ИЗРАЕЛ – АНАЛИЗ НА СЪБИТИЯТА ЯНУАРИ 2021/ ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5781

Отново избори в Израел – за четвърти път в рамките на две години (източник: Bridges for Peace, Israel Today)

На 22 декември в полунощ, след като крайният срок за приемане на бюджета за следващата година изтече, без това да се случи, говорителят на израелския парламент (Кнесета) официално обяви, че според законите в страната парламентът се разпуска. Датата за следващите избори автоматично се насрочи за 23 март – 90 дни след разпускането на парламента, въпреки че тази дата може и да се промени.

Неуспехът по приемането на бюджета се случва само седем месеца след като партиите „Ликуд“ и „Синьо и бяло“ решиха да загърбят различията си и да сформират правителство на националното единство, което да изведе страната от коронакризата. В това правителство лидерите на двете партии - Бинямин Натаняху и Бени Ганц - трябваше да заемат премиерския пост на ротационен принцип. Въпреки споразумението двамата лидери не можаха да постигнат съгласие по редица важни въпроси, като препъни-камък се оказа именно бюджетът.

Няколко часа преди новината официално да бъде обявена Натаняху направи изявление, в което каза, че е направил всичко по силите си да избегне нови избори. Според него вината за това са „вътрешни борби впартията „Синьо и бяло““. От своя страна Бени Ганц обвини за ситуацията „Ликуд“.

Новината за разпадането на правителството не беше много голяма изненада, тъй като редица политически анализатори предупреждаваха, че коалицията няма да издържи, но също така и че може би Израел се обръща срещу Натаняху. „Левите“ може и да не успеят да свалят Натаняху от власт“, казват политическите анализатори. „Но „десните“ може и да го направят“.

Политическите партии в спектъра център-ляво и поддръжниците им не биха успели да свалят Натаняху от власт въпреки от многобройните си демонстрации и протести през последните месеци. По-голямата част от израелското общество е с десни убеждения и иска дясно правителство. Но това вече не означава автоматично, че те искат да бъдат управлявани от Натаняху.

Заплахата за Биби, както израелците наричат премиера си, не идва от лявото политическо пространство, което всъщност е пред разпад и според прогнозите не е сигурно дали дори партията „Синьо и бяло“ ще премине процентната бариера, за да влезе в парламента. Заплахата за Биби този път идва от собственото му „дясно“.

Има няколко политически фигури в дясно, които дават заявка за поста на Натаняху. Един от тези хора е Нафтали Бенет, който в продължение на години служеше в различни правителства на Натаняху и който мнозина определяха като негов естествен наследник – както Давид беше на Саул. От юли 2019 г. Нафтали Бенет вече е лидер на нова партия „Ямина“ (Надясно) и по всичко личи, че мнозина поддръжници на „Ликуд“ може би ще пренасочат гласовете си към нея главно защото Бенет не просто критикува опонентите си, но предлага реално изпълними алтернативни, политически решения.

Според анализаторите обаче истинската заплаха за Натаняху идва от разделението, което се случи в партията му след напускането на Гидеон Саар в началото на декември. В новата партия на Саар, която носи името „Тиква хадаша“ (Нова надежда), вече има бивши членове както на „Ликуд“, така и на „Синьо и бяло“, и се очаква тя да спечели поне 20 места в Кнесета. Саар и поддръжниците му заявяват, че няма да бъдат част от още едно правителство на Натаняху. Според политическите анализатори е напълно възможно десните Саар, Бенет, Авигдор Либерман и неговата партия „Израел бейтейну“ (Израел - наш дом) в комбинация с центристката партия „Йеш атид“ (Има бъдеще) и това, което остане от „Синьо и бяло“, да успеят да сформират правителство на дясно-центристко мнозинство. Това правителство би било без „Ликуд“ и Натаняху, и без ултра-ортодоксалните партии, които традиционно подкрепят Натаняху - естествено срещу редица привилегии.
Както изглежда може би по-голямата част от израелците биха били доволни именно от подобен развой на събитията, тъй като все повече израелци обвиняват Натаняху, че напоследък поставя себе си пред страната си, опитвайки се просто да си осигури политическото оцеляване. Няма съмнение, че Натаняху е блестящ политик, който досега успяваше да оцелее въпреки многото си опоненти. В продължение на десетилетия това, което израелците искаха, беше мир с арабските си съседи и основен фокус при всички избори беше израелско-арабският мирен процес. През последните шест месеца с помощта на администрацията на Тръмп Натаняху успя да постигне невъзможното - мир с повече арабски държави, отколкото израелците някога са си представяли.

Само че сега като че ли израелците вече не се интересуват толкова много от арабско-израелския конфликт, а и малцина вярват, че Натаняху щеше да успее да постигне мирните споразумения с ОАЕ, Бахрейн, Мароко и т.н. без помощта на Тръмп.

В последно време една голяма част от поддръжниците на Натаняху сред народа се обръщат срещу него. Това са предимно собствениците на малкия бизнес, традиционно подкрепящи „Ликуд“, които обвиняват правителството, че не успява да се справи с коронакризата и ги обрича на фалит, без да ги компенсира. По време на икономически форум през декември министърът на труда Ицик Шмули обяви, че над 2.5 млн. души са били засегнати от коронакризата и за всеки 16 безработни се отваря само едно работно място. (Населението на Израел е около 9 млн.). Шмули предупреди, че социалната система на Израел е под огромен натиск и че на страната ще са необходими много години, за да се възстанови от последиците на коронакризата и начина, по който тя се управлява.

Майка на шест деца бе убита при терористична атака (източник: Bridges for Peace)

Тялото на Естер Хорган – майка на шест деца – беше открито в една гора в Западния бряг на 21 декември. Последно се знае, че тя е напуснала дома си в общността Тал Менаше следобед предния ден и е отишла да тича в близката гора. След като не се прибрала, съпругът ѝ се обадил на полицията и започнало издирване.

Естер беше намерена на следващия ден с разбит череп. По тялото ѝ има следи от насилие, поради което полицията подозира, че е била извършена терористична атака. Министърът на отбраната Бени Ганц изказа съболезнования на семейството ѝ и обеща, че извършителите ще бъдат открити.

„Сърцата ни са съкрушени от новината за жестокото убийство на Естер Хорган, която е излязла от дома си вчера и никога не се е завърнала“, каза президентът Ривлин, като също обеща, че на извършителите няма да им се размине.

Четири дни по-късно израелската полиция арестува палестинския терорист, който призна, че се е крил в гората в очакване на жертва от близките еврейски общности. Той я е ударил по главата няколко пъти, след което е скрил тялото. Не е известно четиридесет годишният мъж да има връзки с някоя терористична организация, но полицията съобщи, че има данни, че той е участвал и в други терористични атаки.

Арабските държави, които подписват мир с Израел, се увеличават (източник: Bridges for Peace, Israel Today)

На 10 декември - за четвърти път в рамките на два месеца - американският президент Доналд Тръмп стана посредник за нормализирането на отношенията между Израел и още една арабска държава, в този случай – Мароко. Еврейският народ има дълга и богата история в Мароко, където еврейската общност е съжителствала в хармония с местните мюсюлмани. Също така в Израел има доста голяма еврейска общност от марокански произход, тъй като хиляди евреи са избягали в Мароко по време на инквизицията в Испания и Португалия, след което повечето от техните потомци са направили алия в  началото на 20 век и след възстановяването на Държавата Израел през 1948 г. Към момента в Мароко има около 3000 евреи – най-голямата еврейска общност в Северна Африка.

Споразумението между двете държави стана възможно благодарение на решението на Тръмп САЩ да признаят суверенитета на Мароко върху една оспорвана територия в Западна Сахара. Израелският премиер Натаняху и кралят на Мароко Мохамед VI заявиха, че между двете страни скоро ще бъдат развити пълни дипломатически отношения, както и че между държавите ще се осъществяват директни полети.

В резултат на нормализирането на отношенията между двете държави в учебната програма на мароканските начални училища ще бъде включено изучаването на еврейска история и култура – нещо, което ще е първо по рода си в региона.

На 13 декември Израел също така подписа споразумение за установяване на дипломатически отношения с малкото кралство Бутан, като трябва да имаме предвид, че това съвсем не е малко постижение. Будисткото кралство е разположено в Хималаите и има дипломатически отношения само с още 53 държави, сред които не са нито САЩ, нито Великобритания, нито Русия. Липсата на отношения на Израел с Бутан не се дължи на солидарност на кралството с палестинската кауза, а на политиката на изолация от света, която държавата е възприела, за да предпази населението си, наброяващо едва 770 000 души, от чуждестранно влияние. Според посланика на Израел в Индия Рон Малка, който подписа споразумението от страна на еврейската държава, правителството на Бутан първо е протегнало ръка към Израел, заявявайки желанието на страната да развие партньорство в областта на управлението на водните ресурси, селското стопанство, медицината и технологиите.

Друга държава, за която се говори, че може би предстои да нормализира отношенията си с Израел, е Саудитска Арабия. В този случай обаче това може би е доста по-далеч в бъдещето.

В края на ноември 2020 г. в саудитския град Неом на брега на Червено море се състоя историческа среща между престолонаследника принц Мохамед бин Салман и премиера Натаняху. Тема на срещата обаче беше нарастващата заплаха, която Иран представлява и за двете държави, а не нормализиране на отношенията между двете страни. Причината, поради която нормализирането на отношенията с Израел може би е по-далеч в бъдещето, са несъгласията по въпроса между престолонаследника и неговия баща крал Салман, който макар и в недобро здраве, все още е върховният лидер на кралството. Крал Салман и съветниците му все още поддържат тезата, че Израел първо трябва да разреши конфликта си с палестинците, преди да се стигне до нормализиране на отношенията му с арабския свят. На практика това означава, че Израел трябва да се изтегли до границите отпреди Шестдневната война през 1967 г. и да върне източен Ерусалим на арабите – нещо, което нито един израелски премиер – дори и от лявото пространство – не би се съгласил да направи. Престолонаследникът принц Мохамед от друга страна често е отправял критики към палестинските лидери за отношението им към мирния процес с Израел.

Със сигурност списъкът с арабските държави, които ще нормализират отношенията си с Израел, ще се увеличава. Според анализаторите следващите две държави вероятно ще са Оман и Индонезия. Оман със сигурност не е изненада, тъй като през последните години отношенията между двете държави се затоплят и през 2018 г. израелският премиер Натаняху беше на официално посещение в арабската държава по покана на покойния вече султан Ал Саид.

Индонезия обаче, която е държавата с най-многобройно мюсюлманско население, никога не е била приятелски настроена към Израел, въпреки че през годините са се водили негласни преговори. През 2018 г. двете страни премахнаха забраните за пътуване и израелци могат да посещават Индонезия и обратното. Все още е твърде рано да се каже дали Индонезия ще последва ОАЕ и другите мюсюлмански страни, но в интернет пространството в Индонезия вече се чуват гласове в подкрепа на Израел от индонезийски журналисти, които набират последователи.

Междувременно израелците се радват на невероятно добро посрещане и отношение в Обединените арабски емирства. След подписването на споразумението с ОАЕ много израелци посетиха Абу Даби и Дубай и разказват, че за тях буквално постилат „червения килим“. Двама израелци разказват, че са попаднали в автомобилна катастрофа и след като дошлите на мястото парамедици разбрали, че са от Израел, са им казали: „Когато отидете в болницата, кажете, че сте израелци – ще получите по-добро обслужване!“ Така и станало – отношението, което получили в болницата, било по-добро от това в луксозен хотел. Хилядите туристи, които се връщат от посещение в ОАЕ, потвърждават това.