ИЗРАЕЛ – АНАЛИЗ НА СЪБИТИЯТА ОКТОМВРИ 2018/ ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5779

Какво стои зад новата политика на САЩ спрямо палестинците? (източник: Israel Today)

Преди 25 години - на 13 септември 1993 г. - т.нар. Ословско споразумение беше подписано на моравата пред Белия Дом от тогавашния премиер на Израел Ицхак Рабин и лидера на ООП Ясер Арафат. Споразумението имаше за цел да начертае програма за постигане на мир между Израел и палестинците, но беше саботирано от Арафат, който веднага след като се установи в Рамала започна да подготвя това, което по-късно стана известно като Втората интифада, а след това и от „Хамас“ в Газа, която започна продължаващата и до днес кампания на самоубийствени атентати срещу Израел. Втората интифада доведе до смъртта на над 1000 израелци и 3000 палестинци, но също така уби и надеждата, че продължаващият вече 100 г. конфликт между евреи и араби може да се разреши по мирен път.

Въпреки че всеки един президент на САЩ се опитваше да рестартира мирния процес, ставаше все по-ясно, че палестинските лидери не желаят да отстъпят от исканията си. След смъртта на Арафат, наследникът му Махмуд Абас продължи да държи на абсурдните искания за „правото на завръщане“ на станалите вече милиони палестински „бежанци“ и разделянето на Ерусалим.

Отношението на международната общност към израелско-палестинския конфликт допринесе за продължаването му и даде на палестинците картбланш да не изпълняват ангажиментите се според Ословското споразумение и да правят каквото си искат.

В последствие освен самоубийствените атентати палестинците започнаха да прибягват и до т.нар. „интелигентна съпротива“, която включва кампании за бойкот срещу Израел, обвинения на международната сцена и пропаганда. Палестинската автономия (ПА) успя да се сдобие с членство във важни международни организации като ЮНЕСКО, въпреки че няма официално статут на държава, и използва това членство, за да лансира палестинската версия, която се основава на безкрайни лъжи. Тази стратегия продължи да дава резултат, докато администрацията на Тръмп се появи на световната сцена. Тръмп предприе категорични и конкретни действия по няколко от ключовите въпроси като статута на Ерусалим и броя на т.нар. палестински бежанци. Поредният му ход беше решението да затвори офисите на ООП (Организацията за освобождение на Палестина) в САЩ.

„Всички тези стъпки достигат до корена на конфликта между Израел и палестинците и изпращат ясно послание на Махмуд Абас, че не може да продължава с лъжите и неспазването на ангажиментите си“, коментира израелският министър на разузнаването Израел Кац. „Тръмп отмахва една по една лъжите на палестинците – така, както се бели лук – слой след слой. Палестинската образователна система също е изпълнена с лъжи. Тя учи децата, че Палестина обхваща територията от р. Йордан до Средиземно море. Тръмп просто уравновеси везните и иска палестинците да си платят цената за отношението си към Израел. Офисите на ООП в САЩ се използваха главно за разпространението на палестинската пропаганда и затварянето им ще затрудни палестинците в разпространението на лъжите им на световната сцена.“

В резултат на всичко това ПА започва политическа и дипломатическа кампания за набиране на подкрепа сред европейските и арабските страни срещу американското правителство, но същевременно признава, че няма средствата да накара САЩ да промени новата си политика по отношение на конфликта. „Няма какво да направим, трябва да наведем глави и да чакаме идването на следващата американска администрация“ казаха източници от Палестинската автономия.

Междувременно започват да стават ясни някои аспекти на все още неоповестения официално план за мира в Близкия изток на американския президент Доналд Тръмп. Според някои източници той ще включва вероятна конфедерация между съседното кралство Йордания и Палестинската автономия.

За изненада на мнозина Махмуд Абас не се противи на идеята, за разлика от самото кралство Йордания и по-точно - кралското семейство.

„Не е възможна конфедерация с териториите на Западния бряг“, настоя Джумана Гнеймат – говорител на крал Абдула II.

Конфедерацията между Йордания и Палестинската автономия е близка по същността си до дългогодишното израелско предложение териториите на Западния бряг (Юдея и Самария) да останат под контрола на Израел, а палестинските араби, които останат да живеят там, да имат политически права в рамките на Йордания.

Но подобна схема ужасява кралското семейство в Йордания, което е малцинство в собствената си държава. Над 60% от населението на Йордания към настоящия момент са палестински араби, а хашемитското кралско семейство са бедуини от района на Мека в Саудитска Арабия, които са получили управлението над Йордания (тогава Трансйордания) от британското правителство. Прибавянето на палестинското население на Западния бряг към населението на Йордания би могло да доведе до падането (посредством избори или революция) на управляващото хашемитско малцинство. Ето защо кралство Йордания, което от 1948 до 1967 година е окупирало и присъединило към територията си Западния бряг, днес се противопоставя на всякакви идеи за преки политически връзки с въпросните територии.

Как Обама сближи Израел и арабите (източник: Israel Today)

По време на управлението си бившият американски президент Барак Обама често беше критикуван в Израел за начина, по който подходи към кризата с ядреното оръжие на Иран, и за условията, които договори за споразумението с ислямската република. Това споразумение беше една от основните теми на президентските избори в САЩ през 2016 г., а когато Доналд Тръмп дойде на власт той обеща, че ще изтегли Америка от това неизгодно, особено за Израел, споразумение, което и направи през май тази година.

Междувременно израелският премиер Бинямин Натаняху каза, че израелците може би трябва да благодарят на Обама за грешката, която направи по отношение на Иран. Макар че въпросното споразумение определено постави Израел в уязвима позиция, то също така доведе до подобряване на отношенията между Израел и арабските му съседи.

„Това беше едно лошо споразумение във всички отношения с едно изключение – то доведе до безпрецедентно сближаване между Израел и арабския свят и ние искаме това сближаване да продължи“, каза Натаняху по време на събиране във външното министерство на Рош А‘шана. „Свидетели сме на нормализиране на отношенията ни с някои от водещите арабски страни“, продължи Натаняху, намеквайки за големия брой неофициални срещи между израелските и арабски лидери през последните години. Повечето от съседните на Израел страни са араби-сунити, които също се страхуват от ядрената мощ на ислямска република Иран, където преобладава шиитският ислям.

Същевременно Израел смята да продължи с усилията си да попречи на Иран да се сдобие с ядрено оръжие. В речта си пред Общото събрание на ООН в края на септември премиерът Натаняху продължи да излага пред международната общност притеснителни факти за случващото се в Иран и ядрената му програма, посочвайки местоположението на поредния таен склад, който израелското разузнаване е открило. „Иран не е изоставил целта си да разработи ядрено оръжие“, каза Натаняху, призовавайки Международната агенция за атомна енергия да „постъпи правилно в светлината на изложените факти, които не са ѝ непознати. „Отидете и проверете тайните складове в Иран, преди иранците да изнесат съдържащото се в тях.“ Натаняху също така каза: „Каквото и да се опитва Иран да скрие, Израел ще го открие“, добавяйки, че Израел ще държи международната общност отговорна за действията ѝ спрямо ислямската република.

Кризата с Русия ще се отрази на операционните способности на Израел в Сирия (източник: Israel Today)

В навечерието на Йом Кипур между Израел и Русия настъпи политическа криза, след като руският самолет IL-20 самолет беше свален от сирийска ракета S-200, която трябваше да улучи израелски боен самолет F-16, летящ в близост до руския самолет.

Русия съобщи, че 15-членният екипаж на разузнавателния самолет е загинал при инцидента и първоначално обвини Израел, че е използвал руския самолет като прикритие за атаката си.

Вечерта на 17 септември четири военни израелски самолета F-16 се приближават до ирански военен обект близо до Латакия в северозападна Сирия и обстрелват мишената. Израелските военновъздушни сили са започнали ракетното нападение, докато самолетите F-16 са летели над френска фрегата, което накарало руснаците да мислят, че френският плавателен съд има участие с атаката.

Изявление на руското министерство на отбраната след инцидента гласеше: „Израелският самолет умишлено създаде опасна ситуация за плавателните съдове и самолетите в района. В резултат на това руският самолет IL-20, чиято отразяваща повърхност е по-голяма от тази на израелския F-16, беше свален от ракета S-200“, намеквайки че израелските самолети са използвали руския самолет като щит срещу сирийските ракети.

Според руснаците Израел е съобщил за предстоящата атака по специалната гореща линия само една минута преди самата атака, което е „несъвместимо с духа на руско-израелското партньорство. Поради това ние си запазваме правото на адекватен отговор“, предупреди още руското министерство на отбраната.

Въпросният инцидент илюстрира изключително сложната ситуация в Сирия, където има военни самолети от ръководената от САЩ коалиция срещу „Ислямска държава“, както и самолети и военни сили на Русия, на Сирия, на Турция и на Израел, които извършват различни операции и атаки в сирийското въздушно пространство, докато на земята редица групировки се бият едни срещу други. Положението се усложнява допълнително и от Иран, който продължава да укрепява позициите си и да разполага свои сили и оръжия в западна Сирия, докато САЩ и Турция също се опитват да разширят военното си присъствие в страната.

След инцидента руският министър на отбраната Сергей Шойгу се е обадил на колегата си Авигдор Либерман и му е казал, че Израел носи цялата отговорност за свалянето на руския самолет и за смъртта на 15-те руски военни. Няколко часа по-късно израелският посланик в Русия Гари Корен е бил извикан в руското външно министерство за разговор.

Настъпилата криза може да има последствия върху способностите на Израел да извършва атаки срещу ирански мишени в Сирия. Досега руснаците си затваряха очите за ударите на Израел срещу тези мишени и само ги заклеймяваха на думи.

Премиерът Натаняху е инвестирал много усилия в поддържането на добри отношения с руския президент Владимир Путин, за да може Израел да продължи операциите си срещу Иран в Сирия. Това би могло да се промени в бъдеще, ако президентът Путин сметне, че израелските удари срещу ирански мишени в Сирия са заплаха за руските военни сили там.