Израел - анализ на събитията ноември 2015

Полудял ли е светът?

Да, очевидно има хора в Близкия изток, които са си изгубили ума или просто са предали умовете си на демонични духове. Това, което предстои да прочетете, сте го чели и преди. Всъщност не, нещата стават по-зле.

Има две неща, които унищожават Близкия изток, а и целия свят. Тези две неща са омразата и насилието. Всъщност насилието произлиза от омраза, така че всичко се свежда до една неконтролируема епидемична омраза. Не казвам, че християните никога не упражняват насилие, защото понякога и сред нас има умопомрачени екстремисти, които наричат себе си „християни“. Но поне християнството не учи на насилие. Но има една религия, която набира скорост и която учи на насилие като един от основните си принципи. Няма нужда да ви казвам коя е.

Библията говори за заблудата, която в последните дни ще успее да засегне по-голямата част от света (2 Солунци 2:11-12). Човек би си помислил, че точно това се случва в света днес. Ислямските лидери са успели да убедят голяма част от западните лидери, че ислямът е „религия на мира”. Те посочват определени стихове в Корана, които като че ли сочат точно това. Това, което Западът не разбира (а може би и мнозина мюсюлмани) е, че според ислямската теология, по-късно записаните стихове в Корана, отменят по-ранните. По-ранните стихове в Корана, които говорят за мир, са записани, когато Мохамед е бил изправен срещу твърде силни опоненти и е трябвало да поддържа мира с тях. По-късните стихове, сред които и известният стих за меча (Сура 9:5) се появяват едва когато той е станал достатъчно силен и не се е страхувал от опонентите си. Честните мюсюлмани ще ви кажат, че известният стих за меча, който призовава към убийства, отменя всички предишни стихове, които говорят за мир. Дали светът, и особено християнските нации, ще се събудят преди да е станало твърде късно?

Мюсюлманите искат да завладеят света. Но „мухата, която разваля мирото” за тях е Израел. Израел е проблем за исляма. Израел кара мюсюлманите да губят разсъдъка си. Оттук и дивата омраза, която е насочена най-вече в посока Ерусалим.

Насилието в Израел продължава и ситуацията се влошава. Ежедневно хора стават жертва на намушквания с нож, стрелба, врязвания на автомобили в минувачи и всякакви други форми на тероризъм. Голяма част от насилието в Ерусалим е породено от погрешното убеждение на арабите, основаващо се на умишлена лъжа, че Израел се опитва да завземе контрола върху Храмовия хълм (на арабски Харам ал Шариф). Това, разбира се, е пълeн абсурд. Израел се придържа към политика на опазване на светите места - не само своите, но и на християнството и на исляма. Но подстрекателите имат за цел да всеят хаос и го направиха.

Тази сутрин видях снимката на едно израелско момиче в интернет. Тя е била намушкана с нож във врата и все още се бори за живота си. Тя се нуждае от молитвите ни. Има още много жертви и ранени в болниците. Десетки араби също са били убити, докато се опитват да извършат нападения над евреи.

От време на време чуваме и за осуетяването на масов инцидент, заради нечия бдителност – и без съмнение заради молитвите на светиите. Един пример: в гр. Бет Шемеш местни хора на автобусна спирка забелязали двама араби, които внимателно наблюдавали спиращите автобуси. Когато дошъл автобус, пълен с ученици, двамата араби се опитали да се качат в него. Тогава някои от мъжете на спирката се втурнали да ги спрат, усъмнявайки се защо искат да се качат в училищен автобус. Арабите нападнали един от мъжете, преди службите за сигурност, които междувременно били извикани, да ги застрелят. Единият от терористите е убит, а другият сериозно ранен.

Нападателите бяха идентифицирани като Махмуд Ганимат и Макдад Хее. И двамата са на 20 г. от село Цуриф в Западния бряг. И двамата работели като строители в Бет Шемеш. При претърсването беше установено, че са носили тениски с логото на бригадите „Из а-Дин ал-Касам“ – военното крило на ислямистката групировка „Хамас“. 

Средно на ден има между 20 и 30 нападения над евреи в цял Израел, като дори и израелските медии успяват да съобщят само за най-тежките. Статистиката сочи, че от началото на Еврейската Нова Година (Рош Ашана) - в средата на септември  - до края на октомври в Израел са извършени 788 нападения над евреи. Някои от по-тежките само през октомври са: 50 намушквания с нож по улици и в автобуси, 4 стрелби, 6 врязвания в минувачи с автомобили и стотици замервания с камъни. Според Маген Давид Адом (израелския Червен кръст) през октомври са загинали 11 израелци, а 126 са ранени. Терористите не показват милост нито към деца, нито към старци – сред най-младите жертви е 10-годишно дете, а сред най-възрастните - 70-годишна жена.

Може би най-ужасяващ е фактът, че някои от нападенията са извършвани от палестински деца. Две момчета - на 13 и 15 години - са виновни за намушкване с ножв Ерусалим, при което бяха сериозно ранени 25 годишен мъж и 13 годишно момче. Пристигналите полицаи са стреляли по нападателите, ранявайки 13 годишното палестинско момче и застрелвайки на място по-голямото - на 15 г. Разбира се, палестинските медии не пропуснаха възможността да изопачат случая пред света, като обвиниха Израел за „хладнокръвното убийство” на двете момчета, които „просто се връщали от училище”. Но както бе разкрито по-късно от израелски медии, само едното момче на 15 г. е било убито, а по-малкото тринадесет годишно момче бе показано в израелска болница, където се възстановява от раните си и където за него се грижат лекари-евреи. 13-годишното еврейско момче, което беше намушкано от двете палестински момчета, още се бори за живота си в интензивното отделение.

Обръща ли се светът срещу Ерусалим в изпълнение на библейските пророчества?  

Следната статия се появи за пръв път в изданието BreakingIsraelNews. Неин автор е Ривка Ламбърт Адлер. 

„Както личи от многобройните събития наскоро, народите в света засилват усилията си да отслабят или напълно да премахнат еврейския суверенитет в Ерусалим. Ставаме ли свидетели на изпълнението на пророчеството в Захария 12:3, че в последните дни нациите ще се съберат срещу Ерусалим?

През 1920-те години мюсюлманите започват да наричат Стената на плача „Стената ал-Бурак“. Според мюсюлманската традиция ал-Бурак е кон с крила, който е пренасял Мохамед между Мека и Ерусалим.

Исторически погледнато Стената на плача е външната, западна стена от времето на Втория Храм, който е бил разрушен през 70 г. сл. Хр. Тя е свято място за евреи и християни от 2000 г. Мястото се счита за свято поради връзката с Храмовия хълм, където са се издигали двата еврейски храма.

Наскоро Палестинската автономия с подкрепата на шест арабски държави предложи в ЮНЕСКО резолюция, която да признае Стената на плача за мюсюлманска светиня, прекъсвайки всякаква връзка на мястото с еврейския народ и обявявайки я за арабска собственост. Във внесеното предложение Ерусалим беше наречен „окупираната столица на Палестина“.

Предложението за Стената на плача беше част от цялостна резолюция, според която Пещерата на патриарсите в Хеврон (където са погребани Авраам, Исаак, Яков, Сара, Ревека и Лия) и гроба на Рахил във Витлеем са мюсюлмански светини и неразделна част от Палестина.

Резолюцията беше приета, след като в последния момент точката за Стената на плача беше премахната.

Съставена от Алжир, Египет, Кувейт, Мароко, Тунис и ОАЕ резолюцията „остро осъжда израелската агресия и незаконните мерки, предприети срещу свободата на поклонение и достъп на мюсюлманите до джамията „Ал Акса”.

Резолюцията беше приета с 26 гласа „за”; шест – „против” (САЩ, Великобритания, Германия, Холандия, Чехия и Естония) и 25 въздържали се.

Министерството на външните работи на Израел осъди резолюцията и я нарече „явен опит за изкривяване на историята, за да се изтрие връзката между еврейския народ и най-святото му място и да се създаде фалшива реалност”.

Всъщност Генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова се противопостави на резолюцията, като каза, че това е опит егидата на ЮНЕСКО за световното културно наследство да бъде използвана като заложник на нечии интереси. Тя също така каза, че резолюцията „подкопава усилията и мандата на ЮНЕСКО”.

Според официалното изявление на ЮНЕСКО Бокова е осъдила предложенията и е призовала „изпълнителния борд на ЮНЕСКО да вземе решение, което да не подклажда допълнително напрежението и което да насърчава уважение към святите места”.

Бокова каза: „Ние всички сме поели ангажимент под мандата на ЮНЕСКО да вземаме решения, които да насърчават диалога, толерантността и мира. Това е особено важно за младите хора, които трябва да бъдат възпитавани и научени на мир”.

Палестинският посланик в ООН Рияд Мансур също така помоли Съвета за сигурност на ООН да се намеси и да помогне на палестинските араби. Обръщайки се към репортери след срещата на Съвета за сигурност на 16 октомври, описвайки Израел като агресора, виновен за настоящата вълна на ислямско насилие в Израел, Мансур каза: „Ситуацията налага осигуряването на защита за народа ни в окупираните територии, като се започне със Стария град на Ерусалим и джамията „Ал Акса”. В това свое изявление Мансур явно нарича Стария град на Ерусалим „окупирана територия”.

В отговор на твърденията на Мансур, че народът му е застрашен от Израел, френският вестник „Фигаро” съобщи, че Франция е в процес на съставяне на предложение за разполагането на международни сили на Храмовия хълм. Представителят на Израел в ООН Дани Данон каза, че Израел никога няма да се съгласи международни сили да бъдат разположени на мястото, където са стояли двата библейски храма.

САЩ  и Европейският съюз (ЕС) също се опитват да участват в разрешаване на проблема със статута на Ерусалим. Държавният секретар на САЩ Джон Кери в последно време полага доста усилия да изясни значението на „статуквото” на Храмовия хълм чрез поредица от срещи с премиера Натаняху, йорданския крал Абдула и президента на ПА Махмуд Абас.

ЕС също се опитва да „помогне” за разрешаването на проблема с еврейското и мюсюлманското присъствие на Храмовия хълм. Външният министър на ЕС Федерика Могерини се срещна с Натаняху в Берлин в края на октомври, за да обсъдят въпроса.

Ученият, писател и експерт по темата за последното време равин Пинхас Уинстън вярва, че тези боричкания за Ерусалим имат голямо духовно значение. Той казва: „Ако погледнете картата на Европа, Азия и Африка, ще бъдете удивени как малката държава Израел е като свръзката между тях. Той наистина е центърът на света, а Ерусалим е центърът на Израел”.

Възможно е пророчеството в Захария 12 да започва да се изпълнява. Трябва да се молим както никога преди за мира на Ерусалим и за край на омразата и насилието по целия свят.

„В оня ден ще направя Ерусалим утегчителен камък на всичките племена; всички, които се натоварят с него, ще се смажат; и против него ще се съберат всичките народи на света” (Захария 12:3).

В Месията,

Лони Мингс