ШОФАР септември 2026

Израел назначи първия си посланик за християнския свят (източник: Jerusalem Post)

Преди няколко месеца министърът на външните работи Гидеон Саар назначи Джордж Дийк за специален пратеник в християнския свят. Назначението има за цел да задълбочи връзките на Израел с християнските общности по целия свят. През 2019 г. Джордж Дийк беше назначен за посланик на Израел в Азербайджан и стана първият арабин-християнин, заемащ поста на посланик. Той е израснал в гръцко-православната общност в Израел и наскоро разказа историята на своите баба и дядо, които са избягали от гр. Яфо по време на Война за независимост през 1948 г. На семейството му е казано, че евреите ще избият всички араби и дядото на Джордж се поддал на арабската пропаганда и избягал в Ливан. Година по-късно той осъзнал, че е бил излъган, и тръгнал пеша обратно към Израел. Той става първият арабски служител в израелската електрическа компания. Ако дядо му беше останал в Ливан, днес Джордж Дийк щеше да бъде палестински бежанец. Може би щеше да бъде възпитан да мрази евреите и Израел. Вместо това семейството му е интегрирано в израелското общество, той се счита за част от еврейската държава и с гордост я представя пред света.

Кой ще се застъпи за тях? Тихото страдание на християните, управлявани от Палестинската автономия (ПА) (източник: All Israel News)

Ако хората, които споделят това, което ще прочетете по-долу, го направят, разкривайки имената и лицата си, най-вероятно биха заплатили за това с живота си. Призоваваме ви да се молите за нашите братя и сестри араби-християни, които живеят в териториите, управлявани от ПА – т.нар. Западен бряг (т.е. библейските области Юдея и Самария) и които не се радват на свободата, която имат арабите-християни в Израел.

„Когато хората по света говорят за Западния бряг, обикновено споменават контролно-пропускателните пунктове, разделителната стена и израелско-палестинския конфликт. Мнозина разглеждат региона през политическата призма. Но малцина се замислят и задават един друг въпрос: какво е да растеш като ученик в училище на Западния бряг? За мен училището не беше място, където се чувствах в безопасност. Често то беше място, където се научавах повече на страх, отколкото на знания.  Още от малки ни учеха, че Израел един ден ще бъде унищожен и че конфликтът определя нашата идентичност и бъдеще. Политиката беше дълбоко вкоренена в образованието ни. Научихме кои са нашите врагове много преди да научим как да изградим успешен живот.

С течение на времето започнах да задавам трудни въпроси. Защо се наблягаше толкова много на конфликта и толкова малко на иновациите, предприемачеството, критичното мислене и личната отговорност? Защо ни учеха как да обвиняваме другите вместо да разрешаваме проблеми? Според мен Палестинската автономия се превърна не толкова в проект за изграждане на палестинския народ, колкото в система, поддържана от лозунги и провали. Моето поколение израсна, слушайки обещания за държавност, силни институции и върховенство на закона, но в действителност ставахме свидетели на корупция и постоянен спад в качеството на образованието и обществените услуги.

Смятам, че ПА пропусна историческа възможност. Вместо да инвестира в поколение, способно на иновации, конкуренция и напредък, тя допринесе за утвърждаването на политическа култура, фокусирана върху недоволството, обвиненията и ролята на жертва. Докато децата в други общества бяха насърчавани да творят и да се състезават в глобалната икономика, много от нас бяха възпитавани в култура на вечен гняв и конфликт. С течение на времето стигнах до убеждението, че някои от най-тежките рани, понесени от палестинското общество, не произтичаха само от външни сили, а и отвътре. Ето защо считам, че Палестинската автономия заслужава не само критика за своите провали, но и сериозен морален анализ на въздействието, което тези провали са оказали върху цяло поколение. Нациите не се изграждат върху лозунги. Те се изграждат върху образование, дисциплина, свобода, лична отговорност и институции, които служат на своя народ. Докато това не се случи, обикновените палестинци ще продължат да плащат цената.

С времето ставах все по-скептичен към твърденията, че Израел е отговорен за всеки проблем в палестинското общество. Разбира се, конфликтът е реален и неговото въздействие не може да се отрече. Но в собственото си общество виждах корупция и несправедливост, които нямаха нищо общо с Израел.

След като станах християнин, срещнах хора от различни среди, включително и израелски вярващи. Най-важната промяна в живота ми не дойде чрез политиката. Тя дойде чрез Исус Христос. Преди да повярвам, носех в себе си много гняв. Винях другите за всичко и вярвах, че омразата е естествена реакция на болката. Но Исус ме научи на нещо различно. Той ме научи как да търся истината без омраза, как да се изправям срещу несправедливостта, без сам да ставам несправедлив, и как да се стремя към промяна, без да губя човечността си.

Когато говорим за християните в палестинските територии (т.нар. Западен бряг, който включва емблематичния гр. Витлеем), трябва да имаме предвид, че става дума за едно малцинство в общество, в което мюсюлманите съставляват преобладаващото мнозинство. Всъщност броят на християните в Западния бряг намалява все повече и повече. Техните „защитници“ на Запад често обвиняват Израел за това, че християните напускат региона. Да, със сигурност конфликтът оказва влияние и върху двете страни. Но защо никой не говори за вътрешните проблеми, с които много християни се сблъскват в палестинските територии всеки ден? Ако трябваше да опиша Палестинската автономия, бих я определил като система, която поставя на първо място личните интереси и политическото оцеляване, а обикновените граждани остават на заден план. ПА използва християнското присъствие и някои християнски лидери, за да прокарва определени интереси и политически цели. Понякога животът на обикновения християнин в тази система изглежда по-скоро като оцеляване според закона на джунглата, отколкото като живот в условията на правова държава. За много християни това не е просто политически проблем — то е екзистенциален проблем. Когато хората вярват, че имуществото им може да бъде отнето без последствия, че жалбите им се игнорират, те естествено започват да си задават един болезнен въпрос: „Защо да останем?“ Емиграцията тогава се превръща не просто в икономическо решение, а в акт на оцеляване. Трагедията е, че тази реалност рядко се признава от онези, които твърдят, че говорят от името на палестинските християни. По-лесно е да се обвинява Израел, отколкото да се противопоставим на корупцията, злоупотребата с власт и липсата на истинска справедливост в самото палестинско общество.

Положението е още по-трудно за евангелските християни в палестинските територии. Тези християни се молят тайно, зад затворени врати. От една страна, те са изправени пред общество, управлявано от ислямски социални норми, където отклонението от доминиращата вяра води до социално изключване и, понякога, до физическа опасност, където дори родените християни са подложени на натиск, който превръща евангелските убеждения в акт на изключителна смелост. От друга страна, те са изправени пред изключване от утвърдената християнска общност, където се възприемат като пречка, тъй като тяхната подкрепа за Израел би могло да подхрани подозренията на мюсюлманите, че палестинските християни като цяло сътрудничат на Израел.“

В същото време в Израел арабите-християни се радват на свобода, каквато е рядко срещана в целия Близък изток. В Назарет пасторът-арабин Салим Шалаш проповядва Евангелието всяка неделя в църквата „Домът на Царя Исус“. В Хайфа пасторът-арабин Шмуел Ауейда ръководи църквата „Бейт Елияху“ („Домът на Илия“), където арабски и еврейски вярващи се покланят рамо до рамо в общност, чиито корени се простират чак до основаването на държавата Израел. Арабският християнин Ботрус Мансур – адвокат и педагог от Назарет, съосновател на местната баптистка църква в Назарет – беше назначен миналата година за генерален секретар на Световния евангелски алианс, като стана първият арабски християнин, оглавил организация, представляваща стотици милиони вярващи. Това не са маргинални фигури. Това са лидери на процъфтяващи общности и глобални институции – пастор, който храни евреи, мюсюлмани и християни на една и съща трапеза; пастор, чиято общност олицетворява еврейско-арабското помирение в Исус, и ръководител на глобален алианс, представляващ над 600 милиона вярващи.

Ако Израел беше причината за страданията на християните в Святата земя, арабските християни в Израел биха страдали най-много. Вместо това те са най-свободни в целия Близък Изток -достатъчно свободни, за да ръководят световни евангелски институции от града, в който е израснал Исус. Това не означава, че животът им е лишен от предизвикателства. Дори в Назарет и други смесени градове арабите-християни, които обикновено са високообразовани, успешни професионалисти и принадлежат към по-заможните слоеве на израелското общество, изпитват нарастващо безпокойство, тъй като инцидентите, свързани със сигурността, и социалните напрежения се засилват в кварталите, граничещи с райони с мюсюлманско мнозинство.

Как един южноафриканец, проповядващ бойкот срещу Израел, се превърна в защитник на еврейската държава (източник: Israel Today)

Когато бившият антиизраелски активист Клаас Мокгомоле, на когото е внушено, че Израел е „държава на апартейда“, пристига за пръв път на летището в Тел Авив през 2015 г., той попитал къде е тоалетната „само за чернокожи“. „Как така само за чернокожи?“, отвърнал смаяният служител на летището. Мокгомоле казал на служителя, че не иска да бъде арестуван, защото е използвал грешната тоалетна. „Избери която искаш“, му отговорил служителят. Южноафриканецът влязъл в мъжката тоалетна и останал шокиран да види там евреи, араби и християни; бели и чернокожи. „Може би е така само на летището“, си казал той, „и ще видя истинския апартейд, когато влезем в страната.“ Това посещение през 2015 г. се оказва повратна точка в живота на Мокгомоле, който само година преди това организира протести в страната си срещу всякакви организирани там израелски събития. След преживяването си в тоалетната на летището той останал разтърсен от посещението си в южния израелски град Сдерот, където разбира, че в продължение на години  жителите имат едва 15 секунди, за да се скрият от палестинските ракетни обстрели от ивицата Газа. „Осъзнах, че кампаниите на антиизраелските организации в подкрепа на Палестина са били параван за разпалване на омраза срещу евреите“, казва той. „Бях силно радикализиран от хора, които никога не са били в Близкия изток, но непрекъснато сравняваха Израел с апартейда, който с години цареше в Южна Африка“. От този момент нататък Мокгомоле става страстен поддръжник на Израел и работи с младежите в страната си, „за да не попаднат в същия капан на дезинформацията като мен“. Това лято той отново беше в Израел с цел установяване на връзки между африкански и еврейски общности.

Израелският гр. Сдерот на границата с Газа отбеляза 20% ръст на населението след 7 октомври (източник: All Israel News)

На 7 октомври 2023 г. терористите на „Хамас“ избиха десетки жители в гр. Сдерот, а полицейският участък в града беше изравнен със земята. Въпреки огромната травмата за целия град, населението на Сдерот е нараснало с почти 20% – от 35 477 на около 42 000 души. „Това е чудо“, казва кметът Елдад Калими, разглеждайки ръста на населението като доказателство за силата и издръжливостта на общността, която в продължение на години е подложена на ракетен обстрел от Газа. По-голямата част от жителите на Сдерот са потомци на еврейски бежанци от мюсюлманските страни след 1948 г. и от бившия Съветски съюз. „Сдерот има уникален дух. Тук живеят всякакви хора - религиозни и нерелигиозни, млади и възрастни. Хора от цялата страна идват тук, защото усещат този уникален дух“, добавя Калими.

25-годишната битка на Арнолд Рот за справедливост за дъщеря му (източник: Jerusalem Post)

През август се навършиха 25 г. от един от най-ужасните атентати в историята на Израел през втората интифада. В периода от 2000 г. до 2005 г. над 1000 израелци бяха убити, а няколко хиляди – ранени в резултат на безброй самоубийствени атентати, стрелби, нападения с нож и други атаки, извършени от палестински араби. Макар че почти не минава седмица без подобен терористичен атентат, взривът на 9 август 2001 г. в пицарията „Сбаро“ в центъра на Йерусалим остава един от най-ужасяващите.  21-годишната терористка от „Хамас“ Ахлам Тамими, която тогава е студентка по журналистика в Йордания, умишлено избира пицарията „Сбаро“, защото е пълна с еврейски деца. Тамими не извършва атентата, но избира мястото и насочва там самоубиеца от „Хамас“, който носи калъф за китара, пълен с експлозиви и шрапнели, за да се постигне максимален брой жертви. 16 души загиват на място, сред които 15-годишната Малки Рот, която е с американско и израелско гражданство. 130 души са ранени.

Оттогава баща й Арнолд работи неуморно, за да изправи пред правосъдието организатора на убийството на дъщеря си. Тамими беше арестувана и съдена от израелски съд, където гордо призна престъплението си. През 2011 г. обаче, като част от размяната на затворници за Гилад Шалит, Израел освободи 1027 терористи, включително Тамими. Оттогава Тамими живее в Йордания като знаменитости води телевизионно предаване, което прославя тероризма и подклажда насилие срещу евреите. Въпреки че САЩ имат споразумение за екстрадиция с Йордания, хашемитското кралство отказва да се съобрази с него, позовавайки се на технически детайли в договора. Арнолд Рот продължава да събира подписи за петиция, с която настоява САЩ да не се отказват от битката за справедливост за дъщеря му и останалите жертви на атентата. Това не е въпрос само за един терорист или една жертва, а за отстояване на истината и защитата на невинния живот.

С ПОДКРЕПАТА И ЖЕРТВОГОТОВНОТО ДАВАНЕ НА ХРИСТИЯНИТЕ В НАЦИИТЕ „ХРИСТИЯНИ ПРИЯТЕЛИ НА ИЗРАЕЛ”- ЙЕРУСАЛИМ СЛУЖИ НА НАРОДА НА ИЗРАЕЛ ЧРЕЗ СЛЕДНИТЕ ПРОЕКТИ:

Проект „Отворени врати” - практическа помощ за алията – за нуждите на завръщащите се в Земята Израел евреи.

Проект „Не ги забравяйте” - подпомага оцелелите от Холокоста.

Проект „Потоци на благословение“ - подпомага най-бедните и нуждаещите се в Израел.

Проект „Първи плодове” - подкрепя домочадието на вярата - еврейските и арабските вярващи.

Проект „Щитът на Давид” - оказва подкрепа на войници от израелската армия, които нямат семейства в Израел; на пенсионирани офицери от израелската армия; отряди от доброволци, които патрулират в Йерусалим; и др.

Проект „Надежда за бъдещето” - подкрепя етиопските евреи, които са се завърнали в Израел.

Проект „Под Неговите криле” - носи утеха и практическа помощ на жертвите на терористични атентати и на техните семейства. 

Фонд „Под обстрел“ – осигурява помощ за жителите на израелски селища, които от години се намират под обстрела на „Хамас“ от Газа (гр. Сдерот, гр. Ашкелон, гр. Ашдод и региона).