ШОФАР ЮНИ 2017
„Развеселете се с Ерусалимската дъщеря и радвайте се с нея всички вие, които я обичате; развеселете се с нея в радостта й, всички вие, които скърбите за нея… Защото така казва Господ: Ето, ще простирам към нея мир като река и славата на народите като прелял поток… Както един, когото утешава майка му, така Аз ще ви утеша; и ще се утешите в Ерусалим” (Исая 66:10-13).
В края на май Израел отпразнува 50 години от обединението на Ерусалим през 1967 г. Ерусалим става столица на Израел преди около 3000 г. по времето на цар Давид. Ерусалим никога не е бил столица на никоя друга държава освен Израел! Ерусалим винаги е бил от първостепенно значение за еврейския народ. Градът се споменава в Библията 881 пъти, което със сигурност показва, че е от голямо значение за Бога на Авраам, Исаак и Яков.
През 1948 г. новосъздадената държава Израел е нападната от съседите си и въвлечена във война. Израел спечелва войната, но изгубва източната половина от Ерусалим, който е завладян от Йордания. През следващите 19 години градът е разделен. Достъпът до светите места (еврейски и християнски) е ограничен. Старите сгради в града все още имат следи от куршуми, които показват несигурността и опасностите, на които са били подложени жителите на града. През 1967 г. Израел отново се оказва във война, в края на която Ерусалим се връща в ръцете на еврейския народ.
ШЕСТ ДНИ ПРЕЗ ЮНИ 1967 г.
На 29 ноември 1947 г. Общото събрание на ООН препоръчва територията известна тогава като „Палестина” да бъде разделена на две държави - арабска и еврейска. Според плана за разделяне, за период от 10 години Ерусалим трябва да остане отделно обособен град - международен град, администриран от ООН, след което статутът на града трябва да бъде решен чрез референдум. Еврейските лидери неохотно приемат плана, а арабските лидери отхвърлят целия план, включително и интернационализацията на Ерусалим. Арабските делегати в ООН обявяват плана за невалиден. Смъртоносните арабски атаки срещу еврейските жители на Палестина се увеличават и арабските сили блокират пътя към Ерусалим. Когато Израел обявява независимостта си през май 1948 г., пет съседни арабски държави нахлуват в новата еврейска държава.
По време на арабско-израелската война от 1948 г. арабският легион на Транс-Йордания се опитва да завладее целия град Ерусалим, обстрелва го и се опитва да спре достъпа на еврейските жители до него. Западните части на Ерусалим остават под контрола на Израел, след като израелските сили разбиват арабската обсада на града. През първите четири седмици на арабските атаки в Ерусалим са убити 200 евреи, а над 1000 са ранени. Израелските сили успяват да завземат някои предградия и села около Ерусалим.
Израел не успява да защити еврейската общност в източен Ерусалим. На 28 май 1948 г. еврейският квартал на Стария град пада в ръцете на арабския легион. След 10 месеца на боеве, на 3 април 1949 г., е подписано споразумение за примирие, което разделя Ерусалим, обособявайки временна граница между предишните две смесени общности. Западен Ерусалим става столица на Израел, докато източен Ерусалим, включително и светите места, е окупиран от Транс-Йордания, която през 1949 г. става Хашемитско кралство Йордания. Градът е разделен между два въоръжени лагера, разделени от бодлива тел, бетонни стени, минни полета и бункери. За пръв път за близо 3000 години история, откакто цар Давид го обявява за столица на Израел, Ерусалим е разделен.
Унищожаване и оскверняване на религиозните места
След завземането му от арабския легион еврейският квартал на Стария град е унищожен и жителите му са изгонени. Петдесет и осем синагоги – всяка по на стотици години - са унищожени, а съдържанието им е ограбено и осквернено. Някои еврейски религиозни обекти са превърнати в кокошарници или обори. Еврейското гробище на Елеонския хълм, където евреите са погребвали своите мъртви повече от 2500 години, е опустошено; гробовете - осквернени; хиляди надгробни паметници са разбити и използвани като строителен материал. Върху гробището е построен хотел „Интерконтинентал” и гробовете са разрушени, за да се направи магистрала към хотела. Районът около Стената на плача е превърнат в бедняшки квартал и достъпът на евреи до нея е забранен.
Незаконното присъединяване от страна на Йордания
През 1950 г. Йордания анексира териториите, завладени през 1948 г. - източен Ерусалим и Западния бряг (Юдея и Самария). Резолюция от 24 април обявява „подкрепата си за пълно единение между двете страни на Йордания и тяхното обединение в една държава, която е Хашемитското кралство Йордания, над което царува крал Абдула ибн ал Хюсеин ..." Великобритания и Пакистан са единствените държави, които признават анексирането на Йордания - всички други държави, включително арабските държави, го отхвърлят, като Великобритания признава само анексирането на Западния бряг. Тя никога не признава нито йорданския, нито израелския суверенитет над града.
Религиозни ограничения и отказ за достъп до светите места
В пряко противоречие със споразумението за примирие от 1949 г. Йордания не позволява на евреите да имат достъп до техните свети места или до еврейското гробище на Елеонския хълм.
Независимо от многобройните искания на израелски официални лица и еврейски групи към ООН, САЩ и др., които се опитват да изискат спазването на споразумението за примирие, на евреите се отказва достъп до Стената на плача, до еврейското гробище и всички религиозни обекти в източен Ерусалим. Йорданските снайперисти са разположени по стените на Стария град със заповеди да стрелят по израелци, които се опитат да преминат разграничителната линия.
На израелските араби също е отказан достъп до джамията „Ал Акаса" и до „Купола на скалата", но мюсюлманските им обекти в източен Йерусалим са уважавани.
Въпреки че на християните, за разлика от евреите, е разрешен достъп до светите християнски места, те също са обект на ограничения по йорданския закон. Има ограничения за броя на християнските поклонници, които се допускат в Стария град и във Витлеем по време на Рождество Христово и Великден. На християнските благотворителни организации и религиозни институции е забранено да купуват недвижими имоти в Ерусалим, а християнските училища са обект на строг контрол. От тях се изисква да преподават на арабски език, да не работят в петък - мюсюлманския свещен ден, и да преподават Корана на всички ученици. В същото време не им е позволено да преподават християнско религиозно съдържание на не-християни.
Шестдневната война
Положението остава такова до Шестдневната война през 1967 г., която продължава от 5 до 10 юни.
След кризата в Суецкия канал от 1956 г. ООН установява присъствие в Близкия изток, особено в чувствителните погранични райони. Присъствието на ООН в региона е единствено със съгласието на народите там. Но към месец май 1967 г. Египет ясно показва, че ООН вече не е желана в района на Суец. Лидерът на Египет Гамал Насер заповядва струпване на египетски войски в граничната част на Суецкия канал. Това е изключително провокативен акт и за Израел това означава само едно – Египет се готви да атакува еврейската държава. Същевременно Египет налага военноморска блокада, която затваря залива Акаба за израелски кораби и отцепва гр. Ейлат. Египет също така подписва споразумение за взаимозащита с Йордания, Сирия и Ирак.
Вместо да чака да бъде нападнат и осъзнавайки, че едно организирано нападение от страна на арабските страни в региона е само въпрос на време, Израел започва изключително рискована, но успешна военна кампания срещу враговете си и съюзниците на Египет. Военновъздушните сили на Египет, Йордания, Сирия и Ирак са унищожени за един ден на 5 юни. До 7 юни много египетски танкове са унищожени в пустинята Синай и израелските сили достигат Суецкия канал. В същия ден йорданските сили са изгонени от целия Западен бряг на река Йордан (територията на Юдея и Самария). Израел завзема Голанските възвишения от Сирия, а израелските сили навлизат на 30 мили във вътрешността на самата Сирия.
Войната е катастрофална за арабския свят и временно отслабва позициите на човека, който е смятан за лидер на арабите - Гамал Абдул Насер от Египет. Войната е военна катастрофа за арабите, но също така е и огромен удар по духа на арабите. Четирите най-силни арабски държави една по една са победени от една единствена, в пъти по-малка от тях, държава. Успехът на военната кампания изненадва и самия Израел. Завладявайки Синайския полуостров (от Египет), Голанските възвишения (от Сирия), Западния бряг на река Йордан (от Йордания), Израел се сдобива с изключително стратегически територии.
Въпреки че Израел предупреждава Йордания да не се намесва във войната, защото не иска да води битки на три фронта, на 5 юни се отваря и източният фронт, когато йорданските войски започват да обстрелват западен Ерусалим и завладяват щаб квартирата на ООН в града. Въпреки че в началото Израел не отвръща на удара, Йордания продължава с атаките си и в крайна сметка на 7 юни Израел изтласква йорданските сили от източен Ерусалим и по-голямата част от Западния бряг.
Съветът за сигурност на ООН призовава за примирие на 7 юни. Израел и Йордания приемат още същия ден. Египет приема примирието на следващия ден. Сирия продължава да обстрелва израелски градове и села в северната част на страната. На 9 юни Израел осъществява нападение над укрепените Голански възвишения и ги отнема от сирийските сили след цял ден на тежки боеве. На 10 юни Сирия приема примирието и войната приключва.
„Нозете ни стоят отвътре портите ти, Ерусалиме…” (Псалм 122)
На 7 юни 1967 г. парашутистите на израелската армия се изкачват през Стария град към Храмовия хълм и Стената на плача и за пръв път от 2000 г. най-святото място в Ерусалим е под еврейски контрол. Звуков запис на случващото се предава как командирът на отряда генерал-лейтенант Мордехай Гур се доближава до Стария град и съобщава на командирите си: „Ние седим точно на билото и виждаме Стария град. Скоро ще влезем в Стария град на Ерусалим, за което са мечтали всички поколения. Ние ще бъдем първите, които влизат в Стария град ... " Малко след това на записа се чува: „Храмът е в ръцете ни! Повтарям, Храмовият хълм е в ръцете ни!" Генерал-равин Шломо Горен, главен равин на израелската армия, свири с шофар пред Стената на плача, ознаменувайки освобождаването ѝ. За евреите в Израел и по целия свят това е паметен момент. Мнозина считат това за дар от Бога.
В изявление пред Стената на плача министърът на отбраната Моше Дайан изразява мирните намерения на Израел и обещава да запази религиозната свобода за всички религии в Ерусалим: „На нашите арабски съседи ние протягаме в този час ръката на мира. На изповядващите други религии, християни и мюсюлмани, аз обещавам, че тяхната пълна свобода и всичките им религиозни права ще бъдат гарантирани. Ние не дойдохме в Ерусалим, за да завладеем нечии чужди свети места”.
Преди да посети Стената на плача, министър-председателят Леви Ешкол се среща с духовните водачи на различни вероизповедания в кабинета си и издава декларация за мир, уверявайки, че всички свети места ще бъдат защитени и че всички религии ще бъдат свободни да се покланят на техните свети места в Ерусалим. Той заявява намерението си да даде на духовните водачи на различните религии вътрешно управление на собствените им свети места. Министърът на отбраната Дайан незабавно отстъпва вътрешния административен контрол на комплекса на Храмовия хълм на йорданския ислямски фонд (Waqf), който стопанисва джамиите, докато цялостният контрол върху сигурността на района ще се поддържа от Израел. Дайан съобщава, че на евреите ще бъде позволено да посетят Храмовия хълм, но не и да водят религиозни служби там.
Дайан също така издава незабавни заповеди да се разрушат стените, предпазващи от йорданските снайперисти, да се разчистят минните полета и да се премахнат оградите от бодлива тел, които са маркирали разделянето на Ерусалим. В рамките на няколко седмици става възможно свободното движение из Ерусалим и стотици хиляди евреи се стичат в Стария град, за да зърнат Стената на плача и да докоснат камъните ѝ. Мюсюлманите в Израел получават разрешение да се молят в джамиите „Ал Акса” и „Купола на скалата” за първи път от 1948 г. насам. Християните също свободно могат да посещават църквата на Гроба Господен.
На 27 юни 1967 г. израелският парламент (Кнесет) гласува правната и административна юрисдикция на Израел върху целия Ерусалим и разширява общинските граници на града. Израел обявява Ерусалим за неделимата, вечна столица на независимата еврейска държава.
Премиерът Ешкол отново уверява духовните водачи на всички вероизповедания, че Израел е решен да опази светите места. Кнесетът приема Закон за закрила на светите места, който предоставя на светите места специален правен статут и криминализира оскверняването или разрушаването им, както и възпрепятстването на свободния достъп до тях. Ерусалим се превръща в обединен град, който гарантира религиозните свободи и достъп до светите места за всички хора.
Религиозните свободи, на които се радват евреи, християни и мюсюлмани и до днес, са нещо нечувано по време на йорданската окупация на града, което кара дори един бивш йордански посланик в ООН, Аднан Абу Одех, да признае, че „ситуацията в Ерусалим преди 1967 г. (под йорданско управление) е била ситуация на „религиозно изключване", докато след 1967 г. Израел се стреми да достигне религиозно приобщаване... "
Реакциите след възстановяването на еврейския контрол върху Стената на плача и Стария град на Ерусалим
„В продължение на две хиляди години достъпът до Храмовия хълм беше забранен за евреите. Докато дойдохте вие - парашутистите - и го върнахте в лоното на нацията. Стената на плача, за която бие всяко еврейско сърце, отново е наша. Много евреи са жертвали живота си в цялата ни дълга история, за да стигнат до Ерусалим и да живеят тук. Безкрайните думи на толкова много поколения изразяват дълбокия копнеж по Ерусалим, който тупти в еврейското сърце. На вас беше дадена голямата привилегия да завършите пътуването, да върнете нацията в нейната столица и нейния свещен център ... Ерусалим е ваш завинаги" – (командващият Мордехай Гур в обръщение към отряда си при влизането им в Стария град на Ерусалим)
„Ние се върнахме към всичко, което е свято в нашата земя. Върнахме се, за да не се разделим от него никога вече” – (министърът на отбраната Моше Дайан при достигането до Стената на плача).
„Стената беше пред нас. Треперех. Там беше, както си я бях представял - огромна, силна, с цялото си великолепие ... завладян от емоции, аз преклоних главата си в мълчание” – (генерал Узи Наркис, началник на Централното командване по време на Шестдневната война)
„Чувствах се наистина разтърсен и застанах там, шепнейки молитва за мир. Парашутистите на Мордехай Гур се мъчеха да стигнат до Стената и да я докоснат. Стояхме сред объркана група от здрави, изморени от боевете мъже, които не можеха да повярват на очите си или да сдържат емоциите си. Очите им бяха влажни от сълзи, речта им бе непоследователна. Изпитвахме непреодолимо желание да се прилепим към стената, да задържим този велик момент възможно най-дълго” – (началник на Генералния щаб Йцхак Рабин).
„Говоря от площада пред Стената на плача - остатъка от нашия Свят храм. „Утешавайте людете Ми, утешавайте ги, казва Господ, вашият Бог." Това е денят, за който сме се надявали, да се радваме и да се веселим в Неговото спасение. Видението на всички поколения се реализира пред очите ни: Божият град, мястото на Храма, Храмовият хълм и Стената на плача - символ на изкуплението на нацията, са били изкупени днес от вас - герои на израелската армия. Вие изпълнихте клетвата на поколенията:„Ако те забравя, Ерусалиме, нека забрави десницата ми изкуството си…” Защото не те забравихме, Ерусалиме, нашия свят град, нашата слава. В името на целия еврейски народ в Израел и в диаспората аз рецитирам с велика радост: „Благословен си Ти, Господи, Боже наш, Царю на вселената, Който си опазил живота ни, Който Си ни запазил и си ни позволил да достигнем този ден. Тази година - в Ерусалим, който е възстановен!" – (генерал Шломо Горен, главен равин на израелската армия)
Ерусалим в Писанията
„Красив по възвишеността си, радост на цялата земя, е хълмът Сион, гдето по северните му страни е градът на великия цар” (Псалм 48:2).
Цар Давид прави Ерусалим столица на Израел преди почти 3000 години. От тогава градът играе централна роля в живота на еврейския народ, дори и след като градът е опустошен и Храмът е разрушен през 70 г. сл. Хр. от римляните.
Еврейските молитви изтъкват централното място и святостта на Ерусалим за народа. Например молитвата Амида, която се казва три пъти всеки делничен ден, се казва с лице, насочено към Ерусалим. Следните думи са част от молитвата Амида:
„Възвърни се с милост в Ерусалим – Твоя град – и настани името Си в него, както си говорил. Нека скоро бъде възстановен в нашите дни и нека скоро утвърдиш трона на цар Давид в него…. Благословен си Ти, Възстановителю на Ерусалим… Нека очите ни видят връщането Ти в Ерусалим с милост. Благословен да си Боже, Ти, Който възстановяваш присъствието си в Сион.”
Темата за Ерусалим присъства и в молитвата, която се казва, след като се яде хляб:
„Имай милост, Господи, Боже наш… върху Ерусалим, святия Си град и върху Сион, където обитава славата Ти, и върху царството на Давид, Твоя помазаник и върху великия и свят Храм, в който призоваваме Името Ти… Възстанови святия град - Ерусалим – скоро, в нашите дни. Благословен да си Боже, Ти, Който възстановяваш Ерусалим в милост, амин.”
Благословението, което се казва след другите ястия, също включва препратка към Ерусалим и святия храм: „Имай милост Господи, Боже наш… към Ерусалим - Твоя град и към Сион – обиталището на Твоята слава, към Твоя олтар и към Твоя храм. Възстанови Ерусалим - града на святост и нека бъде скоро – в нашите дни. Нека се възкачим в него и да се зарадваме в съграждането му и нека ядем от плода му и да бъдем наситени от добрините му и да Те благославяме в него в святост и чистота”.
В продължение на хиляди години евреите се молят за Ерусалим и повтарят този стих: „Ако те забравя, Ерусалиме, нека забрави десницата ми изкуството си” (Псалм 137:5).
Давид завладява Ерусалим
„Защото Господ избра Сиона, благоволи да обитава в него. Това, каза Той, Ми е покой до века: Тук ще обитавам, защото го пожелах” (Псалм 132:13–14).
Точно преди израелтяните да прекосят река Йордан и да влязат в Обещаната земя, Господ обеща да избере място, където да настани името Си. На това свято място народът трябваше да се среща с Господа три пъти в годината (Второзаконие 12:1-11).
„…тогава на мястото, което Господ вашият Бог избере, за да настани Името Си, там принасяйте всичко що ви заповядвам: всеизгарянията си, жертвите си, десетъците си, възвишаемите приноси на ръцете си и всичките отборни обреци, които сте обрекли Господу…” (Второзаконие 12:11) „Три пъти в годината всеки твой от мъжки пол да се явява пред Господа твоя Бог на мястото, което избере Той: в празника на безквасните, в празника на седмиците и в празника на скинопигията; но да се не явяват пред Господа с празни ръце….” (Второзаконие 16:16)
Няколко пъти Бог потвърди, че е избрал Храмовия хълм (хълма Мория) в Ерусалим, където Соломон освети Храма като мястото, където Бог щеше да настани името Си. (2 Царе 8:28–29; виж също 2 Летописи 6:20, 33–34, 38; Псалм 78:67–69; 132:13–14).
В продължение на 400 г. обаче, Бог не откри на еврейския народ къде щеше да настани името Си. Въпреки това 37-годишният цар Давид избра Ерусалим за столица, след като беше царувал над Израел в продължение на седем години от гр. Хеврон.
Цар Давид завладява Ерусалим от съседите на евреите – евусейците, въпреки че това не е бил много перспективен град, тъй като не се намира на голям търговски път, нито на море, нито дори на река, което би бил по-логичният избор. Някои смятат, че Давид е избрал този град за столица, тъй като евреите все още не са го били завладели, поради което е бил и политически неутрален град за 12-те племена, макар и да се пада в територията на племето Юда и племето Вениамин.
Давид завладява Ерусалим, използвайки уязвимо място във водната шахта на извора Гион, който извира от пещера над долината Кидрон на източния склон на хълма, който щеше да се превърне в Давидовия град. От там в долината изтича вода (2 Царе 5:8).„И Давид се засели в крепостта, която и нарече Давидов град. И Давид построи здания около Мило и навътре. Така Давид преуспяваше и ставаше по-велик; и Господ Бог на Силите беше с него" (2 Царе 5:9–10).
Потокът Гион – единственият воден източник на Ерусалим
Изворът Гион, чието име на иврит означава „бликам, извирам”, е единственият естествен воден източник в Ерусалим. Той черпи вода от подземна пещера, която е пълна с води, събиращи се от дъждовете и снеговете в Израел. Чрез пукнатините в скалите водата излиза на повърхността. В древните дни израелтяните са използвали басейни и изсечени в скалите цистерни, за да събират вода, като това е бил най-разпространеният метод за складиране на вода.
Пророчеството за живите води
„Седи отдясно Ми докле положа враговете Ти за твое подножие. Господ ще простре от Сиона скиптъра на силата ти; владей всред враговете си!" (Псалм 110:1–2)
Най-впечатляващото пророчество е пророчеството за живите води, които ще текат от Храма при настъпването на Месианската ера, когато Йешуа се завърне. В онзи ден Господ ще се върне, за да се бие срещу нациите, които се събират срещу Ерусалим (Захария 14:4).
И докато изворът Гион продължава да освежава Божия народ в Ерусалим, пророк Захария обещава един славен, изобилен източник на живи води: „И в оня ден живи води ще излязат из Ерусалим, половината им към източното море (Мъртво море); и половината им към западното море (Средиземно море); и лете и зиме ще бъде така. И Господ ще бъде цар върху целия свят; в оня ден Господ ще бъде един, и името Му едно”(Захария 14:8–9).
Израелската месианска общност скърби за Дейвид Дейвис
(автор: месиански пастор Давид Лазаръс)
Пастор Дейвид Дейвис – един от старшите месиански лидери в Израел – почина на 7 май. Седемдесет и девет годишният Дейвис отиде при Господа след битка с рака през изминалата година. Той остави след себе си съпругата си Карън и двамата си осиновени сина.
Месиански лидери от Израел и от целия свят изпращат съболезнованията си и свидетелствата си за дълбоката си любов и признателност към техния приятел. По време на 25 години служение в Израел Дейвид спечели уважението на месианските лидери в Израел, където създаването на църкви не е никак лесно. Неговият изпълнен със състрадание и същевременно със смелост стил на ръководене, неговата готовност да насърчава и изгражда бъдещи лидери и горещото му желание за единството на тялото Христово предизвикваха възхищението на мнозина – дори и на онези, които бяха скептично настроени, че един американски християнин може да има влияние в живота на евреи и араби в Израел. В което, признавам, се съмнявах и аз.
Спомням си първия път, когато се запознах с пастор Дейвид, когато той пристигна в Израел през 80-те години на миналия век. Той беше изпратен от Дейвид Уилкерсън от църквата Таймс Скуеър в Ню Йорк с видение за достигане на наркомани сред евреите и арабите. „Араби и евреи?”, го попитах аз. „Заедно?”
Продължавах да съм скептично настроен, докато Дейвид не ме помоли да ръководя един библейски урок за малка група възстановяващи се наркомани, която той беше събрал.Те не искаха никакви богословски доктрини или църковни термини. Искаха само Исус, защото тези възстановяващи се евреи и араби наркомани знаеха много добре, че Той ги е възкресил за живот и Той ги учеше, че араби и евреи могат да живеят заедно в мир.
Копнежът на Дейвид за спасението на изгубените вдъхнови много арабски християни и месиански евреи из цялата страна да протегнат ръка към наркоманите в градовете, където живеят. След като видях Божията сила да действа в живота на тези съкрушени мъже, ние също започнахме служение сред наркоманите в Тел Авив.
Дейвид Дейвис основава месианската църква „Кеилат а’Кармел” (Събранието на Кармил) на планината Кармил. Църквата започва през 1991 г. с една малка група мъже, които се възстановяват от пристрастеност към наркотици и алкохол. През онези години е голямата вълна алия на евреи от бившия СССР, които се завръщат в Земята на предците си под свистенето на падащите ракети „Скъд”, изстрелвани срещу Израел от Саддам Хюсеин в Ирак. Под смелото ръководство на Дейвид се издига общност от арабски и еврейски вярващи, които достигат до хора от всички слоеве на обществото чрез служения, които продължават и до днес: Център за рехабилитация на наркомани „Дом на победа”, Кризисен център за жени в риск „Светлината на Кармил”; Социална кухня „Хранени от гарвани” (3 Царе 17:4-6); Разпределителен център за дрехи „Мантията на Илия”.
Преди да пристигне в Израел д-р Дейвид Дейвис е бил завеждащ катедрата по изкуства в университета Фордъм в Линкълн сентър, Ню Йорк и е работил като професионален актьор на Бродуей и на много други сцени, както и в телевизията. В средата на 80-те, докато е на върха на кариерата си, той преживява драматична среща с Исус по време на съживителни събрания сред хора на изкуството в Ню Йорк, където се среща и с бъдещата си съпруга Карън, която е еврейка.
Скоро след това Бог го призовава към служение и той започва да работи с наркомани и бездомни под менторството на Дейвид Уилкерсън. През 1989 г. Карън и Дейвид правят алия и стават граждани на Израел. В книгата си „Пътят към Кармил” Дейвид описва пътуването си от света на шоу бизнеса на Бродуей до планините на Израел.
„Все още си спомням насърчителните думи и молитвите на Дейвид”, казва Цви Ранделман – месиански пастор от Ерусалим. „Той имаше сърце на баща за изгубените, за наркоманите, за отчаяните. Той имаше ключова роля в основаването на „Дом на спасение” – служение за достигане на наркоманите в Ерусалим. Много голям е броят на наркоманите и алкохолиците в Израел, които днес са спасени и дължат живота си на работата на Дейвид и неговата любов към изгубените. Сега той е на небето с Господа и съм сигурен, че когато е влязъл в присъствието на Йешуа е чул думите: „Хубаво, добри и верни слуго… Влез в радостта на господаря си”.
Безстрашна арабска жена заявява смело любовта си към Израел: Ам Израел хай! (Народът на Израел е жив) (източник: Arutz 7) https://www.youtube.com/watch?v=cRfIPbsMcdE&feature=youtu.be
В навечерието на Деня на независимостта на Израел арабката Сара Зоаби публикува видео, в което заявява любовта си към еврейската държава и заклеймява лицемерието на арабския свят.
„Казвам се Сара Зоаби. Аз съм арабка, мюсюлманка, израелка и горда ционистка”, заявява тя, стоейки пред сградата на израелския парламент в Ерусалим. „Вярвам с цялото си сърце в правото на еврейския народ да има суверенна държава в Святата Земя на Израел. Това е право, което Бог е обещал и дал на еврейския народ – това не е просто подаяние – еврейският народ има право да притежава Земята на Израел. Държавата на Израел ще просъществува!”
„Как можете да не обичате Израел?”, пита тя. „Въпреки че евреите страдат от арабския и мюсюлманския тероризъм, те не правят разлика между пол, раса и религия. Те уважават, приемат и приветстват всеки – включително и мен – арабка, мюсюлманка.”
„Израел, сърцето ми е пълно с любов към теб – тази малка по територия страна, но голяма по размерите на добрите си дела – а вие правите много добро за този свят. С гордост заставам до израелското знаме. Няма да има друга държава като тази. Тази държава устоява на всички несправедливи обвинения, бойкоти, нападения и атаки”.
След това Зоаби се обръща към арабския свят, като го заклеймява заради липсата на всякакъв морал и за това, че се осмелява да нарича Израел „държава – апартейд”.
„Призовавам ви – араби по целия свят – трябва да се засрамите от мълчанието си и затова, че една жена трябва да апелира към съвестта ви и сърцата ви, които явно вече ги няма”. „Всеки ден в арабския и мюсюлманския свят се леят реки от кръв в името на религията и вие не правите нищо. Не се срамувате, че Държавата Израел се грижи и лекува хиляди ранени сирийци, а вие – арабските страни – отказвате да ги приемете и затваряте границите си, без да им предлагате никаква помощ! И в същото време се осмелявате да наричате Израел „държава –апартейд”, която е окупирала чужда земя и не уважава човешките права?!”
„Моля се Бог да пази народа на Израел, да пази и закриля премиера и лидерите на Израел и Бог да осветлява пътя им”, добавя тя. „Мой възлюбен Израел, нека бъдеш вечен и славен завинаги и да благоуспяваш всяка година. Обещавам да се грижа за теб с всяка част от съществото си, защото ти защитаваш достойнството ми и правата ми.”
„Ам Израел хай!”, завършва тя. „Нека народът на Израел пребъдва до века!”
С ПОДКРЕПАТА И ЖЕРТВОГОТОВНОТО ДАВАНЕ НА ХРИСТИЯНИТЕ В НАЦИИТЕ „ХРИСТИЯНИ ПРИЯТЕЛИ НА ИЗРАЕЛ”- ЕРУСАЛИМ СЛУЖИ НА НАРОДА НА ИЗРАЕЛ ЧРЕЗ СЛЕДНИТЕ ПРОЕКТИ:
Проект "Отворени врати” - практическа помощ за алията – за нуждите на завръщащите се в Земята Израел евреи.
Проект “Не ги забравяйте” - подпомага оцелелите от Холокоста.
Проект “Щитът на Давид” – подпомага войниците от израелската армия.
Проект "Потоци на благословение" - подпомага най-бедните и нуждаещите се в Израел.
Проект “Първи плодове” - подкрепя домочадието на вярата - еврейските и арабските вярващи.
Проект “Надежда за бъдещето” - подкрепя етиопските евреи, които са се завърнали в Израел.
Проект “Под Неговите криле” - носи утеха и практическа помощ на жертвите на терористични атентати и на техните семейства.
Фонд “Под обстрел” – осигурява помощ за жителите на израелски селища, които от години се намират под обстрела на “Хамас” от Газа (гр. Сдерот, гр. Ашкелон, гр. Ашдод и региона).
Еврейските празници през 2017 г.
9 Ав – 1 август
Рош Ашана (Йом труа - Празникът на тръбите) – 21-22 септември
Йом Кипур (Денят на умилостивението) – 30 септември
Сукот (Шатроразпъване) – 5-13 октомври
Ханука – 13-20 декември