ИЗРАЕЛ – АНАЛИЗ НА СЪБИТИЯТА ЮНИ 2020/ ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5780

След 18-месечен политически застой новото правителство на Израел най-после положи клетва (източник: Israel Today и Bridges for peace)

След три пъти проведени парламентарни избори в рамките само на една година, глобална пандемия и допълнителни отлагания заради политически неразбории, 35-то правителство на Израел най-после положи клетва на 17 май. Както ви съобщихме миналия месец, правителството на единството ще управлява с двама премиери, които ще поемат ръководството на държавата всеки за 18 месеца. Вотът за одобрението на новото правителство бе със 73 гласа - за и 46 – против.

Това ще бъде най-голямото правителство в историята на Израел, като Натаняху и Ганц ще създадат нови министерски кресла, за да удовлетворят всички искания на своите политически партии. През първите шест месеца, докато отмине кризата с коронавируса, министерските постове ще са 32, след което ще нараснат на 36. За сравнение - в периода между 1949 и 1955 г. израелското правителство се е състояло само от 12-13 министерства.

След полагането на клетвата, Натаняху застана пред Кнесета (израелския парламент) и очерта целите на новото правителство, а Бени Ганц заяви, че след повече от 500 дни Израел слага край на „най-лошата политическа криза“ в историята на еврейската държава и призова за „ера на помирението“.  Първият приоритет, според Натаняху, ще бъде справянето с коронавируса и предотвратяването на повторна вълна. За тази цел Натаняху назначи Юли Еделщайн за здравен министър. Вторият приоритет ще бъде съживяването на икономиката, за което ще отговаря новият министър на финансите Израел Кац от партията на Натаняху „Ликуд“. Натаняху заяви, че третият приоритет ще бъде възпирането на иранската агресия в региона. Четвъртият приоритет ще бъде противопоставянето на действията на Международния наказателен съд, който иска да започне дело срещу Израел за предполагаеми „военни престъпления“, извършени от израелската армия. Според Натаняху това е „стратегическа заплаха“ за еврейската държава и нейната армия. Петият приоритет е нещо, което беше залегнало в предизборната платформа на Натаняху още през април 2019 г., а именно - обявяването на израелски суверенитет над еврейските общности в Юдея и Самария, което би могло да започне най-рано през юли.

Не можем да не споменем, че в новото правителство на Израел има и български евреин. Това е новият външен министър - генерал Габриел (Габи) Ашкенази от партията „Синьо и бяло“ на Бени Ганц, който също е бивш началник на Генералния щаб на израелската армия. Габи Ашкенази е потомък на пловдивски евреи и неговото семейство са професионални военни и уважавани граждани на Израел. Във Войната за независимост на Израел през 1948-49 г. неговият баща Йосиф Ашкенази командва отряд от български евреи.

И въпреки че Израел вече има правителство, много политически анализатори предупреждават, че коалицията на единството е много крехка и има редица потенциални проблеми, които биха могли да доведат до преждевременното ѝ разпадане.

Потенциален проблем № 1 – Натаняху. Процесът срещу премиера, който трябва да докаже дали той е приемал подкупи, служил си е с измама и редица други обвинения, започна на 24 май. Както изглежда, той ще продължи с години и следващото заседание на съда е насрочено чак за след шест месеца. Ако Натаняху все пак бъде осъден, основният му коалиционен партньор Бени Ганц няма да може да продължи да го подкрепя като министър-председател. Въпреки че законът позволява премиерът да изпълнява задълженията си, докато срещу него се води дело, Бени Ганц ще трябва да реши дали си струва да продължи да си сътрудничи с един осъден премиер.

Потенциален проблем № 2 - Натаняху и анексирането на Юдея и Самария. Натаняху предлага Израел едностранно да анексира територии в долината на р. Йордан. Партията на Ганц „Синьо и бяло“ е против едностранни действия в тази насока, но коалиционното споразумение на новото правителство позволява на Натаняху да не се съобрази с мнението на партньора си и да внесе предложението за гласуване в Кнесета. Смята се, че мнозинството в парламента ще подкрепи въпросното предложение, което ще направи оставането на Ганц в правителството равносилно на политическо самоубийство. Ако Ганц напусне коалицията обаче, правителството се разпада. Потенциален проблем № 3 - Натаняху и Тръмп. Споразумението в правителството на единството изисква Натаняху да одобри плана на американския президент Тръмп, наречен „Сделката на века“, като същевременно „се стреми да гарантира сигурността и стратегическите интереси на Израел, включително и поддържането на стабилността в региона, на мира със съседите му и предприемането на действия в посока на бъдещи мирни споразумения“. Проблемът е, че думите, използвани тук, са прекалено двусмислени и биха могли да бъдат използвани, за да попречат на едностранното анексиране на Юдея и Самария, което Натаняху иска да осъществи. Бени Ганц би могъл да настоява, че анексирането би нарушило мирното споразумение с Египет и Йордания и да се опита да осуети този ход на Натаняху, което отново би довело до разпадането на правителството.

Потенциален проблем № 4 – Пари. След полагането на клетвата новото правителство разполага с 90 дни, за да одобри бюджета. Бюджетът винаги е бил проблемен въпрос, който е водил до разпадането и на предишни правителства. Тази година ситуацията е още по-сложна поради кризата с коронавируса. Одобряването на бюджета ще бъде огромно предизвикателство за новосформираното коалиционно правителство на единството. 

Натаняху и Ганц се съгласиха на този етап да не предлагат за обсъждане спорни закони като закона за еднополовите бракове, ролята на съдилищата и други социални проблеми, които към момента остават неразрешени. По тези въпроси те решиха да запазят „статуквото“ – уникалния израелски начин за съжителство в съвременната демократична еврейска държава.

Камъкът също е оръжие. Камъните убиват. (източник: Israel Today и Bridges for peace)

„Ако нямаш оръжие, вземи камък“, гласи една нова кампания на Палестинската автономия (ПА). Камъните се оказаха доста ефективно оръжие по време на първата интифада. Новата кампания на ПА явно цели да съживи тази идея и да направи употребата на камъни като оръжие приемлива. ПА насърчава гражданите си да нападат израелски войници с големи камъни и циментови късове и ярката кампания обикаля социалните мрежи.

Йони Бен Менахем - дългогодишен анализатор на Близкия изток – казва, че хвърлянето на камъни е част от стратегията на лидера на ПА Махмуд Абас. Той твърди, че хвърлянето на камъни, протестни демонстрации, блокади на пътища и коктейли „Молотов“ са част от това, което палестинският лидер нарича „мирна съпротива“. „Мирна“, тъй като не се използват огнестрелни оръжия.

Тези подстрекателства вече дават плод. На 6 май група израелски войници бяха нападнати с камъни в бежанския лагер Ал Фаур близо до Хеврон. Ден по-рано едно израелско момиче в Самария беше леко ранено от хвърлен по нея камък, а израелски автомобили бяха нападнати с коктейли „Молотов“ в северен и южен Ерусалим.

Кампанията по хвърляне на камъни набра още по-голяма скорост след убийството на 21-годишния израелски войник Амит Бен Игал в северна Самария на 11 май. Сержант Игал стана първият израелски войник убит в бой през 2020 г. Сержант Игал, който беше част от елитната бригада „Голани“, бе убит от голям камък, хвърлен по него от покрива на къща, докато израелската армия извършваше арести в палестинското село Я‘бад в северна Самария. Войниците са били изпратени, за да арестуват палестинци, за които е имало съмнения, че принадлежат към терористична организация. Непосредствено след арестите, докато войниците са излизали от селото пеша, група от десетина палестинци започнали да ги замерват с камъни от покрива на една къща. Въпреки че сержант Игал е носил каска, камъкът го е ударил директно в главата под ъгъл. В последствие за него е бил изпратен хеликоптер, който го отвел в болница в Хайфа, където медицинските екипи само са констатирали смъртта му.

Бащата на Игал Барух каза за израелско радио, че Игал е бил единственият им син и според закона е можело да не отбива редовната си военна служба в бойна единица. Игал сам е поискал да бъде в боен отряд, вместо да се задоволи с някоя по-безопасна служба, тъй като е бил воден от „любовта си към народа на Израел, към Земята на Израел“.

„Подписах разрешението с тази ръка“, изплака Барух. „Ти ми каза: „Тате, не ми отказвай това.“ И аз подписах, а ти се радваше все едно си спечелил от лотарията“.

Именно за това в Израел има закон, ако семейството има само едно дете, то да може да избере да не служи в бойна единица в армията. Но мнозина са момчетата и момичетата като Амит Бен Игал, които поемат този риск и жертват живота си, за да защитават родината си и народа си.

„Нямаме нищо друго. Съкрушен съм, сърцето ми е разбито“, повтаряше Барух. „Ти трябваше да ме погребеш, а не аз теб. Отче на небесата, дай ми причина да се събудя отново утре сутринта“, плачеше Барух на погребението на сина си.

През последните два месеца сблъсъците между израелската армия и палестинците бяха малко, тъй като и двете страни се бореха с общия враг - COVID-19. Но с отминаването на кризата от коронавируса, като че ли враговете на Израел отново се върнаха към обичайните си действия и нападенията срещу войници и цивилни израелци зачестиха. В Деня за възпоменание на падналите в бой войници и жертвите на тероризма една жена беше сериозно ранена при терористична атака в гр. Кфар Сава. 62-годишната жена беше намушкана с нож от 19-годишен палестинец с маска по обяд пред търговски център в града. Жената е била отведена в болница, където ѝ е направено кръвопреливане. Нападателят, който е бил от гр. Тулкарем в Западния бряг, е бил ранен от въоръжен цивилен, който работи като охрана, след което е бил арестуван от полицията.

Стрелба по палестински деца в Ерусалим (източник: Israel Today)

Две малки палестински деца са били ранени от изстрели от огнестрелно оръжие в източен Ерусалим на 20 май, като едното е в критично състояние. Най-вероятно не сте чули за това в медиите, тъй като не са били застреляни от евреи. Едно такова заглавие би накарало повечето хора по света да си помислят, че тези деца са станали жертва на „израелските окупационни сили“, защото това ни съобщават повечето световни медии. Но тъй като са били застреляни от други палестинци, явно никой не го е грижа.

Първата стрелба започнала в квартал Шуафат в североизточен Ерусалим. Четиригодишната Рафиф ал-Кара‘ин била седнала заедно със семейството си на празнична вечеря в края на деня по време на месеца Рамадан, когато мюсюлманите постят от изгрев до залез слънце всеки ден. Не е ясно от къде е дошъл куршумът. Тъй като в момента не е имало протестни демонстрации, най-вероятно Рафиф е била улучена от случаен куршум, изстрелян от някоя от бандите, които тормозят квартала. Тя е била откарана в болницата „Хадаса“ в Ерусалим с опасност за живота ѝ.

Другото ранено дете е тригодишно момче, което вероятно щеше да е мъртво, ако не беше героичната намеса на баща му. Охранителни камери са запечатали как маскиран мъж влиза в магазина за хранителни стоки на бащата и започва да стреля по момчето. Бащата незабавно се хвърля към детето и го покрива с тялото си. Стрелецът ранява и двамата, напуска магазина, след което се връща и стреля по тях отново. Според местните жители магазинът и друг път е ставал мишена на нападения от бандите, които вилнеят в района. Бащата и синът са откарани в болница с леки наранявания.