ШОФАР септември 2025

Как продължава животът след клането на 7 октомври за бременните тогава съпруги на жертвите на „Хамас“? (източник: Times of Israel)

Два месеца след като съпругът й, Саги Декел-Хен, беше взет за заложник на 7 октомври, Авитал роди третата им дъщеря в болница в Ейлат, най-южния град на Израел, където общността им беше евакуирана след клането в кибуца им. Тя беше една от четирите жени, които бяха бременни на 7 октомври, когато съпрузите им бяха убити или пленени. Три от жените - Ела Хаими, Михал Лубанов и Сигал Йехуд – вече са вдовици. Единствено Авитал се събра с мъжа си, който беше освободен по време на прекратяване на огъня през февруари 2025 г.

Съпругът на Ела – Тал Хаими, член на кибуца Нир Ицхак от трето поколение, беше част от екипа за бързо реагиране и беше убит, а тялото му - отвлечено в Газа, където все още се намира. Съпругът на Михал – Алекс – беше барман на музикалния фестивал, където беше взет за заложник и след това убит в тунел в Газа през август 2024 г. Съпругът на Сигал – Долев – беше считан за заложник в продължение на много месеци до юни 2024 г., когато останките му бяха намерени в Израел. Разследването показа, че е бил убит на 7 октомври, докато е оказвал помощ на пострадали като медик-доброволец.

В разговорите с Авитал и Ела, те разказаха за предизвикателствата, пред които са изправени. „Децата са мой приоритет; това е, което Тал поиска от мен в онзи ден“, каза Ела. През декември 2023 г. тя беше информирана, че Тал е бил убит на 7 октомври и тялото му е било взето за заложник. Шест месеца по-късно тя роди четвъртото си дете – Лотан. След атаката семейството беше временно преместено в кибуц в Негев. „Тал беше много прям човек“, каза Ела, която има 11-годишни близнаци и 8-годишно дете, освен най-малкия Лотан, който сега е на 1 г. „Не е трудно да знам какво би било мнението му. Опитвам се да правя това, което той би сметнал за добре. Разговорът не е приключил, все още говоря с него в главата си.“

Авитал се надяваше, че Саги ще бъде освободен при първата размяна през ноември 2023 г. и ще се върне у дома преди тя да роди през декември, но това не се случи. Тя кръсти дъщеря им Шахар – име, за което бяха говорили. Авитал подозираше, че Саги не знае дали с дъщерите им са живи, тъй като ги беше оставил в защитената стая, когато беше отишъл да се бие с терористите.

И двете жени споделят, че предизвикателствата на живота ги държат фокусирани през месеците на несигурност. Имат деца, за които да се грижат, работа и основната цел – да върнат съпрузите си у дома, живи или мъртви. Когато Саги беше освободен и се върна у дома, след първоначалната еуфория, Авитал трябваше да помогне на новороденото им бебе да свикне с баща си.„Не знаехме дали той ще се върне, но хората ни подкрепяха и искаха да ни помогнат, да ни дадат сили. Чувстваме се, като че ли цялата ни нация ни подкрепи и преживяхме толкова много трудности, но сега можем да помогнем на другите.“

Докато семейство Декел-Хен работи усилено, за да се възстанови, Ела все още е затворена в мрачната реалност на 7 октомври, с тялото на Тал, държано в Газа.Тя се притеснява, че той никога няма да бъде върнат за погребение, че тялото му може да бъде поругано или да изчезне завинаги. „Минаха почти две години, а това е прекалено дълго за нас, прекалено дълго за децата ни, прекалено дълго за другите заложници“, казва тя. Ела иска да се върне в кибуц Нир Ицхак, в дома, който е построила с Тал. Тя иска децата й да бъдат с членовете на общността, които ги подкрепят и обичат. „Те трябва да виждат около себе си хора, които искат да бъдат щастливи и не само заради това, което се е случило. Опитвам се да им осигуря радостни преживявания. Искаме да имаме спокойствие и мир и за двете страни“. Тя не вижда заложниците като личен проблем, а като национален. „Това засяга всички нас. Днес съм аз, а утре ще е някой друг. Всички ние сме заложници.“

15 заложници нарушават мълчанието за сексуалното насилие на и след 7 октомври(източник: All Israel News, YNET News)

Проектът „Дина“, носещ името на дъщерята на патриарха Яков, която беше изнасилена, според библейския разказ в Битие 34, включва доклад, основаващ се на преките свидетелства на 15 върнати от Газа заложници, интервюта със 17 души, които са били свидетели на нападенията, както и с терапевти, лекуващи пострадалите оцелели. Докладът, който е с обем над 84 страници, се основава на свидетелства на оцеляла от изнасилване на музикалния фестивал Nova, 15 освободени заложници, 17 очевидци на атаките, 27 спасители и многобройни визуални документи. Разследването установи, че сексуалното насилие е било „широко разпространено и систематично“ по време на клането на 7 октомври, когато загинаха над 1200 души. Докладът установява, че изнасилвания, включително групови такива, са се случили на най-малко шест места, въпреки че повечето жертви са били „завинаги заглушени“ – или убити по време на нападенията, или останали твърде увредени, за да говорят. От заложниците само една жена е говорила публично досега: Амит Сусана, адвокат, която беше държана в плен 55 дни. Според доклада две от жертвите са били мъже.

Сред свидетелите има двама братя, които са се крили под храсти, и медицинска сестра, която се скрила в контейнер. Те описаха 15 инцидента, включително групови изнасилвания. Освен това разследващите разговаряха с 27 спасители, които описаха „десетки случаи на различни места“, анализирайки съдебни доказателства от фотографии и видеозаписи. Един от разследващите разказва: „Нападенията следват определен модел. Жени, намерени мъртви, голи и осакатени, с огнестрелни рани в гениталиите, вързани за дървета. Фактът, че същите неща са се случили на три до шест места, не може да бъде съвпадение, а доказателство, че това е било преднамерено. Десетки тела на млади жени са били съблечени, а някои са били вързани за дървета или стълбове. Много от свидетелите, с които разговаряхме, разказват, че жертвите са били застреляни, а извършителите все още се опитвали да изнасилят труповете“.

На първата жертва й отнема повече от 17 месеца да разкаже за ужасяващите си преживявания, коетоспоред доклада „предполага, че предвид процеса на възстановяване от травматичното преживяване, можем да очакваме, че в бъдеще ще излезе повече информация, тъй като много от оцелелите са прекалено травматизирани, за да могат да разкажат преживяното“.

Един от върнатите от Газа заложници– Кийт Сигал, който беше държан в плен 484 дни, разкри допълнителни подробности за условията, при които са били държани пленниците. Някои от най-мъчителните му спомени са свързани с това, че е бил свидетел на изтезания на другите. Един ден терористите го извикали в стая, където са държали жена, обвинявайки я, че е войник от израелската армия.Те поискали от него да я убеди да „признае“, в противен случай ще продължат с бруталността си. „Те я биеха. Бяха й вързали ръцете и краката. Бяха я принудили да легне по гръб. Устата й беше запушена, така че не можеше да каже нищо. Спомням си, че се редуваха да я бият с прът“, разказва Кийт. „Един от тях стоеше зад нея и държеше на челото на тази жена метален прът с много остър връх, упражнявайки натиск с този прът върху челото й.“ В един момент друг терорист застана зад нея и насочи пистолет към главата й. „Бях шокиран... Не съм сигурен какви мисли ми минаваха през главата в този момент, но единственото, което помня, е, че се молех това да спре и се опитвах да измисля какво мога да направя, за да го спра, чувствайки се парализиран…“

Друго разследване показа, че израелският заложник Ицик Елгарат е бил измъчван до смърт от похитителите си. Това оповести братът на Ицик – Дани, разкривайки подробности от аутопсията. „Ицик не е починал от сърдечен удар“, заяви Дани Елгарат. „Ицик е бил убит с изключителна жестокост.“ Елгарат каза, че брат му е бил намерен с „многобройни счупени ребра, фрактури на пръстите на краката и счупен нос, наранявания, които според него са били причинени от външен натиск върху гърдите и други форми на насилие“. Тялото на Ицик беше върнато в Израел като част от споразумението за прекратяване на огъня през февруари, заедно с трима други израелци, убити по време на плен в Газа.

На този фон бе съобщено, че пострадали и роднини на жертви на „Хамас“ и „Хизбула“ са завели дело срещу Агенцията на ООН за палестинските бежанци (UNRWA). (Отбелязвали сме и преди, че единствено палестинските бежанци разполагат със специална структура в ООН, а всички останали бежанци в света се обслужват от обща структура в рамките на организацията). Около 200 пострадали от действията на „Хамас“ и „Хизбула“ заведоха дело във федерален съд, твърдейки, че Агенцията на ООН за палестинските бежанци подкрепя тероризма. Това се случва след като множество клипове от 7 октомври 2023 г. показаха, че голяма част от извършителите на нападенията са служители на Агенцията на ООН в Газа. „UNRWA трябва да бъде държана отговорна за това, че учи на омраза, насърчава омразата, подхранва омразата и възхвалява онези, които извършват осакатявания и убийства“, заяви Ричард Хайдман, адвокат на ищците.

През август детският медицински център „Шнайдер“ откри първата си терапевтична игрална зона за деца, наричайки я „Бибас“ на името на червенокосите братчета Ариел (4 г.) и Кфир (9 м.) Бибас, които заедно с майка им Шири бяха отвлечени и жестоко убити в Газа. Залата е изпълнена с естествена светлина, оранжеви цветя и пеперуди, осигурявайки време за игра, изцеление и надежда за хиляди хоспитализирани деца. Детският център „Шнайдер“ лекуваше повечето деца, които бяха взети за заложници и след това освободени. Също през август Израел съобщи, че е ликвидирал терорист, който е участвал в отвличането на бащата на Кфир и Ариел - Ярден Бибас, който беше държан в плен 484 дни.

Междувременно беше съобщено, че филипинецът Джимио Пачеко, който беше отвлечен от израелски кибуц, където е работил, и в последствие беше освободен с други израелски заложници, след завръщането си във Филипините е станал баща на момиченце. Заедно със съпругата си Кларис са решили да кръстят дъщеря си Израела в знак на признателност към еврейската държава.

Кланетата на християни, друзи и други малцинства в Сирия – защо светът мълчи?(източник: All Israel News)

През юли беше съобщено за жестоки кланета в Сирия. Смята се, че над 1000 души от малцинства, главно друзи и християни, са били убити от сирийските военни сили и терористи на „Ислямска държава“. Голяма част от световните медии въобще не отразиха това, а ООН и други  правозащитни групи също не казаха почти нищо. Получихме това писмо от един арабски пастор: „Възлюбени братя и сестри в Христа, сърцата ни са съкрушени, докато викаме към Господа в този мрачен час. От почти седмица в Суейда, Сирия, бушуват ожесточени сражения между друзките и бедуинските (сунитски мюсюлмански) общности. Над хиляда скъпоценни души са загинали, а безброй други са ранени или пленени. С дълбока скръб споделяме съкрушителната новина, че нашият възлюбен брат Халед Межир - пастор на Евангелска църква „Добрият пастир“ в Суейда, е бил убит заради вярата си – заедно с жена си, родителите си и над 20 членове на семейството си. Днес те бяха брутално убити.  Пастор Халед, от друзки произход, отдава живота си на Христос и проповядва Евангелието на своя народ въпреки съпротивата и преследванията. Той и семейството му бяха като светлина в мрака, а сега почиват в присъствието на Господа, на Когото толкова вярно служиха. Църквата в Суейда сега е разпръсната, много вярващи са в неизвестност. Оцелелите членове преживяват невъобразими страдания – лишени от храна, вода, електричество и надежда за безопасност, въпреки така нареченото „примирие“, обявено от новия режим.“

Кланетата в Суейда разтърсиха друзката общност в Израел, тъй като много от избитите са техни роднини. „Това е нашият 7 октомври“, каза един от лидерите на друзката общност в Израел, като същевременно благодари на еврейската държава, че, предвид случващото се, започна да нанася удари срещу сирийските сили. Подобни удари са необичайни за Израел, който много рядко използва военна сила в защита на лица, които не са негови граждани. След масовите кланета в Суейда, град с преобладаващо друзко население в южната част на Сирия, стотици друзи, живеещи от израелската страна на границата, за кратко пресякоха границата със Сирия без разрешение, загрижени за своите семейства там, докато десетки от сирийска страна влязоха в Израел, за да потърсят безопасност и да видят свои близки. Междувременно Израел изпрати медицински материали и оборудване до единствената останала функционираща болница в Суейда. Границата между Израел и Сирия остава проблемна, тъй като Израел е решен да поддържа буферна зона за сигурност за своите общности в Голанските възвишения, както и да спази ангажимента си да защитава сирийското друзко население. След ударите на Израел, еврейската държава и Сирия се споразумяха за прекратяване на огъня след няколко дни на сблъсъци между друзките жители и сили, лоялни на новия сирийски президент Ахмад ал-Шараа.