ШОФАР май 2026

Две християнски общности – едната процъфтява противно на очакванията (източник: JNS)

Християните във Витлеем намаляват, a „нелегалните“ църкви в Иран процъфтяват. Това са двете противоположни реакции на държавни политики, които не зачитат свободата на вероизповедание.Във Витлеем - града, където е възникнало християнството, през 1950 г. християните са съставлявали 86 % от населението. След като в града и околностите започват да се заселват мюсюлмани, християните започват да емигрират. След 1995 г., когато Палестинската автономия поема контрола над Витлеем от Израел, броят на християните започва рязко да спада и днес техният дял е около 10 %. След терористичните атаки на 7 октомври 2023 г. над 140 християнски семейства са напуснали родния град на Исус. Общността, която все още носи името на мястото, където е родено християнството, тихо изчезва.

Същевременно в Техеран през 2025 г. иранските съдилища осъдиха 96 християни на общо 280 г. затвор заради принадлежност към домашни църкви. Повечето от тях са родени мюсюлмани. Случващото се в тези две общности е отговор на един и същ провал: държавни системи, които са превърнали религията в инструмент за контрол. В Ирак християнското население, което през 2003 г. наброява около 1.5 млн., днес е под 250 000 души. В Сирия от 2 млн. преди 2011 г. християните днес са между 300 000 и 600 000 души. През юни 2025 г. атентатор-самоубиец влезе в църквата „Мар Елиас“ в Дамаск, където 350 вярващи се бяха събрали за сутрешна молитва. 25 души загинаха.През януари 2026 г. организацията „Отворени врати“ премести Сирия от 18-то на 6-то място в своя списък на страните, които са най-опасни за християните – най-големият скок за една година в историята на класацията.

В Иран обаче се случва нещо много различно.Ислямската република третира преминаването от исляма към християнството като престъпление. Ръководенето на домашна църква може да доведе до затвор. И въпреки това броят на християните с мюсюлмански произход в Иран се оценява на между 300 000 и 1 млн. души. Независимата проверка е структурно невъзможна, защото тези общности не могат да бъдат преброени открито. Но това, което не се оспорва, е посоката: Иран преживява вълна от приемане на християнството, каквато не е имало в съвременната му история.Само през 2025 г. са били арестувани 254 ирански християни – почти двойно повече в сравнение с предходната година. Организацията „Operation World“ определя Иран като страната с най-бързо растящото евангелско движение в света.

Някога миньорите носели канарчета в шахтите. Когато канарчето престане да пее, въздухът вече се е променил. Християните в Близкия изток отдавна изпълняват тази функция – не защото тяхното страдание е по-важно от това на другите, а защото те са сред първите, които напускат, когато едно общество престане да толерира различията.И когато новоповярвалите в Иран са принудени да се крият, проблемът не е само свободата на вероизповеданието. Това е самата свобода на съвестта.

Витлеем заслужава повече от поклонници-туристи. Градът, който символизира раждането на християнството, губи християнското си население. Ако западните правителства са сериозни в желанието си да запазят християнското присъствие в Святата земя, им трябват политики, които дават на жителите им причина да останат. Витлеем се опразва. Техеран се пълни. Разликата е в посоката на бягството.

На този фон в средата на април Икономическият и социален съвет на ООН номинира Иран, Китай, Саудитска Арабия и Куба за членове на ключови органи, които определят глобалната политика в областта на правата на човека, правата на жените и борбата с тероризма. „Назначаването на Иран, Китай, Куба и Саудитска Арабия да наблюдават дейността на активистите за правата на човека е все едно да повериш на Ал Капоне борбата с организираната престъпност“, заяви Хилел Нойер, директор на организацията UN Watch, извършваща наблюдение на дейността на ООН. „Това означава, че диктатурите ще разполагат с мнозинство в комитета, за да отказват акредитация на независими организации, които изобличават нарушенията им, и ще акредитират фалшиви групи, създадени от режимите“, каза той.

От заложници към творци: как бивши израелски заложници превръщат свободата в силно изразно изкуство(източник: All Israel News)

„Това е моята победа“, заяви бившият заложник Алон Охел по време на концерта си през февруари, на който билетите бяха разпродадени. Tой излезе на сцена заедно с известни израелски артисти, чиито песни му давали сили по време на плена. Алоне талантлив пианист, отвлечен от музикалния фестивал „Нова“ на 7 октомври 2023 г. Тойоцелявав Газа, като „свири“ на въображаемо пиано. По целия свят бяха поставени жълти пиана под мотото „Алон, не си сам“. Алон, както и всички други заложници, продължава процеса на възстановяване и ежедневно трябва да преодолява редица травми. Той все още не може да вижда с едното око, тъй като раната му не е била третирана, докато е бил в плен.

Историята на Алон е част от по-широко движение на бивши заложници в Израел, които превръщат възвърнатата си свобода в художествен израз. Пленът не ги е заглушил: някои, като Алон, са разчитали на съществуващите си таланти, за да издържат, докато други, като Ели Шараби, Андрей Козлов и Бар Куперщайн, са излезли от плена като автори, художници и изпълнители.

По време на концерта Алон посвети песента „Yesh Li Sicui“ („Имам шанс“) на своя събрат - бившия заложник Ели Шараби. „Можеш ли да повярваш къде се намираме? Кой би повярвал, че аз ще бъда на тази сцена, а ти ще седиш сред публиката?“, попита той. Благодарейки на Шараби за бащинските му напътствия по време на плена им, той каза: „Ти наистина ме спаси с отношението си към живота.“

Самият Шараби е автор на бестселъра „Hostage“ („Заложник“), в който описва 491-те дни, прекарани в плен. След освобождаването си той изнесе смела реч пред ООН. Освобождаването на Шараби предизвика световна вълна от шок, след като „Хамас“ го изведе заедно с другизаложници по време на „церемония“, на която те изглеждаха потресаващо измършавели. На тази зловеща „церемония“ Шараби говори за копнежа си да види семейството си, без да знае, че съпругата му и двете му дъщери са убити на 7 октомври. В акт на жестокост преди освобождаването му похитителите му съобщават, че брат му, Йоси Шараби, е починал в плен в Газа.Въпреки огромната загуба, Шараби споделя: „Можех да избера да се оставя на скръбта да ме погребе, но животът продължава и аз обичам живота.“

Бар Куперщайн наскоро издаде книгата „Unbroken“ („Несломен“), в която си спомня празника Пасха, прекаран в плен на „Хамас“. Книгата описва систематичното малтретиране, принудителния труд и редките моменти на надежда по време на 738-те дни на плен. Наред с книгата той издаде и песента „The Last War“ („Последната война“). Песента е едновременно мемоар и молитва, в която той се обръща към Бога като „Отец“ и разказва за борбите си, откакто се е върнал – от чувството на откъснатост до търсенето на смисъл, викайки: „Донеси ни изкупление!“Куперщайн е отвлечен, докато работи като медик на музикалния фестивал. В песента си той разказва за момент на отчаяние в тунелите, където се моли: „Отче, просто не ме оставяй сам“. Малко по-късно едно старо радио, оставено на пода от похитителите му, случайно излъчва интервю на живо с майка му. На въпроса дали има послание за сина си, тя отговаря: „Ако ме чуваш, това е мама. Не губи надежда, Бар… Моедете, ти си в сърцето ми, не забравяй, че Отец не ни изоставя.“

Андрей Козлов, който започна да рисува в плен, миналата година участва в специална програма за художници в Ню Йорк. Отвлечен по време на фестивала „Нова“ и спасен заедно с още трима заложници след 245 дни в плен, Козлов размишлява върху по-дълбокия смисъл на своето изкуство: „Когато рисувам, разбирам, че съм получил този невероятен шанс, най-големия дар в живота ми – просто да живея.“ Думите му отразяват пътя на бившите заложници, превърнали се в творци, които преосмислят преживяното, оценявайки свободата си.

„Почти всеки ден“ - освободена заложничка разкрива за систематични сексуални посегателства (източник: Israel Today)

Арбел Йехуд разказва, че в продължение на 482 дни в Газа е била подлагана на сексуални посегателства „почти всеки ден“.30-годишната заложничка описа продължително сексуално насилие, физическо малтретиране и психически тормоз по време на плена си. „Посегателствата не бяха изолиран случай. Те бяха рутина“, разказва тя. Държана в продължителна изолация, с две счупени ребра, подлагана на глад и бита, Арбел каза, че малтретирането се е превърнало в ежедневие. „Опитах  да отнема живота си няколко пъти. Чувствах, че не мога да продължа“. Тя прави три опита за самоубийство, докато е в Газа. „Имаше моменти, в които мислех, че това е единственият изход.“

Арбел сподели, че мислите за приятеля й, Ариел Кунио – отвлечен заедно с нея, а по-късно отделен от нея – са я държали жива. Повече от година двамата не знаят дали другият е жив. Арбел е освободена на 30 януари 2025 г., принудена да върви сама през тълпа от въоръжени мъже. Дори тогава й е трудно да повярва, че е свободна. Ариел е освободен месеци по-късно, след 738 дни в плен. Нейното свидетелство е сурово обвинение за това, какво е означавал пленът в Газа за една израелска жена: ежедневни сексуални посегателства, психическо унищожение, оцеляване въпреки всичко.

Арабска студентка спасизадушаващо се бебе (източник: All Israel News)

Израелска студентка от арабски произход, която учи за медицинска сестра, се притече на помощ на задушаващо се бебе в аптека в гр. Херцлия, спасявайки живота му. Аманда разказва: „Бях в аптеката и изведнъж чух писъци и плач и видях дете, което е в дихателен дистрес и не реагира. Взех го от ръцете на баща му и действах спокойно и разумно, точно както са ме учили“, каза тя. Аманда получи благодарности и признателност не само от семейството на бебето, но и от хиляди израелци в социалните мрежи, където беше съобщено за инцидента.

Арабите са добре представени в медицинския сектор на Израел, като представляват приблизително 25% от лекарите, 27% от медицинските сестри, 27% от зъболекарите и 49% от фармацевтите, въпреки че съставляват само 21% от населението. Според данни, публикувани в Националната медицинска библиотека през 2023 г., почти половината от новите медицински лицензи се издават на арабски специалисти.

„Християни приятели на Израел“ продължават да помагат на засегнатите от ирански ракети

1.04 Екип на ХПИ посети хотел край Мъртво море, за да достави играчки  и дрехи на семейства от гр. Арад, които бяха принудени да напуснат домовете си, след като пряко попадение на иранска ракета ги направи непригодни за живеене. Те бяха дълбоко благодарни за практическата подкрепа, но още по-развълнувани от факта, че дойдохме да ги посетим, да прекараме време с тях и да им разкажем за любовта и приятелството, които носим.

7.04. ХПИ имаше привилегията да работи с организацията Keren Shemesh за предоставяне на ваучери за храна за Песах (Пасха) на евакуирани семейства от гр. Бейт Шемеш. След ракетните удари в района много хора все още не могат да се върнат по домовете си. Бяхме толкова щастливи, че успяхме да донесем малко облекчение за празника. В този клип можете да чуете думите на изпълнителния директор на Keren Shemesh: https://www.youtube.com/shorts/PTqDsn8sUUw

9.04 Екип на ХПИ се притече на помощ на една жена, която живее близо до гр. Бейт Шемеш и чийто дом беше сериозно повреден от ракететен удар. За нас беше чест да й помогнем с почистването и да я насърчим в този труден момент.

10.04 Екип на ХПИ имаше честта да помогне на семейство в гр. Гиватаим, чийто дом беше опустошен от пряко попадение на иранска касетъчна бомба, която унищожи най-горния етаж. Заедно с местни доброволци помогнахме за разчистването на щетите, възстановяването на скъпите им спомени и, най-важното, прекарахме време в подкрепа и насърчение на семейството.

16.04. Екип на ХПИ наскоро инсталира подвижна рампа в дома на семейство, чийто син е с увреждане. Посетихме семейството и бяхме развълнувани да чуем как това напълно е променило живота им и е било огромно благословение за тях: https://youtu.be/vSuTh3UFVGE?si=bX5vpkr3h6kbkIy5

 С ПОДКРЕПАТА И ЖЕРТВОГОТОВНОТО ДАВАНЕ НА ХРИСТИЯНИТЕ В НАЦИИТЕ „ХРИСТИЯНИ ПРИЯТЕЛИ НА ИЗРАЕЛ”- ЙЕРУСАЛИМ СЛУЖИ НА НАРОДА НА ИЗРАЕЛ ЧРЕЗ СЛЕДНИТЕ ПРОЕКТИ:

Проект „Отворени врати” - практическа помощ за алията – за нуждите на завръщащите се в Земята Израел евреи.

Проект „Не ги забравяйте” - подпомага оцелелите от Холокоста.

Проект „Потоци на благословение“ - подпомага най-бедните и нуждаещите се в Израел.

Проект „Първи плодове” - подкрепя домочадието на вярата - еврейските и арабските вярващи.

Проект „Щитът на Давид” - оказва подкрепа на войници от израелската армия, които нямат семейства в Израел; на пенсионирани офицери от израелската армия; отряди от доброволци, които патрулират в Йерусалим; и др.

Проект „Надежда за бъдещето” - подкрепя етиопските евреи, които са се завърнали в Израел.

Проект „Под Неговите криле” - носи утеха и практическа помощ на жертвите на терористични атентати и на техните семейства. 

Фонд „Под обстрел“ – осигурява помощ за жителите на израелски селища, които от години се намират под обстрела на „Хамас“ от Газа (гр. Сдерот, гр. Ашкелон, гр. Ашдод и региона).