Jump to Navigation

Израел – анализ на събитията март 2025/ еврейска година 5785

“Истина беше това, което чух в Моята земя...”(3 Царе 10:6).
МАРТ 2025
ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5775

 

МЕСЕЧНО ИЗДАНИЕ ОТ ЕРУСАЛИМ

Народ, потънал в скръб, но изпълнен с надежда (източник: Times of Israel, JNS, Israel Today)

Може би това е най-точното описание за народа на Израел през изминалия месец. През февруари Израел премина през последните етапи на първата фаза на споразумението за прекратяване на огъня с „Хамас“, посрещайки у дома още освободени заложници, но и първите ковчези. Всяка седмица церемониите по освобождаването на заложници предизвикваха неописуема радост, но и мъчителна агония, тъй като „Хамас“ използваше всяка възможност да унижи и да се надсмее над болката на заложниците и техните семейства, изпълнявайки пъклените си пропагандни цели.

Няколко дни след освобождаването си на 1 февруари Кийт Сигел-65 г., Офер Калдерон-54 г. и Ярден Бибас-35 г., разказаха, че често са били местени, не са получавали достатъчно храна, били са бити, затваряни в клетки, физически и психически малтретирани. Когато „Хамас“ решавали да местят заложниците, ги обличали като арабски жени, за да не привличат внимание. На церемонията по освобождаването им мъжете бяха принудени да изразят признателността си към похитителите си в благодарствени писма.

На 8 февруари бяха освободени още трима мъже - Ор Леви-34 г., Ели Шараби-52 г. и Охад Бен Ами-56 г. Когато главорезите на „Хамас“ ги качиха на специално издигнатата сцена, видът им предизвика пълен шок и ужас в цял Израел, а и по света. Въпреки че при освобождаването си предните групи заложници също изглеждаха много отслабнали, Ор, Ели и Охад приличаха на призраци и всеки вървеше с помощта на двама маскирани терористи. Мнозина, сред които и световни лидери, сравниха вида им с този на оцелелите от концлагерите на Холокоста. Преди да бъдат предадени на Червения кръст, те трябваше да отговарят на въпроси на маскиран командир на „Хамас“ и да отправят послание на благодарност. Ор Леви беше отвлечен от музикалния фестивал, където е бил заедно със съпругата си Ейнав, която беше убита на 7 октомври. Ор научи, че тя не е оцеляла от бруталното клане едва при завръщането си в Израел. При срещата на Ор с тригодишния им син Алмог, за когото след 7 октомври се грижат бабите и дядовците му, малкото момче е попитало баща си: „Татко, защо се забави толкова?“ Снимката на баща и син в прегръдка обиколи света. Ели Шараби и брат му Йоси са отвлечени от кибуц Бе'ери, но после са разделени в Газа. Съпругата и дъщерите на Ели – Лиан, Ноя (16 г.) и Яхел (13 г.) - са убити в дома им по време на нападението, а брат му е убит в плен, но тялото му все още е в Газа. По време на продължилия почти 500 дни плен Ели не е знаел, че съпругата, дъщерите му и брат му са били убити. Верни на неописуемата си жестокост, „Хамас“ уведомяват Ели за смъртта на брат му в момента, в който го извеждат на сцената. Малко след като му връчват „удостоверението за освобождаване“, терористите питат Ели как се чувства. Той отговаря, че е развълнуван да се върне при семейството си и да види отново жена си и децата си. Терористите записват сцената с пълното съзнание, че светът знае истината, но не му казват за съдбата на семейството му. При срещата си с израелските войници, Ели им казва, че с нетърпение очаква да види жена си и дъщерите си. Едва тогава той научава, че те са били брутално убити, а кадрите на посрещането му от сестра му и други роднини са показателни за състоянието, в което се намира. Охад Бен Ами се завърна при съпругата си Раз, която е отвлечена заедно с него, но е освободена по време на първата размяна през ноември 2023 г. и която от тогава заедно с трите им дъщери води неуморна битка за освобождаването на заложниците. Междувременно на 11 февруари беше съобщено, че най-възрастният заложник – 85-г. Шломо Мансур, чието семейство е направило алия след погромите срещу еврейската общност в Ирак през 1941 г. – е бил убит още на 7 октомври, но тялото му е било откарано в Газа.

На 15 февруари бяха освободени още трима мъже Яир Хорн–46 г., Саги Декел-Хен–36 г. и Александър (Саша) Труфанов–29 г. Те също трябваше да минат през циничната церемония на „Хамас“ и да държат реч пред екзалтираната тълпа. И тримата изглеждаха бледи и отслабнали, но поне не толкова колкото мъжете предната събота. Яир леко накуцваше. Неговият брат Ейтан все още е в Газа. След като пристигнаха в Израел Саша Труфанов научи, че баща му е бил убит на 7 октомври. Той беше посрещнат от баба си, майка си и приятелката си, които бяха отвлечени с него, но освободени при първата размяна през ноември 2023 г. Саги пък научи, че докато е бил в плен, се е родила третата му дъщеря. Не можем да не споменем отново циничността на „Хамас“, които му връчиха „специален подарък за третото му дете“. Съпругата му, която той затворил в бомбоубежището на къщата им заедно с другите им две дъщери, преди сам да бъде отвлечен след няколкочасова престрелка с терористите, е била бременна в седмия месец по време на атаката.

На 22 февруари бяха освободени общо шест мъже, като церемониите и предавателните пунктове бяха в различни точки на Газа, тъй като заложниците са били държани от различни групировки. И на тях не им бяха спестени режисираните от „Ал Джазира“ качване на сцена, връчване на „удостоверения за освобождаване“, приветствия и благодарности за „хуманното отношение на „Хамас“. Единият заложник дори прегърна и целуна командира на „Хамас“ по маскираната му глава в знак на признателност – действие, което е бил инструктиран да извърши от терористите, както стана ясно при пристигането му в Израел. Едва ли светът може да бъде заблуден от целия този абсурд, но всичко това прекрасно обслужва пропагандната машина на „Хамас“, която индоктринира цялото население на Газа. Освободените мъже, които са отслабнали с по 20-30 кг., са: Елия Коен–27 г., който е отвлечен от музикалния фестивал, на който е бил заедно с годеницата си Зив, племенника й Амит и приятелката на Амит – Карин. Амит и Карин са убити, а Зив оцелява, криейки се под телата им. Елия разбра за тяхната съдба, пристигайки в Израел. Тал Шохам–40 г., който е отвлечен от кибуц Бе‘ери заедно със съпругата си Ади, децата им Наве (8 г.) и Яхел (3 г.), тъщата му д-р Шошан Харан, лелята на Ади Шарон Авигдори и дъщеря й Ноам (12 г.). Трима други членове на семейството са били убити. Жените и децата са освободени през ноември 2023 г., за което обаче Тал научи, пристигайки в Израел. Омер Шем Тов–22 г., който е отвлечен от фестивала „Нова“ заедно с брат си и сестра си Итай и Мая Регев, които са освободени през ноември 2023. Омер Венкерт-23 г., който също е отвлечен от фестивала. Четиримата мъже разказаха, че са били държани оковани във вериги на тъмно в тунелите, подложени на глад, физически и психологически тормоз. И понеже „Хамас“ са експерти в това, на церемонията бяха доведени други двама заложници – Евиатар Давид и Гай Гилбоа Далал, които не са включени в първата фаза на размяната. Те трябваше да гледат освобождаването на сънародниците си от един автомобил на площада, след което бяха върнати в тунелите, а „Хамас“ разпространи поредния пропаганден клип с тях. На 22 февруари бяха освободени и двама израелци с психически проблеми, които по погрешка са навлезли в Газа: единият по бреговата линия през 2014 г., а другият - през границата през 2015 г. Това са етиопският евреин Авера Менгисту на 39 г. и бедуинът Хишам ал-Сайед на 36 г. „Хамас“ отказваше да ги върне досега, въпреки че за Хишам се застъпваха бедуинските кланове в Газа. След посрещането им роднините им казаха, че са в тежко психическо състояние - неадекватни и без ответни реакции.

Радостта от завръщането на заложниците на 22 февруари беше примесена с огромна скръб, тъй като два дни преди това – на 20 февруари – бяха върнати първите останки на убити заложници. „Хамас“ отново показа изключителната си циничност и жестокост, организирайки церемония с техните ковчези в Газа. Това дори не бяха ковчези, а кутии от муниции, върху които бяха залепени снимките на заложниците и в които освен телесните останки бяха натъпкани пропагандни материали. Останките на 32-г. Шири, нейните синове Ариел на 4 г. и Кфир на 9 месеца, както и тези на 83-г. Одед Лифшиц бяха изложени на площад в Газа под радостните възгласи и песни на стотици палестинци, които бяха довели дори децата си и се черпеха с баклава. Над ковчезите имаше голям плакат, на който израелският премиер Натаняху беше изобразен като изцапан с кръв вампир, а под снимките на заложниците пишеше „арестувани“ на 7 октомври 2023“. Един от „почетните гости“ беше Мохамед Абу Варда - освободен преди три седмици по силата на настоящото споразумение терорист с 45 доживотни присъди. Варда е отговорен за атентат в автобус в Йерусалим, при който са убити 44 души, както и за атака на спирка в Ашкелон през 1996 г., при която е убита една жена.

След това телата бяха предадени на Червения кръст, а от там транспортирани във военна база в Израел за аутопсии и идентификация на телата. Първо дойде потвърждението за тялото на Одед и заключението, че той е бил убит, докато е бил в плен преди повече от година, но терористите, каквато е практиката им, са задържали тялото му, за да го използват като разменна монета. Одед бе посветил живота си да работи за мира между израелци и палестинци и накрая бе убит от онези, на които беше осигурявал работа, транспортирал до израелски болници и помагал цял живот. После беше съобщено, че са идентифицирани телата на малките Ариел и Кфир. Повече от 500 дни милиони израелци и хора по целия свят се молеха и се надяваха червенокосите Кфир, Ариел и тяхната майка да са живи. Но уви!  Още по-ужасното бе, че аутопсията показа, че децата не са били убити при въздушен удар на Израел, както твърдеше „Хамас“, дори не са били застреляни, а са били брутално удушени с голи ръце. След това, за да прикрият извършеното, главорезите са блъскали главите и телата им с камъни до пълно обезобразяване и са ги заровили под разрушени сгради, само че всички изследвания и тестове показват, че нараняванията не са получени при въздушен удар. „Хамас“, очевидно осъзнавайки безмерната жестокост, проявена към тези невръстни деца, се опита да се оправдае, като каза, че Шири и децата й са били държани от изключително радикалнасалафитска групировка в Газа, която те не са могли да контролират. След това дойде и другата шокираща новина – четвъртото тяло не е на майката Шири, нито на друг израелски заложник, а на неизвестна жена от Газа. Целият Израел беше в шок и агония – ще имат ли край гаврите на „Хамас“? Израел отправи остро предупреждение към „Хамас“, тъй като и циничната церемония с останките на заложниците и „сгрешеното тяло“ са сериозни нарушения на споразумението.Еврейската държава също така отказа да осъществи планираното освобождаване на около 600 терористи. „Хамас“ се „извини“ за сгрешеното тяло, като каза, че Шири и децата са били в общ гроб с убити палестинци. 24 ч. по-късно останките на Шири бяха транспортирани от Газа в Израел, a впоследствие и идентифицирани, като беше установено, че тя също е била брутално убита заедно с Кфир и Ариел в началото на ноември 2023 г. Вероятно на терористите им е било трудно да се крият с невръстните червенокоси деца и са решили да се отърват от тях още в първите седмици след отвличането им.Те са били заровени в гробище, близо до което са живели високопоставени офицери на „Хамас“, които са ги охранявали и след сключването на примирието, телата са били есхумирани. През цялото време „Хамас“ си играеше със семейството и народа на Израел, като веднъж твърдеше, че майката и децата са убити при въздушен удар, друг път, че са още живи. Шири, Ариел и Кфир бяха погребани на 26 февруари в един ковчег, за да „останат завинаги заедно“. Хиляди израелци се стекоха по улиците на страната, облечени в оранжево (станалия символ за червенокосите момчета цвят), за да отдадат последна почит на най-малките и станали известни в цял свят заложници и тяхната майка. „Простете ни, че не направихме достатъчно“ можеше да се прочете на много плакати. На церемонията съкрушеният Ярден Бибас, който беше освободен на 1 февруари, в агония и през сълзи разказа за най-хубавите моменти в живота на семейството – срещата му с Шири,чиито родители също бяха брутално убити на 7 октомври 2023 г., раждането на Ариел и Кфир – и призова светът да не забравя как най-скъпите му хора са били убити.

Отказът на Израел да освободи предвидените терористи от затворите подейства и на 27 февруари телата на последните 4 заложници, които бяха включени в първата фаза на споразумението, бяха върнати без предишните унизителни церемонии. Това са жителите на различни кибуци - Ицик Елгарат-68 г., Охад Яхаломи-50 г., Цахи Идан-49 г., които са били убити, докато са били в плен в Газа, и Шломо Манцур - 85 г., който е бил убит на 7 октомври 2023, но тялото му е било отвлечено в Газа. Цахи Идан беще отвлечен от дома си, след като терористите убиха дъщеря му пред очите на цялото семейство и предаваха случващото се по фейсбук. Съпругата му и другите му две деца оцеляха. Както и при връщането на телата на 20 февруари по всички магистрали, откъдето минаваха автомобилите (дори и късно през нощта) имаше стотици израелци със знамена и техни снимки, които им отдаваха последна почит. След края на първата фаза на споразумението с „Хамас“ в Газа остават 59 заложници, от които за 35 се смята, че са мъртви.



Main menu 2

Ind | by Dr. Radut