ИЗРАЕЛ – АНАЛИЗ НА СЪБИТИЯТА ОКТОМВРИ 2017/ ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5778

Палестински терорист уби трима израелци при терористичен акт близо до Ерусалим (автори: Елиша Бен-Кимон; Йишай Порат, Елиор Леви и Ротем Елизера)

На 26 септември сутринта терорист застреля един граничен полицай и двама цивилни охранители близо до заселището Хар Адар в района на Ерусалим. Четвърти израелец беше сериозно ранен при атаката. В последствие терористът беше застрелян от службите за сигурност.

Граничният полицай беше идентифициран като сержант Соломон Гаврия на 20 г. от Беер Яаков, където живеят неговите родители и трима братя и сестри. Той се е присъединил към гранична полиция преди 18 месеца. Лидерът на общността Беер Яаков каза за Соломон: „Преди една година той беше ранен при терористичен акт в Ерусалим, но настоя да се върне в редиците на гранична полиция, за да защитава страната си. В предишния атентат той залови терорист, който планираше атака срещу жителите на Хар Адар, в резултат на което беше наръган с нож от терориста. Веднага щом се възстанови той се върна в отряда си.“ 

Другите двама, загинали при атентата, са Йосеф Отман от Абу Гуш и Ор Ариш от Хар Адар.

Атентатът се е случил докато службите за сигурност са отваряли периферен маршрут за превозни средства на входа на заселището. Палестинските работници, които са идвали на работа в заселището всеки ден, са били наредени на КПП-то на Хар Адар рано сутринта, когато един от тях предизвикал подозренията на граничните полицай и цивилните охранители. Те пристъпили към ареста му и му заповядали да спре, при което терористът отворил ризата си, измъкнал пистолет и започнал да стреля по полицаите и охранителите, докато не бил застрелян от друг граничен полицай.

Терористът беше идентифициран като Нимер Джамал на 37 г., жител на Бейт Сурик, който притежавал разрешително за работа в Западния бряг (Юдея и Самария). При разследването на личността на терориста станало ясно, че той е имал редица лични и семейни проблеми. Срещу него са били повдигнати обвинения в домашно насилие от съпругата му, която в последствие избягала в Йордания, оставяйки го с четирите им деца.

След атентата силите на израелската армия и гранична полиция наложиха блокада над селото на терориста Бейт Сурик. Жителите на еврейското заселище Хар Адар бяха помолени да доведат в общинския център всички палестински работници, които са влезли там за работа в този ден. По думите им те са разгневени на терориста, казвайки: „След това, което той направи, какво ще стане с нашите разрешителни за работа?“

Председателят на общинския съвет на Хар Адар каза: „Стотици работници влизат в общността ни всяка сутрин. Намираме се в трудно положение и трябва да си направим съответните заключения. Искам да уверя хората, че ще продължим да поддържаме спокойствието и добрите взаимоотношения.“

„Хамас“ приветства терористичната атака, казвайки: „Атаката в Хар Адар е нова глава в интифадата „Ал Кудс“. Тя подчертава факта, че всички опити градът да се юдаизира са се провалили. Ерусалим е арабски и мюсюлмански. Жителите му и младежите му няма да пестят усилията си, за да го изкупят със своя дух и кръв“.

Премиерът Бинямин Натаняху каза по повод атаката: „Това е труден ден за всички нас и ние скърбим за смъртта на трима израелци, убити от един мерзавец. От името на правителството и на целия израелски народ поднасям съболезнованията си на семействата на загиналите и пожелавам бързо възстановяване на ранения охранител от селището. Атентатът и последствията от него все още са обект на разследване. Това, което можем да кажем, е, че домът на терориста ще бъде разрушен и разрешителните за работа на неговите роднини ще бъдат анулирани“.

По-късно видеото, отразяващо разрушаването на дома на терориста, показа, че той е живеел в къща, за която много израелци могат само да си мечтаят. Това сочи, че той не е бил нито беден, нито отчаян, както мнозина се опитват да представят палестинските терористи.

Министърът по обществената сигурност Гилад Ердан се обърна към журналистите, пристигнали на мястото на атентата: „Намираме се в период на тероризъм, който се извършва от отделни индивиди, подтиквани от подстрекателствата на радикалния ислям и призивите за избиване на „неверниците“. Когато един терорист има редовно разрешително за работа, не можем да говорим за националистични или териториални спорове. Това само показва, че конфликтът е религиозен, а не териториален. Политиката на издаване на разрешителни за работа на палестинците ще трябва да бъде преосмислена, но не бива да се вземат прибързани решения. Юдея и Самария трябва да бъдат под блокада по време на празниците, тъй като много евреи ще посещават светите места и искаме възможностите за сблъсъци да бъдат сведени до минимум.“

Президентът Рувен Ривлин също осъди атаката, като каза: „В такива трудни моменти нашите сърца са със семействата на убитите и се молим за възстановяването на ранените. Такава една брутална атака още веднъж показва ежедневната битка, която водят нашите служби за сигурност в изпълнението на най-важната мисия – сигурността и защитата на гражданите на Израел. Ще продължим да се борим срещу тероризма и ще накажем всичките му извършители и поддръжници“.

През последните няколко месеца имаше рязък спад на броя атентати, извършени от нападатели от Западния бряг и източен Ерусалим. Службите за сигурност се подготвяха за нова вълна от атаки по време на есенните празници, които се считат за рисков период, имайки предвид, че именно тогава преди две години започна т. нар. терористична вълна на самотните вълци. Поради тази причина израелската армия засили контрола и натиска върху местните производители на оръжия в Западния бряг, където в редица стругарски работилници се произвеждат самоделни оръжия.

Както при повечето атаки, се смята, че терористът в Хар Адар е действал сам и не е принадлежал към някаква организирана група. Най-вероятно той се е възползвал от близостта на палестинските села на запад от Ерусалим до еврейски заселища като Хар Адар. В някои случаи само няколко стотин метра отделят израелските и палестински домове на два съседни хълма.

Напрежението расте, мирното съжителство след атаката в Хар Адар е застрашено (автори: Ади Розенберг, Хасан Шаалан)

След терористичното нападение, което отне живота на трима израелци близо до заселището Хар Адар, жителите изразяват загриженост за крехкото съжителство между евреите, които живеят там, и техните арабски работници и съседи.

„Досега живеехме в хармония с жителите в района и онези отвъд оградата и особено в Абу Гош. Това е труден ден за всички нас. Всички се чувстваме много неловко“, каза Гай Шем Тов, който живее в Хар Адар от 30 години.

Шем Тов наема палестински работник от близките села веднъж седмично, но признава, че смъртоносната атака в края на септември го кара да се страхува. „Не сме си мислили, че нещо такова може да се случи, но то може да се случи на всеки и навсякъде“, каза той.

Дганит, която живее в заселището от 27 години, също казва, че атаката е подкопала взаимното доверие, което до този момент е съществувало в района. „Съжителстваме с различни работници и служители на общината, които познаваме по име. Всеки ден ги виждам на улицата и си говорим. Когато нещо подобно се случи, то те кара да се замислиш.“

Дганит добави, че според жителите на Хар Адар терористът Нимер Джамал е извършил нападението по-скоро по семейни, отколкото по идеологически причини. „Смятаме, че атаката е била извършена по-скоро поради собствените му лични проблеми, които той е решил да разреши по този начин и да стане един вид „супер мъченик“. За съжаление Палестинската власт насърчава и финансира подобни деяния“, добавя тя.

Въпреки всичко тя настоява, че действията на един човек не могат да разрушат взаимоотношенията между арабските съседи и жителите на Хар Адар. „Не мисля, че ще започна да се страхувам от работниците тук или ще ги виждам в негативна светлина. Мисля, че това е еднократен инцидент и част от същността на това място, което обитаваме, е съжителството“, заключи тя.

Чувството на безпокойство е по-силно у хората, които лично са познавали терориста. Синоптичката Шарон Векслер е една от тях, тъй като той е почиствал къщата ѝ. „Изглеждаше много добър човек“, каза тя. „До онази сутрин между нас и съседите ни имаше много добри чувства, усещане за съжителство.“, твърди Векслер.

Друг жител на Хар Адар на име Хеня също казва, че лично е познавала терориста, който уби Йосеф Отман, Ор Ариш и Соломон Гаврия. „Помня го като приятен човек, който винаги поздравяваше всички. Чувството е още по-болезнено, защото става дума за човек, когото си познавал лично“, каза тя.

„Хар Адар съществува от 30 години и съжителството между араби и евреи е реалност за нас. Всеки ден стотици работници влизат през портите на общността, за да извършват строителни и други услуги. Ние им осигуряваме препитание“, каза председателят на общинския съвет на Хар Адар Хен Филипович. Запитан дали съжителството ще продължи и след атаката Филипович каза: „Ежедневието е част от съжителството и ще направим всичко възможно нещата да се върнат към нормалния ритъм. Ще дадем отпор на всеки, който иска да ни навреди, и ще приемем всеки, който иска да си сътрудничи с нас“.

„Хамас“ отказва на Червения кръст посещение при израелски пленници

В началото на септември лидерът на „Хамас“ Яхия Синуар отхвърли молбата на президента на Международния комитет на Червения кръст да се срещне с израелци, за които се смята, че са държани в плен от терористичната групировка в Газа.

Президентът на Международния комитет на Червения кръст е поискал среща с Авраам Абера Менгисту, Хишам ал-Сайед и Джума Ибрахим абу Ганима, за които се смята, че са навлезли в ивицата Газа през последните години. Освен тези цивилни граждани се смята, че „Хамас“ държи и останките на войниците Орон Шаул и Хадар Голдин, които са били убити по време на операцията
„Защитно острие“ през 2014 г.

Агенция Associated Press съобщи, че по време на срещата между „Хамас“ и Червения кръст е бил повдигнат въпроса за изчезналите израелци. „Хамас“ обаче продължава да настоява Израел да освободи терористите, които са били повторно арестувани след размяната на затворници през 2011 г., преди да предостави каквато и да е информация за тримата израелци и телата на войниците. Въпреки че „Хамас“ не е дала на Червения кръст достъп до заложниците, терористичната групировка направи изявление, в което се казва, че Синуар е уверил Маурер, че „всички институции ще бъдат отворени за Червения кръст, за да може международната организация да се увери, че международните хуманитарни закони се спазват“.

През февруари 2017 „Хамас“ призна, че е отхвърлила предложението на Израел да съгради отново разрушените през последния конфликт сгради в Газа в замяна на освобождаването на Менгисту, ал-Сайед и Абу Ганима, както и телата на Шаул и Голдин. Палестинският кореспондент Халед Абу Тоаме посочи миналата година, че за „Хамас“ приоритетът е изграждането на подземната система от тунели, а не възстановяването домовете на хората. Той каза: „Последното нещо, за което „Хамас“ ги е грижа, е благосъстоянието на палестинците в ивицата Газа“.

Според израелски и палестински източници „Хамас“ е похарчила около 40 млн. долара от сто-милионния си военен бюджет за подземната си система от тунели. Един израелски служител изчисли през юли, че всеки месец „Хамас“ изкопава шест мили тунели. 

Генерал Йоси Купервасер от израелското военно разузнаване каза пред репортери през май, че тунелите са знак, че „Хамас“ се подготвя за нова война с Израел: „Те определено инвестират много в необходимата подготовка за следващия конфликт. Когато решат да го започнат, чрез тези тунели те ще могат да нанесат значителни щети на Израел“. 

Водните източници на Израел са в много критично състояние (автор: Ахия Равед)

Последните няколко години на много слаби валежи доведоха до рекордно ниски нива на водните източници през месец август, според сведенията на Водните служби. Най-негативен е ефектът върху Галилейското езеро (Кинерет), където водата, която се изпарява и изпомпва, е много повече от тази, която постъпва в него от река Йордан и Голанските възвишения. В резултат на това в езерото Кинерет са се оформили малки острови. От слабите валежи също така страда и планинската водоносна система, която се снабдява от изворите Таниним, където нивата също са критично ниски.

През последните четири години валежите са под годишния минимум. Водните служби предупреждават, че тази година ще бъде една от най-лошите и тежките за водните ресурси на страната. Въпреки че в центъра на страната количествата на валежите са били по-близки до средните, нивата в северната част на страната са доста по-ниски. Говорителят на Водните служби Ури Схор съобщи, че предишните рекорди за най-ниски нива са били през 2002 г.

На юг нивата на Мъртво море също спадат с тревожно висока скорост. През август нивото на морето е спаднало с 13 см, а до края на септември се очаква да спадне с още 12 см, доближавайки се до нивата от миналата година.

Според Ури Схор благодарение на обезсолителните заводи ниските нива на водните източници на Израел не оказват ефект върху нуждите от питейна вода за населението. „Но в условията на отсъствие на дъжд и прогресиращ спад на естествените водни източници, природата, селското стопанство и околната среда като цяло ще пострадат значително“, алармира той.

„Но аз Бога ще потърся и делото си ще възложа на Бога, който върши велики и неизследими дела и безбройни чудеса; който дава дъжд по лицето на земята и праща води по нивите; който възвишава смирените и въздига в безопасност нажалените“(Йов 8-11).