ИЗРАЕЛ – АНАЛИЗ НА СЪБИТИЯТА декември 2023/ еврейска година 5784

Защо Израел беше изненадан от „Хамас“ на 7 октомври? (източник: Israel Today)

Как една не толкова голяма  терористична организацияуспя да пробие защитата на най-мощната армия в региона? На 7 октомври Израел преживя своя 11 септември, когато армия от над 3000 терористи извърши безпрецедентно клане в южен Израел. Само за няколко часа бяха убити близо 1400 души, много от които брутално, след като бяха измъчвани или изнасилени. Сред жертвите бяха възрастни хора, жени и деца, както и бебета и хора с умствени увреждания. В Израел зверствата, извършени от „Хамас“ на 7 октомври, се сравняват единствено с тези на нацистите по време на Втората световна война или с това, което „Ислямска държава“ вършеше,  когато контролираше територии в Ирак и Сирия. Въпросът е как е възможно това да се случи? Как е възможно израелските служби за сигурност да не са били наясно с това, което се е случвало в Газа през нощта срещу 7 октомври? И накрая, нима никой не е забелязал, че в Газа се подготвя нова война срещу Израел?

Нека първо разгледаме какво се случи от израелска страна. 7 октомври беше шабат и празникът Симхат Тора (последният ден на Сукот). Много войници бяха в отпуск и военните бази бяха с минимален състав. Освен това граничният контрол се осъществяваше почти изцяло с електронни средства. В командния център на израелската армия близо до кибуц Бе'ери офицерите седяха пред компютърните си екрани и всичко по границата изглеждаше спокойно или поне така си мислеха те. Междувременно в Газа терористите от „Хамас“ се подготвят старателно за инвазията. Те използват подробен оперативен план, който, според американски експерт по разузнаване и киберпространство, е бил написан поне година по-рано от иранците. Терористите на бригадите „Изз а-Дин ал-Касам“ – подразделение на „Хамас“ – са разполагали с всичко необходимо - от пушки М-16 до гранатомети и мощни автомобили. Те са се обучавали тайно за набезите срещу кибуци в имитационно село в Газа. Безпилотните самолети (дронове) са били подготвени да свалят наблюдателните кули на израелската армия, където са разположени камерите и сензорите. В 6 ч. сутринта терористите се отправят към 27 точки по границата с Израел. Дроновете на „Хамас“ първо хвърлят минибомби върху наблюдателните кули и това изважда от строя по-голямата част от израелската система за сигурност по границата с Газа.Може да звучи абсурдно, но израелската армия очевидно е спряла да използва обикновени бинокли за охрана на границата с Газа. Някой с очила за нощно виждане веднага би забелязал, че нещо голямо е на път да се случи. Едва когато терористите пристигат на границата и започват да взривяват части от оградата, става ясно, че започва война. Терористите от „Хамас“ веднага нахлухават в три военни бази, сред които и щаба в Ре‘им близо до кибуц Бе‘ери, където е съсредоточено цялото регионално командване. Войниците са застреляни в леглата си, а настъпилата паника води до временно прекратяване на работата на щаба. „Код, Код, в състояние на война сме!“ - съобщават войниците от една от наблюдателните кули и започват да стрелят по нахлуващите терористи. „Код, Код“ е армейски израз за командира. Момичета-войници в друга наблюдателна кула извикали по радиостанцията, че виждат 12 терористи, които се приближават на мотоциклети, но вече било твърде късно.

Следва въпросът как „Шин Бет“, израелската служба за вътрешна сигурност, не е знаела за плановете на „Хамас“ и за подготовката в Газа в онази нощ. През последните години „Шин Бет“ си беше изградила репутация на безпогрешна служба благодарение на въвеждането на ново усъвършенствано шпионско оборудване и техники. Истината е, че „Шин Бет“ е имала „някои сигнали“, че нещо ще се случи в Газа в нощта преди инвазията. На два пъти посред нощ са провеждани телефонни консултации между ръководителя на „Шин Бет“ и висшия състав на израелската армия, включително началника на щаба Херци Халеви. В крайна сметка е решено да не информират министър-председателя Бенямин Натаняху, а да се проведат консултации отново рано сутринта. Началникът на „Шин Бет“ Ронен Бар остава в централата на своята агенция през цялата нощ до началото на атаката и пое отговорността за пълния провал на разузнавателната служба. Същото направи и Цахи Ханегби, съветник по националната сигурност на израелското правителство.

И накрая, наистина ли никой не видя, че се задава война? Всъщност, има хора с богат опит в израелската армия, които предупреждават за предстояща война още през август. Сред тях е Игал Кармон, директор на Института за изследване на медиите в Близкия изток (MEMRI), който в края на август публикува статия, предупреждаваща за война през септември или октомври, която ще доведе до много жертви от израелска страна. Той също така пише, че нещата ще излязат извън контрол и ще ескалират към „регионална война на няколко фронта“. Друг „пророк“ се оказа генерал-майор (в оставка) Ицхак Брик, който през 2018 г. написа доклад, в който предсказа точно това, което се случи на 7 октомври, с тази разлика, че Брик очаква, че това ще се случи на север и ще бъде извършено от „Хизбула“. Тогава повечето хора отхвърлиха предупреждението на пенсионирания генерал. Сега Натаняху търси съветите му как да победи в тази война. „Може да се стигне до клане, държавата Израел все още не е осъзнала опасността“, предупреждава преди месеци Брик. „Това са екипирани, обучени бойци, които ще пресекат границата пеша, ще нападнат и окупират нашите селища. Вероятността това да се случи е много голяма. Те ще превземат селищата, ще хвърлят гранати в бункерите и убежищата и ще предизвикат клане. Местните жители, вие и аз, трябва да защитаваме тези населени места, защото армията няма да е там“. Брик казва тези думи преди месеци, но никой не искаше да го слуша. След клането в южен Израел всички имат ухо за пенсионирания генерал, дори и Биби. Междувременно разпитите на заловени терористи и нови доказателства показват, че е била планирана втора фаза на атаката на 7 октомври. Целта е била, след като се установи контрол върху ключови точки в южен Израел, част от терористите да се опитат да стигнат до Юдея и Самария (Западния бряг) и да обединят сили с членове на „Хамас“ там, да се предизвика масово въстание и да започнат нападения и в други части на страната, включително в по-големи градове и военни бази.

Дом, разделен срещу себе си? (източник: Israel Today)

Според двама израелски експерти раздор между Иран и спонсорираните от него терористични организации е предотвратил още по-ужасен кошмар на 7 октомври. Генерал (в оставка) Ицхак Брик и бившият офицер от разузнаването Мордехай Кедар заявиха, че изненадващата атака от страна на Иран и неговите пълномощници е трябвало да бъде много по-голяма и лесно би могла да прерасне в трета световна война. Генерал Брик дори каза, че е „голямо чудо“, че жертвите на 7 октомври не са били в пъти повече. Според него „Хизбула“ разполага с 10 000 много по-добре обучени командоси, които е можело да атакуват от Ливан и да нанесат още по-големи щети, отколкото „Хамас“ на юг, тъй като „Хизбула“ разполага и със 150 000 ракети, насочени към Израел.

Иранските пълномощници, които осъществяват атаки срещу Израел и съставляват т.нар. „ос на злото“, са шиитската „Хизбула“ в Ливан, милициите в Сирия и Ирак, хусите в Йемен и сунитската „Хамас“ в Газа.Иран финансира и обучава тези свои пълномощници, за да бъдат готови да атакуват Израел едновременно в избран от Техеран момент. Предполагаше се, че това ще включва изненадващи широкомащабни атаки от страна на „Хизбула“ в Ливан, които да завземат голяма част от Галилея и да изстрелят хиляди ракети. Предполагаше се, че ще включва иранските милиции от Сирия и Ирак, както и атаки от Йемен. В идеалния случай Иран изчакваше да дойде моментът, в който вече щеше да разполага с ядрен арсенал, за да възпре преките ответни действия.Според тези двама експерти атаките срещу Израел от Ливан и Йемен към момента са само малки символични жестове в подкрепа на „Хамас“ и ако не се стигне до непредвидени събития, анализът им показва, че „Хизбула“ едва ли ще се впусне „с пълна сила“ сега, когато елементът на изненада е изгубен, когато резервните сили на израелската армия са активирани и когато военният щит на САЩ е подсилен от новопристигналите американски самолетоносачи.

Ето едно от доказателствата, които Кедар посочва: „Муса Марзук, високопоставен член на терористичната организация „Хамас“, е интервюиран от „Ориент нюз“ след атаката на 7 октомври. Той е попитан как върви сътрудничеството между „Хизбула“ и други ирански групировки в подкрепа на „Хамас“. В отговор той заявява, че за съжаление няма координация, въпреки че по думите му те общуват и че „Хамас“ ги е поканила да се включат във войната. Той продължава: „Очаквахме повече разбиране от страна на [Иран] и ги призоваваме да участват повече [във военните усилия срещу Израел].“ Според анализа на Кедар сега „Хамас“ се чувстват сами в борбата срещу Израел, тъй като партньорите им на практика са ги оставили. Според Кедар „Хамас“ е взела решението да нанесе удар без разрешение от Иран, по собствено усмотрение, което е раздразнило останалите участници в оста на злото, тъй като атаката е трябвало да бъде много по-мащабна и координирана от ислямската република. „Дом, разделен срещу себе си, не може да устои…“ МОЛЕТЕ СЕ за разделение и объркване в лагера на врага и осуетяване на всеки план на злото!

Сухопътната операция на Израел в Газа (източници: All Israel News, Israel Today, JNS)

Мнозина обвиняват Израел за сухопътната операция, която започна на 28 октомври, но истината е, че ако тя не беше предприета и ако голяма част от инфраструктурата на „Хамас“ не беше разрушена и военната ѝ мощ - отслабена, групировката никога нямаше да се съгласи да започне да освобождава заложници. „Хамас“ се съгласи на това временно прекратяване на огъня само защото имаше нужда от това време, за да изтегли бойците си от районите, завзети от израелската армия, да заличи следите си и да прегрупира силите си. Ако можеше да бъде избегната, Израел не би предприел офанзивата по земя, защото сухопътните операции винаги водят до много загинали еврейски  войници, тъй като терористите лесно могат да ги изненадат и нападнат от подземните тунели. Към 1.12.2023 г. броят на загиналите израелски войници надхвърля 80. Трябва ясно да се заяви, че Израел използва всички възможни средства, за да сведе до минимум броя на цивилните жертви в Газа и многократно предупреждаваше палестинските граждани да напуснат северния район на ивицата, за да спасят живота си. Израелската армия пуска листовки от самолети, изпраща съобщения и дори се обажда по телефона на цивилни граждани, за да предупреди за предстоящи удари, за да могат хората да напуснат обстрелваните обекти и територии. След възобновяване на военните действия и прекратяването на примирието, което „Хамас“ наруши, Израел дори започна да изпраща на палестинците в Газа интерактивна карта, която показва къде точно армията планира да предприеме удари и предупреждава цивилното население да се евакуира. Коя друга армия в света прави това? Това разбира се, премахва елемента на изненада и терористите също научават къде Израел ще нанесе удар и съответно им помага да се укрият. Но както Израел многократно е заявявал: „Еврейската държава не воюва с народа на Газа, а с терористичната организация „Хамас“. За съжаление „Хамас“ не се интересува колко палестинци ще загинат в тази война и наскоро Израел публикува доказателства, че групировката се опитва да попречи на цивилни палестинци да напуснат районите, в които се водят боеве. Такъв е случаят с Ахмед Зиам – командир от „Хамас“, който е попречил на около 1000 души да напуснат болницата Алрантиси. Там, където Израел отваря коридори за евакуиране на цивилни, можеха да се видят хиляди палестинци, развяващи бели знамена, които се изтегляха на юг към обособените безопасни зони. За съжаление, въпреки всички усилия на Израел да сведе броя на загиналите цивилни до минимум, голяма част от света продължава да обвинява еврейската държава за загиналите палестинци, без да отчита факта, че ако „Хамас“ не беше извършила атаката на 7 октомври, нищо от това нямаше да се случва сега. Въпреки че страданието на цивилното население на Газа е неописуемо и броят на жертвите е голям, трябва да се има предвид, че Палестинското министерство на здравеопазването в ивицата Газа, както и всички други институции, е строго контролирано от „Хамас“. Министерството съобщава няколко пъти дневно за броя на палестинските жертви, но интересното е, че почти два месеца след началото на войната всички жертви се обявяват като цивилни, без да се съобщава за убити бойци на „Хамас“.На 5 ноември Министерството съобщи за 10 042 загинали, а на следващия ден броят им нараства на 13 492. Дали 3400 души са загинали за един ден? И ако този брой на жертвите е точен, къде са били погребани загиналите?Световните медии са съучастници в измамата на „Хамас“. Доверието, което световната общност приписва на данните на една терористична организация, свидетелства за дълбочината на пристрастието и дори враждебността в отразяването на войната. Нито една голяма медия или обществена фигура не се опита да провери тези и други неверни доклади относно войната. Поне половината от броя на загиналите и ранените са членове на „Хамас“. Значителен брой от „децата“, за които се съобщава, че са убити или ранени, са младежи на възраст 13-18 години, които са били в обекти на „Хамас“ или дори са взели активно участие в боевете.

Сухопътната операция позволи на Израел да разкрие и унищожи голяма част от мрежата от тунели на „Хамас“, много от които се намират под болници и училища. Досега Израел е открил 800 тунела в Газа, от които 500 са разрушени или запечатани. В един от случаите армията залови голямо количество оръжия, скрити в детска стая в дома на висш офицер от „Ислямски джихад“, където беше намерена и книгата на Хитлер „Моята борба“ на арабски. Също така бяха намерени доказателства, включително и видео записи, които показват, че някои от заложниците са били държани в станалата печално известна като „болница на ужасите“ - болница „Ал Шифа“ в гр. Газа, за която стана ясно, че е била използвана като команден център след нападенията на 7 октомври. На кадри от охранителни камери се вижда как терористи от „Хамас“, с преметнати през рамо автомати, вкарват двама заложници в лечебното заведение. На други кадри се вижда как израелски автомобили, заловени от „Хамас“, влизат в болницата през главната порта на 7 октомври. След разкритията Израел остро осъди международните организации като СЗО за това, че са си затваряли очите и не са предприели действия през годините, в които „Хамас“ е превърнала болниците в Газа в бази за тероризъм.

Войната в Газа се поднови, след като „Хамас“ нарушивременното прекратяване на огъня (източник: All Israel News, Israel Today, Times of Israel)

Малко след 7 ч. сутринта на 1 декември израелската армия възобнови военната си офанзива срещу терористичната инфраструктура на „Хамас“ в Газа. До този час всяка сутрин „Хамас“ трябваше да предоставя списък с поне 10 допълнителни заложници, които планира да освободи, за да спечели още един ден прекратяване на огъня. На 1 декември това не се случи и вместо това по редица градове в Израел бяха изстреляни ракети. Освен това нa 30 ноември активисти на „Хамас“ от Западния бряг извършиха терористично нападение в Йерусалим, като откриха стрелба срещу чакащи на спирка цивилни граждани, убивайки 4 души и ранявайки 11. В изявление на Израел се казва: „Хамас“ наруши споразумението. Тя не изпълни задължението си да освободи всички жени заложници и изстреля ракети по израелски граждани. С възобновяването на бойните действия подчертаваме, че правителството на Израел се ангажира да постигне целите на войната: освобождаване на заложниците, ликвидиране на „Хамас“ и гарантиране, че Газа никога повече няма да представлява заплаха за народа ни.“ Подновяването на въздушните удари от страна на Израел беше съсредоточено предимно върху южната част на Газа, и по-специално върху крепостта на „Хамас“ – гр. Хан Юнис, където се смята, че голяма част от лидерите на групировката са избягали, след като са напуснали северна Газа. Това е и родното място на един от лидерите и мозъка зад атаката на 7 октомври – Яхия Синуар. Синуар беше един от 1000 палестински терористи освободени през 2011 г. в размяната за отвлечения през 2006 г. и държан в плен израелски войник Гилад Шалит. Струва си да отбележим, че животът на Синуар е спасен от израелски лекари, които през 2006 г. го оперират от тумор в мозъка, докато той излежава няколко доживотни присъди в израелски затвор за отвличането и убийството на двама израелски войници през 1988 г.Бруталността на Синуар не заслужава добрината, която той получи от Израел в момента, в който беше на път да умре. Но именно тук се крие вътрешната сила на еврейската нация, която е готова да спаси живота на човек, който след това се обръща и става отговорен за бруталните убийства на близо 1400 израелци.Някои от заложниците разказват, че Синуар е идвал да ги види в тунелите и им е казал, че са най-пазените хора в Газа.

Синуар не е единственият палестински терорист, който получава лечение от израелски лекари. През 2014 г. дъщерята на друг лидер на „Хамас“ – Исмаил Ханийе – бе приета в болница в Тел Авив, след усложнения от рутинна операция, извършена в Газа. Не е тайна, че някои от хората, които най-много мразят Израел, са същите, които в крайна сметка се обръщат към израелски болници за най-модерно лечение, и това е така, защото политиката на Израел винаги е била да лекува терористите и жертвите еднакво. Един друг пример е висшият лидер на ООП Саеб Ерекат, който, когато се зарази с COVID-19 през 2020 г., избра да отиде в болница в Йерусалим, а не в палестинска такава. Много от ранените терористи, извършители на зверствата от 7 октомври, също бяха приети в израелски болници за лечение. Наскоро имаше интервю с медицинска сестра, която се е грижила за един от терористите, участвали в клането, като дори е сменяла памперсите му. Тя споделя: „Това безспорно е една от най-трудните задачи, с които някога съм се сблъсквала. Това, което ми даваше успокоение, беше знанието, че след като се възстанови, той ще бъде съден“. В случая с Яхия Синуар едно нещо е сигурно – той не е положил никакви усилия да стане по-добър човек, след като получава втори шанс за живот от ръцете на израелски лекар. Вместо това той пропилява дара на удължен живот,  като го използва, за да сложи край на живота на други хора по най-брутален начин. Макар че вероятно е твърде късно това да бъде поправено, той трябва да се замисли за вероятността много скоро да се срещне с Праведния Съдия.

На жителите на Хан Юнис бяха раздадени листовки с призив да напуснат града и да се отправят към град Рафах на границата между Газа и Египет, тъй като Хан Юнис вече е опасна бойна зона. Междувременно Израел се опитва да открие заложници сред хилядите жители на северна Газа, които се изтеглят на юг. За първи път от началото на войната екип на израелската телевизия Kan news беше допуснат да придружи израелските войниците, които улесняват придвижването на жители от северната част на ивицата на юг. Докато израелските войници охраняват хуманитарните коридори, те също така „сканират“ тълпите за възможността сред тях да бъдат заложници или терористи. „Има ли тук момиче, което да разбира иврит? Има ли тук момче или момиче, което разбира иврит?“ - се чува как войниците крещят по високоговорителите. „Деца, всеки, който разбира иврит, тичайте при мен, не се страхувайте!“, показва репортажът.

Преговорите между Израел и „Хамас“ продължиха известно време след подновяването на сраженията на 1 декември, но в крайна сметка се провалиха. Директорът на израелското разузнаване „Мосад“ Давид Барнеа нареди на екипа, който ръководеше преговорите, да напусне Катар.

В крайна сметка в резултат на „сделката със заложниицте“, както някои медии я нарекоха, бяха освободени 104 заложници - 80 израелци и 24 чуждестранни граждани – предимно тайландци, като за всеки освободен израелски гражданин Израел трябваше да освободи трима палестински затворници. Беше потвърдена смъртта на 6 израелци, които първоначално се смятаха за отвлечени. Бяха освободени над 250 палестинци - жени и тийнейджъри, голяма част от които са били арестувани за опити да извършат терористични атаки, като намушквания с нож и други нападения. Според израелски данни 136 души - 114 мъже, 20 жени и две деца - все още са заложници на „Хамас“. От тях 125 са израелски граждани, а 11 са чужденци, включително осем граждани на Тайланд. Израел настояваше „Хамас” да освободи 32-годишната майка Шири Бибас и децата ѝ - 4-годишния Ариел и 9-месечния Кфир, които бяха отвлечени на 7 октомври. (Междувременно Кфир вече трябва да е навършил 11 месеца). Смята се, че съпругът ѝ Ярден е бил отвлечен заедно с нея и децата им, но първоначално нямаше информация за неговото местонахождение. Израел очакваше, че те ще са сред освободените заложниците, но това не се случи и те остават единствените две деца все още в плен.  „Хамас“ разпространи изявление, в което твърди, че Бибас и двете ѝ малки деца са били убити при израелски военен удар в Газа. Израел отговори, като заяви, че ще разследва „жестокото и нечовешко“ твърдение на ислямистката групировка.„Терористичната организация „Хамас“ продължава да действа по жесток и нечовешки начин“, се казва в официално изявление на израелската армия. „Хамас“ неведнъж е използвала психологически игри срещу Израел и неговите граждани. Например някои заложници, за които „Хамас“ първоначално твърдеше, че са мъртви, наскоро се върнаха живи в Израел. В последния ден от размяната „Хамас“ първоначално заяви, че не може да намери повече заложници и предложи на Израел да даде три трупа на израелци в замяна за 9 палестински заложници. Неназовани израелски служители заявиха пред изданието Walla news, че „Хамас“ лъже, като казва, че няма повече жени и деца сред заложниците, а всъщност умишлено държи някои жени заложници като разменна монета за потенциална бъдеща размяна. Някои израелски служители смятат, че причината, поради която „Хамас“ не освобождава всички заложнички, е, че групировката не иска жените да разкрият пълния размер на зверствата, които терористите са извършили срещу жени на 7 октомври, и по-специално към заложничките, държани в Газа от терористите.

Терорът срещу заложниците продължаваше до последните мигове на освобождаването им, като на много от клиповете, показващи предаването им на Червения кръст се вижда как жените и децата, водени от маскирани и въоръжени терористи, са наобиколени от екзалтирани тълпи палестинци, които крещят „Аллах у‘акбар!“ Терористите – очевидно искайки светът да им повярва, че все пак не са толкова лоши хора – държат заложниците си за ръце и ги изпращат с думите „Чао засега“, все едно се разделят с приятели. На видеата се вижда как терористите носят храна и вода на заложниците, махат им и им помагат да се насочат към автомобилите. Дори е възможно да се чуе как заложниците казват шукран (благодаря на арабски) на терористите. На някои от клиповете се вижда как и терористите, и някои от жените-заложници махат на камерите и се усмихват. Може би наистина щяхме да повярваме, че всичко това не е режисирано от „Хамас“, ако на видеото не се чуваше как терористите дават инструкции на заложниците: „Продължавай да махаш с ръка!“  

 „Хамас“ многократно нарушаваше условията за освобождаване на заложници, водейки по този начин психологическа война срещу Израел и особено срещу роднините и семействата на пленените. Много от децата, които бяха отвлечени в Газа без родителите си, пристигайки в Израел, трябваше да се сблъскат с жестоката истина, че един или и двамата им родители са били убити още на 7 октомври. Същото се отнася и за някои от освободените жени, които трябваше да разберат, че съпрузите им и други техни роднини са били избити. Повечето дни терористичната организация не спазваше договорения час за предаване на заложниците на служителите на Червения кръст, които от своя страна трябваше да ги предадат на Израел. Едно от условията на сделката беше майките и децата им да бъдат освобождавани заедно. В един от първите дни обаче „Хамас“ освободи едно 13 годишно момиче без майка му с обяснението, че не може да я намери. В последствие обаче момичето каза, че е било заедно с майка си през цялото време и едва два дни преди да го освободят е било разделено от нея. В крайна сметка майката беше освободена в един от последните дни на размяната. „Хамас“ също така продължава да не позволява на представители на Червения кръст да посещават заложниците, въпреки че това беше едно от условията на сделката.

Свидетелства на държаните в плен жени и деца (източник: Israel Today, Times of Israel)

След повече от 50 дни в плен на „Хамас“ заложниците започват да разкриват подробности за кошмарния си престой в Газа, въпреки че много от тях все още не са в състояние да споделят за преживяното. Голяма част от тях не са имали достъп до лекарствата си и повечето са значително отслабнали от порядъка на 8 до 15 кг. Някои от заложниците са били принудени да напишат писма, възхваляващи терористите, в които им благодарят за престоя си в Газа и за доброто отношение към тях. В последствие „Хамас“ разпространи тези писма като част от пропагандата си. Стана ясно, че терористите са държали много от децата упоени, най-вероятно, за да се улесни многократното преместване на заложниците. Също така при някои от децата беше намерен отчетлив идентификационен знак от изгаряне върху краката им, като се смята, че това се прави, за да се маркират децата и да се гарантира тяхната идентификация, ако се опитат да избягат. 12 годишният Ейтан, който беше отвлечен сам, след като баща му беше застрелян, е бил бит от жители на Газа и принуждаван с насочен към него пистолет да гледа записи от зверствата, извършени на 7 октомври. След освобождаването ѝ 9 годишната Емили продължава да говори шепнешком, тъй като непрекъснато е била заплашвана от терористите да не вдига шум. Връщайки се в Израел Емили, чиято майка е починала от рак преди няколко години, трябваше да научи, че осиновителката ѝ е била убита на 7 октомври. От свидетелствата на пленените също така стана ясно, че някои са били държани в дома на учител на Агенцията на ООН за подпомагане на палестинските бежанци, който е имал 10 деца. „Домакин“ на други заложници е бил лекар, който същевременно е трябвало да наглежда децата. Всичко това опровергава лъжите на ООН, която има 13 000 служители в Газа и която твърди, че Агенцията ѝ за палестинските бежанци не е свързана с „Хамас“ и че служителите на ООН не са знаели къде държат заложниците, нито че „Хамас“ използва болници от за военни цели.

Изнасилването като „оръжие“ на палестинската съпротива (източник: All Israel News)

25 ноември е обявен от ООН за Международен ден за превенция на насилието над жени. В тази връзка първата дама на Израел Михал Херцог остро осъди ООН и други световни организации за мълчанието им относно масовите изнасилвания на израелски жени, извършени от „Хамас“ по време на зверската атака на 7 октомври въпреки множеството доказателства и признанията на заловените терористи. Съдебните лекари съобщават, че някои от изнасилванията са били толкова жестоки, че тазът на жените е бил смазан. Става ясно, че изнасилванията не са били единични случаи, а терористите са имали изрични заповеди да изнасилват и сексуално да осакатяват израелски жени. При разпитите един от терористите е бил попитан: „А защо вземахте деца и бебета?“ Той отговорил: „За да ги изнасилят“. Друг терорист също потвърди, че бебетата са били отвличани и изнасилвани. В чий болен мозък масовите и групови изнасилвания, горенето на полови органи на жени и дори малки момичета могат да са част от „съпротивата“ на палестинците? И защо не чуваме международните организации за защита на правата на жените да надигат глас срещу зверствата на „Хамас“? Слава на Бога, че има хора, които не мълчат. След като става свидетел на ужасяващите доказателства за изнасилвания, заснети и излъчени от самите терористи, датският журналист Йотам Конфино разказва: „Видях две мъртви жени на тревата на музикалния фестивал - и двете без панталони. Едната е със свалено наполовина бельо. Другата изобщо няма такова. Жена, оцеляла от фестивала, описва как е видяла друга жена, изнасилвана от няколко терористи, които са я дърпали за косата, докато са я изнасилвали и са се редували. Един от тях отрязал гърдите ѝ и останалите започнали да си ги подхвърлят като играчка. Последният терорист, който я изнасилил, я прострелял в главата и продължил да я изнасилва.“

По-голямата част от още по-ужасяващите разкази все още не е публично достояние от уважение към жертвите и защото е част от продължаващите разследвания. Разследването се усложнява от мащаба на престъпленията и тежкото състояние на телата на жертвите. Много от жертвите в Израел все още са твърде травмирани, за да говорят публично за зверствата. 18 младежи са в психиатрия след видяното и преживяното на музикалния фестивал, където над 300 души бяха изклани.

Сред всичкото това зло благодарим на Бога за този лъч надежда в мрака: близо 18 000 бебета са се родили в Израел в двата месеца след трагедията на 7 октомври. Ам Израел Хай!