Израел - анализ на събитията март 2015

„Защото ако съвсем премълчиш в това време, ще дойде от другаде помощ и избавление на юдеите, но ти и бащиният ти дом ще погинете; а кой знае да ли не си дошла ти на царството за такова време каквото е това?” (Естер 4:14)

На 3 март израелският премиер Бинямин Натаняху стана единственият чуждестранен лидер след Уинстън Чърчил, който за трети път произнася реч пред Американския конгрес. Поводът този път беше споразумението, което световните сили – Великобритания, Китай, Франция, Русия, САЩ и Германия (известни като P5+1) предстои да подпишат с Иран по отношение на ядрената му програма. Крайният срок за това споразумение е 30 юни, като до 31 март Американският конгрес трябва да гласува позицията си по него. Вече почти година Натаняху предупреждава, че подготвяното споразумение поставя в неизгодна позиция и застрашава съществуването на еврейската държава. С това си посещение и изказване пред Конгреса Натаняху цели да накара американските законодатели да преосмислят позицията и вота си, както и да призове международната общност да засили натиска върху Иран, а не да премахва санкциите, както се предвижда в подготвяното споразумение.

Седмица преди да замине за САЩ Натаняху отправи най-острата си критика досега към световните сили, като каза, че те „са се отказали” да се противопоставят на Иран в опитите му да се сдобие с ядрено оръжие. Речта му пред Конгреса също така е само две седмици преди изборите в Израел на 17 март, когато Натаняху и партията му „Ликуд” ще се съревновават за нов мандат за управлението на Израел. Както сме заявявали и преди, предвид позицията и възгледите на Натаняху считаме, че той все още е най-подходящият човек, който може да ръководи народа на Израел във време като това.

Визитата на израелския премиер е обект на противоречиви коментари, тъй като в известен смисъл е „нарушение на протокола”. Натаняху беше поканен да говори пред Конгреса от Републиканската партия, а не от администрацията на президента Обама, която се дистанцира от посещението му и получи инструкции да се въздържа от всякакви официални контакти с него и делегацията му. Бинямин Натаняху отиде в САЩ с една трудна, но изключително важна мисия, подобна на тази на царица Естер, защото и тя, и той трябваше да говорят в защита на народа си. В историята на Естер четем за евреина Мардохей, който идваше от племето на Вениамин (Бинямин) и който отказа да се поклони на злия Аман. Натаняху е загрижен за народа си Израел, за САЩ и за целия свят и иска да предупреди всички нации за опасността от това Иран (древна Персия) да се сдобие с ядрено оръжие.

На 13-ия ден от месец Адар (празника Пурим) всяка година Израел отбелязва поста на царица Естер. Тази година 13-ия ден на месец Адар бе денят на речта на израелския премиер пред Конгреса. Царица Естер също наруши протокола и влезе в царския двор, без да беше поканена. Тя пое този риск, за да спаси народа си от унищожение. Тя успя и до ден днешен евреите по света празнуват Пурим.

„Религиозните лидери предупреждават, че САЩ се приближават към деня на съда поради отношението си към нацията на Израел. Пастор Марк Билц от „Ел Шадай Министрис” предупреждава, че „нацията ни ще бъде съдена” въз основа на това дали САЩ ще застанат на страната на Израел или против него. Билц казва: „Бог казва, че ще раздели овцете от козите – една нация от друга – и Той ще го направи въз основа на това кой подкрепя Израел и кой не”. (World Net Daily, Saturday, February 28, 2015).

ХОДАТАЙСТВАЙТЕ американските конгресмени да бъдат повлияни от думите на Натаняху и да вземат правилното решение по отношение на Иран.

Следват части от речта на Бинямин Натаняху пред Американския конгрес:

„Скъпи приятели, изправям се пред вас със смирение и за мен е привилегия да мога да се обърна за трети път към най-важния законодателен орган в света – Американския конгрес. Благодаря на всеки един, който е тук днес. Знам, че речта ми беше обект на много противоречия. Дълбоко съжалявам, че някои виждат в нея политически мотиви. Това никога не е било намерението ми. Искам на благодаря на вас – демократи и републиканци – за общата ви подкрепа за Израел – година след година, десетилетие след десетилетие. Този забележителен съюз между Израел и САЩ винаги е бил над политиката и трябва да си остане такъв. Америка и Израел споделят една обща съдба – съдбата на обещаната земя, която дава свобода и надежда. Израел е благодарен за подкрепата на американския народ и американските президенти.

Приятели, дошъл съм тук днес, тъй като, като премиер на Израел, се чувствам задължен да се обърна към вас по въпрос, който може да застраши бъдещето на моя народ, а именно: стремежа на Иран да се сдобие с ядрено оръжие. Ние сме древен народ. В над 4000-годишната ни история мнозина са се опитвали да унищожат еврейския народ. Утре вечер на еврейския празник Пурим, ще четем книгата Естер. Ще четем за властния персийски началник Аман, който се опита да унищожи еврейския народ преди около 2500 г. Но една смела еврейка – царица Естер – разкри злия му план и даде на еврейския народ правото да се защитава срещу враговете си.

Злият план беше осуетен и нашият народ беше спасен. Днес еврейският народ е изправен пред още един персийски властник, който иска да ни унищожи. Иранският върховен лидер Аятола Хаменей използва най-новите технологии, за да възобнови старата, отколешна омраза. Той пише в Туитър, че Израел трябва да бъде унищожен. За тези от вас, които смятат, че Иран е заплаха за еврейската държава, но не и за еврейския народ, чуйте какво казва Хасан Назрала – лидер на главния съюзник на Иран „Хизбула”: „Ако всички евреи се съберат в Израел, това ще ни спести усилията да ги преследваме по света”.

Режимът в Иран не е само еврейски проблем, също както нацисткият режим не беше само еврейски проблем. Шестте милиона евреи, жертви на Холокоста, бяха само една малка част от 60-те милиона убити през Втората световна война. Режимът в Иран е сериозна опасност не само за Израел, но и за мира в целия свят. За да разберем колко опасен може да бъде Иран, ако се сдобие с ядрено оръжие, трябва напълно да разберем естеството на режима. Народът на Иран е талантлив народ. Той е наследник на една от най-великите цивилизации в света. Но през 1979 г. този народ беше превзет от религиозни фанатици, които му наложиха една мрачна и брутална диктатура. Днес Иран доминира четири арабски столици в Близкия изток – Багдад, Дамаск, Бейрут и Санаа. Ако агресията на Иран не бъде спряна, влиянието на Иран ще се разрасне.

Преди две години ни беше казано да дадем на новия президент Рухани и външния министър Зариф шанс да внесат промяна и умереност в Иран. Това не се случи. Правителството на Рухани беси хомосексуалисти, преследва християни, хвърля в затвора журналисти и екзекутира дори повече затворници от преди. Режимът в Иран е по-радикален от всякога и скандира „смърт на Америка”, която нарича „Големия Сатана”. Това не бива да ни учудва, тъй като идеологията на иранския режим се корени във войнствения ислям и затова този режим винаги ще бъде враг на Америка. Не се заблуждавайте. Битката между „Ислямска държава” и Иран не превръща Иран в приятел на Америка. „Ислямска държава” и Иран се състезават за короната на войнствения ислям. От една страна имаме „Ислямска държава”. От друга – ислямската република Иран. И двете се стремят да наложат ислямска империя първо в региона, а после и в целия свят. Те просто все още не могат да се разберат кой ще е начело на тази империя.

В тази смъртоностна игра на тронове няма да има мир нито за Америка, нито за Израел; нито за християните, нито за евреите, нито за мюсюлманите, които не споделят средновековното верую на исляма – никакви права за жените; никаква свобода за никого. Разликата е, че „Ислямска държава” е въоръжена с касапски ножове и видеоклипове в Интернет, докато Иран скоро ще притежава трансконтинентални балистични ракети и ядрени бомби. Трябва винаги да помним, че най-голямата опасност е комбинацията на войнствения ислям и ядреното оръжие. Да победим „Ислямска държава” и да оставим Иран да се сдобие с ядрена бомба, би означавало да спечелим битката, а да изгубим войната. Не можем да си позволим това да се случи.

Но, скъпи приятели, точно това може да се случи, ако споразумението, което се подготвя, бъде прието от Иран. То няма да попречи на Иран да се сдобие с ядрено оръжие. Това споразумение предвижда две главни отстъпки в полза на Иран. Иран ще запази огромната си ядрена инфраструктура. Според това споразумение нито едно ядрено съоръжение няма да бъде премахнато. Хиляди центрофуги, които се използват за обогатяване на уран, ще продължат да се въртят. Други хиляди ще бъдат временно спрени, но не и унищожени. И тъй като ядрената програма на Иран ще остане в голямата си част непокътната, ако реши, Иран ще може да направи ядрена бомба за изключително кратко време – около година според преценката на САЩ, а според Израел – дори и за по-малко.

Да, определени ограничения ще бъдат наложени върху Иран и спазването им ще се наблюдава от международните инспектори. Но в това е проблемът. Инспекторите само документират нарушенията, а не могат да ги спрат. Инспекторите знаеха, че Северна Корея е готова да произведе бомбата, но това не спря нищо. Северна Корея просто изгони инспекторите. След няколко години бомбата беше готова. Смята се, че след пет години Северна Корея ще има арсенал от 100 ядрени бомби. Също като Северна Корея, Иран се е противопоставял на инспекторите най-малко три пъти – през 2005, 2006 и 2010 г. Втората отстъпка в полза на Иран по силата на подготвяното споразумение е още по-страшна, защото всички ограничения, наложени върху иранската ядрена програма, автоматично ще бъдат отменени след 10 години. Това може да изглежда дълъг период в политическия живот, но е просто миг в живота на една нация. Това е един миг в живота на децата ни. Всички носим  отговорност какво ще се случи, когато ядрените възможности на Иран станат на практика неограничени и всички санкции бъдат вдигнати. Иран ще бъде свободен да развие огромен ядрен капацитет и да произведе много ядрени бомби. Защо изобщо някой би искал да подпише подобно споразумение? Защото се надяват, че Иран ще се промени към по-добро или защото смятат, че няма друга алтернатива? Аз не вярвам, че радикалният режим в Иран ще се промени към по-добро след това споразумение. Този режим е на власт от 36 години и жаждата му за агресия непрекъснато расте. Освен това много от страните в Близкия изток казват, че ако Иран се сдобие с ядрена бомба, те ще го последват. Ето защо това споразумение няма да промени Иран към по-добро, то само ще промени Близкия изток към по-лошо.

Дами и господа, дойдох тук днес, за да ви кажа, че не можем да залагаме сигурността на света на надеждата, че Иран ще се промени към по-добро. Не можем да играем хазарт с нашето бъдеще и бъдещето на децата ни. Имаме право да настояваме ограниченията върху иранската ядрена програма да не бъдат вдигани, докато Иран продължава с агресията си в региона и света. Преди да бъдат вдигнати тези ограничения, светът трябва да изиска от Иран да направи три неща. Първо, да спре агресията срещу съседите си в Близкия изток. Второ, да спре да спонсорира тероризма в световен мащаб. И трето, да спре да заплашва с унищожение страната ми Израел – единствената еврейска държава в света. Ако световните сили не са готови да настояват Иран да промени поведението си преди подписването на споразумение, поне могат да настояват Иран да промени поведението си преди изтичането на края на споразумението. Ако Иран иска да бъде третиран като нормална държава, нека се държи като нормална държава. Намираме се на кръстопът в историята. Трябва да изберем между два пътя. Първият води към едно неизгодно споразумение, което най-много може да забави ядрените амбиции на Иран за кратко, но което в крайна сметка ще позволи на Иран да се сдобие с ядрена бомба, а имайки предвид необузданата агресия на Иран, това би довело до война. Вторият път, колкото и да е труден, може да доведе до много по-добро споразумение, което ще попречи на Иран да се сдобие с ядрено оръжие, ще предотврати една ядрена надпревара в Близкия изток и ужасяващите последици от това за цялото човечество.

Приятели, противопоставянето на Иран не е лесно. Противопоставянето на тиранични режими никога не е било лесно. Днес, с нас, в тази зала е Нобеловият лауреат Ели Визел, който също така е оцелял от Холокоста. Ели, твоят живот и дело вдъхновяват и дават ново значение на думите „Никога вече”. Ели, бих искал да мога да ти кажа, че уроците от историята са научени. Мога само да напомням на световните лидери да не повтарят грешките от миналото, да не жертват бъдещето за настоящето, да не пренебрегват агресията с надеждата за един измамлив мир. Но мога да ти гарантирам това – дните, когато еврейският народ не можеше да се противопостави на враговете, извършващи геноцид, свършиха. Ние вече не сме разпръснати сред народите, неспособни да се защитим. Върнахме се в древната си родина. Войниците, които защитават домовете ни, са изпълнени със смелост. За пръв път от 100 поколения еврейският народ може да се защитава. Ето защо като премиер на Израел мога да ти обещая още нещо: Дори и ако Израел трябва да устоява сам, Израел ще устоява.

Точно срещу мен на стената виждам образа на Мойсей. Мойсей изведе нашия народ от робството до пределите на Обещаната земя. И преди народът на Израел да влезе в Земята на Израел, Мойсей ни остави това послание, което ни крепи хиляди години. Оставям ви това послание днес: „Бъдете силни и дързостни, не бойте се нито да се страхувате от тях; защото Господ твоят Бог Той е, Който върви пред тебе; не ще отстъпи от тебе нито ще те остави” (Второзаконие 31:6).
Нека Бог да благослови Държавата Израел и нека Бог да благослови Съединените американски щати. Цялата реч на Бинямин Натаняху пред Американския конгрес може да гледате на този линк: https://www.youtube.com/watch?v=-pOs99OZN1g

„И тъй, да знаеш, че Господ твоят Бог, Той е Бог, верният Бог, който пази до хиляда поколения завета и милостта към ония, които Го любят и пазят заповедите Му” (Второзаконие 7:9).

В Месията,

Лони Мингс