ШОФАР юли 2025

Удивителната история на Кай Лабан – най-младия оцелял от атаките на „Хамас“ (източник: All Israel News)

„Ще ви разкажа малко за Кай“, казва Дебора Минц, баба на Кай Лабан, който на 7 октомври 2023 г. е само на 10 дни. „Сега той е на година и девет месеца“. На 7 октомври Дебора, която живее в Ейлат, е на гости на дъщеря си в кибуц Нирим за празника Сукот и за церемонията по обрязване на новородения си внук, която се извършва на осмия ден след раждането. Така цялото семейство се оказва в капана на огъня, когато терористите от „Хамас“ подпалват дома им. „Седмици след това кашляхме черни сажди“, разказва Дебора. „Бях се подготвила да умра. Подпалиха къщата, стреляха по входната врата, по прозореца. Започнах да изпращам прощални съобщения по телефона“, спомня си тя. Но се случва чудо и цялото семейство оцелява, а Кай става най-младият оцелял от нападението на „Хамас“. „Той е очарователно дете“, Дебора не може да скрие възхищението си. „Той разбира три езика: иврит, английски и испански.“ Дебора и дъщеря й Ейми му говорят на английски, а бащата на Кай, Уриел, който прави алия от Аржентина, когато е на 10 г., му говори на испански. Сега Кай посещава детска градина и учи иврит. „Кай е забавен, мил, любознателен... просто прекрасен.“

На 7 октомври 2023 г. израелските войници са на път за съседния кибуц - Нир Оз, но получават съобщение, че в Нирим има бебе на прага на смъртта, и се връщат. „Осъзнавам колко специален е  Кай. Заради Кай войниците дойдоха и ни спасиха“. Дебора вярва, че спасяването на много хора в техния кибуц е резултат от това решение на войниците да се върнат. „Бъдещите му поколения могат да погледнат назад и да кажат: ние сме тук, защото дядо ни е оцелял на 7 октомври, така, както аз гледам назад към моето семейство и казвам: ние оцеляхме, защото те напуснаха Полша през 1890 г.“, продължава Дебора. „Има причина, поради която сме тук. Като си помисля за всички други членове на семейството ми, които не са напуснали Полша през 1890 г. и са загинали... Кай също оцеля. Повече от година и половина след атаките не можем да преодолеем травмата. Не знам дали някога ще успеем.“ Семейството на Кай все още живее във временно жилище, както и хиляди други хора от нападнатите кибуци. Дебора е планирала след пенсионирането си да се премести да живее при дъщеря си, но сега семейството още не е готово да се върне там. „Мисълта и споменът за преживяното е в нас ежедневно. Радваме се, че сме живи, но тази толкова близка среща със смъртта остави дълбок отпечатък в психиката ни.“

Чувството за вина е друг тежък товар, с който оцелелите се борят. Защо точно аз оцелях, а моите приятели, съседи, роднини загинаха? Дебора казва: „Има хора с много по-ужасяващи истории от нашата, но непрекъснато се питаме какво щеше да стане, ако дъщеря ми не беше в толкова добра форма и не беше удържала вратата? Тя е много силна жена, има черен колан по карате и Крав Мага (израелско военно бойно изкуство), но все пак това се случи 10 дни след едно много трудно раждане. Чувахме кучето как пищи отвън, докато не умря. Обмисляхме дали да не се предадем на „Хамас“, но се радвам, че не го направихме и най-после войниците дойдоха.“ Дебора споделя още: „Безкрайно съм благодарна на хората, които стоят в подкрепа на еврейския народ. Съкрушена съм от целия антисемитизъм, който залива света, и искам да благодаря на всички, които ни подкрепят. Има толкова много зло в света и когато има хора, които могат да прозрат истината, това е голямо насърчение. Благодаря ви.“

Какво се случва със заложниците? (източник: Times of Israel)

След освобождаването на заложника с американско гражданство Идан Алекзандър през май стана ясно, че има признаци за живот на още трима израелски войници, а „Хамас“ държи телата на други осем. Смята се, че Матан Ангрест, Тамир Нимроди и Нимрод Коен са все още живи.

Матан Ангрест е отвлечен от танка си по време на атаката на „Хамас“ срещу военната база Нахал Оз и е пребит до безсъзнание. Членовете на екипа му Итай Хен, Даниел Перец и Томер Лейбовиц са убити. Ангрест бе сниман в пропаганден видеоклип на „Хамас“, който беше пуснат през март. Видимо в тежко състояние и блед, Ангрест изглежда отчаян. „Започваме да губим надежда“, казва той и призовава Тръмп да съдейства за освобождаването на останалите заложници. „Към моето семейство - надявам се да ви видя скоро. Обичам ви, много ми липсвате“. Наскоро „Хамас“ отново пусна пропаганден клип с Матан, заплашвайки, че, ако Израел предприеме операция за освобождаването му, ще бъде екзекутиран.

Нимрод Коен също е танкист и е отвлечен между кибуците Нир Оз и Нирим. През март семейството на Коен го идентифицира по татуировката му в пропаганден клип на „Хамас“, докато е скрит зад одеяло. „Разочарован съм, че не виждаме лицето на Нимрод, защото не съм го виждал от година и половина, но това са игрите на „Хамас“, каза тогава баща му.

Тамир Нимроди е третият пленен войник, за когото се смята, че е още жив. Въпреки това има известни съмнения за състоянието му, след като американският президент Доналд Тръмп заяви, че според него истинският брой на живите заложници е по-малък, отколкото се смяташе досега. Миналата седмица бащата на Тамир разкри, че никой от освободените заложници не е виждал или чувал сина му в плен. „Тамир е обявен за „заложник с въпросителна“. Надяваме се, че е жив.“

При завръщането си от Газа след 584 дни в плен Идан Алекзандър разкри част от нещата, които е преживял и на които останалите заложници вероятно също са подложени. През по-голямата част от плена си той е бил окован в клетка, подложен на гладуване и жестоки разпити в тъмните тунели. Бил е държан от висши служители на „Хамас“, които го информират за развитието на войната и му разказват подробности за 7 октомври. Наричали са го „американеца“, „актив“ и „коз“ заради американското му гражданство. Днес духът му остава несломим, като свидетелство за силата, която черпи от вярата си и любовта на семейството си. Американският пратеник за Близкия изток, който ръководи преговорите за освобождаване на заложниците - Стив Уиткоф - подари на Идан „звездата на Давид“ на неговия син, който умира от свръхдоза наркотици през 2011 г. „Ще почетеш сина ми, ако носиш това“, каза Уиткоф при срещата си след освобождаването на Идан. 

Междувременно една от освободените заложнички - Агам Бергер - се срещна с френския външен министър Жан-Ноел Баро в края на май. „Дипломатическите решения няма да проработят“, каза  Агам, посочвайки, че Израел няма друг избор, освен да се бори с терористичната групировка. „Щом има война за оцеляване в нашата Земя, това е, което трябва да направим. Те не искат да живеем заедно“, каза Агам, визирайки „Хамас“. „Така че - или те, или ние“. Агам беше освободена на 30 януари след 482 дни в плен, след като беше отвлечена от военна база заедно с 4 други момичета.

През юни в резултат на различни военни операции в Израел бяха върнати телата на общо 8 заложници. Някои от тях са били убити още на 7 октомври 2023 г. и терористите са отвлекли телата им, за да ги използват като разменна монета. Други са били убити в плен от „Хамас“. Израелската армия е получила информация за местоположението им след разпити на заловени в Газа терористи.

На 5 юни бяха върнати телата на Гади Хагай (72 г.) и Джудит Вайнщайн (70 г.). Те са били отвлечени и убити от групировката „Бригади на муджахидините“, убила Шири Бибас и двете й деца Ариел (4 г.) и Кфир (9 месеца). Гади и Джудит са били убити по време на сутрешната си разходка на 7 октомври. Записът на телефонния разговор на Джудит с парамедици е потресаващ. Тя описва състоянието на съпруга си: „Част от мозъка му е на земята, всичко е покрито с кръв. Дойдоха по шосето на мотори с оръжия, стреляха по нас.“

Няколко дни по-късно, на 7 юни, беше намерено тялото на Пинта Натапонг(35 г.) - също убит от „Бригади на муджахидините“. Пинта е един от десетките тайландски заложници, които бяха отвлечени от кибуците, където са си изкарвали прехраната, изпращайки средства на семействата си в Тайланд.

На 11 юни бяха намерени телата на Яир Яаков (59 г.) и Авив Ацили (49 г.) от кибуц Нир Оз, които са били убити, докато се сражавали с терористите. Съпругата на Яир - Тал и синовете им Ор и Ягил, както и съпругата на Авив - Лиат - също са били отвлечени, но по-късно бяха освободени при първата размяна на заложници за палестински терористи от израелски затвори през ноември 2023 г.

На 22 юни бяха върнати телата на Офра Кайдар (70 г.), Йонатан Самерано (21 г.) и Шай Левинсон (19 г.). Офра най-напред беше обявена за изчезнала, но по-късно е потвърдено, че е убита на 7 октомври и „Хамас“ държи тялото ѝ. Тя е излязла на редовната си сутрешна разходка, когато е била застреляна от терористите. Съпругът й Сами, който страдал от Паркинсон, също бил убит. Децата им оцеляват след клането. Дъщеря им Яел, която е със специални потребности и живеела с тях, била спасена, след като терористите подпалили дома им. Йонатан е отвлечен от музикалния фестивал Нова, докато се опитва да избяга с двамата си приятели, които са убити на място. Той е тежко ранен и в безсъзнание. На изслушване в ООН майка му Айлет отправи обвинения към организацията, тъй като неин палестински служител, „който уж е част от „хуманитарната организация“ влачеше тялото на Йонатан и го показваше като трофей по улиците на Газа.“

Шай е командир на танк и е убит при престрелка с терористи на 7 октомври. В продължение на три месеца е смятан за безследно изчезнал, докато свидетелски показания и улики показват, че е убит и тялото му е отнесено в Газа. Шай се е сражавал заедно с Офир Теста и Ариел Елияху, които също са убити. Тримата ликвидират десетки терористи, преди танкът им да бъде улучен от ракета. Шай беше защитник на мира, вярваше в съвместното съществуване на евреи и араби и мечтаеше да изгради по-добро бъдеще за Израел.

Уроци от екзекуцията на моята приятелка в Иран (от Марзийе Амиризаде)

Тази година повече от всякога е невъзможно да не мисля за екзекуцията на най-добрата ми приятелка Ширин Аламхули на 9 май 2010 г. Запознах се с Ширин в прословутия ирански затвор „Евин“, където бях осъдена на смърт чрез обесване заради приемане на християнството - „престъпление“, което ислямският режим нарича „вероотстъпничество“ и за което се предвижда смъртно наказание. Бях арестувана през март 2009 г. Ширин вече беше в затвора като политически затворник от кюрдски произход. Като християнка много хора се застъпваха за свободата ми и по чудо бях освободена през ноември същата година, след което пристигнах в САЩ. За съжаление нито светът, нито терористичният ислямски режим се интересуваха от живота на една 28-годишна кюрдка. Ширин прекара месеци наред в брутални изтезания: многократни ритници в корема, удряне на главата й в стената до припадък, окачване на тавана за часове наред и пребиване с кабел. Мъченията спираха само по време на ислямската молитва, за да могат палачите да посветят жестоките си действия на Аллах, за да бъде Аллах доволен от тях! Месеци наред Ширин не можела да ходи, защото кожата на стъпалата й била разкъсана. През повечето време седяхме заедно и от малко прозорче гледахме към планините отвъд стените на затвора. Понякога тя пееше красиви кюрдски песни. Искаше й се просто да се разходи свободно до планините, да отлети като птица. Тя ме помоли да й обещая, че ако аз бъда освободена, а тя не, никога няма да спра да се боря срещу злия ислямски режим.

От първия ми ден на свобода започнах да се боря за нейното освобождаване, въпреки че самата аз продължавах да съм в смъртна опасност. Никога няма да забравя онзи ужасен ден, когато ми се обади една от моите съкилийнички, която все още беше в затвора: „Марзи, Ширин беше екзекутирана“, след което последва неконтролируем плач. Чувствах се така, сякаш съм умряла. Затворих телефона и в продължение на няколко часа не можех да мръдна. Цялото ми тяло замръзна. Не можех да се движа, да говоря или да мисля. Със съквартирантката ми Мариам, с която бяхме заедно арестувани и осъдени на смърт, а след това освободени, отидохме в затвора с брата на Ширин, молейки за тялото й, за да я погребем достойно. От затвора ни излъгаха. Казаха ни, че тялото й е изпратено на гробището. Втурнахме се там, но ни казаха, че никога не са получавали тялото на Ширин. Върнахме се в затвора „Евин“ и ги молехме да ни дадат тялото й. Те отказаха. Днес никой не знае къде е погребана, ако изобщо има такова място.

Дори след 15 г. екзекуцията на Ширин е едно от най-болезнените неща в живота ми. Когато живеех в Ислямската република, имаше много такива. Време е да си вземем поука от нейното убийство, тъй като ислямският режим остава най-голямата заплаха за САЩ и света. Болно ми е, че световните лидери се заблуждават, че с аятоласите можеш да се договориш, че преговорите могат да дадат резултат. Всъщност на Иранската ислямска република не може да бъде позволено да се сдобие с ядрено оръжие при никакви обстоятелства. Преговорите само ще им дадат време да заровят по-дълбоко центрофугите си и да скрият обогатения уран. Трябва да е ясно: ако Ислямската република се сдобие с ядрено оръжие, тя ще го използва. Те заплашват САЩ (Големия сатана) и Израел (Малкия сатана). Те ще създадат ядрен чадър, който ще им позволи да изнудват и тероризират останалата част от света. В това няма никакво съмнение, но твърде много хора на Запад не го осъзнават. Една ядрена бомба може да убие милиони мигновено, но опасната идеология на ислямския режим заразява целия свят и в продължение на десетилетия унищожава милиони хора. Моята приятелка Ширин е доказателство за това. Измъчвана и екзекутирана, тя е една от милионите иранци, които са жертви на тази екстремистка идеология. Макар че в Ислямската република няма граници за бруталността на изтезанията, според стриктното следване на ислямските закони не е позволено да се екзекутира девойка. Известна практика е жени като Ширин, преди да бъдат екзекутирани, да бъдат брутално изнасилвани, като нивото на непристойност надхвърля въображението. Това е още един пример защо преговорите са безполезни и на тях никога не може да се вярва. Вече повече от 46 години 85 милиона иранци са заложници на аятоласите, жертви на техните лъжи. Нямаме нужда от сделка с режим, на който не може да се има доверие. Светът трябва да направи всичко възможно, за да свали ислямския режим, да направи  иранците свободни и да елиминира най-големия източник на терор и войни в света. Макар това да не може да върне Ширин, то поне ще изпълни нейното и желанието на много други хора за свободен Иран.