Израел – анализ на събитията април 2025/ еврейска година 5785

Заложническата криза: агония за нацията и изпитание за издръжливостта на Израел (източник: Israel Today, All Israel News, JNS, Times of Israel)

„Хамас“ не остави на Израел друг избор освен да поднови военните действияв ивицата Газа. Повече от две седмици след приключването на първия етап от сделката за заложниците на 1 март преговорите за продължаване на споразумението останаха в задънена улица. Посредниците информираха Израел, че „Хамас“ отказва да прояви гъвкавост и да обсъди предложенията на пратеника на президента на САЩ Доналд Тръмп в Близкия изток Стив Уиткоф. Вместо това групировката настоява Израел да прекрати войната, без гаранции за връщането на заложниците и без гаранции, че „Хамас“ няма да продължи да управлява в Газа.

В 2,20 ч. сутринта на 18 март израелските военновъздушни сили възобновиха широкомащабните действия срещу „Хамас“ и „Ислямски джихад“ в ивицата. В първия етап бяха ударени около 80 ключови обекти от военната инфраструктура. Бяха ликвидирани редица високопоставени членове на политическия режим на „Хамас“, като целта беше отслабване на вътрешната й организационна структура и способността й да поддържа управлението и военната координация в анклава. Решението за подновяване на военните действия беше взето след многократните откази на „Хамас“ да освободи останалите заложници въпреки усилията за посредничество на САЩ, Катар и Египет. Беше дори съобщено, че въпреки заплахите на Египет към „Хамас“, терористичната групировка остава упорита и е отхвърлила няколко египетски предложения за сделка за заложниците. За вземане на решението оказаха влияние и множество данни на разузнаването, които показват, че терористичната организация е използвала периода на прекратяване на огъня, за да укрепи военния си капацитет. По време на двумесечното примирие, започнало на 19 януари, „Хамас“ усилено работи за възстановяване на силите си, складира оръжия и се подготвя за бъдещи нападения. Според редица разузнавателни оценки „Хамас“ целенасочено укрепва военните си позиции и поставя експлозиви по маршрутите на израелската армия. Бяха оповестени и данни за съгласувани усилия за подготовка на ново трансгранично нападение, насочено към израелски общности, подобно на това от 7 октомври 2023 г., което наложи Израел да действа превантивно.

Целите на Израел са две. Първо, да се премахне непосредствената заплаха от набези на „Хамас“ срещу израелските позиции или срещу израелски селища. Втората цел е „Хамас“ да бъде принудена отново да седне на масата за преговори при условия, които ще гарантират връщането на всички заложници и ликвидирането на военната мощ на организацията, така че тя да не може да остане повече в Газа. В обръщение към нацията преди подновяването на военните действия Натаняху заяви: „Хамас“ отказа предложение след предложение да освободи нашите заложници. През последните две седмици Израел не започна никакви военни действия с надеждата, че „Хамас“ ще промени курса си. Е, това не се случи. Въпреки че Израел прие предложенията на специалния пратеник на президента Тръмп, Стив Уиткоф, „Хамас“ категорично отказа да го направи. Ето защо дадох разрешение за подновяване на военните действия срещу „Хамас“.“

Възобновяването на операциите на Израел в Газа предизвика предвидима реакция в един свят, който отдавна е решил, че Израел е виновен за всичко в Близкия изток и че всички проблеми в региона ще се разрешат щом Израел престане да съществува. Западните медии обявиха, че Израел е нарушил примирието. Всъщност то приключи още на 1 март с освобождаването на последните заложници от първата фаза. „Хамас“ незабавно заяви, че подновените бомбардировки от страна на Израел са убили 400 цивилни граждани, което беше абсурдно, защото групировката няма как да знае броя на жертвите толкова бързо, а и, както обикновено, окачествява като „цивилни“ всички жертви, без значение, че те са нейни оперативни работници. И пак предвидимо, западните медии приеха тази цифра, без да я поставят под въпрос.

Не знам дали можем да си представим агонизиращата дилема, в която се намира еврейският народ като цяло и в частност лидерите, които трябва да вземат тези невъзможни решения. От гледна точка на „Хамас“ единственият начин да върне всички заложници е Израел да капитулира и да остави групировката на власт. В крайна сметка това е и причината, поради която „Хамас“ взе тези заложници – за да се увери, че Израел никога няма да може да спечели. Ако „Хамас“ освободи всички заложници, групировката знае, че с нея е свършено. Държейки заложниците в плен, „Хамас“ не само има предимство, но и държи всички карти, защото знае, че Израел има свещен дълг да ги върне. Идеологията на „Хамас“ й позволява да жертва гражданите си и неведнъж лидерите й са изтъквали, че колкото повече цивилни жертви има, толкова по-добре е за тяхната „кауза“, защото обвиненията ще са върху Израел, без значение, че за никого не е тайна, че терористите използват жени и деца като жив щит. За разлика от „Хамас“ Израел цени безкрайно много живота на всичките си сънародници и прави  немислимото да си ги върне, като например да размени един израелец за близо 100 терористи, дори и с ясното съзнание, че тези хора незабавно се връщат към терористичната си дейност. Докато заложниците са в Газа, „Хамас“ ще може да върти преговарящите и посредниците на пръста си и да парализира военните възможности на Израел. От известно време израелската армия знае къде са държани повечето пленници, но войниците не могат да стигнат до тях, защото ако се приближат, „Хамас“ ще ги убие, както направи с няколко заложници преди месеци, когато армията се доближи до тях.

Семействата на заложниците, които са все още в Газа, освободените заложници и половината нация смятат, че сделката с „Хамас“ е единственият начин всички да бъдат върнати от плен. От другата страна е останалата половина от нацията, която осъзнава ужасната истина, че никаква сделка няма да ги върне всички. Само пълната капитулация на Израел ще направи това, но това означава оставането на „Хамас“ на власт и гаранция, че 7 октомври 2023 г. ще се повтаря отново и отново до пълното унищожение на еврейската държава, защото това е, за което групировката съществува.

Това е ужасната агония, пред която Израел е изправен от самото начало на тази война. Как една нация да балансира между необходимостта да спаси някои от своите граждани от плен, мъчения и смърт и необходимостта да не подложи други свои граждани на същата съдба и да гарантира тяхната сигурност? Вземането на израелски заложници беше брилянтна тактика, чрез която „Хамас“, въпреки отслабената си мощ, продължава да контролира дневния ред, успявайки да всява дълбоки разделения сред израелското общество.

Протести срещу „Хамас“ в Газа – доколко са реални? (източник: All Israel News, YnetNews)

Стотици палестински жители на северната част на Газа излязоха на протести срещу „Хамас“ на 25 март, призовавайки за прекратяване на войната. От началото на войната в Газа е имало няколко по-малки и неорганизирани протести, но това беше първият път, когато цивилни граждани излязоха на организирана демонстрация срещу групировката. Протестиращите държаха плакати с надписи „Край на войната сега“; „Хамас“ вън“ и „Хамас“ трябва да си ходи“. Един от протестиращите заяви, че гражданите на северния град Бейт Лахия в Газа са мирни жители. „Искаме мир и сигурност, а не да бъдем управлявани под дулото на оръжие“, каза той. Местен активист, противник на „Хамас“, призова жителите на Газа да оставят телефоните си вкъщи и да излязат на протест. „Покажете истинския глас на Газа“, каза той в публикация в Telegram, като добави, че се надява хората в други части на ивицата да направят същото и да поискат край на войната.

През следващите няколко дни беше съобщено за демонстрации в Джабалия и дори в Хан Юнис - бивш център на „Хамас“. По време на шествието в Бейт Лахия демонстрантите носеха бели знамена и държаха плакати, критикуващи групировката. В един видеоклип, споделен в социалните мрежи, се чуват дори призиви за освобождаване на израелските заложници.

Въпреки че точната причина за протестите, както и степента на обществена подкрепа за тях, не е ясна, изглежда, че последните удари на Израел по ръководството и активите на „Хамас“ са окуражили поне някои жители на Газа да заемат позиция. Няколко пъти по време на войната и дори преди 7 октомври 2023 г. е имало протести срещу „Хамас“, но терористичната групировка обикновено реагираше бързо и брутално, за да ги потуши.

Един израелски анализатор обаче поставя под съмнение легитимността на тези протести. Цви Йехезкели казва: „На първо място, в продължение на година и половина [от началото на войната] не са провеждани подобни мащабни демонстрации срещу „Хамас“, защото групировката управлява Газа с железен юмрук“, посочва той. „Погледнете начина, по който протестите се отразяват в медиите. Всичко е организирано. Има плакати, които са надписани с маркери. Изведнъж „Ал Джазира“ започва да отразява протести, които критикуват „Хамас.“ Според Йехезкели „Хамас“ може би разрешава някои от протестите, за да обслужва собствените си интереси. „В миналото всеки, който се е обявил срещу „Хамас“, е бил незабавно ликвидиран“, казва той. Днес, според него, нещо се е променило. „Хамас“ се опитва да покаже, че е готова да приема критики. Той смята, че това е начин групировката да изпрати послание, че е склонна да създаде правителство в ивицата, което да включва широк спектър от възгледи, като междувременно ще потуши откритите си опоненти и ще ги накара да си платят.

Доклад на ООН за децата в конфликтни зони не включва бруталното убийство на братчетата Бибас (източник: YnetNews)

Проектът на годишния доклад на ООН за децата в зоните на конфликт, който се очаква да бъде публикуван през юни 2025 г., продължава да демонстрира антиизраелски настроения. Докладътне включва най-малките израелски жертви на войната - братчетата Кфир (10 месеца) и Ариел Бибас (4 г.), които бяха убити в плен в Газа и чиито тела бяха върнати при последната сделка за заложниците. Освен това изобщо не се споменават 12-те деца, убити от ракета на „Хизбула“ в друзкото село Маждал Шамс в северен Израел. Докладът използва завишени цифри, непроверена информация и размива отговорността на терористичните организации за причиняване на вреди на деца. Проектът беше предоставен на Израел за коментари, но еврейската държава беше шокирана от безчувствеността и лицемерието на ООН и реши да не сътрудничи на доклада. Наред с другите обвинения, докладът обвинява израелската армия, че е използвала 27 палестински деца като „жив щит“ без каквито е доказателства, като само между другото споменава системното използване на цивилни граждани като жив щит от страна на „Хамас“, без да проверява конкретни случаи.

Освен това докладът обвинява Израел, че е причинил вреда на деца по време на прехващането на ирански ракети към Израел, без да се посочва първоначалният източник на атаката. По темата за хуманитарната помощ ООН възлага почти цялата отговорност на Израел, пренебрегвайки факта, че „Хамас“ е нанесла щети на пропускателните пунктове, предназначени за прехвърляне на помощи, а според безброй свидетелства и доказателства редовно краде помощи, предназначени за цивилните палестинци. Що се отнася до броя на палестинските жертви, докладът представя хиляди смъртни случаи и наранявания, много от които не са потвърдени, което създава подвеждаща представа за мащаба на събитията. Отговорността е хвърлена почти изцяло на Израел, а „Хамас“, „Хизбула“ и Иран са споменати само в незначителна степен в очевидно пристрастния доклад. ООН споменава 8 555 сериозни нарушения срещу 2 960 деца, като само 15 от тях са израелски деца, а останалите са палестински деца. Проектът също така разчита на непроверени данни, които представят Израел в негативна светлина, като същевременно свеждат до минимум тежестта на нарушенията, извършени от терористични организации.