Jump to Navigation

Израел – анализ на събитията октомври 2024/ еврейска година 5785

“Истина беше това, което чух в Моята земя...”(3 Царе 10:6).
ОКТОМВРИ 2024
ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5785

 

МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ ОТ ЕРУСАЛИМ

Война на множество фронтове (източник: All Israel News, Israel Today, Times of Israel, Amir Tsarfati)

На 7 октомври 2024 г. се навършва 1 година от кървавата атака на „Хамас“, когато хиляди терористи нахлуха в израелски общности в близост до границата с Газа и в която над 1200 израелци бяха брутално избити - изклани, изгорени живи, изнасилени, обезобразени, а 250 души бяха отведени в плен. На 8 октомври – само ден след атаката на „Хамас“ – терористичната организация „Хизбула“, разположена в Ливан и подкрепяна от Иран, без каквато и да е провокация от страна на Израел, започна да обстрелва израелските общности в северната част на страната. Оттогава „Хизбула“ е изстреляла над 10 000 ракети, снаряди и дронове към Израел, които са убили над 40 души (евреи, араби и друзи) и са причинили значителни щети. Ударите принудиха близо 80 000 израелци да се евакуират от северните общини и вече повече от година тези хора са разселени из цялата страна и не могат да се завърнат у дома. През август изстреляните от „Хизбула“ ракети достигнаха 1300 за един месец – най-големият брой от 7 октомври. През тази една година елиминираният вече лидер на „Хизбула“ Хасан Насрала неведнъж е изтъквал, че ударите на организацията му по северната граница пречат на Израел да съсредоточи всичките си сили във войната с „Хамас“ в Газа. Цяла година Израел упражняваше изискваната от страна на международната общност „сдържаност“, предприемайки минимални ответни удари на ежедневния обстрел, въпреки многобройните призиви на жителите към правителството да предприеме действия, за да могат да се завърнат по домовете си.

Операция „Северни стрели“

След безпрецедентния брой изстреляни ракети през август и след множество доклади и сведения, че с наближаването на годишнината от 7 октомври висшето ръководство на „Хизбула“ планира нападения, подобни на кланетата, извършени от „Хамас“, Израел предприе започването на операция, която нарече „Северни стрели“. Целта е да се елиминира заплахата на „Хизбула“, чието присъствие в южен Ливан представлява за еврейската държава от десетилетия. Нека припомним, че след Втората война с Ливан през 2006 г., ООН прие резолюция 1701, според която силите на „Хизбула“ трябва да бъдат разположени зад река Литани в южен Ливан, за да се осигури буферна зона, така че организацията да не може да обстрелва северните общности в Израел. Нито силите на ООН, нито ливанското правителство, (което от години не може да се противопоставя на „Хизбула“), предприеха нещо за изпълнението на резолюцията и резултатът е налице. Не бива да забравяме, че именно на „Хизбула“ принадлежи стратегията за подземни тунели, стигащи до израелска територия с цел отвличането на израелски граждани и изненадващи нападения. За никого не е тайна, че „Хизбула“ разполага със сложна мрежа от тунели в южен Ливан, както и че ракетните установки и складове за оръжия са разположени сред цивилни обекти. Разследването на атаките от 7 октомври 2023 г. показа, че е имало план такива нападения да бъдат извършени едновременно от страна на „Хизбула“ на север и „Хамас“ на юг по заповед на Иран, но „Хамас“ е избързала, до голяма степен изненадвайки и Иран, и „Хизбула“, а както се оказа за съжаление и Израел. Всъщност след първите атаки от страна на „Хамас“ на 7 октомври значителен брой военни сили са били изпратени по северната граница, защото Израел се е опасявал, че „Хамас“ само иска да отклони вниманието, а истинската атака ще дойде от „Хизбула“.

Атаката с пейджърите

Първият етап на операцията „Северни стрели“ бяха атаките с пейджърии радиостанции срещу членове на „Хизбула“. На 17 и 18 септември в две отделни атаки бяха взривени горепосочените устройства. Общо в Ливан и Сирия бяха взривени около 2800 пейджъра, принадлежащи на терористи от „Хизбула“, включително и на посланика на Иран в Ливан, който също е разполагал с такова устройство, недвусмислено доказващо връзките на Иран с „Хизбула“. 19 служители на Иранската революционна гвардия също са били убити при експлозии на пейджъри в източна Сирия. При атаките са били убити общо около 40 души, а няколко хиляди са били ранени. Всяко от комуникационните устройства е било взривено поотделно, като израелското разузнаване е знаело точно кой терористичен агент е бил мишена, неговото местоположение и дали други хора са били в непосредствена близост, полагайки много усилия, за да гарантира, че ще пострадат само терористите на „Хизбула“. За съжаление, предвид практиката на терористите да се крият сред цивилното население, са дадени и цивилни жертви, сред които две деца. Прецизно планираната и изненадваща атака с пейджърите постигна една много важна цел – осветляването и „изваждането от строя“ на хиляди членове на „Хизбула“. Хиляди терористи трябваше да потърсят медицинска помощ, като по този начин беше разкрита идентичността им и тяхното местонахождение. Тогава дойде време за следващия етап от израелската операция.

Елиминиране на ключови лидери на „Хизбула“

Израел започна да елиминира един по един висши командири на организацията. Чрез целенасочени удари бяха ликвидирани около 30 командири на различни подразделения на „Хизбула“. При един от тези удари на 20 септември бяха убити няколко командири, които точно в този момент са били на среща, на която е планирано нападение срещу северен Израел, наречено „Завладяване на Галилея“, подобно на терористичното клане на 7 октомври. Сред убитите при израелския удар са Ибрахим Акил, командир на елитните сили на „Хизбула“ - „Радуан“, и бившият командир на силите „Радуан“ Абу Самир, както и други 16 командири. „Радуан“ e подразделение за специални операции на Хизбула. Основната му мисия е да проникне на територията на Израел, конкретно в Галилея и северен Израел.

В един момент върховният лидер на „Хизбула“ – Хасан Насрала – остана почти сам начело на организацията си. Очевидно не схващайки намека, той продължи да бълва и да подстрекава към омраза срещу Израел, да обстрелва еврейската държава, което в крайна сметка доведе и до неговата смърт. При израелски удар на 27 септември срещу крепостта на „Хизбула“ в квартал Дахия в южен Бейрут, бе ликвидиран и той.Насрала беше нещо повече от терорист. Той беше стратег, комбиниращ тероризма с политиката. Само на 32 г. той неочаквано е назначен за генерален секретар на терористичната групировка, наследявайки Абас ал-Мусауи, който също е убит от Израел през 1992 г. Бързо се превръща в изгряваща звезда на международния тероризъм, но също така и на политическата карта на целия арабски и мюсюлмански свят, и особено на Ливан. През последните 30 години „Хизбула“ разруши хармонията в Ливан и потопи страната на кедрите в политическа и икономическа бездна, точно както направи ООП под ръководството на Ясер Арафат през 70-те години на миналия век до израелската инвазия през 1982 г. Тогава израелските операции имаха за цел да спрат ракетните нападения с ракети „Катюша“ и да прогонят ООП от Ливан. Същият сценарий се повтаря и сега. Под ръководството на Насрала „Хизбула“ се превърна във военна империя с влияние върху Сирия, Йемен и Ирак. Под негово ръководство „Хизбула“ става един от най-големите наркокартели в света и установява т.нар. наркотероризъм - търговия с наркотици за финансиране на терористични нападения. Насрала се опитва да убеди мюсюлманския свят, че Израел е слаб и може да бъде победен. Но арогантността на Насрала се превърна в негов капан. През изминалата година той правеше грешка след грешка. Най-сериозната грешка беше солидарността му с „Хамас“ и решението да нападне Израел на 8 октомври 2023 г. Насрала беше убеден, че Израел е твърде слаб и разединен, за да рискува масирана атака срещу „Хизбула“. В крайна сметка той плати цената за своята самонадеяност. След смъртта му иранският върховен лидер Али Хаменей беше преместен на по-сигурно място в Техеран, очевидно страхувайки се за живота си.

Въпреки огромните поражения, които Израел нанесе на „Хизбула“, и лишаването й от повечето й командири, тя все още разполага с огромен арсенал ракети, които продължава да изстрелва срещу Израел. През последните седмици ракети на „Хизбула“ достигнаха до 100 км от границата, застрашавайки вече не само северните общности, но и градове в централен Израел като Тел Авив, Йерусалим, както и Юдея и Самария, където сред ранените имаше и палестинци. Израел успя да осуети ракетни удари на „Хизбула“, насочени към централата на „Мосад“, както и срещу военни бази. Беше съобщено също така за осуетен атентат от страна на „Хизбула“ срещу бивш израелски „високопоставен служител“. Именно поради това след атаката с пейджърите Израел започна да извършва целенасочени въздушни удари по позиции на „Хизбула“, по ракетните й установки и складове с оръжие. Тези удари бяха предшествани от предупреждения към цивилното население на Ливан да напусне районите, които предстои да бъдат ударени. Сам премиерът Натаняху и говорителят на израелската армия отправиха послания към ливанския народ: „Имам послание към народа на Ливан: войната на Израел не е срещу вас. Тя е срещу „Хизбула“. Твърде дълго време „Хизбула“ ви използва като жив щит, складирайки ракети и снаряди в къщите ви. Тези ракети и снаряди са насочени директно към нашите градове и граждани“, заяви Натаняху. „За да защитим народа си, трябва да унищожим тези оръжия.“

Освен ракетите и другия арсенал на „Хизбула“, които Израел може да унищожи посредством въздушни удари, остава обаче мрежата от тунели в близост до границата, които могат да бъдат унищожени единствено по суша, което наложи и сухопътната операция, която Израел започна на 30 септември срещу 1 октомври, въпреки осъзнаването, че тя е много по-рискова за армията и ще доведе до много повече жертви от израелска страна, което за съжаление се случи още на втория ден. Терористи на „Хизбула“ устроиха засада на израелски части, при която бяха убити 8 израелски войници. Основната цел на сухопътната операция е да елиминира възможността за извършване на атаки като тези от 7 октомври, което е и причината Израел да не се съгласява за прекратяване на огъня точно сега, за да не позволи на „Хизбула“ да укрепи позициите си.

Атаката на Иран

И ако някой се е съмнявал във връзките между Иран и „Хизбула“, по-малко от 24 ч. след започване на сухопътната операция в южен Ливан, Иран започна масирана ракетна атака срещу Израел. Бяха изстреляни близо 200 балистични ракети, на които за разлика от ракетите, използвани при нападението на Иран през април, отне не повече от половин час да стигнат до територията на еврейската държава. Можем само да благодарим на Бога, че почти всички ракети бяха прехванати от защитните системи или паднаха в открити пространства, въпреки че пораженията биха могли да бъдат много по-големи предвид големината и разрушителната им мощ. Бяха отчетени щети по 10 къщи и едно училище, а трима израелци бяха ранени. За съжаление има една жертва – палестинец гр. Йерихон, който е бил ударен от шрапнел. Това обаче е много показателно, че Иран не го е грижа дори когато жертвите са мюсюлмани, както впрочем и „Хизбула“, чиито обстрели по северен Израел често засягат и израелските араби, които традиционно населяват доста селища в тази част на страната, като например гр. Назарет, който също нерядко е мишена.

Малко преди Иран да изстреля балистичните ракети, в Тел Авив-Яфо бе извършен атентат, при който двама палестинци от Западния бряг, проникнали нелегално в централен Израел, откриха огън по цивилни, убивайки 7 души и ранявайки 11. Отговорност за атентата пое „Хамас“, естествено възхвалявайки терористите, които в последствие бяха застреляни. Това е само един от многото терористични атентати във вътрешността на Израел. В началото на септември терорист от Йордания откри огън на границата между двете държави и уби трима израелски граждани. През септември беше съобщено и за осуетен опит за взривяване на училищен автобус, по маршрута на който е била заложена бомба с 45 кг. експлозив и камера, която да улови точното му преминаване.

Какво се случва със заложниците на „Хамас“ в Газа?

Една от основните причини Израел да започне война с „Хизбула“ е това, че в голяма степен заплахата от „Хамас“ в Газа значително е намаляла и усилията и ресурсите на Израел могат да бъдат пренасочени на север. Това не означава, че боевете в Газа са спрели или пък че Израел е забравил за заложниците си. В Газа все още има 101 израелци, държани в плен, като се смята, че повече от половината от тях са живи.

Смята се, че лидерът на „Хамас“ Яхия Синуар се крие в тунели в ивицата, заобиколен от заложници, които му служат като жив щит. Той разбира, че Израел ще се въздържа от нанасяне на удари, които биха могли да застрашат живота им. Беше съобщено, че наскоро армията се е отказала да нанесе удар срещу него, именно поради опасения, че това ще доведе до смъртта на заложници. След ликвидирането на лидера на „Хизбула“ Насрала саудитски новинарски сайт твърди, че Синуар е променил местоположението си, за да не бъде открит. Преди това имаше съобщения, че той може да се укрива сред населението в Газа, преоблечен като жена. Смята се, че той комуникира чрез сложна система от кодирани съобщения, която му позволява да е една крачка напред. През септември Израел представи поредното си предложение за прекратяване на войната (всички предишни бяха отхвърлени от „Хамас“), което да включва освобождаване на всички заложници и което ще позволи на Синуар да напусне анклава невредим. Рамката на сделката включва също така демилитаризация на ивицата и нова система на управление в Газа. Към момента „Хамас“ все още не е дала своя отговор.



Main menu 2

Ind | by Dr. Radut