Бог не гледа на положението на човека

          Дварим (Второзаконие) {29:10} Днес вие всички стоите пред Господа, вашия Бог - началниците на племената ви, старейшините ви, надзирателите ви, всички израелтяни, {29:11} децата ви, жените и чужденецът, който е сред стана ти, от дървосекача ти до водоносеца ти, {29:12} за да встъпиш в завета на Господа, твоя Бог, и в клетвата, която Господ, твоят Бог, прави днес с тебе {29:13} за да те утвърди днес за Свой народ и Той да ти бъде Бог, както ти е казал и както се е клел на бащите ти, на Авраам, на Исаак и на Яков.

        Този пасаж от Писанието е за децата на Израел, които влязоха в завет с Бога точно преди да влязат в Обещаната Земя. Мойсей ни казва, че цялото събрание на Израел, което, знаем, се състоеше от преки наследници на патриарсите, както и от онези, които се бяха родили от други народи, застана пред Бога на брега на р. Йордан. Според мен децата на Израел стояха пред своя Бог и правеха изповед на вяра – спасителна вяра! Как човек влиза в завет с Бога? Като става последовател на Бога. За да бъде Бог твой Бог и да влезеш в завет с Него, ти трябва да дойдеш при Него чрез вяра. Процесът е един и същ за евреи и не-евреи и мисля, че точно това се случи в тази параша.

            В книгата Галатяни в Новия Завет Павел говори на не-еврейските вярващи в Галатия, като им казва, че те са влезли в завет с Бога чрез спасителната си вяра в Йешуа А‘Машиах. Той посочва като доказателство за спасението им техния променен живот, който включваше и отхвърляне на идолопоклонството. Според Павел, освен това тези вярващи ясно демонстрираха, че са изпълнени със Святия Дух. Само че при тях бяха дошли вярващи евреи от Ерусалим, които им казваха, че те не са наистина спасени и затова не са влезли в завет с Бога. Според тях те трябваше да приемат юдаизма, като се обрежат, преди да могат да влязат наистина в Завет с Бога. За тези вярващи от Ерусалим, които твърдяха, че идват от името на Яков, обръщането към Бога не беше само духовно, а и физическо. И така те погрешно се опитваха да убедят вярващите в Галатия, че не могат да бъдат част от Божия Завет, ако не приемат юдаизма и се обрежат. Разбира се, Павел отхвърли тяхното учение и посвети цялата книга Галатяни на това да опровергае лъжите, които тези лъжливи учители разпространяваха. Павел казва:

           Ефесяни {2:8} Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога; {2:9} не чрез дела, за да не се похвали никой.

          Може би си мислите: „Не знае ли раби Яков, че няма спасение освен чрез проливането на кръв?“ Да, знам. Децата на Израел също го знаеха, защото участваха в  жертвената система. Те принасяха кръвта на агнета, кози и телета за прощение на греховете си. Всъщност тези агнета, които умираха вместо тях, сочеха към идването на Месията, Бог в плът, който щеше да пролее кръвта Си веднъж за всички за прощението на греховете на света. Цялата жертвена система, която на иврит означава „приближаване“ (корбанот), беше постановена от Бога, за да насочи децата на Израел към Йешуа А‘Машиах – съвършения Божий Агнец! Всъщност цялата Тора сочи към Него!

          Забележете също, че пасажът, който цитирам по-горе, ни казва, че не само лидерите или свещениците или важно-поставените хора сред децата на Израел застанаха пред Бога, за да направят изповед на вяра за спасение. Всяка група от хора присъстваше там, от най-горепоставените до най-нискостоящите. Това, разбира се, ни показва, че Бог не гледа на хора. Човешкият, светски статус няма значение за Бога, когато става дума за спасението. Ап. Павел ни показва този принцип и в Новия Завет:

          Галатяни {3:28}  Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, нито женски; защото вие всички сте едно в Христос Исус. {3:29} И ако сте Христови, то сте Авраамово потомство, наследници по обещание.

         Вярвам, че този пасаж от параша Ницавим потвърждава това, че можем да се спасим само чрез вяра и когато става дума за спасението Бог не гледа на положението на човека.