Израел – анализ на събитията април 2019/ еврейска година 5779

Кой стои зад последната ескалация на напрежението в южен Израел? (източници: Israel Today, Kehila News, Arutz 7)

На 25 март 2019 г. Израел и „Хамас“ отново се оказаха на косъм от нова война, след като една от палестинските терористични групировки в Газа изстреля ракета дълъг обсег срещу мошав Мишмерет в централен Израел, която унищожи една къща и рани седем израелци. След като разбра, че Израел ще нанесе силен ответен удар, „Хамас“ заяви, че атаката е била „по погрешка“ заради „лошото време“ и предупреди Израел да не „прави глупости“.

В отговор на ракетното нападение, което беше второто през този месец, след като в средата на март друга ракета далечен обсег на „Хамас“ достигна до Тел Авив, израелските военновъздушни сили бомбардираха мишени на „Хамас“ в Газа.

На 14 март две ракети далечен обсег бяха изстреляни от Газа срещу Тел Авив, в резултат на което сирените бяха задействани в най-гъсто населения район на Израел. Една от ракетите пропусна застроените площи и се разби, без да причини жертви или щети. Другата беше прихваната от противоракетната система „Железен купол“. Това беше първата ракетна атака срещу Тел Авив от последната война между Израел и „Хамас“ в Газа през 2014 г.

Сред ранените седем израелци в мошав Мишмерет имаше и две деца. Ракетата е ударила къщата на семейството в 5:20 сутринта, като малко преди това сирената в района се е задействала, изпращайки обитателите на къщата в бомбоубежището. Ракетата е влетяла през покрива и е направила огромна дупка в земята, обсипвайки с шрапнел цялата къща. Парчета шрапнел са били намерени дори в бебешкото креватче. „Чудо е, че никой не беше убит“, каза един от парамедиците, които първи са пристигнали на мястото.

Само няколко часа след ракетното нападение и след ответните удари на Израел „Хамас“ продължи да изстрелва ракети срещу еврейската държава, чийто брой достигна 60 в рамките на деня. Не беше съобщено за жертви, но една къща в южния град Сдерот беше разрушена от директното попадение на една ракета. За щастие ракетата не е експлодирала. Останалите ракети са паднали в незастроени пространства или са били прихванати от системата „Железен купол“. Жителите на южен Израел отново се върнаха към познатото ежедневие на безсънни нощи, прекарани в бомбоубежищата под тътена на ракетни експлозии.

От своя страна Израел бомбардира десетки терористични тунели на „Хамас“ и други техни военни инсталации в Газа. В резултат на ескалацията на напрежението израелската армия призова офицери от запаса и разположи допълнителни войски по границата с Газа, както и допълнителни системи „Железен купол“ в различни части на страната. В някои от южните градове на Израел учебните занятия бяха прекратени преждевременно и редица събития бяха отменени.

Заради ракетното нападение и ескалацията на напрежението израелският премиер Бинямин Натаняху прекрати посещението си в САЩ, където имаше среща с американския президент Доналд Тръмп по повод официалното признаване на израелския суверенитет върху Голанските възвишения от страна на САЩ. Връщайки се у дома, Натаняху проведе срещи с командирите на израелската армия и израелските агенции за сигурност.

Въпреки че Натаняху заяви, че Израел „ще направи всичко необходимо, за да защити народа и Земята си“, малко вероятно беше той да одобри провеждането на нова военна операция в Газа само две седмици преди изборите в Израел на 9 април. Друга причина, поради която Натаняху може би се въздържа от мащабна военна операция в Газа, която да сложи край на ракетните нападения и продължаващите вече година размирици по границата с Израел, е, че конфронтацията между Палестинската автономия и „Хамас“ е изгодна за Израел. На 11 март Натаняху разкри, че по-мащабната му стратегия по отношение на Газа е да държи „Хамас“ и Палестинската автономия разделени, за да предотврати създаването на палестинска държава. Израелският премиер обясни, че вижда многобройните предизвикателства пред сигурността на Израел на няколко фронта като един общ план от страна на Иран за дестабилизиране на еврейската държава с цел нейното унищожение. Поради същата причина Натаняху се въздържа от започване на военни действия срещу Газа и през ноември, когато терористичните групировки изстреляха 460 ракети срещу Израел. Тогава премиерът се оказа прав, че Иран беше поръчал ескалацията на напрежението, каквито съмнения има и за събитията в края на март. Това беше потвърдено и от някои висши египетски и палестински служители.

Губи ли „Хамас“ контрол над ивицата Газа?(източник: Israel Today, Times of Israel)

Ескалацията на напрежението с Израел се случва в момент, когато жителите на Газа събират кураж да се надигнат срещу лидерите си и управляващите от „Хамас“, които не донесоха на населението на Газа нищо друго освен нищета, масова безработица и лишения от всякакъв вид. Предвид недоволството и безредиците в Газа мнозина смятат, че лидерите на „Хамас“ може би възобновяват ракетните нападения срещу Израел, за да отклонят вниманието на населението и да потушат социалното недоволство.

На 14 март „Хамас“ се принуди да използва сила и агресия, за да потуши масовите бунтове в гр. Газа срещу влошаването на икономическите условия, причинено от корумпираните ислямски лидери. Бойците на „Хамас“ използваха бойни патрони и палки срещу собственото си население, което вече не може да търпи ужасните условия на живот, високите данъци върху стоки от първа необходимост, спирането на електричеството и лошите здравни грижи. „Хамас“ започна арести на журналисти и на всички, които правеха снимки на бруталната употреба на сила срещу демонстрантите.

Протестите в гр. Газа продължиха три поредни дни в отговор на призивите на младежко движение, което обвинява „Хамас“ за пълния крах на икономиката на Газа и невъзможните условия на живот в ивицата. „Искаме да живеем“, беше лозунгът, който призова населението на Газа да се надигне и да протестира срещу железния юмрук на „Хамас“.

„Хамас“ унищожава живота ни“, каза един млад протестиращ за израелското радио. „Никой явно не го е грижа за обикновените хора в Газа, които искат да живеят в мир с израелците. Време е „Хамас“ да си понесе отговорността за влошаването на ситуацията в ивицата“, каза още той.

„Хамас“ пое управлението на Газа от Палестинската автономия след кратка гражданска война през 2007 г. От тогава терористичната групировка контролира ивицата, но последните протести показват, че желязната ѝ хватка може би няма да издържи дълго. Положението започна да излиза от контрол преди около година, когато започнаха и ежеседмичните петъчни демонстрации по границата с Израел, които продължават и до днес.

На 29 и 30 март 2019 г. около 40 000 палестинци от Газа отново се събраха по границата с Израел, за да протестират, като този път отбелязаха една година от започналите в края на март 2018 г. демонстрации, наречени от тях „Марш на завръщането“. Протестиращите хвърляха експлозиви, камъни, гранати и запалени гуми срещу израелските войници. Малко преди започването на самата демонстрация над 200 терористи от Газа откриха огън по границата срещу израелските сили. От израелска страна няма жертви, но според здравното министерство на „Хамас“ ответният удар на израелската армия е причинил смъртта на трима 17-годишни палестински младежи, а около 300 души са били ранени.

Лидерът на „Хамас“ в Газа Яхия Синуар лично присъства на една от демонстрациите, където каза, че седмичните демонстрации ще продължат и втора година: „Израел ще бъде изправен пред ново предизвикателство, защото кампанията ни срещу окупацията под формата на протести ще продължи, но няма да бъде същата като през изминалата година“.

Лидерът на „Хамас“ Исмаил Ханийе също присъства на една от демонстрациите на изток от гр. Газа, където беше придружен от членове на египетската делегация, която влезе в ролята на медиатор, опитвайки се да постигне прекратяване на огъня след ескалацията на напрежението между Израел и палестинците през последната седмица на март. В крайна сметка такова „неофициално“ примирие беше постигнато късно вечерта на 30 март. В резултат на това примирие на 31 март Израел отвори двата КПП по границата, въпреки че през нощта срещу 31 март от Газа срещу Израел отново бяха изстреляни пет ракети, които задействаха сирените в района Ешкол. В отговор сутринта на 31 март израелски танкове започнаха да обстрелват позиции на „Хамас“.

По време на демонстрациите на 30 март израелската армия залови две 8-годишни момчета, които бяха преминали границата от Газа. Едното от тях носело в себе си нож. След като ги разпитали, израелските войници ги изпратили обратно в Газа през КПП „Ерец“. При разпита децата казали, че се надявали да бъдат заловени и да лежат в израелски затвор.

САЩ официално признаха израелския суверенитет върху Голан (източник: Bridges for peace)

Президентът на САЩ Доналд Тръмп отново записа името си в историята на 25 март, когато стана първият американски президент, който официално призна израелския суверенитет върху Голанските възвишения. Територията, която беше завзета от Израел в отбранителната война през 1967 г., когато Сирия нападна еврейската държава, е от жизнено важно значение за сигурността на страната.

„Вашето признание е двоен акт на историческа справедливост“, каза Натаняху на Тръмп. „Израел завзе Голанските възвишения по време на справедлива отбранителна война, а корените на еврейския народ в Голан могат да бъдат проследени хиляди години назад“.

„От 1948 до 1967 г. Сирия периодично обстрелваше израелските граждани в подножието на Голан. Едно цяло поколение израелски деца живееше в постоянна опасност за живота им“, каза още Натаняху. „Но след това, в два славни дни през юни 1967 г., смелите войници на Израел се изкачиха на тези хълмове и освободиха Голан.“

Израел официално анексира Голанските възвишения през 1981 г., въпреки че и до днес международната общност не признава израелския суверенитет върху тази територия. Тръмп заяви, че това признаване се е забавило твърде дълго. „Това е нещо, за което слушах от години, от много хора. Това е нещо, което би трябвало да бъде направено от много президенти преди мен, но поради някаква причина те не са го направили. За мен е чест аз да съм този човек“.

Днес в Голанските възвишения има над 30 еврейски селища и над 40 000 жители (включващи евреи, друзи и алауити), които са превърнали Голан в една процъфтяваща туристическа дестинация. Голяма част от тази територия е населена от общността на друзите, които са се превърнали в примерни граждани на еврейската държава и дори служат в израелската армия, защитавайки родината си. Мястото е известно с прекрасните си водопади и реки. Тук се намира и известният връх Хермон. Но от много по-голямо значение е стратегическата военна важност на този район за цял Израел. От височината на 2814 метра Израел има видимост на 40 мили на север към Сирия, виждайки столицата на Сирия Дамаск, което дава на еврейската държава огромно предимство предвид възможните заплахи. Освен всичко друго тук се намира и Галилейското езеро, което е основният сладководен източник за Израел.

Всичко това са достатъчно причини Израел да не отстъпва тази територия, която според Библията е част от Божието наследство за народа Му. Тук се намират Васан и Галаад, които племената Манасия, Гад и Рувим освободиха от аморейците. Тази територия е част от завета, който Бог направи с Авраам в Битие 15 глава.

Хондурас и Румъния признават Ерусалим за столица на Израел (източник: Bridges for peace)

На 25 март лидерите на Хондурас и Румъния обявиха, че ще признаят Ерусалим за столица на Израел, следвайки примера на САЩ, съобщи Ройтерс. Президентът на Хондурас Хуан Орландо Хернандез и румънският премиер Виорика Данчила обявиха решенията си по време на годишната конференция на Американско-израелския комитет по обществени въпроси във Вашингтон.

„Днес направих първата стъпка, а именно да открием търговски офис в Ерусалим – столицата на държавата Израел и това ще е разширение на посолството ни в Тел Авив“, каза Хернандез. „Зная, че втората стъпка ще привлече атаки от страна на враговете на Израел и САЩ, но ние ще продължим по този път“, добави президентът, намеквайки за евентуалното преместване на посолството на държавата си от Тел Авив в Ерусалим.

Виорика Данчила отиде още по-далеч и каза на събралите се хора: „Като премиер на Румъния и лидер на правителството обявявам, че ще преместим посолството си в Ерусалим“, като по този начин се противопостави на официалната политика на Европейския съюз, въпреки че към момента Румъния е ротационен председател на Съвета на ЕС. Премиерът на Румъния обеща, че страната ѝ ще „остане лоялен приятел и най-силният европейски глас в подкрепа на еврейския народ и на държавата Израел“. Тя завърши с думите: „Шалом, хаверим (Мир, приятели), ще се видим в Ерусалим“.