Дугит, брой 3, септември 2026
Скъпи приятели, шалом от Тел Авив!
Следващия месец ще се навършат три години от трагичния 7 октомври през 2023 г. – от черния шабат, както го наричаме в Израел, след който нищо вече не е същото не само в Израел, но и по света.
Хората в Израел са се научили да живеят ден за ден. В един момент животът е спокоен, а до вечерта всичко може да се промени. Правим планове, празнуваме рождени дни, ходим на сватби, отглеждаме деца и продължаваме напред дори когато бъдещето изглежда несигурно. И все пак под тази устойчивост много хора са изпълнени със страх, тревожност и изтощение. Месеци на война, атаки, сирении несигурност оставят своя отпечатък върху сърцата на милиони израелци. Ето защо вашите молитви са толкова важни за нас.
Наскоро разговарях с дъщеря си Двора за последните три години от живота ни в Израел. Светът видя какво се случи при атаката на „Хамас“, но оттогава насам Израел е под заплаха всеки ден. Много от тези истории остават неразказани. Няма достатъчно време, нито място, да ги споделим всички. Но искам да чуете две от тях. Не от мен. От дъщеря ми. От една обикновена жена, съпруга и майка в Израел:
„На 15 януари 2024 г. двама терористи извършиха атака в родния ми град, използвайки коли и ножове. Една възрастна жена беше убита, а други 18 души бяха ранени, включително деца. В рамките на минути получих съобщение от детската градина на децата ми: терористите бяха наблизо и децата бяха заключени в бомбоубежището. На родителите беше казано да не идват – беше твърде опасно.
Като майка на малки деца не мога да опиша агонията, която изпитах. Децата ми бяха в опасност, а аз не можех да направя нищо. Паднах на колене, виках към Бога и поверих децата си в Неговите ръце. Когато най-накрая опасността отмина, се втурнах към детската градина. Учителката ме посрещна на вратата, за да ми разкаже, че докато децата се криели от терористите, дъщеря ми пеела и учила другите момичета на една песен. След това тя започна тихо да пее: „Пазителят на Израел няма да задреме, нито ще заспи. Откъде идва помощта ми? Помощта ми идва от Господа, Създателя на небето и земята“ (Псалм 121). В разгара на тази терористична заплаха петгодишната ми дъщеря се молеше и утешаваше другите.
Преди 7 октомври 2023 г. се бях записала като доброволец в Израелската спасителна служба, която работи в тясно сътрудничество с Командването на вътрешния фронт. Преминах обучението си и с радост се включвах като доброволец, когато можех. Не подозирах, че Бог ме подготвяше за нещо много по-голямо. След 7 октомври 2023 г. доброволчеството стана много реално. Да бъда майка на малки деца през това време не беше лесно. Със съпруга ми се помолихме какво да правим, ако ме повикат. И двамата почувствахме мир и знаехме, че Бог ни е призовал за такова време за нашия народ. Обичаме Бог с цялото си сърце. Обичаме семейството си и народа си. Като еврейски вярващи в Йешуа, ние сме част от нашия народ и нашата молитва винаги е била да бъдем светлина – независимо от обстоятелствата. Всеки път, когато ме викаха, беше много трудно, знаейки, че сирените могат да зазвучат всеки момент и че ще бъда далеч от децата си. Но по много прекрасен начин, когато тръгвах, децата ми винаги ми казваха: „Не забравяй, мамо, Бог е нашето скривалище. Когато се страхуваме, ще уповаваме на Бога.“ А когато се връщах у дома, те тичаха към мен и казваха: „Мамо, мамо, ние се уповавахме на Бога да пази теб и нас – и Той го направи.“ И заедно хвалехме Господа.
На 1 октомври 2024 г., по време на втората иранска ракетна атака срещу Израел, бях призована от спасителната служба. Докато водех децата си в къщата на родителите ми, зазвучаха сирените. Над 180 балистични ракети бяха навлезли във въздушното пространство на Израел. Бяхме на магистралата, без никакво укритие наблизо. Спрях колата, извадих децата си и се наведох над тях, превръщайки се в техен щит. Бях правила това и преди, но този път заплахата беше опасно близо. Докато ги прикривах, извиках към Бога с Псалм 23: „Дори да вървя през долината на мрачната сянка, няма да се уплаша от зло, защото Ти си с мен.“ Погледнах нагоре и видях поне двадесет светещи следи от ракети над нас. Една от тях експлодира наблизо и дъщеря ми беше леко ранена от удара. След кратка пауза успях да стигна с децата си до бетонен навес, където беше претъпкано с други семейства. Двама тийнейджъри ни отстъпиха мястото си, за да влезем. Една възрастна жена започна да казва молитвата: „Слушай, Израел, Господ, нашият Бог, Господ е един.“ Всички се присъединихме към молитвата, докато слушахме експлозиите и сирените.
След известно време дойдоха войници и ни казаха, че там не е безопасно и че трябва да си намерим бомбено убежище. Осъзнах, че няма да успея да стигна до къщата на родителите си, затова се обадих на сестра ми, която беше бременна в седмия месец, и ѝ казах, че се опитваме да стигнем до дома ѝ. Тя остави децата си в убежището и изтича навън, за да ни посрещне, отброявайки секундите – оставаха само деветдесет, преди да падне следващата ракета. Стигнахме една до друга, хванахме по едно дете и се втурнахме вътре. Затворихме вратата на убежището. Секунда по-късно – БУМ – ракетата удари сграда само на една улица разстояние. Шрапнели заваляха като дъжд. Взривът разтърси всичко. Ако бяхме закъснели само за миг…
По-късно, по време на поредната сирена посред нощ, дъщеря ми прошепна: „Мамо, бомбите от „Хизбула“ ли са или от Иран?“ Отговорих: „Не, този път са от хусите в Йемен.“ Тогава тя зададе въпрос, на който е трудно да се отговори: „Защо толкова много хора ни мразят и искат да умрем?“ Тя се замисли. После каза: „Няма нищо, мамо, Бог ни обича.“
Никога няма да забравя лицето на вече 7-годишната ми дъщеря, когато чу сирената на 28 февруари 2026 г., когато започнаха поредните атаки от Иран. Лицето ѝ казваше всичко. Тя познава звуците на войната още от 4-годишна възраст. От 7 октомври 2023 г. сирените и бомбоубежищата са станали част от детството ѝ. На толкова ранна възраст тя вече знае как да се увери, че малкият ѝ брат ще я последва до убежището. Сега брат ѝ също знае какво да прави, когато чуе сирена. Докато растат във време на война, аз съм свидетел на Божията вярност и виждам как вярата им расте. Като например, когато дъщеря ми се моли в колата да не се включи сирена и да не бъдем хванати на пътя по време на въздушна атака без убежище наблизо. И когато пристигнем благополучно, я чувам да благодари и хвали Бога за отговора на молитвата ѝ. Или когато синът ми започне да пее на Бога, докато сирените вият и апартаментът ни се тресе от експлозии отвън. Това може да са малки моменти, но за мен те са невероятно ценни. Дори по време на война Бог укрепва вярата и доверието ни в Него.
Изминалите три години в страната ни не бяха лесни, но се надявам това да ви окуражи. Без значение с какво се сблъсквате, Бог може да ви използва. Бог ви е подготвил и екипирал да бъдете светлина. Молитвата ми е Бог да използва вас и мен - независимо от обстоятелствата ни. Дори във време на война или трудности - да имаме вярата и доверието, за да бъдем използвани за Неговите цели.
Моля ви, продължавайте да се молите за вярващите в Израел и за служителите на „Дугит“ - да бъдем светлина за тези около нас. Молете се за защита над нашите войници и сили за сигурност и за мъдрост за нашите лидери. Независимо от всичко, аз съм насърчена от тази истина: Пазителят на Израел няма да задреме, нито ще заспи. И само благодарение на Бога - моят народ е жив! Ам Израел Хай!“
Това не са истории от военен филм. Това е животът на майките и дъщерите в Израел. Бих искал да кажа, че това са събития, които се случват веднъж в живота. Но не е така. Но искам също да чуете и друго: Надеждата все още е жива тук, в Израел!
Благодарим ви, че подкрепяте народа на Израел с молитвите и щедрото си даване. Дълбоко сме благодарни за вашето приятелство и партньорство, докато продължаваме да споделяме Благата вест за любовта на Йешуа в Израел. Благодарни сме, че сме в това дело заедно с вас, обединени от великата цел да служим на нашия Небесен Отец и да прославяме Неговото име при всякакви обстоятелства.
·
Молете се за защита над Земята на Израел. Всеки живот е ценен.
·
Молете се за мъдрост и проницателност за нашите лидери, които са отговорни за вземането на трудни решения.
·
Молете се за утеха и мир за онези, които се борят със страх, травма и несигурност.
·
Молете се мнозина да се обърнат към Господа през този сезон и да намерят надежда, утеха и сила в Него.
https://www.facebook.com/DugitOutreach
https://www.youtube.com/@dugitmedia327
Благословения в Месията Йешуа,
Ави Мизрахи
