Израел – анализ на събитията август 2026/ еврейска година 5786

Израел продължава ударите в Газа въпреки обявеното от Тръмп споразумение за разоръжаване на „Хамас“ (източник: JNS, Times of Israel, Jerusalem Post)

Израелските удари срещу „Хамас“ продължиха и в първите дни на август въпреки обявеното на 31 юли от американския президент „ИСТОРИЧЕСКО споразумение“ за „ПЪЛНО РАЗОРЪЖАВАНЕ на „Хамас“ и всички други въоръжени групи в Газа“. Израелската армия нанесе удари срещу пет склада за оръжие на „Хамас“ в цялата ивица. Военните заявиха, че един от складовете за оръжие е бил разположен в непосредствена близост до болницата „Мъчениците на Ал-Акса“. Според „Хамас“ всички жертви на ударите са цивилни, което обаче е абсурдно предвид всеизвестната практика на терористичната организация да разполага бойци и оръжия сред цивилното си население. Израел многократно е обвинявал „Хамас“, че съхранява оръжия в медицински обекти и използва медицински обекти за терористични цели, предоставяйки снимки и видеозаписи в подкрепа на твърденията си. През юли Израел съобщи и за ликвидирането на няколко терористи на „Хамас“, участвали в кланетата на 7 октомври 2023 г.

Според високопоставен член на Съвета за мир в Газа споразумението е поставило началото на 14-дневен период, в рамките на който Израел и „Хамас“ ще финализират графика за разоръжаването на „Хамас“, което ще се осъществи в рамките на 200 до 350 дни. В съобщението си Доналд Тръмп добави още: „Споразумението ще бъде изпълнено на внимателно структурирани етапи. С приключването на разоръжаването израелските сили ще се оттеглят, а Международните сили за стабилизация ще работят съвместно с новите палестински полицейски сили, за да поемат отговорността за осигуряването на безопасност в Газа за нейните жители и съседи“. Въпреки официалното обявление израелското правителство все още не е потвърдило наличието на такова споразумение, нито е предоставило каквито и да било подробности относно неговото изпълнение. Израел категорично отказва да се изтегли от позициите си, докато не бъде постигната пълна демилитаризация на терористичните групировки и настоява, че всяко така наречено технократично правителство в Газа ще трябва да демонстрира истинска опозиция срещу „Хамас“, а не да служи като параван за дейността на групировката. Скептицизмът на Израел е обясним, като се има предвид информацията, разпространена от палестински източник, че за да предотврати процеса на разоръжаване, през последните дни„Хамас“ е започнала да раздава пушки на свои активисти, които се считат за „лични оръжия“. „Оръжията на терористичната организация са неразделна част от нейната идентичност. Ако няма оръжия, няма и „Хамас“, заявява източникът пред Jerusalem Post. Като причина се посочва потенциалното отмъщение от страна на анти-„Хамас“ елементи в Газа. „Семейства, кланове и дори обикновени хора, които са били мишени на „Хамас“, чакат да си уредят сметките с организацията, без значение колко време ще отнеме“, казва източникът. „Хора, които са били измъчвани, малтретирани или чиито близки са били убити от „Хамас“ днес не могат да се борят с групировката, защото тя е въоръжена. Но дори и да отнеме пет или десет години, хората ще се опитат да потърсят отговорност на членовете на „Хамас“. Междувременно Гази Хамад, член на Политическото бюро на „Хамас“, заяви пред арабските медии, че споразумението изисква „Хамас“ само да предаде оръжията на Националния комитет за управление на Газа за „съхранение“ – твърдение, което е в пряко противоречие с текста на обявлението на Съвета за мир.

Същевременно на 26 юли израелското правителство одобри мерки, насочени към улесняване на влизането на войските на Международните сили за стабилизация (МСС) в ивицата Газа. Влизането на тези войски ще подлежи на специално одобрение от страна на премиера, министъра на отбраната и министъра на външните работи на Израел, като те трябва да са от държави, с които Израел има мирен договор и които не предприемат действия срещу еврейската държава или нейни длъжностни лица на международната сцена. Решението изглежда насочено към предотвратяване на участието на държави като Индонезия и Турция, въпреки че САЩ подкрепят евентуалното участие и на двете държави. Държави като Уганда и Мароко, които поддържат споразумения с Израел, също са поели ангажимент да предоставят войски за МСС. Главният пратеник на Съвета за мир в Газа Николай Младенов приветства решението на Израел и заяви, че тази стъпка е „ключова част от договорената рамка за стабилизиране на Газа, подкрепа на демилитаризацията и улесняване на прехода към ефективна палестинска преходна администрация. Палестинският народ се нуждае от политическа и практическа подкрепа, за да поеме контрола над собственото си бъдеще“, написа Младенов, като добави, че целта е „възстановена Газа, управлявана от палестинци и в мир с Израел“.

В средата на юли пък Европейският съюз (ЕС) стартира фонд за възстановяване на Газа на стойност близо 1 млрд. долара, като обвързва помощта с разоръжаването на „Хамас“ и реформите в Палестинската автономия (ПА). „Сега се нуждаем от условия на място, които да позволят помощта да достигне до хората в Газа“, заяви европейският комисар Дубравка Шуица, като обяви, че инициативата ще финансира разчистването на отломките, проекти за водоснабдяване и канализация, възстановяването на здравеопазването и други основни услуги. Финансирането се подкрепя от Белгия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Италия, Япония, Нидерландия, Норвегия, Испания, Швеция, Швейцария, Европейската комисия, Световната банка и Европейската инвестиционна банка. Очаква се Австралия и Канада също да се присъединят. Беше обсъдена и програмата за реформи на ПА, като бъдещата международна помощ е обвързана с напредъка в областта на управлението и финансовите реформи. Сред ключовите реформи, които се разглеждат, е замяната от страна на ПА на отдавна критикуваната система „заплащане за убийство“, при която терористите и техните семейства получаваха плащания, свързани със сериозността на атаките срещу израелци. ПА твърди, че е премахнала стимулите за насилие, но израелски официални лица и други критици оспорват това твърдение. Европейският съюз възложи независим одит, за да се установи дали реформите са били напълно приложени, преди да бъдат отпуснати допълнителни средства.

Междувременно на 20 юли „Хамас“ избра свой нов главен лидер, а именно Халил ал-Хайя, който обаче още в първата си реч даде заявка, че ще следва стъпките на своите предшественици и организатори на кланетата на 7 октомври 2023 г. – Яхия Синуар и Мохамед Дейф. Като дългогодишен заместник на Синуар той поддържаше тесни връзки с Техеран и заставането му начело на групировката само по себе си говори много за нежеланието на „Хамас“ да поеме по нов път.

Същевременно в средата на юли ООН за пръв път официално призна, че „Хамас“ възпрепятства разпространяването на хуманитарна помощ в ивицата. След като в продължение на години ООН заявяваше, че твърденията на Израел са неоснователни, организацията най-после призна, че терористичната групировка „е заплашвала и застрашавала дейността на нейни служители, доставящи жизненоважна хуманитарна помощ“. Отново през юли израелските власти осуетиха странен опит за контрабанда в Газа. Стотици хиляди цигари бяха намерени в специално издълбани за целта ананаси. Изводът е ясен: ако в Газа могат да се внасят контрабандно цигари, би могло да се внесе всичко, включително и оръжия.

Едно от основните обвинения на международните организации срещу Израел, сред които водеща е ООН, е по отношение на големия брой цивилни жертви в Газа. Израел не отрича огромната трагедия, на която са подложени хората в Газа заради атаките на „Хамас“ преди почти три години, но редица разследвания посочват, че далеч не всички жертви, които терористичната групировка представя за цивилни, са такива. 

Според проучване на UN Watch, подчинената на ООН - ЮНЕСКО многократно е определяла членове на „Хамас“ и „Палестински ислямски джихад“ като „журналисти“, след като са били убити по време на военни действия въпреки по-късни доказателства, потвърждаващи участието им в терористични организации. Един от случаите, подчертани в доклада, засяга Мохамед Манхал Абу Армана, първоначално описан от ЮНЕСКО като журналист. По-късно „Хамас“ го прослави като военен командир, като публикува кадри, на които се вижда, че той е въоръжен и участва в бойни операции. Друг случай засяга Анас ал-Шариф, когото ЮНЕСКО идентифицира като журналист на „Ал Джазира“, въпреки че според разузнавателна информация той е ръководил клетка на „Хамас“, участвала в координирането на ракетни атаки.

При друг случай наскоро Израел беше яростно заклеймен, че „избива палестински спортисти в Газа.“ Впоследствие обаче Израел оповести имената и принадлежността на тези лица, които на международната сцена са били представяни като невинни спортисти, докато връзките им с терористични организации са били пренебрегвани или прикривани. Сред тях са капитанът на футболен отбор Мохамед Емад Хасуна и фитнес треньорът Мохамед Мансур, които са участвали в проникването в Израел на 7 октомври, както и над десет други „спортисти“, които също така са били командири и бойци на „Ислямски джихад“.

Не по-малко критики биват отправяни към Израел и заради това, че отказва да пусне от затвора лекаря Хусам Абу Сафия, представян в международните медии като „гласа на обсадените медицински работници“ в Газа, който обаче освен лекар е и полковник от „Хамас“. Той беше заловен при операция на израелската армия в неговата болница, след като стана ясно, че тя служи като терористичен център. В нея бяха заловени още 240 терористи, от които близо 20 са участвали в кланетата на 7 октомври.

Същевременно в началото на август на северния фронт отново се стигна до ескалация на напрежението, след безочливо нарушение на примирието от страна на „Хизбула“, което хвърля сянка върху текущите преговори между Бейрут и Йерусалим в Рим. Двама израелски войници загинаха, а други четирима бяха ранени при избухването на взривно устройство по време на операции по разчистване на инфраструктура на „Хизбула“ в южен Ливан. В отговор Израел нанесе удари по цели на терористичната групировка.Непрекъснатата подкрепа и въоръжаване на „Хизбула“ от страна на Иран са основен фактор за военните операции на Израел като целта е да се разруши граничната инфраструктура на групировката и да се неутрализира иранската заплаха по северната граница. След почти двуседмична размяна на удари между САЩ и Иран през юли президентът Тръмп обяви нов етап в преговорите с ислямската република. Това решение беше взето в отговор на молба от лидерите на Близкия изток и по-специално от саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман, който изрази загриженост относно ескалиращия конфликт в целия регион.

Врагът отвътре(източник: All Israel News, Israel Today)

През юли министърът на отбраната на Израел оповести плановете на армията за разширяване на контратерористичната дейност в района на няколко палестински бежански лагера в Юдея и Самария, след като службите за сигурност предупредиха за нарастващо напрежение в т.нар. Западен бряг. Първоначално Израел започна операцията „Желязна стена“ в Дженин през януари 2025 г., а по-късно бяха обхванати и градовете Тулкарем и Нур ал-Шамс. Тези райони се бяха превърнали във въоръжени крепости, като терористичните групировки използваха гъсто населените градски лагери като бази за атаки срещу израелски цивилни и войници. Според анализи след началото на операцията „Желязна стена“ се наблюдава спад с 80% в терористичната дейност през 2025 и 2026 г. В Израел съществува всеобщ консенсус, че терористичната инфраструктура в Юдея и Самария трябва да бъде разрушена, преди да стане твърде късно и да се повтори сценарият с нахлуването в Израел от Газа на 7 октомври. Според анализаторите обаче подобен сценарий в библейското сърце на Израел би довел до в пъти повече жертви, тъй като застрашени биха били милиони хора в най-гъсто населените израелски градове в радиус само на 20 км. Освен това в този случай заплаха биха представлявали не само терористичните клетки, но и т.нар. официални сили за сигурност на Палестинската автономия, които наброяват 70 000 души и разполагат с десетки хиляди оръжия. Много от членовете на палестинските сили за сигурност вече са участвали в терористични атаки срещу Израел по време на втората интифада в периода 2000 – 2005 г. През последните 20 г. силите за сигурност на ПА в Юдея и Самария са нараснали с 400%. Те се превърнаха от малка полицейска сила с ограничен арсенал в добре обучена армия, разполагаща с множество оръжия.

В края на юли станахме свидетели на множество сблъсъци между израелски заселници в Юдея и Самария и жители на палестински градове и села, след като в рамките само на 24 часа двама израелски войници бяха убити, а няколко цивилни сериозно ранени при 4 отделни терористични атаки. Ситуацията наложи спешната намеса на армията, след като израелски заселници, ръководени от някои крайни еврейски екстремисти, нападнаха палестински села и подпалиха къщи, джамии и автомобили. Това накара мнозина в израелското общество да призоват правителството да предприеме по-сериозни мерки срещу т.нар. „насилие от страна на еврейските заселници“, срещу които според някои не се предприемат достатъчно наказателни действия.

Със сигурност тази и още много други наболели теми и конфликти в израелското общество ще бъдат сред темите на предизборната кампания, която ще започне в Израел през септември, след като на 17 юли Кнесетът (израелският парламент) беше разпуснат, с което приключи четиригодишният му мандат. Това е първият парламент от 1988 г., изкарал пълен мандат, а правителството на Натаняху е първото, което изкара целия си мандат от 53 г. насам (1973 г.). Това ще бъдат първите избори, които се провеждат по график в Израел от 1988 г. насам. През последните десетилетия законодателните мандати в Израел обикновено приключваха преждевременно, тъй като правителствата падаха поради коалиционни кризи или политически различия, което налагаше провеждането на нови избори. Основните съперници на Натаняху за поста на министър-председател са бившият генерал и началник на Генералния щаб на израелската армия и председател на партията „Яшар“ (Напред) Гади Айзенкот и бившият министър-председател Нафтали Бенет, който оглавява партията „Беяхад“ (Заедно). Изборите на 27 октомври ще бъдат първите след клането, извършено от „Хамас“ на 7 октомври 2023 г., и последвалите войни срещу „Хамас“, „Хизбула“ и Иран. Съответно въпросите, свързани със сигурността, бъдещето на ивицата Газа, отношенията със САЩ и политиката за наборна военна служба за ултраортодоксалните израелци, ще бъдат централни теми на предизборната кампания. През следващите месеци ще стане ясно кои партии ще сформират коалиции и дали някой от политическите лагери ще успее да постигне мнозинство от поне 61 от 120-те места в Кнесета, необходими за сформиране на правителство.