ШОФАР СЕПТЕМВРИ 2018

За 232 евреи от 20 американски щати и една канадска провинция Израел вече е техен дом (източник: Аруц 7)

232 новозавърнали се евреи пристигнаха на летище Бен Гурион в края на юли с един от полетите на организацията „Нефеш б‘Нефеш“, подкрепяща алията на евреи от англоезични страни. На борда на самолета имаше 127 деца под 17 г., което ги прави повече от половината пътници от целия полет. Разнообразната група от олим хадашим (новозавърнали се евреи) включваше бебе на 6 месеца и жена на 80 години; 34 семейства, три двойки близнаци, шест бъдещи войници в израелската армия и 15 лекари. 88 души възнамеряват да се заселят в северната и южната част на страната извън най-гъсто населените области в Израел около Ерусалим, Тел Авив и Хайфа.

„Вдъхновяващо е да видим толкова много деца, които правят алия със семействата си. Тази година Израел празнува 70 години от възстановяването на еврейската държава и страната ни гледа напред към бъдещето, което ще бъде оформено от изобретателни, въодушевени и смели олим хадашим, които започват своя нов живот в еврейската държава“, каза равин Йехошуа Фас, съосновател и изпълнителен директор на „Нефеш б‘Нефеш“.

Новодошлите бяха посрещнати с тържествена церемония на летището. Групата, която пристигна в Израел с този полет, е само една част от повече от 2000 евреи, които ще направят алия това лято от Северна Америка.

Сред тях е и равин Кенет Брандер, който ще поеме ръководството на йешива Ор Тора в гр. Ефрат от равин Шломо Рискин. През 1983 г. равин Рискин оставя процъфтяващата си кариера в Ню Йорк и поставя началото на новото тогава заселище в Юдея и Самария, което днес е град с 10 000 души. През годините освен всичко друго равин Шломо Рискин работи и за изграждане на приятелски взаимоотношения между евреи и християни. Той често организира семинари и дискусии за християни и евреи в Ефрат, на които са присъствали и много от доброволците на „Християни приятели на Израел“ и други християнски организации, подкрепящи еврейската държава.

Равин Кенет Брандер, който направи алия със съпругата си и най-малкия си син, пристигна в Израел с американски военен куфар, който е в семейството му от времето на Холокоста. Неговият баща, който е полски евреин, оцелял от Холокоста, е получил въпросния куфар от американски войници в Европа след войната и е пристигнал в САЩ преди повече от 70 г. именно с него. „Днес ние затваряме кръга“, каза равин Кенет Брандер при пристигането си в Израел. „Двамата ми по-големи синове вече направиха алия и първият ми внук се роди в Израел“.

От основаването си през 2002 г. организацията „Нефеш б‘Нефеш“ в сътрудничество с Министерството на алията и интеграцията, Еврейската агенция за Израел и други организации е помогнала на повече от 57 000 евреи да направят алия от САЩ, Канада и Великобритания.

Един ден по-рано в Израел пристигнаха 700 олим хадашим от Франция, Русия, Аржентина и Бразилия.

През последната година над 28 000 евреи от целия свят са направили алия, а след възстановяването на еврейската държава през 1948 г. над 3.5 млн. евреи са се завърнали в Израел, съставлявайки 42% от цялото население на Израел. През 2018 г. – повече от 70 години след Холокоста – в Израел вече живеят 43% от всички евреи в света.

Моят живот и революцията на Евангелието в Израел (източник: Kehila News- eдин разказ на Анастасия О.)

„Арабите са врагът“. Това беше реалността в моя живот, докато растях в малко религиозно еврейско заселище в Западния бряг, заобиколено от маслинени дръвчета и арабски села. Оказах се в центъра на сложна политическа борба, която беше навсякъде – в новините, по улиците, в детската градина и в училище. Децата, които растат в този регион, не са защитени от войната и смъртта, а детската наивност, че светът е безопасно и сигурно място изчезва с всяка следващата терористична атака.

Когато на път за големия град минавахме покрай арабските села, аз се взирах през прозореца на колата и непознатите букви на табелите ме ужасяваха. Но това, което най-много ме плашеше, беше арабският език. Първо, защото не го разбирах и ми беше непознат и второ, защото го свързвах с експлозии и стрелби, с хвърлянето на камъни по колите ни и с мъртвите ни приятели. Смятах, че като част от еврейския народ аз съм мразена, но това ми изглеждаше естествено и нормално, защото ми напомняше библейските истории, в които израелският народ също беше мразен и нападан, където и да отиваше. За мен това беше естественото продължение на нашето съществуване. Но всичко това щеше да се промени.

Бог според Библията срещу Бог според равините

Това, което като дете не можех да разбера, беше противоречието между начина, по който Бог е представен в библейските истории, и начина, по който равините го представяха в Талмуда. В Библията аз се срещах с Великия Бог на Израел, който беше смел, любящ и верен воин. Еврейските религиозни книги, от друга страна, представяха един студен, подобен на робот, упорит и далечен Бог. Бог, който не би се поколебал да те порази с мълния за това, че си се осмелил да скъсаш парче тоалетна хартия на шабат или за това, че си изпуснал молитвеника на земята. 

С цялото си сърце се възхищавах от Бога на Библията. Исках да Го следвам, както Го следваше Авраам. Исках да прогласявам Неговата праведност като пророците и да се втурна на бойното поле в Негово име като цар Давид, но в същото време бях ядосана на онзи Бог, който представяха равините. Как очакваше Той да следвам всички тези закони и правила без дори да знае как се чувствам като човек, хванат като в капан в този прогнил, паднал свят и в това покварено тяло?

Когато бях тийнейджърка, се преместихме от заселището и аз осъзнах, че не мога повече да се преструвам, че всичко е наред или че спазвам еврейския закон. Би било лицемерие да се преструвам, а аз се боях от Бога достатъчно, за да си играя игрички с Него. Тогава реших да оставя религията, но Бог остана някъде до мен, малко далеч, но все пак знаех, че мога да извикам към Него, когато съм в беда.

Да позная Исус

За мен Исус беше нещо чуждо. Една различна култура на кръстове, кръстоносни походи и папи. Може би просто един добър човек, който е имал добри идеи, които с времето са се объркали. Не учим за Него в училище, някак умишлено Го избягваме и не Го признаваме за свой. Дори не би ни хрумнало да Го следваме, защото това би означавало да предадем Бога на Библията, защото колкото и да сме далеч от Него, Богът на Израел все още има силно влияние върху всяко еврейско сърце. Тази парадоксална, сляпа лоялност създава бариера между Исус и Неговия народ. Тази бариера се срути, когато на 23 години прочетох „забранената“ глава в книгата на Исая (гл. 53). Видях Го. Веднага Го познах и изведнъж всичко вече имаше смисъл.

Всички въпроси, които бях задавала през годините, намериха отговор. Исус знаеше какво значи да си човек и беше направил път за нас да бъдем с Него. През цялото време Той е бил в моята Библия. Старият ми начин на мислене изчезна и започнах да гледам на света през очите на Исус. Исках да Го познавам повече и се записах да уча в Израелския библейски колеж.

Спомням си веднъж по време на хваление в колежа започнаха да пеят една арабска песен. Всичките години на болка, страх и война бяха очистени от мен и като стари дрипи те падаха от мен с всяка една дума, която хвалителите пееха на арабски. Същият този език, който ме ужасяваше толкова много преди, звучеше като най-красивото нещо, което съм чувала. Това е силата на Евангелието. Евангелието изцелява и очиства. То превръща враговете в повече от приятели. То ни прави едно семейство.

Преди две години се присъединих към екипа на служението One for Israelкато редактор и режисьор. (https://www.youtube.com/user/WWWoneforisraelORG) Сега мога да комбинирам двете неща, които най-много обичам – богословието и медиите. Ние правим кратки клипове със свидетелства на евреи от целия свят, които са намерили своя Месия. Също така в нашите поредици с видеоклипове по апологетика отговаряме на различни въпроси, които евреите имат за Исус, като разглеждаме всички аргументи от философска, научна и библейска перспектива. Това са много повече от видеоклипове – това е началото на една революция!

В продължение на 2000 г. еврейските религиозни лидери са отхвърляли Исус и са Го държали далеч от еврейския народ. Те са хората с власт и авторитет и те имат последната дума и лесно могат да попречат на Евангелието да се разпространява сред еврейските общности. И през всичките тези години хора, които твърдят, че са последователи на Исус, са давали достатъчно основания на равините да представят Исус на народа Му като източника на всичките им проблеми, като предател, като име, което не трябва дори да се произнася.

Но вече има нещо, което равините не могат да контролират, и това е Интернет. Това е една неутрална територия, която отваря врати, които са били затворени в продължение на 2000 г.

Революцията в Израел

Израелците днес практически живеят в Интернет. Те са онлайн 24/7. Всъщност Израел е водеща нация по отношение употребата на YouTube и други социални медии, като преди нас е само Тайван. Броят на хората, които гледат нашите видеоклипове, расте всеки ден и то с темпове, за които не бих се осмелила да мечтая само преди няколко години. Населението на Израел е около 8 млн., а видеоклиповете ни на иврит имат вече 18 млн. гледания. В световен мащаб имаме вече над 68 млн. гледания. В днешно време едва ли има човек, който да не е чувал Евангелието по един или друг начин. Дори и най-строгите групи сред ортодоксалните евреи не могат да попречат на членовете си да се сдобият със смартфон. „Тайните“ и „забранени“ глави в Библията като Исая 53 и Данаил 9 вече не са тайни и забранени. Истината за Исус, споделяна на собствения им език от техни сънародници – братя и сестри, е навсякъде в социалните медии.

Исус направи алия! Той вече не е чужденец в Израел! И името Му отново е ЙЕШУА!!!

Израелски войници спасяват живота на палестинско бебе(източник: Israel Today)

Присъствието на евреи и особено на израелски войници в библейския град Хеврон често е представяно от палестинските лидери и световни медии като пречка за постигането на мира. И войниците, и еврейските жители на града са представяни като агресивни расисти, които носят само злини за палестинските жители на града. И въпреки това истории като тази не са рядкост, въпреки че чуждестранните медии изобщо не ги отразяват.

Една съботна вечер в края на юли израелски войници на пост пред Гробницата на патриарсите в центъра на Хеврон чуват викове от близката къща, където живее палестинско семейство. Войниците не пренебрегват виковете и се втурват в къщата, за да окажат помощ. Вътре войниците намират изпаднало в паника палестинско семейство, наобиколило деветмесечно бебе, което е изпаднало в безсъзнание и не диша. Войниците веднага започват да оказват първа помощ и се обаждат на лекаря на военната си част. След пристигането му детето е изкарано навън и лекарят продължава да оказва животоспасяващи манипулации, докато то започва да диша и се връща в съзнание.

Подобни новини за израелските войници рядко се оповестяват, но в действителност това е начинът, по който повечето израелски войници се отнасят към палестинските араби. Израелските войници предпочитат да защитават и да се борят за опазването на човешкия живот, а не да го отнемат, противно на всичко, което повечето медии се опитват да ни убедят.

Израел и войната в Сирия(източник: Israel Today)

Повече от 160 000 сирийски бежанци са събрани близо до границата с Израел в Голанските възвишения. Въпреки че цял живот им е повтаряно, че израелците са техните кръвожадни и безсърдечни врагове, сега те търсят убежище в еврейската държава, тъй като са подложени на безмилостни гонения от собствения си диктаторски режим.

Разбираемо е, че Израел не може да допусне на територията си толкова голям брой бежанци, особено от страна, която официално е във война с еврейската държава. Но Израел е решен да направи всичко, което може, за да помогне на тези бедни души, като ги снабдява с храна и дрехи.

В края на юни израелската армия достави в бежанския лагер отвъд границата 300 палатки, 13 тона храна, 15 тона бебешка храна, 30 тона дрехи и обувки и три палета с медицински изделия.  Израелската армия редовно издава разрешение за влизането на територията на Израел на ранени сирийци, които се нуждаят от спешна помощ.

Наскоро такова разрешение беше дадено на четири деца, които са останали сираци и са били ранени по време на въздушни нападения от страна на собственото им правителство. В изявление на израелската армия беше съобщено: „Беше осъществена уникална и сложна медицинска операция от отряда Башан, като част от която шест тежко ранени сирийци, сред които четири деца, бяха приети в Израел за лечение. Според сведенията от сирийска страна семействата на децата са били избити при бомбардировките в северната ни съседка.“ Децата са получили първа помощ от израелските военни лекари, след което са били откарани в болница в северен Израел.

В края на юли Израел изигра ключова роля за спасяването на стотици хуманитарни работници и семействата им, след като последните се оказаха в капан в южна Сирия.

800 от т.нар. „бели каски“ и семействата им се намираха в Кунейтра – единствената малка част в южна Сирия, която все още не беше под контрола на подкрепяните от Русия части на режима на Башар Асад. В по-голямата си част белите каски са сирийци, които през последните години са се заели да осъществяват спасителни операции след военни сблъсъци в раздираната от гражданска война страна. Те действат главно в територии, контролирани от бунтовниците, където почти всички обществени служби вече не съществуват. Поради тази причина режимът на Асад ги счита за опозиционни сили и те са се превърнали в мишена за сирийската армия.

През последните месеци САЩ, Великобритания, Германия и Канада помагат на белите каски с логистиката. Когато стана ясно, че частите на Башар Асад ще си възвърнат южна Сирия, гореспоменатите държави ходатайстваха пред Израел и Йордания да им помогнат да напуснат тези територии с обещанието, че те и семействата им ще получат убежище на Запад.

На 21 юли конвой от автобуси с бели каски и семействата им навлезе в северен Израел под прикритието на нощта, след което бяха ескортирани от израелски части и представители на ООН в Йордания. Израелците, участвали в операцията, свидетелстваха, че това е една от най-емоционалните операции, които са извършвали досега, за да помагат на сирийци, тъй като голяма част от пътниците в автобусите са били деца.

Повечето от усилията, които Израел полага, за да помага на сирийците, които бягат от войната, са част от т.нар. операция „Добрият съсед“ на израелската армия. Майор Сергей Х. оглавява медицинското подразделение на операцията „Добрият съсед“ от май 2016 г. Той и екипът му работят в полевата болница Мазор Ладах. „От цялата ми служба в армията това е най-специалната част. Това, което правя, е в нарушение на всички правила на играта и всички стереотипи, за която и да е била армия“, обяснява майор Сергей Х. Неговото работно място обаче не е само полевата болница, защото той и екипът му помагат на болни и ранени сирийци в различни болници в северен Израел. Всеки един случай е отделно предизвикателство. Първото нещо, което майор Сергей Х. и екипът му трябва да направят, е да извършат оценка на ситуацията, за да разберат от какво се нуждаят сирийците. След това предстои процес на вземане на решения и предприемане на действия.

„Комуникацията е важна част от работата ни. Работим в тясно сътрудничество с медицински персонал и хуманитарни организации“, казва майор Сергей Х. Без значение колко сериозни са предизвикателствата той се опитва да вижда надежда и светлина във всяка ситуация. „Когато видя група деца, които сме приели в болницата травмирани и ранени, но след успешни операции същите тези деца я напускат и виждам как си играят, смеят се, рисуват и си говорят, се радвам, че те отново са деца“, споделя той. „Това е най-висшето морално дело и за мен е чест за бъда част от него“.

Доброволци срещу хвърчила и балони (източник: Bridges for peace)

Рами Голд от кибуц Бе‘ери близо до границата с Газа няма конкуренция. Със своя ATV (автомобил за всякакви терени), към който е прикрепил цистерна с вода, той пристига пръв там, където започне пожар, причинен от хвърчилата и балоните, с които терористите на „Хамас“ вече месеци тормозят жителите на южен Израел. „Понякога пожарникарите пристигат след като съм потушил пожара“, казва той. „И аз им казвам: всичко е под контрол“.

Рами не е сам. Зад него стои екип от доброволци, който той е сформирал в кибуца. Той и приятелите му се борят с палежите и първи се втурват към всяко място в региона, където забележат подозрителен дим. Районът на кибуц Бе‘ери е районът, който най-много страда от изпращаните от Газа хвърчила и балони, причиняващи пожари, затова жителите там в крайна сметка решават да направят нещо. Те решават да охраняват и наблюдават района на смени и да помагат на пожарникарите в борбата с пламъците. Доброволците работят на две смени – от 10 ч. до 16 ч. и от 16 ч. до последния пожар. Във всяка смяна има по четирима доброволци.

В района на Бе‘ери избухват средно по пет пожара на ден. Хагай Хекер е операторът на екипа. Той отговаря за връзката с всички доброволци, с армията, с пожарната и с властите по поддръжка на парковете. Той е на разположение 24 часа в денонощието и няма и миг почивка.

„Щастливи сме, че имаме достатъчно доброволци от кибуца. Всички те са екипирани да потушават пожари, но понякога има по няколко пожара наведнъж. Много е изтощително, но ще издържим. Между нас има екипен дух и сме като в армията“.

Една вечер двама жители на Бе‘ери – Еден Аскапа и Йордан Цемах – застъпват на смяна и веднага са извикани да потушат пожар, започнат от балон със запалителна течност. Двамата тръгват незабавно и викат приятеля си Хен Евен за подкрепление. Той идва веднага с автомобила си, към който е прикрепена цистерна с вода. „Борим се да спасим домовете си“, казва Аскапа. „Ако не го направим, ще живеем в облаци дим или още по-лошо – пожарът може да засегне кибуца. Не по-малко важно е да спасим природата. Важно е да пристигнем на мястото възможно най-бързо и да му попречим да се разпространи. Всяка секунда е от значение“.

След като потушават пожара, доброволците отиват в кулата за наблюдение, където се срещат с пожарникарите. Наблюдателят на върха на кулата гледа през телескопа и казва: „Вятърът е насрещен и това може да спомогне за по-бързото разпространение на пожара.“ Доброволците остават нащрек. Малко след 18 ч. наблюдателят съобщава за дим. Аскапа и Цемах се качват на автомобилите и отиват на мястото на пожара, който започва да се разпространява в малка горичка на около километър от кибуца. Огънят е сравнително слаб и екипът се справя бързо със задачата.

„Имаме си работа със странна реалност, в която живеем, но се учим да бъдем ефективни. Тази борба ни сплотява и доведе до чудесно сътрудничество между различни институции и прекрасни хора, които просто искат да защитят домовете си“.

Лятно забавление за децата на Сдерот (източник: Kehila News)

Хуманитарната организация „Проектът Йосиф“ в партньорство с местното месианско служение „Град на живот“ организираха  ден на забавление и отдих за децата на гр. Сдерот, които живеят в постоянно напрежение поради ракетните атаки и нападения с хвърчила от Газа.

„Радваме се, че сме тук, за да благословим децата и да им покажем, че някой го е грижа за тях, въпреки травмата, която преживяват“, каза директорът на организацията „Проектът Йосиф“ Джим Шуц.

Сдерот се намира на по малко от 2 км от границата с Газа и е известен като „световната столица на бомбоубежищата“ заради постоянните ракетни нападения между 2001 и 2008 г., които доведоха и до последната война между Израел и Газа през 2014 г. В този район жителите имат само 15 секунди, за да стигнат до най-близкото бомбоубежище, преди ракетата да удари целта си.

Двете организации обединиха усилия с общината в Сдерот и проведоха целодневни забавления за децата с раздаване на подаръци. Имаше водни пързалки за децата, захарен памук и други лакомства и игри.

„През последния месец имахме много проблеми с ракетни нападения и пожари, причинени от хвърчила“, каза Михаел Беенер от месианската църква „Град на живот“. „Това е много стресиращо за жителите на Сдерот и особено за децата. Много от тях не искат да излизат да си играят навън.“

През последните месеци напрежението ескалира по границата с Газа. Освен ежеседмичните петъчни протести по границата палестинците изстреляха стотици ракети по Израел.

Беенер каза, че събитието е било много успешно и е донесло радост на децата по време на лятната ваканция, давайки им възможност да излязат от домовете си и да се насладят на една защитена среда с игри и подаръци. Подаръците бяха осигурени от американската организация „Кесията на самарянина“, която осигурява подаръци за деца по целия свят в кутии за обувки.

Според едно проучване от 2015 г. около 40% от децата в Сдерот страдат от симптоми на безпокойство, страх и пост-травматичен синдром. Животът в Сдерот често може да бъде изолиран и самотен. „Чудесно е да знаеш, че някой мисли за нас и ни обича“, каза една от жителките на Сдерот, изразявайки благодарността си към организаторите.

„Трябва да се справяме с тези трудности ежедневно и никак не ни е лесно“, каза заместник-кметът на Сдерот Марк Ифраимов. „Много от децата са травмирани и живеят в тежки условия. Голяма част от тях са родени в тази ситуация и не познават никаква друга реалност. Не е лесно да растеш така. Организации като вашите ни помагат да дадем шанс на децата да бъдат щастливи и да видят, че животът може да е хубав“.

Надуваемите замъци и балони създадоха положително преживяване за децата, които през последните месеци разбраха, че хвърчилата и балоните могат да бъдат опасни. Тези предмети, които би трябвало да носят забавление за децата, причиниха много щети по границата с Газа и полицията предупреждава децата да стоят далеч от тях.

„Жителите на Сдерот не искат да напускат града, за тях това е техният дом“, каза Шуц. „Те искат да бъдат тук, децата искат да живеят тук. За нас беше благословение да бъдем част от този ден и да насърчим и укрепим общността“.

„Земята, към която преминавате, за да я завладеете“ (Второзаконие 6:1) - новозавърнали се евреи споделят своите истории в Разпределителния център на „Християни приятели на Израел“

Алекс: Роден съм в Киев, Украйна. Реших да направя алия след една година в програмата „Маса“. Тази програма ми даде възможност да науча повече за израелската култура и да уча иврит в Израел за десет месеца. След като приключих програмата, си намерих работа и това ми помогна да се реша да започна нов живот в Израел. Любовта ми към тази Земя е много силна и искам да пусна корени тук!“ През юни Алекс получи гражданство и две седмици след това дойде при нас в Разпределителния център. Негови приятели ни препоръчали и той беше пред вратата ни точно в 9 ч. Понякога цели групи новозавърнали се евреи чакат пред вратата ни още от 8 ч.. Алекс ни сподели, че има приятелка и ние му казахме, че с удоволствие ще им помогнем за сватбата чрез нашия Сватбен салон, който е пълен с булчински рокли и официални дрехи, които християни в нациите ни изпращат, за да благословят новосъздаващи се израелски семейства.

Джейми и Флор: Джейми и Флор идват в Израел от Колумбия. Въпреки че Флор не е еврейка, тя е много привързана към Израел. Те имат пет деца, от които две също живеят в Израел със семействата си. Семейството на Джейми са били румънски евреи. Неговият баща, братя и сестри са успели да избягат от Втората световна война, но са били разделени. Корабът, с който пътувал Джейми и баба му, пристигнал в Южна Америка и евреите, които били на него, се разпръснали из Северна и Южна Америка. Джейми поддържа връзка с братята и сестрите си чрез интернет и се надява един ден всички да се срещнат в Израел. Флор сподели с нас, че са посетили музея на Холокоста „Яд Вашем“ в Ерусалим с надеждата да научат нещо за бащата на Джейми, за когото нямали много информация. Там научили, че той успял да стигне до Южна Америка след смъртта на първата му съпруга в концлагер, но след това не се свързал със семейството си. Той така и не споделил с никого за ужасите, на които е станал свидетел през този период. Джейми се разплака, защото би искал да можеше да помогне на баща си, който продължил да носи тази болка в себе си до смъртта си. Ние насърчихме Джейми със стихове от Библията, напомняйки му за прекрасните деца и внуци, които Всемогъщият Бог му е дал и въпреки всички планове на врага да унищожи семейството му, Бог ги е запазил.

Даниел: Даниел беше дошъл в Ерусалим за посещение при лекаря си и на път обратно към базата си в гр. Цфат в северен Израел почука на вратата ни. Вече бяхме затворили за деня, но го приехме. Той получи подаръчния пакет, който даваме на всички новозавърнали се евреи при първото им посещение при нас и въпреки че времето беше много горещо, ни каза, че има нужда от зимно яке, чорапи и дънки. Даниел е доста висок и дрехите, които може да намери, са по-скъпи. В същия момент бяхме отворили нова пратка с дрехи и един от доброволците ни точно беше извадил яке размер XL, което пасна перфектно на Даниел. Също така му дадохме и военно яке, каквито даваме на израелските войници, които посещаваме в базите им, чрез проекта ни „Щитът на Давид“, както и чисто нова раница. Даниел беше изключително благодарен да получи и Библия на иврит и португалски, защото той е направил алия от Бразилия. Тръгна си, изпълнен с благодарност и с обещания да каже за нас и на другите войници в базата му. Молете се за Даниел – за неговата безопасност през оставащите 6 месеца от службата му в израелската армия.

Кира: Кира научила за нас от Еврейската Агенция в Украйна и ни се обади по телефона, за да разбере каква помощ предлагаме на новозавърналите се евреи. Тя е на близо 90 г. и има двама сина. По-младият е направил алия преди години, а по-възрастният Максим е пристигнал в Израел наскоро с нея. Максим е служил в руската армия и се е сражавал във войната в Афганистан, където е бил ранен и остава инвалид. Съпругът на Кира е починал по време на същата война. Кира каза, че тя обикновено е доста силна и приема трудностите и бедите, но в момента й е трудно да свикне с живота в Израел. Малко преди да пристигнат в Израел по-малкият син на Кира успял да им намери жилище под наем, където на Максим ще е лесно да се придвижва в инвалидната количка. Кира е много приятна жена – жена на вяра! Радваме се, че можахме да ги благословим с подаръчни пакети и летни дрехи.

София и Леонид: Освен че посрещаме новозавърнали се евреи в Разпределителния център, понякога ходим и на домашни посещения. Наскоро отидохме в Хар Гило да посетим София и Леонид. Хар Гило е красива общност в Юдейските хълмове на около 5 км от Ерусалим и 2 км от Витлеем. Цялата общност е оградена със стена, от която ясно се виждат двете близки арабски села. Леонид и София живеят там повече от 10 г. Те са пристигнали в Израел през 1991 г., когато вратите на бившия СССР се отварят и близо 1 млн. евреи правят алия. В началото те не са искали да идват в Израел, защото животът им в Украйна е бил устроен, но се страхували, че границите отново могат да се затворят и няма вече да могат да видят дъщеря си, която направила алия малко преди тях. София си спомня големите опашки и стотици семейства, които са се били събрали заедно с малкото си лични вещи в очакване самолетът да ги отведе у дома. Тя казва: „Самолетът беше много голям и когато се огледахме бяхме само евреи – все едно по време на Изхода от Египет!“

София е родена в гето в Украйна само няколко месеца преди съветската армия да ги освободи. Тя научила за ужасите на войната и Холокоста от своите родители и от други евреи. 50 души от рода на баща й са били избити по време на клането във Виница, сред които и единственият брат на баща й. Адолф Хитлер разположил най-източния си щаб близо до гр. Виница и прекарал там няколко седмици през 1942-43 г. Има една печално известна снимка, наречена „Последният евреин от Виница“, на която немски войник се готви да екзекутира евреин, коленичил пред масов гроб. Думите „Последният евреин от Виница“ са написани на гърба на снимката, която е била открита в албум на немски войник.

По време на посещението ни София ни задаваше много въпроси като: „Пише ли в Библията, че когато Бог върне народа Си в Израел, той ще бъде подложен на кланета и тероризъм?“, „Ще спре ли някога злото и кой ще победи накрая?“ Опитахме се да отговорим на въпросите й със стихове от Библията, припомняйки й библейски истории, в които Бог е бил верен да избавя народа Си. Молете се за това скъпоценно семейство.

А ето какво са написали в книгата ни за посетители някои от евреите, на които сме послужили:

„Никой досега не ни е предлагал толкова прекрасни неща безплатно! Делото, което вършите, е дело на праведни хора, продължавайте да го вършите до идването на Месията!“ ~ Рут

„Благодарим ви за всичко, което правите, за да помагате на олим хадашим (новозавърнали се евреи). Нямам думи да опиша колко много семейството ни оценява помощта ви и насърчението ви, защото тук ние сме начинаещи почти във всичко. Съпругът ми, трите ни деца и аз ви казваме „Благодарим!“ и нека Бог да ви благослови!“ ~ Катя

С ПОДКРЕПАТА И ЖЕРТВОГОТОВНОТО ДАВАНЕ НА ХРИСТИЯНИТЕ В НАЦИИТЕ „ХРИСТИЯНИ ПРИЯТЕЛИ НА ИЗРАЕЛ”- ЕРУСАЛИМ СЛУЖИ НА НАРОДА НА ИЗРАЕЛ ЧРЕЗ СЛЕДНИТЕ ПРОЕКТИ:

Проект "Отворени врати” - практическа помощ за алията – за нуждите на завръщащите се в Земята Израел евреи.
Проект “Не ги забравяйте” - подпомага оцелелите от Холокоста.

Проект “Щитът на Давид” – подпомага войниците от израелската армия.
Проект "Потоци на благословение" - подпомага най-бедните и нуждаещите се в Израел.
Проект “Първи плодове” - подкрепя домочадието на вярата - еврейските и арабските вярващи.
Проект “Надежда за бъдещето” - подкрепя етиопските евреи, които са се завърнали в Израел.
Проект “Под Неговите криле” - носи утеха и практическа помощ на жертвите на терористични атентати и на техните семейства. 

Фонд “Под обстрел” – осигурява помощ за жителите на израелски селища, които от години се намират под обстрела на “Хамас” от Газа (гр. Сдерот, гр. Ашкелон, гр. Ашдод и региона).

Еврейските празници през 2018  г.

Рош А‘Шана/Йом Труа (Празникът на тръбите) – 10-11 септември

Йом Кипур (Денят на умилостивението) - 19 септември

Сукот (Шатроразпъване) - 25 септември – 2 октомври

Ханука – 3-10 декември