ИЗРАЕЛ – АНАЛИЗ НА СЪБИТИЯТА АВГУСТ 2016

Израел настоява Абас да спре да възхвалява терористите

Ако героите на Палестина са онези, които избиват невинни евреи, как може да има истински мир? Израелското външно министерство предприе кампания в социалните медии, която има за цел да убеди палестинските лидери да спрат да отдават почит на мъртвите терористи – практика, която пречи за постигането на истински мир.

Основна причина за започването на кампанията беше решението на Палестинската автономия (ПА) да издигне паметник на Абу Сукар (Ахмед Джабара), който през 1975 г. взриви бомба на площад „Сион” в Ерусалим и уби 15 израелци, ранявайки други 77.

Министърът на външните работи на Израел Дор Голд е бил очевидец на експлозията като студент в Ерусалим. Той разказва: „Изведнъж чух силна експлозия. Обърнах се и навсякъде видях проснати тела”. Голд отбелязва, че за да се постигне траен мир, палестинците трябва да започнат да спазват ангажиментите си да образоват населението си в мирно съжителство и да спрат да възхваляват онези, които сеят унищожение.  „Няма да имаме напредък в преговорите, защото преговорите предполагат съществуването на култура на мира, а не култура на смъртта”, обръща се той към палестинците и всички участници в близкоизточния мирен процес.

Но повечето хора смятат, че е малко вероятно палестинските лидери някога да спрат подстрекателствата срещу Израел. В крайна сметка именно ООП, която днес е начело на ПА и се оглавява от Махмуд Абас, е инициатор на издигането на паметник на атентатора от 1975 г. Абу Сукар беше заловен след атентата и осъден на доживотен затвор, но в последствие беше освободен през 2003 г. като жест на добра воля към предшественика на Абас – Ясер Арафат. След освобождаването си Абу Сукар реши да не губи време, а да продължи да насърчава младите палестинци да отвличат евреи, което от своя страна не му попречи да бъде назначен на важен правителствен пост в ПА.

Американци изгарят израелското знаме

Свикнали сме да виждаме палестинци и иранци да изгарят израелското знаме по време на демонстрации, но бяхме шокирани да видим наскоро това да се прави от американци. Това се случи на националното събиране на Демократическата партия в САЩ, която толкова често и категорично заявява, че е истински приятел на еврейската държава.

И вътре и извън конгресния център, където се провеждаше събирането, разединението в лагера на демократите беше явно, като поддръжниците на отпадналия кандидат Бърни Сандърс протестираха срещу номинацията на Хилъри Клинтън, която в крайна сметка остана единствен кандидат на Демократическата партия за президентските избори.

Отделни елементи от лагера на демократите, които са враждебно настроени към Израел, се възползваха от ситуацията на хаос. Един от протестиращите запали израелско знаме, а друг започна да развява палестинско знаме. Други започнаха да скандират „Да живее интифадата!”, заявявайки подкрепата си за палестинската терористична вълна, която е заляла Израел. Ден преди това същото „прогресивно” движение издигна палестинско знаме в конгресния център.

Египетският президент настоява за мир

В края на юли египетският президент Абдел Фатах ал-Сиси изрази категоричната си подкрепа за постигането на мир в израелско-палестинския конфликт, добавяйки, че вярва, че постигането на мирно споразумение ще има много положителен ефект върху региона.

„Трябва да се стремим страните в региона да се убедят във важността на напредъка на мирния процес”, каза той по време на интервю за египетски новинарски канали по случай втората му годишнина като президент. „Египет предприе такава стъпка преди 40 г. и резултатите бяха удивителни. Знам, че можем да постигнем още една такава стъпка със силата на убеждаването”, каза Сиси, напомняйки за споразумението за мир, постигнато между Израел и Египет чрез тогавашните премиери Менахем Бегин и Ануар Садат.

Сиси се обяви в подкрепа на последните инициативи на международната общност за постигането на напредък в отношенията между Израел и палестинците.

„Инвестирани са много международни усилия и сега на дневен ред е френската инициатива”, каза той, говорейки за предприетите от Франция действия за рестартиране на преговорите между Израел и палестинците и срещата на върха в Париж на 3 юни. „Палестинският въпрос беше пренебрегван през последните години поради събитията в региона. За нас е важно да се хвърли светлина върху този въпрос и ако успеем да постигнем разрешение, ще живеем в един по-добър регион”, заключи Сиси.

Изявлението на египетския президент беше направено скоро след еднодневната среща на върха в Париж (на която Израел и палестинците не бяха поканени) и която завърши с предупреждението, че насилието и строежът на заселища застрашават мирния процес. Освен това беше направен и призив за свикване на международна конференция по въпроса преди края на годината.

В заключителното комюнике обаче не бяха заложени конкретни бъдещи дати. И ако Франция окачестви срещата като „първа стъпка на международната общност за обсъждане на различните варианти”, САЩ приеха доста хладно проведените разговори, въпреки че Държавният секретар Джон Кери присъства на нея. Израел пък даде ясно да се разбере, че не приема усилията на Франция, като вместо това призова палестинците към преки преговори между двете страни без поставяне на предварителни условия.

Тонът на заключителното комюнике спрямо Израел не беше толкова остър, колкото се надяваше Арабската лига. Общите заключения за насърчаване на съжителството на две държави една до друга бяха компромис, чрез който САЩ и ЕС възпрепятстваха усилията на Арабската лига за изявление, което остро да осъжда политиката на Израел.

Външните министри на САЩ, ЕС и няколко арабски държави бяха сред присъстващите на срещата. Не беше поканен нито един представител от израелска или палестинска страна. Германия, Русия и Великобритания не изпратиха своите външни министри.

Преди срещата в документ, изпратен от френското външно министерство до страните-участнички, беше заявено, че очакванията са „министрите да приемат ясен график за провеждане на преговорите след тяхното възобновяване и за осъществяването на междинен контрол, който да гарантира сериозността на процеса”. Подобен график обаче не бе публикуван.

Израел не скри категоричното си неприемане на френската инициатива, настоявайки, че единствено директните преговори между Израел и палестинците могат да постигнат успех. Израелският премиер Бинямин Натаняху каза, че той се стреми към съжителството на две държави една до друга, към една демилитаризирана Палестина, която признава Израел като еврейска държава.

В телефонен разговор с държавния секретар на САЩ Джон Кери обаче Натаняху каза „да” на усилията на Египет и Саудитска арабия за постигане на регионален напредък към мира. Натаняху също предложи да преговаря с арабския свят относно параметрите на един регионален мирен план като част от Арабската мирна инициатива. Последната призовава за изтеглянето на Израел от всички територии, завзети през Шестдневната война през 1967 г. и гласуването на резолюция за палестинските бежанци в замяна на установяване на нормални отношения между Израел и арабския свят. „Възползвам се от тази възможност, за да потвърдя ангажиментите ни към постигане на мир с палестинците и с всичките ни съседи. Арабската мирна инициатива съдържа положителни елементи, които биха могли да възстановят конструктивните преговори с палестинците”, каза Натаняху.

Ще спаси ли и този евреин Египет от глад?

Макар че световните новини не се спират много върху този проблем напрежението между Египет и Етиопия расте и Израел може да се окаже единствената им надежда.

Наскоро премиерът Натаняху беше на историческо посещение в Африка. Зад церемониите и взаимните похвали се крие ясното признание, че Израел е сила, която не е за пренебрегване и то не само във военно отношение. Африканските нации са запленени от израелската находчивост. Неповлияни от африканските арабски държави, Кения, Уганда, Етиопия и Танзания работят за тясно африканско-израелско сътрудничество. Според Натаняху в разговорите с африканските лидери е била изтъкната нуждата от „регионално и международно сътрудничество във всички области, включително и в кибер-защитата, събирането на данни, новите технологии и развитието.”

След посещението на Натаняху в Африка, в Израел пристигна египетският външен министър Саме Шукри. Онези, които познават историята на израелско-египетските отношения, знаят каква рядкост са такива посещения. Пристигането на служител от такъв ранг веднага след успешното посещение на Натаняху в Африка може да се разглежда като признание, че Египет се нуждае от Израел като доверен арбитър в преговорите с Етиопия относно разпределянето на водите на река Нил. И наистина това би било една много интересна  размяна на ролите.

Израелски наблюдатели предполагат, че посещението на Шукри е свързано с изграждането на Големия етиопски язовир, който трябва да бъде завършен следващата година. Този язовир ще промени драстично посоката на река Нил, от която изцяло зависи изхранването на Египет.

От 2011 г. до сега Етиопия е похарчила 4.8 милиарда долара за проекта, който има за цел да пренасочи водите на р. Синия Нил близо до границата със Судан. Етиопците много се гордеят с този проект и вярват, че „Синият Нил, който в Библията е наречен Гион, е една от трите реки, която е напоявала Райската градина“.

Този язовир обаче ще повлияе на почти цялото количество води на реката, което ще се окаже предизвикателство към споразумението за река Нил между Судан и Египет от 1959 г, което един етиопски вестник нарече „продажническо споразумение между Египет и Судан под натиска на британските колонизатори”.

През 1970 г. тогавашният египетски президент Ануар Садат каза, че е по-добре египетските войници да умрат на бойното поле в Етиопия, отколкото да умрат от жажда в собствената си страна. Преди три години бившият вече президент на Египет Мохамед Морси ясно даде да се разбере, че „в никакъв случай няма да позволи водните източници на Египет да бъдат застрашени”.

Предвид нарастващото напрежение тези две държави имат нужда от трета страна, на която и двете да вярват. Миналата година палестинецът Мохамед Даалан беше посредник на споразумението за язовира. Драстичното насочване към Натаняху вместо към палестинците е ясна индикация за дълбоката, макар и често скрита, промяна на африканското отношение към Израел днес. (IsraelToday)

„И река изтичаше от Едем да напоява градината, от гдето се разклоняваше и стана четири главни реки, името на едната е Фисон; тя е, която обикаля цялата Евилатска земя, гдето има злато.  И златото на оная земя е добро там има още бделий и ониксов камък. Името на втората река е Гион; тя е, която обикаля цялата Хуска земя (древна Етиопия)” (Битие 2:10-13).

В Месията,

Лони Мингс