ИЗРАЕЛ – АНАЛИЗ НА СЪБИТИЯТА април 2023/ еврейска година 5783

Хаос в Израел – какво всъщност се случва? (източник: Israel Today, Ynet, Times of Israel)

След месец на демонстрации срещу предложената от Бенямин Натаняху съдебна реформа, която беше една от точките в предизборната му платформа, на 26 март вечерта в цял Израел избухнаха масови протести, които продължиха и в сутрешните часове на 27 март. Това се случи след като министър-председателят уволни своя министър на отбраната Йоав Галант. Ден по-рано Галант публично призова за спиране на спорната съдебна реформа. Протестиращите блокираха главната пътна артерия в Тел Авив, запалиха огньове по магистралите, а в Йерусалим демонстрантите пробиха барикадите и влязоха в сблъсък с полицията на метри от семейната къща на Натаняху. Полицията използва водни оръдия, за да разпръсне протестиращите, които след това се отправиха към Кнесета (израелския парламент) и кабинета на министър-председателя, където скандираха и призоваваха Натаняху да подаде оставка. Лидерът на профсъюза на работниците на летище „Бен Гурион“ обяви незабавно замразяване на полетите - минути след като лидерът на най-големия профсъюз „Хистадрут“ обяви „историческа“ общонационална стачка, за да спре „лудостта“ на правителствените намерения за реформа на съдебната система.

В крайна сметка на 27 март вечерта Натаняху се съгласи да спре законодателната инициатива на своята коалиция, в резултат на което израелските правителствени и опозиционни лидери започнаха да се подготвят за преговори за съдебната реформа. Президентът Ицхак Херцог поиска от двата лагера да създадат преговорни екипи, за да може да започне незабавно посредничество.

В телевизионното си обръщение Натаняху заяви, че спира законодателния процес за съдебна реформа, за да „осигури реална възможност за истински диалог“. „Намираме се на пътя към опасен сблъсък в израелското общество. Намираме се в разгара на криза, която застрашава основното единство между нас. Подобна криза изисква от всички нас да действаме отговорно“, заяви той. Натаняху започна речта си с библейската история за цар Соломон и двете майки, които претендират за едно и също дете. Соломон заявява, че за да разбере коя е истинската майка, ще разреже бебето на две. Лъжливата майка се съгласява, докато истинската майка е готова да се жертва, само и само да запази живота на детето си.

„И днес двете страни в националния спор твърдят, че обичат бебето, че обичат страната ни“, каза той. „Наясно съм с огромното напрежение, което се натрупва между двата лагера, двете части на нацията. Вземам предвид желанието на много граждани да се намали това напрежение. Но има едно нещо, което не съм готов да приема. Има едно екстремистко малцинство, което е готово да разкъса страната ни. То се обръща към насилието, подпалва пожари, заплашва да навреди на избрани от народа служители, подклажда братоубийствена война и призовава към отказ от военна служба, което е ужасно престъпление. Държавата Израел не може да съществува без армията си, а израелската армия не може да изпълнява мисията си да защитава народа си, ако войниците отказват да служат. Този отказ би довел до  край на нашата държава и затова изисквам от ръководителите на сектора за сигурност и ръководителите на армията да се противопоставят категорично на тези призиви, които по същество са призиви към анархия и насилие“, каза той.

Според редица коментатори протестите срещу съдебната реформа през последния месец в Израел разкриват дълбоките разделения, които съществуват в израелското общество между от една страна религиозните евреи и по-дясно ориентираните избиратели, които подкрепят Натаняху, и от друга страна - левия сектор на политическото пространство, който не приема предложените реформи. Някои анализатори даже смятат, че голяма част от протестите в Израел са финансирани от активисти от либералния Запад, които не желаят Натаняху и десният блок да ръководят Израел и чиято цел още след последните избори в страната е да съборят правителството. Но какво всъщност цели тази толкова противоречива съдебна реформа?

„Противно на твърденията на опонентите ѝ, които казват, че тя ще лиши Израел от контрол и равновесие, съдебната реформа всъщност ще възстанови контрола и равновесието, които са били отнети от съдебната система, която си е присвоила правомощия, надхвърлящи нейните компетенции“, казва проф. Моше Копел – един от архитектите на предложената реформа. „Проблемът е, че всички механизми за контрол и баланс, които съществуват в други [западни, демократични] държави, не съществуват в Израел“, каза той. „Върховният съд може да прави каквото си иска... Съдебната реформа се стреми да промени това. Освен това Върховният съд превърна главния прокурор в „дългата ръка на Съда вътре в правителството“, така че сега главният прокурор може да „оказва натиск върху  правителството от името на Съда“, казва Копел. Това е неправилно, защото главният прокурор не е „шеф на правителството“, казва Копел. Имало е случаи, в които главният прокурор е отказвал да представлява правителството по дадено дело, като същевременно е отказвал да предостави на правителството правото да наеме частен адвокат, оставяйки правителството без правен представител, който да го защитава в съда. Реформата ще позволи на правителството да наеме свой собствен адвокат в такъв случай, смята Копел.

Втората част от реформата се отнася до начина на назначаване на съдиите. Назначаването на съдиите от Върховния съд понастоящем изисква одобрението на седем от деветте членове на Комитета за подбор на съдии. Тъй като трима от тях са съдии, те на практика имат право на вето. „Това води до твърде голяма хомогенност на Съда“, казва Копел. Реформата ще промени състава на комисията. Обсъжда се как да стане това, „но идеята е съдиите да имат по-малко влияние върху назначаването на нови съдии“. Един от доводите в подкрепа на съдебната реформа е, че на практика почти всички съдии във Върховния съд към момента са подкрепяни от лявото политическо пространство, което означава, че те биха отхвърляли всяко предложение на едно дясно правителство.

Естествено има много други правни нюанси и двете страни изтъкват своите доводи за и против. Поддръжниците на правните промени твърдят, че искат да сложат край на дългогодишните превишавания на правомощията на съда, докато противниците им определят предложенията като антидемократични.

Истината е, че Израел се намира в сериозна криза – толкова сериозна, че последната ескалация на напрежението и изблици на насилие между двата лагера накара някои коментатори да заговорят за опасност от гражданска война. Към момента съдебната реформа е поставена на пауза и предстоят преговори между управляващата коалиция и опозицията с посредничеството на израелския президент.

Онези, които спряха съдебната реформа, възхваляват усилията си като демокрация в действие. От тяхна гледна точка те не само са защитили израелската демокрация от заплахата за авторитарно или диктаторско управление от страна на коалицията на Натаняху, която спечели изборите през ноември миналата година. Голяма част от израелците бяха ужасени от идеята, че Натаняху се връща на власт и че ще състави правителство, като се съюзи с религиозните партии.Тази перспектива възмути либералния светски сектор на обществото, който до голяма степен съставлява медиите, културата, бизнеса, правото и академичните среди в Израел. Още по-страшна за тях беше перспективата, че шансовете на левите партии някога да успеят да сформират мнозинство сякаш намаляват с всяка изминала година, тъй като религиозното население продължава да надхвърля по брой останалите жители на страната.Така че, макар съдебната реформа да беше поводът, целта на демонстрациите в основата си беше да се отменят резултатите от изборите през ноември, които тяхната страна беше загубила. Това стана ясно малко след като Натаняху обяви, че поставя предложената съдебна реформа на пауза. Лидерите на протестите заявиха, че масовите демонстрации ще продължат, като този път в мишена се превърнаха ортодоксалните евреи. Истината е, че множеството привилегии на ортодоксалните евреи, като правото им да не служат в армията и освобождаването от редица данъци и задължения, са причина за недоволство от страна на всички останали слоеве на израелското общество. От своя страна през годините десният блок в Израел, и в частност коалицията на Натаняху след последните избори, се радва на подкрепата на ортодоксалните евреи именно защото им гарантира продължаването на техните привилегии. Нерядко ултра-ортодоксалният блок е заплашвал с напускане на коалицията, ако не им се гарантират определени права. Всичко това обаче не оправдава изблиците на насилие срещу ортодоксални евреи, които се случиха в последните дни на март.

В един от случаите протестиращи се отправиха към религиозния град Бней Брак, където искаха да провокират ортодоксалните евреи. Очаквано протестиращите развяваха знамената на дъгата, символ на гей-движението, както и агресивни леви лозунги. Полицията се беше подготвила за ожесточени сблъсъци, като същевременно призоваваше демонстрантите да не влизат в религиозния град. Това, което се случи след това обаче, изненада всички. Вместо да се оставят да бъдат провокирани и да реагират на агресията с агресия, вярващите в Библията евреи от Бней Брак си спомниха принципите на Божието слово. Те посрещнаха демонстрантите с напитки и топъл холент - еврейско ястие, приготвяно за шабат. Звучеше еврейска музика, хората танцуваха и агресията на демонстрантите веднага се успокои.

Жителите на Бней Брак показаха на своите сънародници, че не са техни врагове, а братя. Вероятно за много от присъстващите това беше първата среща с хора, които толкова се противопоставят на собствения им начин на живот. Този видеоклип, в който един от протестиращите е завладян от музиката, е особено затрогващ. На заден план се чува песента „Шалом алейхем“ (Мир вам), която се пее от еврейските семейства в петък вечер, докато сядат на подредената маса и посрещат шабат в домовете си. Мъжът на мотоциклета сваля каската си и започва да пее песента. Този светски евреин вероятно не е чувал песента от детството си, а сега, след толкова години, спомените му се връщат и той не може да сдържи сълзите си: https://twitter.com/i/status/1638969250143502336. Ортодоксалните евреи, които толкова често биват порицавани в медиите, показаха какво (би трябвало да) защитават в действителност. Не враждебност, а любов. И в крайна сметка планираната провокация се превърна в празник на братството.

Враговете на Израел не спят (източник: Israel Today, Bridges for peace)

Сблъсъците между отделни сектори на израелското общество през последния месец предизвикаха радостта на враговете на Израел. Арабски телевизии предаваха на живо демонстрациите по улиците на Израел, а терористични лидери, като лидера на „Хизбула“ Назрала, призоваваха за засилване на атаките срещу Израел, „докато евреите са изправени едни срещу други и са с отслабени сили“. Смята се, че „Хизбула“ е създала десетки терористични клетки в южна Сирия, съставени от местни бойци.Целта е да се събира разузнавателна информация, да се поставят бомби, да се изстрелват ракети и да се планират трансгранични набези.Възможно е също така да сe планират прониквания в Израел за извършване на нападения, като отвличания на израелски войници и използването им като разменна монета за освобождаване на терористи.

На 13 март в 6 ч. сутринта на кръстовището Мегидо в северен Израел избухна бомба. Ливански терорист, за когото се смята, че е обучен от „Хизбула“, е пресякъл границата с Израел и е стигнал до  кръстовището, което е оживен пътен възел. Той е носил взривно устройство, което е можело да убие стотици хора. Взривното устройство обаче се взривило, когато кръстовището било празно, като причинило щети на автомобил от другата страна на пътя и ранило израелски арабин, който се движел в три ленти на платното по-нататък. По-късно терористът избягал, носейки колан с експлозиви, и се отправил обратно към ливанската граница. Израелските специални части са го изчакали и когато виждат, че носи колан с експлозиви, са го застреляли на място.

Междувременно палестинското село Хуара в централна Самария, придоби доста печална известност след като в рамките на по-малко от месец в близост до него се случиха три терористични атаки. Първо на 26 февруари двама братя, 19-годишният Ягел Янив и 21-годишният Халел Янив, бяха убити при терористична стрелба на път 60 близо до Хуара. Братята са попаднали в задръстване, когато въоръжен палестинец открива огън по автомобила им. Друго терористично нападение беше извършено почти на същото място на 19 март, когато палестински терористи отново стреляха по израелци от упор.При нападението са пострадали двама души, като единият е в тежко състояние с рана на главата, а другият е получил шок. По първоначални данни жертвите са съпруг и съпруга, и двамата на около 30 години. Малките деца на двойката са били на задната седалка на автомобила, който е бил подложен на обстрел. За трети път на същото място двама израелци бяха ранени на 25 март, като единият е получил тежки наранявания. Терористите слезли от преминаващ автомобил, стреляли по жертвите си и избягали от мястото на инцидента.

Други трима души са били ранени при терористичен обстрел в центъра на Тел Авив на 9 март, като единият от тях продължава да е в критично състояние в болница.

Почти ежедневни са инцидентите на замервания с камъни от страна на мюсюлманите по евреи, които се изкачват на Храмовия хълм. Припомняме, че нито евреи, нито християни имат право да се изкачват на Храмовия хълм без изрично разрешение и обикновено придружени от охрана. Но дори и в тези редки случаи мюсюлманите не пропускат да смущават поклонниците, като тези инциденти зачестяват изключително по време на Рамадан и в навечетието на Песах, когато е нормално повече евреи да искат да посетят най-святото за тях място.