Израел – анализ на събитията август 2025/ еврейска година 5785

Войната, която „Хамас“ иска; войната, която Израел е принуден да води (източник: Israel Today, JNS, All Israel News, Times of Israel)

Продължаващата вече почти две години война в Газа е най-дългата война, която Израел е водил. Това е и най-сложната война, която еврейската държава е водила, имайки предвид врага, който е разположен в огромна мрежа от тунели под училища, болници и домове. Израелската армия продължава наземните си операции в отделни части на ивицата, като ежедневно открива тунели и унищожава оръжейни скривалища. Въпреки отслабената си мощ „Хамас“ продължава да нанася удари, като през юли броят на загиналите израелски войници в Газа от началото на конфликта достигна 900 души, сред които и офицерът от запаса Авраам Азулай, който бе убит в опит да бъде отвлечен от „Хамас“. Все повече израелски войници страдат от пост-травматично разстройство – близо 4000 души, което е безпрецедентен брой за историята на израелската армия. Повече от половината от тях са под 30 г. – млади родители. Миналата седмица войник от запаса беше намерен мъртъв в дома си, като подозренията са за самоубийство. Армията публикува данни, според които през 2024 г. 21 войници са извършили самоубийство, през 2023 г. – 17, a oт началото на 2025 г. техният брой е 18. Армията засилва вниманието си към потенциално застрашените лица чрез психологическа помощ и различни организации. Израел ще носи белезите от войната в Газа десетилетия наред. В крайна сметка бойните действия ще приключат, но психологическите последици тепърва започват.

50 израелци продължават да бъдат държани в тунелите в Газа повече от 670 дни. През последната седмица „Хамас“ публикува ужасяващи пропагандни клипове на двама заложници - Ром Браславски и Евиатар Давид. Клиповете са заснети в тунели, като в единия клип едва стоящият на краката си Евиатар копае дупка, за която казва, очевидно под диктовка на „Хамас“, че това вероятно ще е неговият гроб. В другия клип Ром лежи на земята, плачейки и казва, че усеща, че „се намира на прага на смъртта“. И двамата са кожа и кости и видът им е идентичен със снимки на оцелели от Холокоста. В същото време на единия клип се вижда как боец на „Хамас“ подава консервна кутия на Евиатар, като разликата между измършавялото тяло на Евиатар и това на пазача му е поразяваща. Очевидно е, че заложниците са подложени на глад, докато пазачите им се радват на разнообразие от храна, както стана ясно от други клипове, които израелската армия разпространи. На тях се вижда как в тунелите терористи буквално пируват, подавайки си един на друг чинии, отрупани с месо, банани, фурми и други храни.

На този фон светът обвинява Израел, че подлага Газа на гладна смърт. Истината е, че в Газа има повече от достатъчно храна и милиони тонове помощи влизат в ивицата всеки ден, но „Хамас“ заграбва и плячкосва много голяма част от нея, като след това дори я продава на черно. ООН и подразделенията й в ивицата не могат да се противопоставят на терористичната организация, която от своя страна се опитва да саботира работата на Хуманитарния фонд за Газа (ХФГ), който отвори няколко пункта за раздаване на храна през май и оттогава са раздадени повече от 90 милиона порции храна. Световните медии многократно обвиниха Израел, че умишлено стреля по хората, наредени на опашки пред пунктовете на ХФГ, което е абсурдно. Въпреки че такива сблъсъци действително има в близост до пунктовете, то такива има и в близост до пунктовете на ООН, и за съжаление хора загиват, на израелските войници е наредено да упражняват въздържаност и да стрелят само при непосредствена заплаха. „Хамас“ от своя страна не се колебае да предизвиква безредици, знаейки много добре, че за всяка цивилна жертва светът ще обвини Израел. Наскоро един израелски войник публикува разказ за подобен инцидент, при който в близост до пункт на ХФГ са загинали 85 палестинци. Ето какво казва той: „Инцидентът започна през нощта, когато пристигнаха първите камиони. Помощта трябваше да бъде раздадена на следващата сутрин, но още същата вечер започна да се събира тълпа. Произведохме предупредителни изстрели. Никой не беше ранен и хората се разпръснаха. Около 4:30 ч. четирима палестинци се приближиха до екипа на предна позиция, докато в тъмното зад тях се чуваха други гласове. Изведнъж започнаха да викат „Аллах у‘Акбар“ и в този момент стана ясно, че тези хора не са там, за да изчакат отварянето на пункта. Произведохме предупредителни изстрели, но вместо да избягат, мъжете, към които бързо се присъединиха стотици други, започнаха да тичат към нас. Четиримата станаха сто. После няколко стотин. Всички бяха мъже, нямаше жени и деца. Само мъже, които тичаха право към нас и започнаха да ни обграждат от три страни. Тогава чухме стрелба с Калашников иззад тълпата. Когато тълпата се приближи на 100 метра от камионите с помощи, получихме заповед да защитим пункта. Именно в този момент започнахме да стреляме по приближаващите се мъже. Нищо не ги спря, нито дронове, нито мегафони, нито светлинни гранати или предупредителни изстрели. В крайна сметка ние стреляхме. Нямахме друг избор. „Хамас“ имаше две цели: да откраднат храната и да предизвикат трагедия, която да заснемат. Когато положението излезе извън контрол, камерите вече бяха в ход. „Хамас“ искаше кръвопролитие – нещо, което да продаде на медиите, и го получи. Когато палестинските канали  публикуваха списък с имената на убитите при инцидента, в него нямаше жени и деца, само мъже“.

Друга причина „Хамас“ да иска да спре работата на ХФГ е, че това е американска християнска организация, върху която терористите нямат контрол. На 11 юни терористи нападнаха камион с 24 служители на организацията, като 10 души бяха убити, а няколко други са изчезнали.  

Никой не отрича, че хората в Газа страдат неимоверно и мнозина гладуват, но да се хвърля вината изцяло върху Израел, без светът да търси сметка на „Хамас“ е цинизъм. В края на юли изданието Wall Street Journalпубликува статия на палестинеца от Газа Ясер Абу Шахаб, лидер на една от милициите в ивицата, които се опитват да се противопоставят на управлението на „Хамас“ и която към момента контролира района на Рафах. Той пише, че през последните седем седмици „хората в Рафах имат достъп до подслон, храна и основни медицински изделия, без да се страхуват от „Хамас“ или че ще попаднат в кръстосан огън между терористите и израелската армия. В Рафах няма вече жертви на въздушни удари, няма хаотични опашки за храна, няма заповеди за евакуация, няма страх от заложени в домовете бомби или деца, използвани като жив щит“. Защо никой не говори за липсата на глад в Рафах? Отговорът е прост: В момента „Хамас“ не действа там. Шахаб не отрича, че „Хамас“ продължава да доминира в Газа. Това обяснява и защо отразяването на конфликта в световните медии изглежда като пропаганда на терористичната организация. Всички данни и снимки, които световните медии публикуват, са им предоставени от „Хамас“, понякога без новинарските агенции да си направят труда да проверят достоверността им. За да илюстрира обвиненията, че Израел подлага жителите на Газа на гладна смърт, през юли изданието New York Timesпубликува снимка на изключително изнемощяло дете в ръцете на майка му. Историята и снимката обиколиха целия свят, стигайки до стотици милиони. Но историята беше пълна с лъжи. Оказа се, че момчето на снимката, 18-месечният Мохамед Закария ал-Мутавак, не умира от глад, а страда от тежко генетично заболяване, което е първопричина за състоянието му. Да, това е трагедия, но не е гладуване. От снимката беше изрязан по-големият брат на Мохамед, който изглежда много по-различно. Да, животът на това семейство е тежък поради войната, но те не умират от глад. Чак след пет дни изданието публикува „разяснение“ на историята, споменавайки, че детето има тежко генетично заболяване, което е причина за състоянието му. Не извинение, че са публикували лъжи, а „разяснение“. Въпросното разяснение обаче беше публикувано само на PR канала на изданието, който има 89 000 читатели, а не на главната му страница, която се посещава от 55 млн. души. Друга снимка, която обиколи световните медии в подкрепа на обвиненията, че Израел обрича децата на Газа на гладна смърт, беше тази на 5-годишния Осама ал-Ракаб, който също страда от рядко генетично заболяване. Проучване на историята му обаче показа, че още през юни Израел е съдействал за извеждането му от Газа и той в момента е на лечение в Италия. Други случаи на манипулация са използването на снимки на страдащи деца от Пакистан, Йемен и др. части на света, които се представят за деца от Газа. Страдат ли децата на Газа от тази война? Със сигурност! Но опитите за подобни манипулации, които целят колкото се може да демонизират и очернят Израел, са не само изкривяване на истината, но и причина за стремглавия скок на антисемитски атаки по света.

През юли на кораб с 1600 израелски туристи беше отказано да акостира на един от гръцките острови заради масови про-палестински протести. В Лондон две млади еврейски момичета и един израелец бяха нападнати от жена, която ги обвини, че „убиват бебета“. В началото на август централният офис на израелската авиокомпания „Ел Ал“ в Париж беше обект на вандализъм, като вратите и фасадата бяха залети с червена боя и осеяни с нецензурни надписи. Много от тези анти-израелски протести и нападения са резултат от целенасочената пропаганда на „Хамас“. Току-що излезлият документален филм „8 октомври“ показва как антисемитски и анти-израелски протести избухват в колежите и университетите на САЩ още преди да бъдат погребани телата на убитите на 7 октомври от терористите на „Хамас“.

В края на юли стана ясно, че продължилите повече от месец поредни преговори за постигане на прекратяване на огъня в Газа, претърпяха провал. Пратеникът на САЩ за Близкия изток Стив Уиткоф заяви: „Решихме да изтеглим екипа си от Доха след последния отговор на „Хамас“, който ясно показва липса на желание за постигане на прекратяване на огъня. Въпреки че посредниците Катар и Египет „положиха големи усилия, „Хамас“ демонстрира липса на добра воля и сътрудничество. Срамно е, че „Хамас“ действа по този егоистичен начин“, каза още той, добавяйки, че ще се търсят „алтернативни варианти за връщане на заложниците и създаване на по-стабилна среда за хората в Газа.“ Съобщението дойде малко след като канцеларията на израелския премиер заяви, че „в светлината на отговора, даден от „Хамас“, Йерусалим е решил да отзове преговарящите си за консултации, оценявайки усилията на посредниците, Катар и Египет, и усилията на пратеника Уиткоф“.

Според мнозина анализатори една от причините „Хамас“ да откажат да сътрудничат за постигането на прекратяване на огъня е решението на няколко западни държави да признаят палестинската държава на сесията на ООН през септември. В края на юли Франция иМалта обявиха намерението си да предприемат този ход, ако войната в Газа не бъде прекратена. Великобритания и Канада също заявиха такова намерение при определени условия. Ирландия, Испания и Норвегия вече признаха съществуването на палестинска държава и установиха дипломатически отношения с Палестинската автономия (ПА) през 2024 г. Редица други европейски държави са признали палестинската държава през годините, сред които и България, която още през 1988 г. като част от блока на бившия СССР, който открито подкрепя и въоръжава палестинците, установява дипломатически отношения с ПА. Според мнозина политически анализатори обаче именно това насърчава „Хамас“ да откаже да сътрудничи за постигането на примирие в Газа, тъй като приема признаването на палестинска държава за свое постижение и резултат от продължаващия вече 20 г. терор срещу Израел и в частност от бруталните атаки на 7 октомври 2023 г. По този повод израелският външен министър Гидеон Саар много точно обясни до какво ще доведе признаването на палестинската държава: това би било „награда“ за терористичната групировка „Хамас“ и ще премахне всякаква възможност за окончателното й отстраняване от власт. Както каза посланикът на САЩ в Израел Майк Хакаби, „да се даде държава на палестинците сега е като да се даде победа на нацистите след Втората световна война“. А израелският премиер Бенямин Натаняху категорично заяви, че това означава „награждаване на тероризма“.В тази връзка едва ли е изненадващо, че през юли на конгрес в Турция събралите се стотици мюсюлмански духовници заявиха, че „атаката на „Хамас“на 7 октомври беше справедлив джихад срещу неверниците“, като според експерти този конгрес показва, че Ердоган, който от години подкрепя „Хамас“ и дава убежище на лидерите на организацията, се опитва да легитимира тази подкрепа.

На този фон като част от усилията за признаване на палестинска държава през юли Арабската лига за пръв път подписа декларация, публично осъждаща „Хамас“ за кланетата на 7 октомври 2023 г. Декларацията, подписана от държави като Саудитска Арабия, Катар, Египет и др., съдържа първото ясно искане към терористичната групировка да освободи израелските заложници, да се разоръжи и да напусне Газа. В нея се обещава и международна подкрепа за възстановяването на ивицата.

Всъщност причината Израел да се противопоставя на създаването на палестинска държава е, че арабско-израелският конфликт никога не е бил свързан с липсата на палестинска държава, тъй като според плана на ООН от 1947 г. за разделянето на територията на бившата Османска империя, такава държава е обособена като Трансйордания (днешна Йордания), където да живеят арабските жители на тези територии. Арабско-израелският конфликт винаги е бил свързан с отказа на заобикалящите държави да признаят правото на съществуване на еврейската държава. Признаването на палестинска държава на този етап би било самоубийствено за Израел. В тази връзка си струва да си припомним думите на бившия израелски премиер Голда Меир, която казва: „Ако трябва да избираме между това да сме мъртви и да ни съжаляват, и това да сме живи с лош имидж, предпочитаме да сме живи и да имаме лош имидж.“