Израел – анализ на събитията февруари 2025/ еврейска година 5785

Сделката с „Хамас“ за освобождаване на заложниците (източник: All Israel News, Israel Today)

Към настоящия момент (1.02.2025 г.) Израел се намира в средата на първата фаза на споразумението за прекратяване на огъня в Газа, което влезе в сила на 19 януари. Според израелски източници тази сделка можеше да бъде постигнатаи преди месеци, ако бившата администрация на САЩ беше оказала необходимия натиск върху „Хамас“. За всички е ясно, че нещата се промениха значително с идването на Тръмп на власт и едва ли е изненада, че всички освободени през последните седмици заложници отправиха благодарност към него, а специалният му пратеник в Близкия изток Стив Уиткоф беше посрещнат като герой от семействата на заложниците. Още преди встъпването на Тръмп в длъжност Уиткоф предприе многократни посещения в Катар и Египет, преговаряйки по условията на сделката.

Ето и основните точки от нея: споразумението включва три фази, които евентуално могат да бъдат намалени до две. В първата фаза, която започна на 19 януари и ще продължи 42 дни, се предвижда освобождаването на общо 33 заложници, като трябва да се започне от цивилните жени, деца и се стигне до момичетата-войници и възрастните и болни мъже. Както ще прочетете по-долу, терористите от „Хамас“ използваха всяка възможност да демонстрират, че те диктуват правилата и до последно ще издевателстват над заложниците и семействата им. Въпреки че споразумението го изисква, „Хамас“ отказва да предостави списък на живите заложници и при всяка размяна обявява имената на заложниците, които смята да пусне, в последния момент, упражнявайки по този начин неописуем психологически тормоз върху близките им и върху цялото население на Израел. Едва ли има човек в страната, който не е залепен за телевизора в дните за освобождаване на заложниците, а на площадите в големите градове има екрани, които излъчват на живо целия процес по предаването им от „Хамас“ на Червения кръст, след това от Червения кръст на израелската армия и в крайна сметка срещата със  семействата им. Във втората седмица от първата фаза на споразумението „Хамас“ съобщи, че от предвидените за освобождаване 33 заложници поне 8 са мъртви, което означава, че вместо да прегърнат своите близки, някои от семействата ще получат телата им в ковчези. След приключването на първата фаза в края на февруари в Газа вероятно ще са останали 65 заложници, от които 36 се смятат за мъртви. Сред заложниците има друзи, израелски араби, както и 10 чуждестранни граждани, предимно от Тайланд, но също така от Непал, Танзания и др., които са били отвлечени от кибуците, където са работели на 7 октомври 2023 г. Всичко това е показателно за кръвожадността на главорезите на „Хамас“, чиято единствена цел в онази черна събота през октомври 2023 г. беше убийството и отвличането на възможно най-много хора, дори такива, които очевидно не са евреи.

В замяна за освобождаването на заложниците Израел трябва да пусне от затворите близо 2000 палестински терористи, голяма част от които са отговорни за множество кървави атентати. Повечето от тях ще се върнат в Западния бряг (Юдея и Самария). Израел категорично настоява терористите, чиито ръце са изцапани с кръв да не бъдат допуснати в Юдея и Самария, което означава, че те ще бъдат изгонени в ивицата Газа, Катар, Турция, Алжир и други мюсюлмански страни, които вече са потвърдили, че ще ги приемат. „Хамас“ също така е поискала освобождаването на тялото на лидера си Яхия Синуар, но според един източник отговорът на Израел е: „Това няма да се случи, точка“. Освобождаването на толкова терористи е голям проблем за Израел, защото практиката посочва, че в 82% от случаите освободените терористи се връщат към терористичната си дейност. Това едва ли е изненада, като се има предвид, че палестинското общество ги посреща като герои. Достатъчно е да си припомним, че един от освободените терористи през 2011 г. в замяна за израелския войник Гилад Шалит беше въпросният Яхия Синуар - главният организатор на клането на 7 октомври. Изключително показателен е фактът, че на 26 януари 2025 г. смятаният за умерен във възгледите си лидер на Палестинската автономия Махмуд Абас лично се обади да поздрави „от името на палестинската нация“ освободения терорист Ясер АбуБакр, който през 2004 г. беше осъден на 115 години затвор за ролята си в терористични нападения, отнели живота на десетки израелци, включително 9-месечно бебе. И ако се питате защо толкова много терористи ще бъдат освободени, отговорът се крие в съотношението. За освобождаването на един цивилен израелски заложник „Хамас“ иска 30 палестинци, а за един израелски войник – 50 палестинци.

От своя страна Израел също така се ангажира да изтегли войските си, да отвори няколко коридора в Газа, както и да позволи на жителите на северна Газа, които бяха преселени на юг, да се върнат обратно. Това също представлява проблем, тъй като никой няма да може да контролира придвижването на терористи сред цивилното население, което се случи още в първите дни след влизането в сила на примирието, когато бойци на „Хамас“ започнаха да излизат от тунелите си и да размахват оръжие по улиците на Газа. Израел обаче е с вързани ръце и не може да предприеме никакви действия по силата на споразумението. Десет дни преди то да влезе в сила израелската армия намери в Газа телата на двама заложници от бедуински произход (баща и син) - Юсеф и Хамза Зиядне, които бяха отвлечени заедно с други две от децата на Юсеф. Те обаче бяха освободени като част от първата сделка през ноември 2023 г. заедно с близо 100 жени и деца. Непосредствено преди споразумението да влезе в сила на 19 януари армията също така намери тялото на загиналия при военна операция през 2014 г. израелски войник Орон Шаул, което „Хамас“ държеше. Към 1.02.2025 г. в Газа остават 79 заложници, сред които двама израелци с умствени проблеми, които по погрешка са влезли в Газа и които „Хамас“ отказва да върне вече повече от 10 г., както и тялото на още един войник.

У дома след почти 500 дни в плен (източник: Israel Today, JNS)

„И ще върна плена на Моя народ, Израел“ (Амос 9:14). С този стих пресцентърът на израелския премиер Бинямин Натаняху оповести новината за връщането на първите заложници.

На 19 януари, под радостните възгласи на цял Израел и след закъснение от няколко часа от уреченото време с цел „Хамас“ да демонстрира превъзходството си, бяха освободени първите три жени - Роми Гонен, 24 г., Емили Дамари, 28 г., и Дорон Щайнбрехер, 31 г.Роми беше отвлечена от музикалния фестивал близо до кибуц Реим, а Емили и Дорон - от домовете им в кибуц Кфар Аза. Роми и Емили са били ранени на 7 октомври, като Емили се върна от Газа без два пръста на ръката, след като се опитала да предпази кучето си, по което терористите стреляли. Предаването на заложниците на Червения кръст беше истинска оргия на омразата. Огромната тълпа палестинци се подиграваше с жените и благодареше на Аллах за тази „победа“. Жените бяха заобиколени от тежко въоръжени, маскирани бойци на „Хамас“, които бяха там повече, за да сплашат изтощените израелки, отколкото да ги защитят от тълпата, готова да ги линчува. По време на церемонията, която „Хамас“ искаше да използва за пропагандни цели, жените бяха принудени да се усмихват, да махат на тълпата и да благодарят на похитителите си „за хуманното отношение“.

На 25 януари Израел ликуваше за завръщането на четири от седемте момичета-войници - Карина Ариев, 20 г., Даниела Гилбоа, 20 г., Наама Леви, 20 г., и Лири Албаг, 19 г. - които бяха отвлечени от базата Нахал Оз, където се водеха най-ожесточените боеве. Другите три са Ори Мегидиш, спасена от израелската армия седмици след отвличането си, Ноа Марсиано - убита в плен, чието тяло е върнато в Израел, и Агам Бергер, която непонятно защо не бе освободена с другите четири. Предаването на четирите момичета на Червения кръст в Газа беше едно голямо шоу, оркестрирано както стана ясно от „Хамас“ и оператори на Ал Джазира. Момичетата се появиха на специална сцена в „униформи“, наподобяващи тези на израелската армия, сресани, чисти и спретнати, като че ли „Хамас“ искаше светът да забрави окървавените им лица, раздърпаните им коси и изцапани с кръв пижами, по които главорезите ги бяха измъкнали от леглата им рано сутринта в базата и ги влачеха като трофеи под виковете на озверялата тълпа в Газа. На тях също бяха дадени подаръци и сертификати и бяха инструктирани да се усмихват и да махат на тълпата. Очакваше се те да държат реч на арабски от сцената, но момичетата категорично отказаха, демонстрирайки невероятна сила в лицето на врага, хващайки се една за друга и издигайки ръцете си към небето. Най-малката - Лири - е започнала военната си служба само 3 месеца преди 7 октомври и е пристигнала в базата само два дни преди атаката. Въпреки това други заложници казват, че тя се е застъпвала за тях и дори не е искала да напусне Газа без петото момиче - Агам. Семейството на Даниела беше особено радостно да я посрещне, тъй като преди месеци „Хамас“ обявиха, че е мъртва и дори изпратиха снимка на тяло в найлонов чувал, на което се вижда татуировка като нейната. Семействата на Карина и Наама също не можеха да си намерят място от радост! Видеозаписът на отвличането на Наама е един от най-разтърсващите от деня на клането. На него се вижда как Наама е боса, ранена и с окървавени панталони, (показателно за сексуалното насилие, което е преживяла), брутално влачена от терористи, които дърпат косата й. Преди да се запише в армията, тя е участвала активно в движение, целящо да насърчи мира между израелци и палестинци.

Макар и повод за радост освобождаването на момичетата беше изненада за Израел, тъй като съгласно споразумението първо трябваше да бъдат освободени цивилните заложнички. Арбел Йехуд остана в Газа, без „Хамас“ да даде обяснение за тази промяна. След протестите на Израел и заплахи да не пусне палестинците обратно в северна Газа „Хамас“ се съгласи да освободи преждевременно трима заложници и така на 30 януари бяха освободени: Арбел Йехуд на 29 г., Гади Мозес на 80 г., Агам Бергер на 20 г. и петима тайландски граждани. Стана ясно, че Арбел не е била освободена преди четирите момичета, защото заедно с Гади и петимата тайландци е била държана не от „Хамас“, а от Палестински ислямски джихад. Освобождаването на Арбел и Гади беше пълен кошмар и хаос, което личеше и от ужаса, изписан на лицето на Арбел, която беше водена от маскирани джихадисти към колите на Червения кръст, като те едва си проправяха път през тълпите палестинци, които се пресягаха и искаха да хванат Арбел. Стана ясно, че 29-годишната жена е била държана съвсем сама през цялото време за разлика от повечето други заложници. Първият израелец, който тя вижда, е Гади - в деня на освобождаването им. Гади, който, обяснимо за възрастта си, също едва пристъпваше, беше посрещнат в Израел от децата си, но, за съжаление, не и от жена си, която беше убита на 7 октомври. Тайландските граждани бяха посрещнати от посланика на Тайланд, която сподели, че преди войната в Израел са работели 25 000 тайландци, а сега, въпреки войната, са вече 38 000, което е показателно за условията и отношението, което получават тук.

Без обяснение защо не е била освободена заедно с другите момичета, на 30 януари беше освободена и петата войничка Агам, която също показа невероятна сила, въпреки че беше на издигнатата от „Хамас“ сцена съвсем сама сред всички маскирани мъже, за разлика от четирите момичета преди няколко дни, които все пак бяха заедно. Те с нетърпение чакаха приятелката си в болницата, в която всички заложници остават за около седмица за физически и психологически прегледи. Там, освен семейството й, я очакваше и любимата й цигулка, с която е участвала в множество концерти. За Агам бивши заложници разкриват, че нейната сила се корени във вярата и еврейските й ценности. Например,  Агам дори е рискувала живота си, като отказва да готви на шабат за терористите от „Хамас“. „Тя се молеше много, благославяше храната и отказваше да пали огън на шабат“, спомня си бившият заложник Голдщайн. „Тя беше силна, запази вярата си и беше мълчаливата подкрепа за другите“.

След завръщането на момичетата стана ясно, че са били държани както в тунели, така и в къщи на цивилни и са били принуждавани да готвят и чистят за похитителите си, дори когато не получават храна за себе си. При преместването им от едно място на друго те са били маскирани като палестински жени, за да не бъдат забелязани от израелските сили. Похитителите им са използвали и психологически изтезания, като са ги информирали за убийството на тримата заложници, погрешно застреляни от израелската армия през декември 2023 г., като са им казали: „Ето какво ще се случи на онези, които се опитат да избягат.“

След протестите на Израел срещу кошмарния хаос по освобождаването на Арбел и Гади на 30 януари „Хамас“ се постараха и предаването на първата група от трима по-млади мъже беше по-организирано и с по-малко „зрители“. На 1 февруари у дома се върнаха Кийт Сигел на 65 г., Офер Калдерон на 54 г. и Ярден Бибас на 35 г. И докато Кийт и Офер бяха радостно посрещнати от съпругите и децата си, мъката на Ярден беше изписана на лицето му. Той беше посрещнат от родителите и сестра си, тъй като съдбата на съпругата му и единствената останала жена в Газа заедно с двете й деца - червенокосите Кфир и Ариел (отвлечени на 9 месеца и 4 г.) - не е известна. „Хамас“ отказва да даде информация за тях, въпреки че според споразумението те са сред 33 заложници, които трябва да бъдат освободени до края на февруари. През ноември 2023 г. „Хамас“ засне видео как терористите съобщават на Ярден, че Шири, Кфир и Ариел са убити. Израел обаче не е потвърдил тази информация, тъй като и за други заложници „Хамас“ твърдяха, че са убити, но впоследствие бяха освободени.