Катар, а баща ми е един от основателите на „Хамас”. Днес съжалявам, че проклинахме всички християни и евреи; смятахме, че трябва да ги убием, защото така казва Коранът“, споделя Джуман. Днес тя е свободна както от „Хамас“, така и от радикалните ислямски вярвания, с които е израснала.

Три години преди Израел да се изтегли от Газа през 2005 г., Джуман се омъжва за член на „Хамас“ в ивицата. След около десет години живот под жестокото управление на терористичната група, Джуман е все по-ужасена от това, което вижда, че „Хамас“ прави с предоставената им власт. „Дадох гласа си за „Хамас“ и съжалявам за това“, разкайва се тя. „В началото те обещаваха равенство и помощ за жителите на Газа, но нищо от това не се случи. Те просто ни донесоха още войни и започнаха да убиват палестинци. Ако не си част от „Хамас“, живееш в постоянен страх“.

По това време „Ислямска държава“ извършва масови убийства в Близкия изток и дори мюсюлмани не са пощадени. „Усещах, че има нещо нередно в тази религия“, казва Джуман, описвайки нарастващото си безпокойство. Тя чувства, че никога не би могла да угоди на Аллах и че няма гаранция, че ще отиде в рая. „Страхувах се от ада, страхувах се, че когато ме положат в гроба, ще дойде змия, за да ме измъчва... Ислямът не ти дава мир и винаги се страхуваш, че нещо лошо ще се случи“, обяснява тя тревогата си, че никога не би могла да бъде достатъчно свята или да прави нещата правилно като мюсюлманка.

Точно тогава неин приятел, който е напуснал исляма и станал атеист, й предлага да прочете Корана като обикновена книга. Той е убеден, че, като него, и тя ще осъзнае, че когато се чете без предразсъдъци, Коранът е пълен с убийства и съмнителна моралност. Джуман се натъква на пасажите, в които Мохамед взел за своя съпруга жената на осиновения си син, оправдавайки решението си, което я кара да започне да задава въпроси. „Осъзнавах, че Коранът няма смисъл“, обяснява тя пътя си към откъсването от исляма. За разлика от приятеля си, тя все още вярвала в Бога, но чувствала, че Той не може да е личността, представена в Корана. Започнала да се моли всеки ден, казвайки: „Боже, ако съществуваш, искам да Те познавам, искам да се срещна с Теб. Когато започнала да се моли по този начин, Джуман започнала да преживява чудеса. „Той изцели децата ми, когато бяха на прага на смъртта“, споделя тя.

По време на военните действия с Израел през 2014 г. тя получила сън за Исус. Израелската армия се обадила на съпруга й, че предстоят бомбардировки в квартала им и го предупредила да изведе всички от къщата. Той обаче излъгал, че къщата е празна и бомбардировките започнали. „Израел предупреждава, когато ще има удари, за да се избегнат цивилни жертви. Но предупрежденията са безполезни, ако не ги вземем под внимание“, обяснява Джуман. „В онази нощ бомбардираха къщата на съседите ни и беше много страшно. Плаках много и казах: Боже, ако съществуваш, моля Те, искам да Те познавам, искам да Те наричам по име. Искам да ме спасиш“, се моли тя. „Тази нощ сънувах, че съм с майка ми, а майка ми почина през 2005 г. Седяхме на балкона, а луната беше толкова голяма и близо до нас, и майка ми ме помоли да погледна луната и видях лицето на Исус да излиза от луната и Той ми говореше на арабски. Той казваше: „Ти си моя дъщеря. Не се страхувай“. Усещайки силно присъствие в стаята дори след събуждането си, тя си помислила: „О, това е истинско.“ „За първи път чувствах, че някой ме обича“, спомня си тя. Започва да търси в интернет името „Исус“. Скоро разбира, че не е първата мюсюлманка, която е имала сън или видение за Него, и почти веднага се натъква на революционното Му учение за любовта дори към враговете ни. Сега лицето й сияе от Божията любов и се разкайва, че някога е мразила, особено евреите и християните.

Междувременно, семейството й участва в плана на „Хамас“ да построи цял град от терористични тунели под ивицата. „Те никога не са построили убежище за хората, за децата, в Газа няма нито едно убежище... Всичко е за „Хамас“, с горчивина разказва тя. „Сега се крият и просто оставят хората да умрат и ги използват като жив щит. Те не се интересуват от нашия живот“, казва тя. Осъзнавайки, че отричането от исляма се наказва със смърт, Джуман крие, че е приела Исус в продължение на години. В крайна сметка успява да избяга от Газа и сега живее на неизвестно място под защита. „Хамас“ може и да не се интересува от народа на Газа, но Исус се интересува. МОЛЕТЕ СЕ множества в Газа да познаят истината, която Джуман ал-Кавасми е открила: че Князът на мира я обича с вечна любов!

100-годишна жена от Уругвай е най-възрастната еврейка, която направи алия през 2025 г. (източник: All Israel News)

100-годишна еврейка стана най-възрастният човек, завърнал се в Израел тази година, според данни на Еврейската агенция. Сара Унтерберг, родена в Литва, баба на 6 деца и прабаба на 15 внуци, заяви, че засилването на антисемитизма след 7 октомври 2023 г. и желанието да бъде по-близо до семейството си я мотивирали да напусне Уругвай. „Осъзнах, че може би не ми остава много време и искам да го прекарам с многото си внуци и правнуци в Израел“, каза Унтерберг. „Вярвам, че всички евреи трябва да живеят в Израел. Светът става все по-небезопасен за нас.“ Унтерберг е родена в Литва през 1925 г. и емигрира в Уругвай с майка си, когато е на 15 месеца, за да се присъедини към баща си, който е пристигнал по-рано. „Истината е, че Уругвай ми даде всичко“, каза тя. „Но това, което се случи на 7 октомври и след това, само ни потвърди, че нашето място е в Израел – и сега Израел ме посреща с отворени обятия.“

„Алията на Сара Унтерберг на 100-годишна възраст е живо доказателство, че няма възрастова граница за ционистката мечта“, каза Дорон Алмог, председател на Еврейската агенция. „Във всеки завърнал се в Израел евреин виждаме триумфа на духа, принадлежността и безусловната любов.“ Над 53 000 души са направили алия след 7 октомври 2023 г., от които 31 000 - само през 2024 г.

Оцелял от Холокоста евреин намира надежда в Исус (източник: All Israel News)

„Това е баща ми!”, Даниел Уинтър е шокиран, когато вижда замъглено изображение на баща си във филм за жестокостите по време на Втората световна война и за това как еврейски деца са били евакуирани с помощта на британската хуманитарна операция „Kindertransport”.

„Баща ми е роден в еврейско семейство през 1924 г. Детството му в Берлин е много травматично, тъй като еврейските деца са били третирани с презрение като по-низша класа хора. Той е бил свидетел на ужасите на Кристалната нощ, когато върху хиляди еврейски домове и магазини се извършват масови погроми, и е бил единственият от еврейския дом за деца, който е бил спасен.“

Младият Ърнест Уинтър пристига в Англия през 1938 г. с други еврейски деца. Малко по-късно майка му умира в Аушвиц. Ърнест Уинтър е приет от християнска вдовица на име г-жа Петерсън. „Тя беше много мила и за първи път, вместо да ме плюят и да ме наричат „убиец на Христос“, тя каза: „Ти си благословен, Ърнест Уинтър, защото си от същия народ като моя Господ и Месия.“ Това е първият път, когато като евреин той е третиран с доброта от християнин“, разказва Даниел Уинтър.

По-късно в един християнски център баща му чува истории за Исус. Той бил особено развълнуван от историята за жената, хваната в прелюбодеяние, и казал: „Колко различен е този Исус. Повечето хора биха потъпкали тази жена и със сигурност никога не биха й простили.“ Когато си тръгва, той казва на мъжа, който се ръкува с гостите на вратата: „Аз съм евреин, но това, което чух тази вечер, е точно това, което търсех.“ „Тази вечер променя посоката на живота на баща ми“, казва Даниел Уинтър. „Той преживява драматично обръщане към Исус като свой Месия и е призован от Бог да бъде помощник-евангелизатор.“ По-късно Ърнест Уинтър става пастор и се мести в Канада, където служи на Господа до деня на смъртта си.

Даниел Уинтър, който също е пастор, наскоро беше на посещение в Израел, което промени живота му. „Посетих музея на Холокоста „Яд Вашем“ в Йерусалим. Не можах да сдържа сълзите си, когато осъзнах ужаса, който баба ми е преживяла в Аушвиц в продължение на две години. Чудя се как една християнска нация е могла да остане безучастна и да допусне да се случи нещо толкова ужасно. Не можех да проумея това, което виждах.“

Той беше част от делегация на духовници от Канада, които посетиха мястото на фестивала „Нова“, където близо 370 души бяха убити от терористи на „Хамас“, както и някои от кибуците, където бяха извършени най-тежките безчинства. „Паралелите между Холокоста и зверствата от 7 октомври 2023 г. са шокиращи. Порази ме фактът, че нищо не се е променило в нашия свят от времето на Холокоста. Всъщност, бруталността на тази атака изглеждаше дори по-жестока от тази на Холокоста, ако това изобщо е възможно“, каза той. „Започнах да мисля за баща си. Единственото нещо, което го спря да се превърне в човек, изпълнен с горчивина, беше срещата му с Исус Христос на 23-годишна възраст. Всъщност той беше най-милостивият и прощаващ човек, когото съм срещал.“ Като пастор Ърнест Уинтър е проповядвал посланието за прошката и любовта на Христос в църкви в Германия след войната. Немските християни се нареждали на опашка, за да му стиснат ръката, питайки: „Можете ли да ни простите, че не се застъпихме за вашия народ в нашата страна?“ „Това беше време на изцеление за него и за тях“, казва синът му Даниел.

Размишлявайки върху всичко, което вижда и чува след 7 октомври 2023 г., Даниел Уинтър стига до убеждението, че познаването на Исус е единственото нещо, което може да спре жестокостта, на която беше станал свидетел. „Никакво отмъщение няма да донесе изцеление. Само Евангелието на Исус Христос ще преобрази сърцата, изпълнени с гняв и омраза“, казва той. „Вярвам, че Бог ми е дал служение на помирение чрез Исус Христос, който е казал: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“ (Йоан 14:6). Вярвам, че поради семейната ми история Бог ми е дал привилегията да бъда мост между евреи и християни и да събарям бариерите“.

Попитан какво послание би отправил, Уинтър отговори: „Първо, към християните: стойте в подкрепа на еврейския народ. Не ги оставяйте сами да се справят с насилието. Застъпете се за тях и за тяхната Земя - Израел. Застанете на тяхна страна, когато страдат. Те са Божият избран народ и това не се е променило. Молете се за тях. Обичайте ги в името на Исус. Второ, към евреите в диаспората: Не прекъсвайте връзката си с Израел. Заведете децата си в „Яд Вашем“. Помогнете им да разберат, че това е тяхната Земя. Помогнете им да осъзнаят жертвите, които предците им са направили, за да съществува Израел. И накрая, както баща ми е разбрал, вярвам, че единствената надежда за истински мир в света е чрез нашия Месия Йешуа, който пое върху Себе Си греховете на света, за да можем да се помирим с Бог, който е любов. Ислямът не е религия на мира, независимо колко пъти се повтаря тази мантра. Само Исус носи истински мир. Само Исус ни показва какво означава „Бог е любов““.

Наследник на нацистки комендант в Аушвиц носи надежда в долината на мрачната сянка (източник: All Israel News)

„Това са фактите. Дядо ми е бил най-големият масов убиец в историята на човечеството“, признава германският пастор Кай Хьос. „Той е бил командир на концлагера Аушвиц. Това е било негова идея.“ Ужасяващата семейна тайна излязла наяве, когато Кай бил в седми клас. В Германия обучението за Холокоста е задължително, но той се изплашил, когато чул фамилното си име. „Отидох вкъщи онзи ден и казах: „Мамо, кажи ми, този Хьос има ли нещо общо с нас?“ Тя отговори: „Да, това е твоят дядо.“ Не можах да повярвам. Кой би искал да има Рудолф Хьос за дядо?“

Сега Хьос е пастор в църква в Щутгарт, която е посещавана от много американски военни. Той разказва за един случай, когато един едър, заплашителен морски пехотинец се е приближил към него на амвона. „Той дойде към мен и ме прегърна, шепнейки в ухото ми: „Братко, обичам те, прощавам ти. Цялото ми семейство беше убито в Аушвиц.“

Откакто приема Исус през 1989 г. Хьос посвещава живота си на срещи с еврейски общности, разказвайки историята на семейството си, предупреждавайки за опасностите от антисемитизма и противопоставяйки се на омразата, която е изпитвал дядо му. „Не мога да променя историята, но си помислих, че мога да направя нещо. Мога просто да ги обичам. Наскоро говорих в синагога в Будапеща“, разказва той, „и една възрастна жена в инвалидна количка ми направи знак да се приближа. Когато се наведох, тя ме прегърна и каза: „Искам само да прегърна внука на човека, който уби половината ми семейство.“

Семейството на Рудолф Хьос до голяма степен е било защитено от бруталната реалност на това, което се случва отвъд оградата на концлагера, а синът му, Ханс Юрген Хьос, приема истината едва когато е на 80 г. и то благодарение на сина си Кай. Неговата трансформация е документирана във филма „Сянката на коменданта“. Филмът разглежда последиците за поколенията и поставя въпроса за отговорността на потомците на извършителите. От своя страна пастор Хьос поема както отговорността, така и инициативата да донесе промяна.

„В крайна сметка всичко, което мога да кажа, е, че дядо ми е имал избор. Всички ние имаме избор. Рудолф Хьос е могъл да каже: „Не, няма да избия над един милион души.“ Но той не го направи.“  От своя страна, пастор Хьос е избрал да посвети живота си да носи любов, вместо смърт и унищожение. В своето свидетелство той обяснява, че преживяването на Божията любов му е дало желанието и способността да обича всички хора – евреи и неевреи, вярващи и невярващи. „Спасението по благодат чрез вяра в Исус Христос не е награда за праведните (кой е праведен?), а дар за виновните – каквито сме всички ние (Ефесяни 2:8-10). Разбирането на това промени живота ми и ми позволи да преодолея „проклятието“ или травмата, която преследваше нашето семейство в резултат на ужасните грехове/престъпления срещу човечеството, които дядо ми беше извършил“, обясни той. „Има благодат, има прошка, има любов“, каза той.

С ПОДКРЕПАТА И ЖЕРТВОГОТОВНОТО ДАВАНЕ НА ХРИСТИЯНИТЕ В НАЦИИТЕ „ХРИСТИЯНИ ПРИЯТЕЛИ НА ИЗРАЕЛ”- ЙЕРУСАЛИМ СЛУЖИ НА НАРОДА НА ИЗРАЕЛ ЧРЕЗ СЛЕДНИТЕ ПРОЕКТИ:

Проект „Отворени врати” - практическа помощ за алията – за нуждите на завръщащите се в Земята Израел евреи.

Проект „Не ги забравяйте” - подпомага оцелелите от Холокоста.

Проект „Потоци на благословение“ - подпомага най-бедните и нуждаещите се в Израел.

Проект „Първи плодове” - подкрепя домочадието на вярата - еврейските и арабските вярващи.

Проект „Щитът на Давид” - оказва подкрепа на войници от израелската армия, които нямат семейства в Израел; на пенсионирани офицери от израелската армия; отряди от доброволци, които патрулират в Йерусалим; и др.

Проект „Надежда за бъдещето” - подкрепя етиопските евреи, които са се завърнали в Израел.

Проект „Под Неговите криле” - носи утеха и практическа помощ на жертвите на терористични атентати и на техните семейства. 

Фонд „Под обстрел“ – осигурява помощ за жителите на израелски селища, които от години се намират под обстрела на „Хамас“ от Газа (гр. Сдерот, гр. Ашкелон, гр. Ашдод и региона).