Израел – анализ на събитията май 2025/ еврейска година 5785

Втората война за независимост на Израел (източник: All Israel News, JNS, Times of Israel)

На 1 май Израел отбеляза 77 години от възстановяването на Държавата Израел през 1948 г., което без съмнение е Божие чудо и изпълнение на пророчествата (Исая 66:8-12). Войната за независимост, която започна след като околните арабски страни нападнаха еврейската държава само ден след провъзгласяването на независимостта на 14 май 1948 г., продължи 20 месеца. Войната, която Израел води срещу „Хамас“ в Газа след кървавите нападения на 7 октомври 2023 г., продължава вече 19 месеца. Мнозина я нарекоха „втората война за независимост на Израел“ и военните анализатори смятат, че тя ще продължи по-дълго от първата. „Хамас“ все още държи в плен и измъчва 59 израелски заложници. Израелската армия все още се сражава не само с „Хамас“, но и с нейните съюзници, като всички те са подкрепяни от джихадисткия режим в Техеран. Въпреки огромната цена, която Израел плаща, въпреки изтощението на армията, въпреки разделенията в израелското общество, еврейската държава е решена да не допусне „огненият пръстен“ от арабски армии през 1948 г. да пламне отново по границите й. Ето защо Израел продължава да води военни действия на няколко фронта.

На 18 март, след като „Хамас“ отказа да освободи останалите заложници в замяна на удължаване на тримесечното прекратяване на огъня, Израел възобнови военните операции в Газа. На 25 март хиляди жители на ивицата излязоха по улиците, за да поискат от „Хамас“ да прекрати конфликта и да облекчи страданията им. В отговор „Хамас“ започна да отвлича, измъчва и екзекутира тези протестиращи, наричайки ги „сътрудници на Израел“ и „предатели“. На 4 май беше съобщено, че Израел свиква в армията десетки хиляди резервисти, готвейки се за нова мащабна офанзива в Газа, която има за цел да окаже натиск върху „Хамас“ да освободи всички заложници. 

През април Израел нанесе въздушни удари в Ливан по високопоставени фигури от „Хизбула“ след многократни опити на групировката да възстанови обекти за производство на оръжие в нарушение на споразумението за примирие.  В Сирия Израел нанася удари по военна инфраструктура и бази, за да не могат да бъдат използвани от новото правителство в Дамаск, което, както всички знаят, е наследник на „Ислямска държава“. След падането на режима на Асад израелски войски са разположени на планината Хермон на границата на Голанските възвишения. Оттам те наблюдават действията в Южна Сирия и в Южен Ливан. По този начин Израел изпраща послание и до Ердоган, който наскоро отново призова за унищожаване на Израел и който има амбиции да превърне Сирия в турска колония с военни бази, които биха могли да застрашат еврейската държава. Израел също така подпомага ударите на САЩ по хутите в Йемен, като целта е веднъж завинаги подкрепяните от Иран ислямисти да спрат да застрашават морските коридори през Червено море. Хутите не спират да нанасят удари по Израел, като на 4 май, след четири последователни удара, една ракета на групировката успя да пробие и американските, и израелските противоракетни системи и нанесе удар на летище „Бен Гурион“ в Тел Авив. Това е първият успешен опит на хутите по летището, което е една от главните им мишени, наред с резиденцията на премиера Натаняху и редица стратегически военни бази. Ракетата удари покрайнините на летището и 6 души бяха леко ранени от осколки. Няма щети по пистите или по самолети, но летището спря работа за няколко часа. Тъй като то е от стратегическо значение, се очаква Израел да предприеме ответен удар и също така да проведе разговори със САЩ за съвместен удар срещу Иран, който финансира хутите. Основният приоритет на Израел е да попречи на режима в Техеран да се сдобие с ядрено оръжие, тъй като ислямската република не крие желанието да унищожи еврейската държава, както недвусмислено показа миналата година с двете си мащабни атаки със стотици дронове. Израел отвърна с поредица от въздушни удари, които унищожиха ирански съоръжения за производство на ракети и системи за противовъздушна отбрана (много от които произведени в Русия). Това значително отслаби възможностите на Техеран. Но тъй като Москва и Пекин помагат на режима да се възстанови, се смята, че след шест месеца Иран отново ще е в състояние да нанася удари, което Израел не може да си позволи. „Ако Техеран се сдобие с ядрена бомба - каза един висш военен, - всички други наши военни постижения ще бъдат напразни.“

77 години по-късно Израел продължава да се бори за своето право на съществуване в Земята, която Бог му е дал. В навечерието на тазгодишния Ден на независимостта Израел избухна в пламъци. На 30 април, когато в цялата страна течаха приготовленията за тържествените церемонии, мощни горски пожари обхванаха различни части на еврейската държава. След повече от седмица изключително горещо и сухо време и силен пустинен вятър районът около Йерусалим, Юдея, Самария и части от северен Израел избухнаха в пламъци. Основната магистрала между Тел Авив и Йерусалим беше затворена и хиляди автомобили бяха оставени на пътя, а пътниците им - евакуирани. Бяха евакуирани и десетки селища около Йерусалим, включително и месианското село Яд А‘Шмона. Официалната церемония за Деня на независимостта, която трябваше да се проведе вечерта на 30 април беше отменена, а по телевизията беше излъчен запис на генералната репетиция от преди няколко дни. В церемонията освен официалните лица участие взеха и освободени заложници, сред които Агам Бергер, която беше отвлечена заедно с четири други момичета от военна база. Тя изпълни музикално произведение на любимата си цигулка – нещо, което след освобождаването си тя сподели, че много й е липсвало през 500-те дни в плен в Газа.

Редица градове в страната също отмениха честванията. Беше издадена забрана за провеждане на традиционните пикници с барбекюта в национални паркове и градини, които са обичайна гледка на този ден. Силите на противопожарната охрана, на полицията и армията бяха мобилизирани в борбата със стихиите. Израел отправи молба за помощ към международната общност и редица държави, сред които Италия, Румъния, Гърция, Кипър и Северна Македонияизпратиха самолети за борба с пожарите. Според специалисти в областта на горските пожари това са може би най-мащабните, пред които страната е била изправена. Най-голямата болница - „Хадаса“ в Йерусалим – помоли всички пациенти, които не са спешни, да се пренасочат към други лечебни заведения, за да могат да се приемат хората засегнати от пожарите. Стотици бяха приети след обгазяване и леки изгаряния, но слава на Бога, няма жертви. На 1 май пожарите продължиха макар и в по-малки мащаби, на жителите на някои заселища беше разрешено да се върнат по домовете си, а магистралата Тел Авив – Йерусалим беше отворена.

В разгара на бедствието, възползвайки се от ситуацията, в някои арабски социални мрежи бяха публикувани призиви за подпалване на еврейски заселищас думите: „Израел гори! Да го довършим!“ Десетки откликнаха на призивите и причиниха умишлени палежи в покрайнините на няколко еврейски селища в близост до Рамала. Очевидно обаче подпалвачите не бяха взели предвид, че вятърът ще смени посоката си, и огънят тръгна към седалището на Палестинската автономия, като впоследствие палестинската полиция арестува извършителите. Започналите разследвания показаха, че поне няколко от първоначалните пожари са били причинени умишлено от арабски граждани, които са подпалили дървета и храсти в хълмовете около Йерусалим. За съжаление това не е прецедент. Разследванията продължават.

Стратегията на „Хамас“ - „всичко или нищо“! (източник: Israel Today, All Israel News, JNS)

Защо групировката продължава да отхвърля предложение след предложение за споразумение? Истината е, че „Хамас“ цели оцеляване на режима в Газа. Отказът й да приеме поредното израелско предложение за частично споразумение и освобождаване на около 10 израелски заложници е пресметнат опит да осигури дългосрочното си оцеляване, като принуди Израел да прекрати войната при нейните условия. В основата на този подход лежи джихадистката цел за унищожаване на Израел и запазване на властта в Газа на всяка цена. В крайна сметка върховна цел в устава на групировката е унищожаването на държавата Израел. „Хамас“ гледа на заложниците като на коз за осигуряване на собственото си оцеляване. Ако Израел остави „Хамас“ да съществува, войната й срещу Израел ще се възобнови само след няколко години, след като се прегрупира, а най-вероятно и на други терени като Юдея и Самария, където групировката се ползва с голям авторитет. „Хамас“ не се интересува от броя на убитите палестинци. На убитите е обещан статут на мъченици. Онези, които останат в Газа и продължат борбата в Юдея и Самария и на други места, ще получат възможност да „освободят“ земята от „неверниците“. Мнозина анализатори смятат, че „Хамас“ вече подготвя следващия 7 октомври. Групировката продължава да обстрелва южната част на Израел с ракети и през април 27 души бяха ранени при ракетни обстрели в Ащкелон и Ашдод. За Израел ключът към постигането на целите на войната се крие в пълното унищожаване на военното и правителственото присъствие на „Хамас“ в Газа, което е ключово за предотвратяване на по-нататъшната радикализация в Юдея и Самария.

Междувременно през април след публикуван анализ, който показа огромни несъответствия в броя на жертвите в Газа, здравен служител на „Хамас“ публично призна, че много от хората, обявени за загинали по време на войната в Газа, всъщност са починали по естествени причини или изобщо не са загинали. Ръководителят на статистическия екип в контролираното от „Хамас“ министерство на здравеопазването на Газа Захер ал-Уахиди направи това признание пред Sky News, след като анализ на организацията Honest Reporting установи, че около 3400 души (сред които 1000 непълнолетни), посочени като жертви на войната в предишни списъци, са отпаднали от последната актуализация на министерството. През последните месеци се наблюдават редица такива актуализации от страна на „Хамас“, което неминуемо води до намаляване на броя на жертвите на войната в Газа.

В края на април поредната група палестинци от Газа напусна ивицата със съдействието на Израел. 130 души бяха транспортирани от Газа до летище в южен Израел, откъдето те отпътуваха за Франция, Босна и Чили. Преди това други групи отпътуваха за Германия, Румъния и ОАЕ. Това се случи, след като в края на март израелското правителство одобри инициатива за подпомагане на палестинци, които желаят да напуснат Газа. Проучване, публикувано миналия месец в британското издание „Телеграф“, установи, че 52% от жителите на Газа - над 1.1 млн. души - биха напуснали ивицата временно или за постоянно, ако им се отдаде възможност.

Изправени пред засилващия се антисемитизъм, евреите в диаспората са принудени да крият идентичността си (източник: Israel Today, JNS)

След 7 октомври еврейските общности по света са изправени пред нова реалност. Евреите в много страни са принудени да използват с повишено внимание еврейски отличителни символи като кипа, звездата на Давид и др. Мнозина споделят, че близки приятели започват да се дистанцират от тях. Същевременно нивата на алия (завръщане на евреите в Израел) се увеличават. От 7 октомври досега в Израел са пристигнали над 40 000 новозавърнали се евреи. Това е чудо. Няма друга страна в света, към която хората да бягат по време на война. Отбелязва се драстично увеличение на подадените заявления за алия - 350% скок във Франция и 130% - в Северна Америка. Това е резултат както от нарастващия антисемитизъм по света, така и от вълната на солидарност на евреите в диаспората.

В същото време палестински и други мюсюлмански малцинства в Европа започват да представляват сериозна заплаха. Те редовно организират демонстрации в подкрепа на „Хамас“, като отказват да се подчиняват на местните власти. След 7 октомври в редица страни по света и в частност в Европа се организират хиляди събития и демонстрации, някои от тях, завършващи с насилие и подстрекателства срещу евреите, други - насочени срещу полицията в държавата-домакин.

На този фон през април Израел връчи най-високото гражданско отличие на лидера на една  мюсюлманска европейска държава за подкрепата на страната му след 7 октомври. Премиерът на Албания Еди Рама беше отличен за „непоколебимата му подкрепа за Израел след кланетата на 7 октомври, за смелата му позиция срещу антисемитизма и трайното му приятелство с еврейския народ“, се казва в прес-съобщение. Въпреки преобладаващото мюсюлманско мнозинство в Албания, Рама открито подкрепя правото на Израел да се защитава и категорично осъжда „Хамас“. Приемайки наградата от израелския президент Ицхак Херцог, Рама не се побоя да изобличи „Хамас“: „В този особено труден момент в тунелите на „Хамас“ се намират невинни хора. Искам да подчертая, че Албания винаги е подкрепяла съществуването на две държави, но нашето мнение е, че няма решение, докато „Хамас“ е на власт. „Хамас“ не е съпротивително движение. „Хамас“ са нацистите на новия век, а както ни е научила историята - с нацистите не може да се прави компромис.“ Рама също така обвинява „Хамас“ за състоянието на жителите на Газа. На събитие през септември 2024 г. той каза: „На онези, които наричат Газа „затвор на открито“, искам да кажа, че пазачите на затвора са „Хамас“, а не Израел.“