Израел – анализ на събитията септември 2025/ еврейска година 5785

Войната на хутите срещу еврейската държава (източник: Israel Today, All Israel News)

Още в първите дни след кървавите атаки на „Хамас“ на 7 октомври 2023 г. терористичната групировка на хутите, които контролират 30% от територията на Йемен, включително и столицата Сана, блокира протока, свързващ Червено море и Индийския океан, започна на напада кораби и да изстрелва ракети срещу Израел. На 22 август 2025 г., групировката за пръв път изстреля ракета с касетъчна бойна глава. Този тип ракети съдържат множество бомби, в случая - 22 на брой, чиято цел е да се взривят при удара и да причинят много по-големи поражения. Въпреки че израелската противовъздушна отбрана проследи изстрелването, прехватът се провали. Първоначалните оценки сочеха, че ракетата се е разпаднала във въздуха, което е затруднило прехвата. Един от фрагментите падна в задния двор на къща, но няма жертви. Ракетата е била идентична с тези, изстреляни от Иран срещу Израел през юни. Изстрелването на такъв тип ракети маркира значителна ескалация в ударите на хутите, което накара Израел да предприеме ответен удар на 24 август. Сред мишените бяха военен комплекс, в който се намира президентският дворец на Йемен, електроцентралите „Асар“ и „Хизаз“ и съоръжение за съхранение на гориво - всички използвани за терористични цели. Няколко дни по-късно, на 28 август,Израел предприе решителни удари срещу висши лидери на режима на хутите, сред които министъра на отбраната и началника на генералния щаб. Впоследствие беше съобщено, че при ударите е ликвидиран и премиерът на хуситското правителствоАхмад ал-Рахви. Израел заяви, че тези удари бележат промяна в стратегията му и целят обезглавяването на режима, подобно на ударите по лидерите на „Хизбула“ в Ливан през 2024 г.

Войната в Газа (източник: JNS, All Israel News, Times of Israel)

Подобно на целенасоченото елиминиране на хуситските лидери, на 31 август Израел съобщи, че е ликвидирал говорителя на въоръженото крило и глава на пропагандната машина на „Хамас“ Абу Обейда. Обейда зае поста си през 2004 г. и беше известен с характерната си червена кефия (арабски шал), който покриваше цялото му лице. Въпреки усилията му да скрие самоличността си, Израел отдавна я знаеше и дори разкри истинското му име скоро след началото на войната. Той придоби известност през 2006 г., когато съобщи за отвличането на израелския войник Гилад Шалит. Негова заслуга е разпространението на клипове със зверствата и отвличанията на 7 октомври, издевателствата над заложниците и психологическата война срещу Израел и семействата на заложниците.

По-рано през август Израел съобщи, че при въздушен удар в гр. Газа е бил ликвидиран Анас Ал-Шариф, журналист от Ал Джазира, но и командир на терористична клетка на „Хамас“. Световните медии не се забавиха да обвинят Израел, че целенасочено убива журналисти в Газа, пренебрегвайки фактите и публикуваните от Израел документи, като списъци с бойци на „Хамас“, които сочат, че Ал-Шариф е бил ръководител на терористична клетка в батальона Джабалия и е отговорен за ракетни атаки срещу израелски цивилни и войски. Тези документи, както и други, открити в Газа, потвърждават членството му във военното крило на „Хамас“. Ал-Шариф далеч не е единственият журналист в Газа, който е бил боец и сътрудник на „Хамас“. Не бива да забравяме, че на 7 октомври терористите бяха придружавани от не един и двама „журналисти“, които документираха и предаваха на живо деянията им. В тази връзка и по повод обвиненията на световни медии срещу Израел един от освободените заложници – Шломи Зив, който бе държан в плен до 8 юни 2024 г., заяви: „Аз самият бях държан в къщата на журналист, а баща му беше лекар!“, каза 40-годишният Зив: „Всички са агенти на „Хамас“, там няма журналисти, които да не са от „Хамас“, защото биха ги убили, ако кажат истината.“ Тъй като бойците на „Хамас“ често имат цивилни професии и не носят униформи, борбата на Израел срещу тях е белязана от сложни предизвикателства и морални дилеми. Израел предостави списъци със служители на „Хамас“, списъци с курсове за обучение по тероризъм, телефонни указатели и документи за заплати. Няколко медицински специалисти също бяха разкрити като сътрудници и дори като основни фигури в операции на „Хамас“, като например бащата на похитителя на Зив. Ахмад Кахалот, директор на болницата „Камал Адван“ в Джабалия, призна: „Бях вербуван от Хамас през 2010 г. с чин бригаден генерал. В болницата има служители, които са военни оперативни работници - лекари, медицински сестри, фелдшери, чиновници и членове на персонала.“

Не бива да забравяме, че „Хамас“ не се колебае да използва болници за своите операции и за съжаление при ударите на Израел загиват и цивилни. Всичко това е част от стратегията на терористичната организация, която е издигнала смъртта в култ, знаейки, че за всяка цивилна жертва обвиненията ще бъдат към Израел. Това се случи и при израелския удар срещу болница „Насер“ в края на август, при който загинаха 20 души, сред които 5 журналисти, макар че за двама от тях също бяха намерени сведения, че са сътрудници на „Хамас“. Въпреки че част от разследванията показват, че вероятно войниците са избързали с втория удар по болницата, което е довело до цивилни жертви и за което самият Натаняху поднесе извинения, на четвъртия етаж на болницата израелските войски са засекли мъж с камера, който е снимал движенията и разположенията на войниците. Друг фактор - не само при този инцидент, но и във военните действия на тази продължаваща вече две години изтощителна война като цяло е, че голяма част от израелските войници са на 20-21 г., които допускат грешки. Доказателство за това е фактът, че около 80 войници от общо 900, които са загинали досега в Газа, са били жертва на „приятелски огън“ – застреляни по погрешка от своите си. Територията, върху която се водят военните действия е гъстонаселена градска среда. Обикновено в такава среда за „нормално“ съотношение се счита един убит боец на всеки пет до десет цивилни. В Газа, въпреки всички обвинения, Израел поддържа съотношение близо до едно към едно – за всеки убит боец на „Хамас“ е загинал един цивилен. Врагът, срещу когото Израел се бори, е терористична организация, която не признава правила, и войниците трябва да вземат решения на живот и смърт за части от секундата и да се опитат да оцелеят сред множеството опасности и атаки. Не бива да забравяме, че по-рано болница „Насер“ вече беше използвана от терористите. През февруари 2024 г. бяха арестувани над 100 въоръжени лица в болницата, някои от които бяха пряко замесени в клането от 7 октомври. Няколко седмици по-рано освободената израелска заложница Шарон Алони Кунио заяви пред CNN, че заложниците са били държани в болницата. През април директорът на болницата Мохамед Сакер разкри, че организацията „Ислямски джихад“ му е отправила заплахи, след като той отново е отворил отделенията за болни и ранени.

Имат ли възможност, терористите не се колебаят да използват болници за целите си. Припомняме, че Мохамед Синуар, който замени брат си Яхия – мозъкът на клането от 7 октомври – беше убит от израелската армия в Европейската болница в Газа през май. А само преди няколко седмици 12 оцелели от атака на „Хамас“ срещу хуманитарни работници бяха влачени до вратата на болница в Газа, където не бяха допуснати, а бяха оставени да умрат.

По повод нестихващите обвинения срещу Израел, че избива безразборно цивилни наскоро посланикът на Израел в САЩ Йехиел Лайтер каза: „Синът ми умря именно защото Израел прави всичко възможно да избягва цивилни жертви. Моят собствен син беше убит, защото Израел не убива невинни цивилни. Той влезе в Газа и беше убит, когато попадна в засада с бомба на „Хамас“. Мислите ли, че държава, която е способна да поеме контрола над цялото иранско въздушно пространство за 72 часа и да унищожи ядрените оръжия в Иран, не е способна да сложи край на тази война по-скоро? Разбира се, че сме, но именно защото вземаме предпазни мерки, които никоя друга държава не е вземала, нашите войници умират“, каза Лайтер. Никоя друга страна, добави той, „не е била изправена пред ситуация с над 700 км терористични тунели. Имаме работа с една зловеща, демонична организация, която не само се крие зад цивилни граждани, но и ги използва като пушечно месо. Те се наслаждават на това. Това е култ към смъртта. Те сами го казват.“

Поредното доказателство, че „Хамас“ не се спира пред нищо, беше, когато през август израелските сили ликвидираха петима въоръжени терористи, опериращи в автомобил, маркиран с емблемата на хуманитарната организация „Световна централна кухня“. Организацията потвърди, че петимата мъже не са нейни служители и това не е бил техен автомобил.

Проблемът с хуманитарната помощ в Газа продължава. Израел съобщи за „сериозни разминавания между броя на камионите с помощ, постъпващи в Газа, и цифрите, представени от ООН“. ООН твърди, че от май насам са влезли само 3553 камиона, докато според израелските данни общо 9200 камиона са пресекли границата. Това прави разлика от почти 6000 камиона, която ООН не признава. Макар ООН редовно да оспорва твърдението на Израел, че „Хамас“ конфискува помощите, наскоро тя призна, че около 87% от всички камиони с хуманитарна помощ, влизащи в Газа, са прехващани от въоръжени банди или жители на Газа, преди да достигнат разпределителните центрове. Въпреки това ООН отказва да позволи на израелските въоръжени сили да осигуряват маршрутите за доставки.

Междувременно при продължаващите операции на израелската армия бяха намерени и върнати в Израел телата на двама убити заложници. Илан Вайс на 56 г. от кибуц Бе‘ери, беше убит на 7 октомври. Той се смяташе за изчезнал в продължение на три месеца, но по-късно израелските сили потвърдиха, че е бил убит и че тялото му е било откарано в Газа. В същото време съпругата му Шири и 17-годишната им дъщеря Нога се намирали в убежището в дома си. Терористите, които нахлули в къщата, отвлекли Шири пред очите на Нога, която се криела под леглото, виждайки всичко, което се случва. По-късно терористите подпалили къщата. Нога успяла да избяга през прозореца на убежището, но в крайна сметка била отвлечена. Шири и Нога бяха освободени след два месеца като част от първата сделка за заложници в края на ноември 2023 г. Тялото на втория израелски заложник е на Идан Штиви на 29 г., който е бил убит и отвлечен от музикалния фестивал „Нова“.

В края на август кабинетът по сигурността на Израел се събра, за да обсъди плановете за военно настъпление в гр. Газа. По отношение на преговорите за освобождаване на заложниците и прекратяване на огъня, Израел категорично заяви, че настоява за всеобхватно споразумение, което да гарантира освобождаването на всички заложници и да сложи край на войната, а не „частична сделка“, както иска „Хамас“ с поетапно освобождаване на заложници и изтегляне на израелските сили. Според исканията на „Хамас“ за 10 живи заложници Израел трябва да освободи 140 палестински затворници с доживотни присъди, а за едно тяло на заложник – по 10 тела на терористи. Трябва да се отбележи, че „Хамас“ показа склонност да приеме предложението за прекратяване на огъня, едва когато САЩ показаха, че подкрепят планираната от Израел офанзива в Газа и след като президентът Тръмп категорично заяви, че това е последният шанс на терористичната организация.

Междувременно премиерът Натаняху очерта принципите за прекратяване на войната с „Хамас“ и управлението на Газа след това. Той изброи пет условия, които включват: пълното разоръжаване на „Хамас“; връщането на всички останали заложници; демилитаризацията на цялата ивица; контрол над сигурността в Газа от израелските сили; и установяване на „алтернативна гражданска администрация“ в ивицата. Войната ще приключи едва когато „в Газа не се произвеждат оръжия и не се внасят контрабандно оръжия. Новото правителство на Газа, което няма да се управлява от „Хамас“ или от Палестинската автономия, трябва да се ръководи от „хора, които не възпитават децата си в тероризъм и не финансират тероризма“, каза още той.

През август Израел разпространи нов клип със зверства на терористите от 7 октомври 2023 г., призовавайки светът да види защо тази война не може да спре, преди „Хамас“ да е ликвидирана. Клипът е от дома на вдовицата Сабине Тааса, която тогава загуби съпруга си и най-големия си син. Останалите й деца оцеляха след нападението, но са белязани с физически и емоционални рани, които никое дете не бива да носи. Разтърсващите кадри не са просто „трудни за гледане“. Те са доказателство за това как изглежда омразата, когато влезе през вратата. По време на нападението терористите хвърлят граната в къщата. Гил Тааса покрива двете по-малки деца с тялото си, за да могат да оцелеят. Минути по-късно по-големият му син Ор, който е излязъл сутринта, е убит на плажа. На кадрите от къщата се виждат двете по-малки момчета, които плачат и умоляват терористите, докато един от тях небрежно се разхожда до хладилника и си взима напитка. Това са хората, с които Израел трябва „да се споразумее“. Това е лицето на злото, с което светът иска Израел да се примири. Врагът, който направи това, все още е в Газа, все още държи заложници, все още се хвали с „успеха“ си. Израел е длъжен да се бори, докато заплахата бъде изкоренена. Заради семейство Тааса и хилядите други, които заслужават да живеят без чудовища, които пият кока-кола от хладилника им, след като са избили близките им.

Същевременно все по-силни стават призивите особено от дясното политическо пространство в Израел за анексиране на Юдея и Самария, особено предвид решението на все повече страни да признаят палестинската държава. Юдея и Самария – област, известна още като библейското сърце на Израел – е територията, на която са се случили повече от 90% от събитията в Библията. Йордания незаконно анексира тази територия, след като я завзе по време на Войната за независимост на Израел през 1948 г., и я преименува на Западния бряг. Израел я завзе от Йордания по време на отбранителната Шестдневна война през 1967 г., но никога не я анексира официално. Палестинската автономия настоява тази област да стане суверенна палестинска държава, което за Израел би било равносилно на самоубийство особено на този етап.