ИЗРАЕЛ – АНАЛИЗ НА СЪБИТИЯТА СЕПТЕМВРИ 2020/ ЕВРЕЙСКА ГОДИНА 5780

Израел даде първата цивилна жертва на терористичен атентат от година насам (източник: Israel Today, Bridges for peace)

Измина повече от година откакто 17-годишната Рина Шнерб беше убита при взрив на бомба в Самария. Измина повече от година без цивилни жертви на терористични атентати в Израел - до 25 август, когато палестинец уби 39-годишния равин и баща на 4 деца Шай Охайон близо до Тел Авив.

Това не означава, че през последната година в Израел не е имало терористични атентати. Въпреки карантината заради коронавируса през пролетта, имаше десетки сериозни терористични нападения, при които бяха ранени много израелци.

Халил Абд ал-Калия Дуейкат (на 46 г.) уби равин Охайон на автобусна спирка в предградие на Тел Авив, след като му нанесе множество прободни рани с нож. Камерите показват, че след това терористът спокойно се е отправил към близкото оживено кръстовище. Цивилен гражданин, който станал свидетел на атаката, подгонил терориста и го задържал до пристигането на полицията. Когато полицаите пристигнали, терористът все още държал в себе си окървавения нож. Парамедиците, които пристигнали на мястото, намерили Охайон в безсъзнание и без пулс. Въпреки опитите им да го върнат към живот бащата на четири деца е починал.

Дуейкат е предаден на Шин Бет (израелската организация за вътрешна сигурност) за разпит. Според разследващите той не отговаря на профила на т.нар. „самотни вълци“, които обикновено са извършители на подобни атаки през последните години. Това най-често са млади, неженени мъже - понякога и тийнейджъри. Освен това най-честата им мишена са израелските войници, тъй като, в случай че загинат, това им носи статут на „мъченици“. Дуейкат обаче е на средна възраст, женен, с шест деца. Смята се, че е избрал жертвата си, защото е бил ортодоксален евреин и по всяка вероятност не е бил въоръжен. Спокойствието му и липсата на съпротива по време на ареста, което му гарантира, че службите на реда няма да го застрелят при преследване, също е необяснимо. Към този момент разследването продължава.

Израел нанася ответни удари по ивицата Газа, докато балоните със запалителна течност продължават да тероризират южната част на страната (източник: Israel Today)

В средата на август израелски самолети и танкове започнаха да атакуват военни мишени на „Хамас“ и инфраструктура в Газа в отговор на атаките с балони със запалителна течност от ивицата. „Хамас“ възобнови тактиката си с балоните още в началото на август, причинявайки стотици пожари в южен Израел – в рамките само на два дни избухнаха над 60 пожара, причинени от балони. Атаките на „Хамас“ през август обаче не се изчерпват само с балоните. Терористичната организация, която контролира ивицата, поднови и обстрела с ракети по южен Израел. Повечето ракети падат в открити пространства или са прихванати от защитната система „Железен купол“, но някои падат в жилищни райони и в един от случаите две момичета бяха ранени, докато са бягали да се скрият в най-близкото бомбоубежище. В началото на август пък около 800 палестински бойци атакуваха границата между Газа и Израел, хвърляйки запалителни устройства по израелските войници.

Египетски посредници пристигнаха в Газа в края на август, за да се опитат да договорят поредното примирие между Израел и „Хамас“, но усилията им останаха без успех. Арабските медии съобщиха, че „Хамас“ е връчила на Израел списък с изисквания, сред които отварянето на КПП „Керем Шалом“, който Израел затвори в отговор на ракетния обстрел. Другите им искания са: увеличаване на броя на разрешителните за работа на палестинци от Газа в Израел, увеличаване на промишлената зона за риболов, която жителите на Газа могат да ползват, и разрешаване вноса на стоки с т.нар. „двойна употреба“, които могат да бъдат използвани от терористите за направа на взривни устройства и други оръжия. След като Израел отхвърли исканията на „Хамас“, поредната партида ракети беше изстреляна срещу Сдерот и други градове в южната част на страната.

На арабския свят му писна от палестинците (източник: Israel Today, Bridges for peace)

На 13 август световната общност беше „взривена“ от новината за историческото мирно споразумение между Израел и Обединените арабски емирства (ОАЕ), постигнато с посредничеството на САЩ. Новината беше съобщена чрез общо изявление, подписано от американския президент Доналд Тръмп, израелския премиер Бинямин Натаняху и престолонаследника на Абу Даби и заместник главнокомандващ на въоръжените сили на ОАЕ - шейх Мохамед Бин Зайед.

Според изявлението Израел и ОАЕ са се споразумели за пълна нормализация на отношенията между двете държави – между „две от най-развитите общества и напреднали икономики в Близкия изток“.

Очаква се представители от Израел и ОАЕ да се срещнат в най-близко бъдеще, за да подпишат двустранни взаимноизгодни споразумения в различни области, сред които отварянето на посолства, инвестиции, туризъм, директни полети, сигурност, телекомуникации, технологии, енергетика, здравеопазване, култура и околна среда.

Историческото споразумение прави ОАЕ едва третата арабска държава, която установява официални дипломатически отношения с Израел. Първата държава беше Египет, който подписа повратното мирно споразумение през 1979 г., последвано от мирния договор с Йордания през 1994 г. Интересното е, че и трите мирни споразумения са постигнати с посредничеството на САЩ, като се очаква примерът на ОАЕ да бъде последван и от други арабски страни.

„Кой би могъл дори да мечтае, че ще имаме мирно споразумение с арабска държава, без да сме принудени да се връщаме към границите от 1967 г.?“, коментира Натаняху. „Израел и ОАЕ са две от най-развитите страни в света и заедно ние можем да променим този регион“. Един старши служител на „Ликуд“ похвали споразумението, като каза: „За пръв път в историята премиерът Натаняху разчупи модела „земя за мир“ и вместо това наложи модела „мир в замяна за мир“. И наистина, вземайки това решение, ОАЕ се отказват от всички предишни предварителни условия за мир, които арабският свят досега поставяше и които досега обикновено означаваха изтеглянето на Израел от определени територии. В този случай обаче израелските заселища си остават в т.нар. Западен бряг, Ерусалим изцяло е под израелски контрол и нито една политическа партия в Израел, (може би единствено с изключение на Обединената арабска партия), не смее дори да повдигне въпроса за „правото на завръщане на палестинските бежанци“.

След обявяването на новината Палестинската телевизия съобщи, че президентът Махмуд Абас е свикал спешна среща със съветниците си, за да обмислят реакцията си.

Говорител на терористичната организация „Хамас“, която контролира ивицата Газа, нарече споразумението „награда за окупацията на Израел, за неговите престъпления и насилие спрямо палестинския народ“. 

От еврейска страна също се чуха някои недоволни гласове, тъй като Израел трябваше да отложи анексирането на заселищата в Юдея и Самария, което Натаняху беше обещал, че ще се случи през есента. Давид Елхаяни, лидер на организацията Йеша, която представлява еврейските общности в Юдея и Самария, реагира остро на съгласието на Натаняху да отложи анексирането като част от сделката с ОАЕ. Той дори обвини израелския премиер, че е предал някои от най-верните си поддръжници. „Той измами половин милион жители на Юдея и Самария и стотици хиляди гласоподаватели в Израел“, каза Елхаяни. Натаняху обаче настоява, че плановете за анексиране на библейското сърце на Израел са само „отложени във времето“, но не и „изоставени“.

Остава да видим каква ще бъде реакцията на останалата част от света, но най-голямата изненада е, че в арабския свят не се наблюдава разделение по отношение на мирното споразумение между Израел и ОАЕ. Всъщност повечето арабски държави изразиха подкрепата си за споразумението. Противници са само Йемен и Катар, които отдавна се присъединиха към оста на злото, включваща Иран и Турция – оста на ислямската радикализация, която обединява мюсюлмани шиити и сунити.

Какво всъщност се случи? Истината е, че на арабския свят вече му писна. Макар и късно, арабските държави осъзнават, че когато става дума за ислямска радикализация, независимо дали засяга мюсюлмани шиити или сунити, резултатът е един и същ – разруха и унищожение. Иран, Турция и джихадистките им съюзници са намесени в случващото се в Сирия, Йемен, Ливан, Сомалия, Ирак, Афганистан, Газа, северен Синай и северна Нигерия. А това, което е общо между всички тези държави, е хаосът.

ОАЕ и Саудитска Арабия определено не са се превърнали изведнъж в демокрации, но в Близкия изток изборът не е между либерална демокрация или диктаторство. Изборът е между стабилност или унищожение.

Арабският свят вече отказва да задоволява всяка прищявка на палестинците, чийто провал става все по-очевиден след почти единодушната подкрепа за споразумението между ОАЕ и Израел. В един момент арабските лидери явно са осъзнали, че за тях „палестинският проблем“ вече не е актив, а бреме. В крайна сметка враждата срещу Израел не е донесла добро на никого. Ето защо редица арабски държави подкрепиха мирната инициатива на бившия американски президент Бил Клинтън през 90-те години на миналия век. Те дори се опитаха да повлияят на Арафат да приеме мирното споразумение с Израел, но без успех. Те подкрепяха палестинската кауза в продължение на десетилетия, но без резултат. Израел даде на палестинците ивицата Газа и резултатът беше диктатура на „Хамас“.

А една група хора определено приветства нормализацията на отношенията между Израел и ОАЕ, тъй като тя се отразява добре на еврейската общност в арабската държава, която вече е много по-свободна и забележима. Още през юни еврейската общност в ОАЕ отправи публична молитва за лидерите на държавата. След това над сто евреи в Дубай присъстваха на най-голямото виртуално събиране за шабат, което арабският свят някога е виждал. Събранието беше ръководено от главния равин на ОАЕ Йехуда Сарна и президента на Конференцията на европейските равини Пинкас Голдшмит. В първото си интервю за израелска медия пък лидерът на еврейската общност в ОАЕ Соли Улф разказа подробно за живота на двете хиляди евреи в ОАЕ, които населяват предимно Абу Даби и Дубай. „Бяхме изненадани от момента на подписване на мирното споразумение, но знаехме, че нещо такова предстои. От известно време имаме повече свобода и нещата все повече се подобряват. В миналото гледахме да оставаме незабелязани и дори не можехме да носим кипа навън, но през последната година властите дори ни разрешиха да отворим синагоги“, сподели Улф.

Еврейски равин благодари на ОАЕ за спасяването на 11 евреи от Йемен (източник: Bridges for peace)

Две еврейски семейства получиха убежище в Абу Даби, където се събраха с роднините си, с които отдавна са били разделени. Руският равин Берел Лазар благодари на престолонаследника на Абу Даби шейх Мохамед Бин Зайед за това, че е приел молбата му въоръжените сили на ОАЕ, които участват в гражданската война в Йемен, да спасят две еврейски семейства, които са се оказали в капан там. В отвореното си писмо до престолонаследника той пише: „Благородното дело по спасяването на човешки живот ще е благословение за ОАЕ. Молим се за благоденствие на страната, на лидерите ѝ, на всичките ѝ жители, които да бъдат благословени във всичките си дела. Неотдавна целият свят видя, че ръката на ОАЕ е протегната за мир и за постигане на единство между нашите народи“.

Новинарските агенции в ОАЕ съобщиха за спасяването на еврейските семейства, които са били доведени в Абу Даби и са се събрали с роднините си, които преди години са успели да избягат от Йемен и с които не са се виждали от поне 15 г. Едното семейство каза за местните медии: „Това е сбъдната мечта. Благодарим на ОАЕ, че направи възможно събирането на семействата ни. Това е пример за съжителството и толерантността в ОАЕ.“

Експлозията в Бейрут (източник: Israel Today)

Въпреки че „Хизбула“ отрича да има връзка с химикалите, които се взривиха и опустошиха Бейрут през август, в арабския свят се говори, че „Хизбула“ е виновна и то не само за това. Ливанският народ отдавна страда от факта, че „Хизбула“ складира оръжия и суровини за направа на бомби в жилищни райони, но след експлозията в Бейрут, ливанците като че ли започват да осъзнават степента на опасността, на която са изложени от подкрепяната от Иран терористична организация.

И докато Ливан все още не може да се съвземе от случилото се и спасителните отряди продължават да се опитват да осигурят подслон на почти 300 000 души, които загубиха домовете си, тревожните въпроси, които всички си задават, са: „Кой е отговорен за складирането на толкова опасни материали толкова близко до цивилното население?“, „Защо не са били взети предпазни мерки?“ и „На „Хизбула“ ли принадлежи складът, в който са се съхранявали 2700 т. амониев нитрат?“

Междувременно терористичната организация не коментира случилото се – без съмнение самата тя е  в шок и ѝ предстои да анализира как инцидентът ще се отрази на бъдещето на групировката. За никого не е тайна, че огромният ракетен арсенал на „Хизбула“ също се съхранява в цивилни райони, тъй като групировката смята, че Израел няма да го атакува, ако има заплаха за цивилното население. 

След експлозията в Бейрут обаче ливанският народ е все по-гневен на „Хизбула“, че е използван като „жив щит“. И ливанците, и израелците си спомнят как преди години лидерът на групировката шейх Назрала заплашваше да изпрати ракети срещу складовете с амониев нитрат в пристанището на Хайфа. За съжаление глупостта на „Хизбула“ доведе до точно този сценарий, само че срещу собствения ѝ народ – и всичко това, без Израел да си мръдне и пръста.