ИЗРАЕЛ – АНАЛИЗ НА СЪБИТИЯТА ФЕВРУАРИ 2019/ ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5779

Израелско – иранските отношения в Сирия (източници: Arutz 7, Israel Today, Bridges for peace)

На 20 януари иранските военни сили изстреляха срещу Израел ракета земя-земя среден обсег. Ракетата беше изстреляна от иранска установка в покрайнините на Дамаск и беше незабавно прихваната от израелските противотанкови системи над връх Хермон. Израелската армия излезе с изявление, в което се казваше, че това е „предумишлена“ атака, имаща за цел да изпрати послание до еврейската държава да спре да атакува иранските сили, разположени в Сирия. По-рано през деня израелските военно-въздушни сили бяха провели серия от въздушни удари срещу ирански мишени в северната им съседка, в резултат на които беше съобщено за 12 убити ирански войници. В отговор на въздушните удари ислямската република заяви, че повече от всякога желае унищожението на еврейската държава. „Готови сме за една решителна война, която ще накара Израел да изчезне от лицето на земята. Нашите млади пилоти са готови за деня, в който Израел ще бъде унищожен“, заяви началникът на иранските военно-въздушни сили ген. Азиз Насирзаде. Освен жертвите от иранска страна се съобщава за поне още 9 убити в резултат на израелските въздушни удари, сред които 4 сирийски войници и няколко про-ирански бойци – вероятно членове на „Хизбула“.

Часове след изявлението на Насирзаде израелският премиер Бинямин Натаняху показа, че Израел не може да бъде повлиян от иранските заплахи и ще продължи да атакува позициите на ислямската република в Сирия. „Всеки, който се опита да ни нарани, ще бъде наранен от нас“, каза Натаняху по време на откриването на ново израелско летище в южната част на страната.

По-късно сирийският посланик в ООН пък заяви, че страната му, вероятно с помощта на иранските си съюзници, ще атакува международното летище Бен Гурион в Израел, ако еврейската държава не спре да бомбардира мишени в Сирия. Малко вероятно е Сирия сама да може да осъществи тази заплаха, но Иран и „Хизбула“ имат възможностите да го направят. И макар че всички в региона знаят какво би последвало от страна на Израел след една такава атака срещу израелското летище, мнозина се страхуват, че ислямската република и терористичната организация са достатъчно луди да го направят, без да мислят за последиците.

Междувременно Израел отново отвори ски курорта на връх Хермон в Голанските възвишения, срещу които беше изстреляна иранската ракета. По време на нападението на 20 януари посетители на курорта станаха свидетели на прихващането на въпросната ракета от израелската противоракетна система „Железен купол“ буквално над главите им. Говорител на израелската армия каза: „Сирия плаща и ще продължава да плаща скъпа цена за това, че позволява на Иран да провежда военни действия от нейната територия. Можеха да загинат невинни израелски граждани, въпреки че Израел получи уверения, включително и от международната общност, че Иран повече няма да провежда военни действия в близост до границата с Израел“.

И към момента израелските удари срещу ирански мишени в Сирия се осъществяват с мълчаливото съгласие на Русия и зелена светлина от страна на администрацията на Тръмп. Същевременно американското разузнаване предупреждава, че Иран може да предприеме мащабна конвенционална атака срещу Израел в най-скоро време, ако последният продължи да атакува военните му установки в Сирия. Израел отдавна е заявил, че възприема военното присъствие на Иран в Сирия като заплаха за националната сигурност, тъй като Иран не крие, че целта на разполагането на военните му сили в Сирия е именно еврейската държава.

Според много анализатори изправянето на Израел и Иран един срещу друг като част от мащабен регионален конфликт става все по-вероятно. През последните месеци Израел оповести за откриването и неутрализирането на терористични тунели от южен Ливан в северен Израел. Лидерът на терористичната организация „Хизбула“, която е отговорна за прокопаването на тунелите, заяви, че израелската операция „Северен щит“, която беше обявена за приключена, тъй като според Израел се е справила с въпросните тунели, „не е елиминирала и 10% от способностите“ на подкрепяната от Иран терористична групировка да нахлуе в Галилея. Според шейх Хасан Назрала именно нахлуването в Галилея е основната цел на „Хизбула“ при една следваща война с Израел: „Част от нашите планове е да навлезем в Галилея… Важното е, че вече имаме способностите да го направим“, каза шейхът за ливанска телевизия. Той каза, че откритите и неутрализирани от Израел тунели са стари и има още много неоткрити такива. „Израелците откриха няколко тунела и това не е изненада. Изненадващото е, че им отне толкова много време да го направят. Единият от тунелите беше от преди 13-14 г. Неутрализирането на тунелите не повлиява и на 10% на плановете ни да завземем Галилея“, заяви още лидерът на „Хизбула“.

Осуетени терористични атаки (източници: Haaretz, Arutz 7)

На 30 януари служители на сигурността на един от входовете към Ерусалим осуетиха опит за нападение с нож. Камерите на мястото на инцидента показват как едно палестинско момиче на възраст 15-16 години се приближава към един от войниците на КПП-то и се опитва да го намушка с кухненски нож, преди друг войник да успее да я застреля.

Момичето беше идентифицирано като 16-годишната Сама Мубарак от арабско село близо до Ерусалим, въпреки че семейството ѝ всъщност е дошло от Газа. Роднините ѝ казаха, че преди 10 дни Мубарак се е завърнала от поклонение в Мека.

Верни на навика си да изопачават събитията пред международната общност, палестинските новинарски сайтове публикуваха друга версия на случилото се. Тяхното заглавие гласеше: „Израелски войници убиха палестинска тийнейджърка близо до Ерусалим“. В края на статията, след като в крайна сметка споменават, че момичето се е опитало да нападне израелски войник, се казва: „Обстоятелствата около убийството ѝ остават неясни и се основават главно на израелската версия за събитията“, въпреки факта, че Израел публикува видеоматериала, показващ цялото нападение. Подобни нападения, наречени „атаките на самотните вълци“, продължават в Юдея и Самария. Седмица преди гореспоменатото нападение друг палестинец се опита да намушка израелски войник на КПП близо до арабския град Наблус (библейския Сихем) и също беше застрелян. На 11 януари друг палестинец беше ранен, след като се опита да намушка израелски войници в Хеврон. Пак през януари палестинка беше леко ранена, след като се опита да прегази с колата си войници на КПП в Юдея и Самария, въпреки че ѝ беше казано да спре.

Същевременно истинско чудо се случи по границата на Израел с Газа. Палестински терорист стреля по израелски войник, който беше само леко ранен, тъй като куршумът удари каската му, но не успя да засегне главата му. Войникът беше откаран в болница само с леки наранявания.

Малко преди стрелбата, терористи успяха да преминат през защитната ограда, да вземат военно оборудване и да се върнат в ивицата Газа. В отговор израелската армия изстреля танкови снаряди по позиции на „Хамас“. Говорител на армията заяви: „Израелски танк нанесе удар срещу позиция на „Хамас“ в ивицата Газа, след като в резултат на безредици по границата терорист откри огън срещу израелски войник, който беше леко ранен и откаран в болница. Един палестинец беше убит в резултат на ответния удар на израелския танк“.

Иракчани основаха „виртуално“ посолство в Израел (източник: Israel Today)

Отношението към Израел в арабския свят се променя, което отчасти се дължи на факта, че Иран се превръща в общ враг в региона, но дори още повече – на факта, че средностатистическите араби най-после осъзнават, че еврейската държава не им е враг.

Преди 20 г. Ирак щеше да е начело на списъка със заклетите врагове на Израел в арабския свят. По време на управлението на Саддам Хюсеин Ирак изстреля десетки балистични ракети срещу Израел – нещо, което малко арабски държави биха се осмелили да направят и днес. Но днес все повече иракчани имат положително отношение към Израел и дори изразяват съжаление за това, че голямата еврейска общност в Ирак вече не съществува.

През последните години почти половината арабски коментари на страницата на израелското министерство на външните работи са от Ирак и по-голямата част от тях изразяват подкрепата си за еврейската държава. 

Наскоро група иракчани решиха да основат „виртуално посолство“ в Израел чрез Фейсбук. „Диалогът между нас несъмнено ще доведе до мир!“ гласи един от коментарите на страницата, озаглавена „Виртуално посолство на Ирак в Израел“. Страницата има хиляди последователи и е инициирана от Проект „Светло бъдеще“, който призовава иракските власти да сложат край на враждебността към Израел и да нормализират отношенията си с еврейската държава. Основателят на проекта Али А. казва: „Проект „Светло бъдеще“ е основан през 2011 г. и има за цел установяването на връзки с Израел на основата на приятелство и общи интереси. Мисията ни е да подготвим почвата за тези стратегически отношения между нашите държави, като разработим съответните канали на комуникация. Вярваме, че Израел не е наш враг“.

Палестинците продължават да настояват за пълноправно членство в ООН (източник: Israel Today)

Палестинската автономия (ПА) планира отново да подаде молба за пълноправно членство в ООН, въпреки че е наясно, че САЩ ще упражнят правото си на вето, за да отхвърлят молбата на палестинците. През 2012 г. ПА получи статут на държава „наблюдател“ в ООН, което мнозина видяха де факто като признание за съществуването на палестинска държава от страна на Общото събрание. Но „пълноправното членство“ изисква одобрението на Съвета за сигурност, където САЩ имат право на вето. „Знаем, че САЩ ще ни наложат вето, но това няма да ни попречи да си подадем молбата“, заяви палестинският външен министър ал-Малики.

Вероятно това се случва, тъй като палестинците получиха малко повече увереност, след като поеха председателството на Групата на 77-те в ООН – най-големия блок на развиващи се страни. В церемония по случая палестинският лидер Махмуд Абас каза на събралите се представители, че „Израел продължава колонизаторската си и окупаторска политика спрямо държавата Палестина и подкопава нейното развитие и възможности за сътрудничество, пречейки на бъдещото развитие на всички народи в региона“.

Абас също така каза, че се е посветил на мирното разрешаване на конфликта, което да доведе до основаването на суверена палестинска държава със столица източната част на Ерусалим. Разбира се, той пропусна да спомене факта, че от години отказва да седне на масата за преговори. Още по времето на администрацията на Обама Натаняху отправяше покани към Абас за директни преговори за мир, но палестинският лидер отказваше да направи това, докато Израел не приеме всичките му искания още преди самите преговори, което всъщност би ги обезсмислило.

По време на церемонията в ООН Махмуд Абас също така отправи емоционален призив към международната общност да се обедини, за да „изкорени епидемията на тероризма“. Повод за този призив беше нападението над луксозен хотел в Найроби, Кения от страна на сомалийска ислямска, терористична групировка, в резултат на което бяха убити поне 15 души.

Слушателите му едва ли осъзнаха – или не искаха да осъзнаят – иронията и абсурдността на този негов призив. Това е човекът, който задели 360 млн. долара от бюджета на ПА през 2018 г. за месечни заплати на терористи, които са извършили атаки срещу израелски граждани; който сам подстрекава народа си към тероризъм по телевизията, обещавайки, че „всеки мъченик ще отиде в рая и всеки ранен ще бъде възнаграден от Аллах“ и че „всяка капка кръв, която се е проляла за Ерусалим, не е напразно“ и който развява каузата за „независима палестинска държава“ като оправдание и извинение за тероризма срещу невинни цивилни граждани.

Палестинците приветстваха председателството на Г-77 като „огромно, историческо постижение“, което ще им помогне да получат международно признание за основаването на суверена палестинска държава. Групата 77 в ООН е основана през 1964 г. като коалиция за общ икономически напредък. През последните 55 години от 77 държави групата нараства на 134 държави, които представляват поне 80% от световното население, имащи немалко влияние в световен мащаб.