ИЗРАЕЛ – АНАЛИЗ НА СЪБИТИЯТА септември 2018/ еврейска година 5779

Молитва за дъжд – пета поредна година на суша в Израел (източник: Kehila News)

Израел преминава през пета поредна година на суша, в резултат на която важни водни източници пресъхват, което от своя страна създава проблеми на фермерите и реколтата им, и в крайна сметка оказва влияние върху икономиката на държавата.

„Никой не очакваше, че сушата ще продължи пет поредни години, затова въпреки възможностите ни за обезсоляване на вода, ситуацията е изключително сериозна“, каза министърът на енергетиката Ювал Стайниц. По-рано тази година Ран Фердман от кибуц Рухама в Негев прогнозира, че производството на зеленчуци тази година ще спадне. „Малкото количество дъжд тази зима и щетите върху обработваемата земя ще доведе до по-слаба реколта“, каза Фердман. „Това ще окаже ефект върху цялата икономика. Количеството на произвежданите зеленчуци ще намалее. Положението е най-критично в сектора на млечната промишленост. Ако няма храна за добитъка, цените на крайните продукти ще се повишат.“

Годините на слаби количества дъжд доведоха до спад в нивото на Галилейското езеро и въпреки че Израел увеличава обезсолителния си капацитет, за да посрещне нуждите, това не е достатъчно. Изминалата зима беше най-сухата от години. Горещото лято върви към края си и мнозина в Израел започват интензивни молитви за изобилни дъждове, които да компенсират сушата през последните години.

През последните месеци властите в Израел подновиха призивите към гражданите от преди няколко години да пестят водата чрез различни телевизионни реклами. Мнозина смятат, че тези призиви трябваше да започнат много по-отдавна вместо да се разчита толкова много на обезсолителните заводи, които осигуряват 40% от питейната вода в страната.

Миналия месец министърът на финансите Моше Кахлон официално обяви извънредно положение в района на Негев заради сушата, като даде разрешение за използване на специалните фондове за подпомагане на фермерите там. Офер Московиц – един от фермерите в района – който в предишни години се е радвал на няколко реколти годишно, тази година е решил да не сади пшеница и да се ограничи само с отглеждането на авокадо.

През юни правителството прие план за вливане на обезсолена вода в Галилейското езеро от следващата година.

Нека се молим за изобилни дъждове тази зима, които да напълнят пресъхналите водни източници в Земята.

Израел и Газа – как стигнахме до тук? (източник: Bridges for peace)

Ескалацията на насилието по границата между Израел и Газа продължава вече месеци, изразявайки се в бунтове, размирици и едни от най-сериозните инциденти след последния конфликт между Израел и Газа през 2014 г. Освен бунтовете терористите на „Хамас“ възприеха и нови тактики, използвайки хвърчила и балони със запалителна течност, които нанасят огромни щети на южен Израел. Тези тактики причиняват средно 11 пожара на ден и над 8000 акра опожарена земя досега.

По време на един от бунтовете по границата снайперист от Газа застреля сержант Авив Леви от израелската армия. Това доведе до широко-мащабен отговор от страна на израелските военновъздушни сили, които нанесоха удари срещу 60 мишени на „Хамас“, имайки за цел значително да намалят бойната мощ на терористичната организация.

Предвид засилването на напрежението и сключване на временни споразумения за прекратяване на огъня мнозина се питат как отношенията между Израел и Газа стигнаха до тук.

Нека да припомним, че Израел се изтегли от ивицата Газа през лятото на 2005 г. след години на непрекъснати атаки срещу израелски граждани. Бяха премахнати всички бази на израелската армия и бяха евакуирани 9000 израелски граждани, които живееха в 25 еврейски общности в ивицата. Тогавашният израелски премиер Ариел Шарон се обърна към Общото събрание на ООН, изразявайки надежда за едно по-добро бъдеще за жителите на Газа: „Краят на израелския контрол и отговорност за ивицата Газа ще позволи на палестинците, ако пожелаят, да развият икономиката си и да изградят едно миролюбиво общество, което да се придържа към закона и демократичните принципи“, каза той.

Преди да бъдат евакуирани, еврейските общности в Газа бяха разработили хиляди оранжерии и поддържаха процъфтяваща икономика, основаваща се на земеделие. Всички тези оранжерии и оборудване бяха оставени на жителите на Газа, за да им помогнат да продължат да развиват икономиката си. За съжаление след изтеглянето на Израел от ивицата оранжериите бяха плячкосани, а част от оборудването беше превърнато в ракети, които в последствие бяха изстреляни срещу Израел.

Веднага след като „Хамас“ дойде на власт в Газа през 2006 г. в ивицата започна нелегално внасяне на оръжия, а само през първата година на управление на терористичната организация срещу Израел бяха изстреляни стотици ракети. В резултат на всичко това Израел обяви ивицата Газа за враждебна територия.

В следващите години „Хамас“ продължи да злоупотребява със средствата и помощите, които международната общност отпускаше на Газа. Бетон на стойност над 120 млн. долара, който трябваше да бъде използван за развитието на инфраструктурата в ивицата, отиде за построяването на подземни тунели, чрез които терористите да навлизат в територията на Израел. Посредством един такъв тунел през 2006 г. беше отвлечен и израелският войник Гилад Шалит.

„Хамас“ продължава да злоупотребява с бетона и да го използва за построяването на тунели, като в процеса на строежите досега са загинали над 400 палестинци, сред които и 160 деца. Периодично се правят опити за внасяне контрабанда на оръжия през Средиземно море, което доведе и до налагането на морска блокада. Обстрелът с ракети и снаряди продължава през всичките тези години, подлагайки на сериозни травми жителите на южен Израел, което доведе и до разработването на противовъздушната защитна система „Железен купол“.

Днес взаимоотношенията между Израел и Газа продължават да са обтегнати. И въпреки това Израел ежедневно позволява на жители на Газа да влизат на територията му, за да получат медицинско обслужване, да посещават мюсюлманските свети места, да се учат, да пътуват и работят. Израел също така позволява влизането на хуманитарна помощ в ивицата през КПП „Керем Шалом“ – дори и по време на въоръжените конфликти, включително и по време на операция „Защитно острие“ през 2014 г.

„Хамас“ продължава да упражнява контрол върху ивицата Газа, като поставя терористичните си цели над нуждите на населението. Израелската армия няма друг избор освен да продължи да защитава гражданите и суверенитета на държавата Израел. 

През август висш офицер от израелската армия заяви, че според него една следваща пълно-мащабна война с ивицата Газа е неизбежна в близо бъдеще. За по-малко от 12 часа в един ден терористите от Газа изстреляха 200 ракети и снаряди срещу южен Израел, някои от които достигнаха до гр. Ашкелон. Властите подготвят населението за ракетни атаки, които е възможно да достигнат още по-навътре във вътрешността на страната. Редица израелски домове, предприятия, училища и игрища бяха засегнати от ракетния обстрел. Десетки хора изпаднаха в шок, няколко получиха леки наранявания, а един чуждестранен работник от Тайланд беше сериозно ранен. В отговор Израел предприе въздушни обстрели срещу ракетни установки на „Хамас“, много от които са разположени в близост или дори сред жилища на цивилното население на Газа. Здравното министерство на Газа съобщи, че една бременна 23 годишна жена и малката ѝ дъщеря са загинали по време на израелските ответни удари.

През август започна струпване на израелски войски по границата с Газа и офицер от военното радио на Израел съобщи, че ако ситуацията продължи да се влошава, е възможно да се предприеме сухопътна операция на навлизане в Газа. В резултат на това редица летни лагери в района на Негев бяха отменени и местното население беше предупредено да се стреми по всяко време да се намира в близост до бомбоубежища.

Позицията на американския президент Тръмп по въпроса с палестинските бежанци – доближаваме ли се до мира в Близкия изток? (източник: Israel Today)

Президентството на Доналд Тръмп разделя американците както никога досега. Не може обаче да се отрече, че позицията му и действията му по отношение на израелско-палестинския мирен процес, поне досега, защитава интересите на Израел и той предприема действия, които нито един американски президент преди него не се е осмелявал.

В края на август Тръмп каза, че с преместването на посолството на САЩ в Ерусалим и признаването му за столица на Израел той вече е „премахнал“ Ерусалим от масата за преговори в израелско-палестинския мирен процес. Според сведенията сега той се кани да премахне и друг въпрос, по който двете страни не могат да се споразумеят, а именно правото на завръщане на милиони т.нар. „палестински бежанци“. Според публикации в израелските медии през септември Тръмп ще отхвърли абсурдните палестински искания за правото на завръщане на „палестинските бежанци“ на територията на Израел. Първата стъпка в тази посока ще бъде противопоставянето на администрацията на Тръмп на критериите, по които ООН класифицира палестинските бежанци – критерии, които ООН прилага само и единствено именно към тях.

Реалният брой палестински араби, които са напуснали територията на Израел в резултат на войната за независимост на Израел през 1948 г., е максимум 800 000. Но ООН позволява на тези бежанци да „предадат“ статута си на своите потомци и на техните потомци след тях, където и да се намират по света – нещо, което никога не се е правело за нито една друга група бежанци досега. В резултат на този „наследствен статут“ дори и потомците на тези бежанци, които отдавна са се заселили и устроили в други държави се считат за „палестински бежанци“. Вместо да им помогне да започнат нов живот в страните, в които са се заселили, още в първите години след войната ООН създава свое подразделение за подпомагане на палестинските бежанци (UNRWA), което превръща тези хора в „перманентни бежанци“. Трябва да отбележим, че ООН не създава подобна под-организация за нито една друга група бежанци в историята! Така вместо да се разреши, проблемът с тези арабски бежанци, (които по-късно биват наречени палестинци), се задълбочава. Днес, според Палестинската автономия и UNRWA, има над 5 милиона „палестински бежанци“, които чакат да се завърнат в Израел по силата на това, запазено единствено за палестинците, „човешко право“.

Досега Палестинската автономия (ПА) настояваше, че като част от окончателното мирно споразумение с Израел, еврейската държава трябва да отвори границите си и да позволи на тези над 5 млн. араби да се заселят на нейната територия. И забележете, че не става дума само за т.нар. „окупирани територии“, т.е. Западния бряг (Юдея и Самария), а за цялата територия на Израел, включително и Тел Авив, Хайфа, Ашкелон, Ашдод, Беершева, Ерусалим и т.н.

Всъщност проблемът с „палестинските бежанци“ е политически, а не хуманитарен. Причината той да се поддържа и разпалва, като се превръща в проблем за човешки права, никога не е била тайна. Тези бежанци олицетворяват надеждата на палестинците да унищожат Израел, което и ще се случи, ако всички тези над 5 млн. палестинци се заселят в Израел. Финансирането на UNRWA не разрешава конфликта, а непрекъснато го подклажда. Това може ясно да се види в Газа, където сградите и средствата за UNRWA се използват от терористите на „Хамас“, а част от служителите на  UNRWA са и членове на „Хамас“.

Администрацията на Тръмп заяви, че смята тази ситуация за абсурдна и за пречка към постигането на реален мир – нещо, което Израел повтаря от десетилетия. Дори и най-либералното израелско правителство, склонно на компромиси спрямо палестинците, никога не би се съгласило да подпише подобно споразумение, което ще доведе до демографско унищожение на еврейската държава. Ето защо се очаква, че Тръмп ще настоява ПА и международната общност да приложат към палестинските бежанци същите критерии, каквито се прилагат от години и към други групи бежанци по света. Това ще намали броя на палестинските бежанци до около 500 000 – цифра, която би била приемлива за Израел. Не бива да забравяме, че когато палестинските араби напускат Израел през 1948 г., близо 700 000 евреи са подложени на гонения в арабските страни и също бягат от там, но нито един от тези хора не получава статут на бежанец.

Според сведенията САЩ ще намали средствата, които отпускат за UNRWA, а Тръмп ще поиска от Израел да отнеме разрешителните за дейност на въпросната агенция в Западния бряг, което да доведе до разпускането на тази под-организация на ООН.

Статутът на Ерусалим и правото на завръщане на „палестинските бежанци“ от години са двата основни въпроса, по които Израел и палестинците не могат да постигнат съгласие. Остава да видим дали намеренията на Тръмп да премахне тези две „пречки за мира“ от масата за преговори ще доведе до желания изход и за двете страни в конфликта.