ИЗРАЕЛ – АНАЛИЗ НА СЪБИТИЯТА НОЕМВРИ 2020/ ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5781

Защо мирът между Израел и Судан е важен? (източник: Israel Today, Bridges for peace)

Африканската мюсюлманска държава Судан е изключително бедна и няма какво толкова да предложи на Израел. Защо тогава мирът с нея е важен за еврейската държава?

Докато нормализирането на взаимоотношенията на Израел с ОАЕ и Бахрейн ще донесе много икономически и дипломатически ползи за еврейската държава, не можем да кажем същото за Судан, която стана следващата мюсюлманска държава, подписала мирно споразумение. Разбира се, добрите взаимоотношения с която и да е мюсюлманска държава са важни за Израел и възможността израелски самолети да използват въздушното пространство на Судан ще намали значително времетраенето на полетите от Израел до различни точки на света, но има и нещо друго. Нещо дълбоко символично, което прави мирното споразумение с тази държава също толкова важно, колкото и споразуменията с „големите риби“ като ОАЕ и потенциално Саудитска Арабия.

Столицата на Судан Хартум беше домакин на срещата на върха на Арабската лига през август 1967 г. след края на Шестдневната война. На тази среща арабските държави приеха резолюция, известна като „Трите „Не“, с която те се ангажират да останат във война с Израел, докато всички „окупирани от него територии“ не бъдат освободени. В резолюцията се казва: „Не“ на мира с Израел. „Не“ на признаването на Израел. „Не“ на каквито и да е преговори с Израел“. Всъщност, резолюцията от Хартум се превръща в крайъгълния камък на отношенията на държавите от Арабската лига с Израел. Половин век по-късно, в деня на подписването на споразумението между Судан и еврейската държава, премиерът на Израел Бинямин Натаняху каза, че „трите „НЕ“ са се превърнали в три исторически „ДА“. „Да“ на мира с Израел. „Да“ на признаването на Израел и „Да“ на нормализирането на отношенията с Израел.“

Натаняху също така каза, че Израел ще сподели част от своето богатство с африканската държава. „Очакваме между двете държави да се развият топли взаимоотношения и предвиждаме незабавното изпращане на пшеница на стойност 5 млн. долара за нашите нови приятели в Судан“.

Всичко това логично ни води към въпроса: „Коя ще е следващата мюсюлманска държава, която ще нормализира отношенията си с Израел?“ Според посланика на САЩ в Израел Давид Фрийдман още поне пет от 22-те държави от Арабската лига са готови да подпишат мирни споразумения с Израел.

Израел и Ливан провеждат първите „продуктивни“ трансгранични преговори от 30 години (източник: Bridges for peace)

В средата на миналия месец още едно събитие допринесе за усещането, че ледовете в Близкия изток може би се разтапят. На 14 октомври делегации от Израел и Ливан – две страни, които де факто са във война – проведоха първите трансгранични преговори от 30 г. насам. Приветствани като „исторически подвиг“, имащи потенциала да донесат доза стабилност и благоденствие в размирния Близък изток, преговорите имат за цел да разрешат продължаващия десетилетия спор за точното очертаване на териториалните води на двете държави в богатото на природен газ Средиземно море. Спорът е за 854 кв. км., които и двете държави твърдят, че са техни и от които искат да добиват газ.

Срещата между двете делегации продължи час и половина и беше плод на тригодишния труд на американски дипломати. Тя се състоя в сградата на ООН в Накура на 200 м северно от границата между Израел и Ливан. В общото изявление на ООН и САЩ преговорите бяха описани като „продуктивни“.

Преди срещата министърът на енергетиката на Израел Ювал Стайниц предупреди, че очакванията трябва да са „реалистични“, защото не „говорим за мирни преговори, а просто за техническото разрешаване на един икономически проблем“. И въпреки това факт е, че за пръв път израелски и ливански служители се срещнаха под един покрив с една обща цел, а между тях тепърва предстоят бъдещи срещи и преговори.

На този фон отново в средата на октомври беше съобщено, че еврейската държава и терористичната групировка „Хамас“, която контролира ивицата Газа, са постигнали поредното споразумение за прекратяване на огъня. Този път посредник е бил Катар и според осведомени източници примирието е със срок от шест месеца. В замяна на съгласието си „Хамас“ ще получи от богатата на нефт държава 100 млн. долара. Катар често налива милиони долари в хазната на „Хамас“ по време на преговори за постигане на примирие, но очевидно последният транш бързо се е стопил в разгара на коронакризата. Лидерите на „Хамас“ са заплашили да засилят ескалацията по границата с Израел, ако в сметките на организацията няма нови постъпления.

За всички е повече от ясно, че „Хамас“ не приема на сериозно поетите ангажименти по прекратяване на огъня с Израел и хората се питат кога поредното примирие ще бъде нарушено. За момента обаче жителите на южен Израел, които най-много страдат от атаките на „Хамас“, се радват, че могат да си поемат спокойно въздух поне за известно време.

„Ерусалим е наш!“ Какво се крие зад това изненадващо изявление на Турция? (източник: Israel Today, Bridges for peace)

Виждаме ли белезите на последното време? Стреми ли се Турция да си възвърне Ерусалим в опит да възкреси разпадналата се Османска империя?

Турция става все по-враждебна към Израел с всеки изминал ден, като не се колебае да се меси във вътрешните работи на еврейската държава, например по въпроси като положението в Ерусалим и израелската политика за еврейските общности в Юдея и Самария. Естествено зад тези ходове на Турция стои самозабравилият се турски президент Ердоган, който е на власт повече от 17 г.

През октомври по време на сесия на турския парламент Ердоган нарече Ерусалим „нашия град“ и заяви, че палестинските араби живеят в „Палестина“ от хиляди години. Една голяма част от речта си Ердоган посвети на палестинския въпрос, като нарече палестинците „потискан и угнетяван народ“.

Под „нашия град“ Ердоган има предвид, че Ерусалим трябва да бъде част от Турция, тъй като турците са владели днешните територии на Израел в продължение на 400 г. по времето на съществуването на Османската империя. Това беше поредното доказателство, че Ердоган не само мечтае, но и активно работи за възкресяването на Османската империя.

„Трябваше да напуснем този град със сълзи в края на Първата световна война и в него все още има следи от османската съпротива. Така че Ерусалим е наш град“, каза Ердоган. Турският лидер също така изтъкна, че турските мюсюлмани най-напред се молят по посока на джамията Ал Акса в Ерусалим и чак след това по посока на Мека и Медина в Саудитска Арабия.

„Нашата държава и нашият народ внимателно следят потисничеството, което Израел упражнява спрямо палестинския народ, и престъпните му практики спрямо статута на Ерусалим“, каза още Ердоган в речта си. „За нас е чест да бъдем защитници на правата на угнетяваните палестинци, с които сме живели заедно в продължение на векове“, каза той по повод палестинската кауза, която нарече още „кървящата рана на световната съвест“. Той също така се позова на факта, че султан Сюлейман е построил стените на Стария град на Ерусалим, които стоят и до днес, както и други сгради в града, което показва, че турците високо са ценили този град.

Не бива да забравяме, че отношенията на Израел с Турция рязко се влошиха след идването на Ердоган на власт и в момента двете държави поддържат единствено търговски отношения.

Турският диктатор активно се стреми да засили турското влияние върху арабите, живеещи в Ерусалим, и изпраща щедри финансови дарения за подкрепа на ислямистки организации в града, които радикализират арабите. Ердоган също така се стреми да разпростре влиянието на Турция и върху WAKF – ислямския орган, който контролира дейностите в джамиите на Храмовия хълм. Досега тези му усилия са без успех заради яростното противопоставяне от страна на Йордания, която ръководи този орган.

В средата на октомври турското министерство на външните работи остро осъди израелската политика за изграждане на еврейски домове в Юдея и Самария. Това се случи след като премиерът Бинямин Натаняху одобри изграждането на 5400 нови домове в еврейски общности в горепосочените територии. В турското изявление се казва, че изграждането на „незаконни заселища отново показва, че Израел потъпква международното право и резолюциите на ООН.“ В изявлението също така се казва, че Турция ще продължи да подкрепя палестинските араби и да защитава интересите им.

Подкрепата на Ердоган за палестинските араби неизменно включва финансова помощ за „Хамас“ и осигуряване на достъп на терористичната групировка до турска територия за редица нейни дейности. Някои членове на „Хамас“ дори живеят в Турция и имат турски паспорти.

Но Ердоган иска да разпростре контрола си и върху Палестинската автономия (ПА). В края на септември палестинският президент Махмуд Абас се свърза с Ердоган по телефона с молба Турция да изпрати наблюдатели, които да присъстват на палестинските избори, ако и когато те в крайна сметка се състоят. Турция също така стана посредник на среща между управляващата фракция на Абас в ПА – „Фатах“ – и „Хамас“, които се съгласиха да се срещнат, за да обсъдят провеждането на отдавна просрочените избори за президент и парламент в ПА. 85-годишният Абас, който вече 15 г. управлява ПА, въпреки че отдавна трябваше да са се провели избори, очевидно е почитател на авторитарния стил на управление на Ердоган. Докато Ердоган се опитва да възкреси Османската империя и да се превърне в един съвременен султан, Абас всячески се опитва да остане на власт до последния си ден.

Не е тайна, че Ердоган се опитва да разшири влиянието си в Близкия изток, тъй като вече се намеси в конфликтите в Либия и Сирия. Сега той има шанс да използва палестинските избори, за да се опита да постави на власт приятелите си от „Хамас“ и да се отърве от Абас. Възобновеният интерес на Ердоган към палестинския въпрос може да се разглежда в контекста на все по-тесните му връзки с Мюсюлманското братство и техните съюзници, сред които е и „Хамас“. Ако Ердоган се съгласи да изпрати наблюдатели за палестинските избори, то ще е, за да се опита да разшири влиянието на „Хамас“.

Всичко това говори за нещо, за което политическите анализатори отдавна предупреждаваха, а именно - оформянето на опасен съюз между Иран, Катар, Турция и „Хамас“. Това не е изненада, като се има предвид, че Абас вече достатъчно навреди на палестинските отношения с някои арабски страни, като осъди ОАЕ и Бахрейн за това, че подписаха мирни споразумения с Израел. Абас и администрацията му обвиниха двете страни от Персийския залив, че са „забили нож в гърба“ на палестинците и са предали „палестинската кауза, Ерусалим и джамията Ал Акса“, като са нормализирали отношенията си с Израел.

Коронакризата в Израел (източник: Israel Today, Bridges for peace)

На 14 октомври кризисният щаб на Израел гласува за постепенно разхлабване на мерките срещу коронавируса, след като в продължение на месец цялата страна беше под почти пълна блокада по време на есенните библейски празници. Израелският кабинет също така одобри и разреши провеждането на събития, като например сватби, но те ще бъдат ограничени до 10 души на закрито и до 20 души на открито. Вдигната беше и забраната за това хората да могат да се отдалечават от домовете си само на 1 км разстояние за покупки. Бяха отворени детските градини и ресторанти, които предлагат храна за вкъщи.

Градове и общности, попадащи в категорията „червено“, което означава, че броят на заразените там е изключително висок, ще останат под блокада, докато ситуацията там се подобри.

Към 1 ноември общият брой на заразените в Израел е почти 315 000, от които 302 000 са вече излекувани, а над 2500 са починали.

На 1 ноември Израел започна и тестване на своя ваксина срещу коронавирус върху хора, като най-напред ще се започне с първите двама доброволци. В следващия месец в тестовете ще се включат още 80 доброволци, които ще бъдат внимателно наблюдавани. Очаква се през декември в тестовете да се включат още 960 доброволци, а през март-април техният брой да достигне 30 000. Самият изпитателен период ще отнеме поне 6 месеца.